Интересен материал за брандинга и неговата икономическа логика публикува Лаура Рийс, която познавате от книги като “22 неизменни закони на брандинга”, “Залезът на рекламата и възходът на пъблик рилейшънс” и “Произход на търговските марки”, издадени на български език.
Материалът на Лаура Рийс е писан в Китай, тъй като в момента тя е там, за да изнася семинари по брандинг в Пекин и Шанхай. Ето един интересен откъс за брандинга и Китай:
Като домакин на летните Олимпийски игри за пръв път в своята история, както и като спряган за следващата световна суперсила, Китай е в своя пик. Това е място на страхотен подем, потенциал и възможности. Но да реализира Китай пълния си потенциал няма да е лесно.
На Япония, страната на изгряващото слънце, предричаха да завладее света през 80-те години на XX век. Въпреки репутацията си на страна с високо интелигентни хора, упорит труд и качествени продукти, Япония не успя да капитализира потенциала си, защото пропусна да изгради силни марки.
Областите, в които има изключения в това отношение в Япония са Тойота, Нисан и Нинтендо. Но с изключение на няколко компании, останалите японски фирми залагат на разширението на марките си. Държава, в която фирмите правят всичко и слагат логотата си на всичко. Марки като Мицубиши, Хитачи и дори Сони се обезсмислиха в съзнанието на хората. И въпреки огромните обеми на продажби, тези компании не успяват да генерират значителни печалби благодарение на слабостите на своите марки.
Когато нямаш силна марка, ти си принуден да продаваш чрез цена. А когато продаваш чрез цена, е трудно да правиш пари.
Добрата новина по мое мнение е, че Китай ще има стремителен ръст през следващите 7 години, така както имаха ръст японците през 80-те. Лошата новина е, че китайската икономика в един момент ще “забие”, така както се случи с японската пред 90-те.
Днес, благодарение на ниската цена на труда и репутацията си за качество, Китай притежава огромно предимство. Но в хода на просперитета на страната, заплатите ще се покачат и бизнесът на държавата с евтиния експорт ще се измести към Виетнам и други по-евтини дестинации.
Ключът за Китай да продължи икономическия си ръст е да се възползва от вниманието, на което се радва, както и от текущите си ниски цени за производство и да започне да гради силни марки. Марки, които да завладеят съзнанието на хората. Германия е може би най-скъпото място на света, в което може да се произвежда каквото и да е било, но страната е успешна, защото в нея има компании, които притежават мощни марки, като Мерцедес-Бенц и БМВ.
Линк към материала за Китай и марките.
Интересно, интересно… Китай се радва на голям икономически ръст, както и на ниска цена на труда. България също се радва на значителен икономически ръст (съдейки по всевъзможни изказвания на държавници, които с цифри и проценти доказват непрекъснато това), както и на уникално ниска цена на труда в Европа, която средно не надхвърля 1,5 евро на час, най-вероятно.
Може би е дошло времето в България също да започнат да се изграждат силни марки, така както съветва Лаура Рийс по отношение на китайските компании? Икономическите предпоставики за това като че ли са налице. 
И тъй като думата дума отваря, замисляли ли сте се в кои именно сфери на бизнеса (стоки и услуги) България има най-високи шансове да създаде и развие силни марки, с висока добавена стойност и конкурентно качество?
На прима виста се сещам за продуктите на “Фикосота Синтез” (те вече СА марки, макар и по-скоро в регионален мащаб), радиаторите “Теси”… а на фронта на пропиляните (може би безвъзвратно) възможности за марки за мен са козметичните ни продукти, вината…
Вие как мислите? Или ни е рано все още да градим марки, да се фокусираме, да чертаем маркетингови стратегии?
Снимка: Ries.com
{ 2 trackbacks }
{ 8 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Бранимир Бонев 09.06.08 в 10:26
Хубав поглед към Китай, но американски. Доста ограничен поглед има авторката и според мен той е насочен предимно към американския пазар. А и “Залезът на рекламата и възходът на пъблик рилейшънс” (не съм сигурен, че книгата е нейна, между другото) имаше едни такива хубави разсъждения.. които обаче бяха доста неприложими за малкия български пазар на PR услуги. Пак казвам, добре пише авторката, но в голяма степен по американски, разбирай повърхностно и отчитайки само САЩ като място, където има търговия и нещо различно от аборигени с обеца от кокал на носа.
Тодор Христов 09.06.08 в 10:28
А би ли се обосновал, какво значи “по американски”?
Как би звучала темата за Китай и марките “по европейски”, например?
Longanlon 09.06.08 в 11:48
хихи, силни марки галоши и розово масло за износ
Бранимир Бонев 10.06.08 в 00:46
Ами ще се обоснова, що пък не. Тъй като съм бил в Щатите и имам малко понятие средностатистическия американски потребител как разсъждава съвсем отговорно мога да кажа, че той не гледа марката, а цената. Няма как Сони да върви по-добре (изключвам PSP, то е уникален продукт, който на практика няма конкуренция) на пазар, където има нещо ПО-ЕВТИНО. Затова за средностатистическия американец “не му прави впечатление” бранда. Виж, мисля, че в Европа Сони си е Сони. Т.е. Качеството си е качество. А инак, това, което казах за авторката е, че просто погледът й е тесен. На практика тя разсъждава правилно, но като типичен американец. Не твърдя, че съм кой знае какъв маркетингов експерт, просто смятам, че нейната реакция е малко като.. “хм, те тука не били в каменната ера, бе”. Btw, поздрави, че те е добавила в LinkedIn контактите си.
Тодор Христов 10.06.08 в 09:38
Да, благодаря!
И аз съм бил в Щатите, но имам по-различни впечатления и според мен цената съвсем не е единствения показател, определящ избора на продукт. Според мен и там, както и в целия свят, има хора, които търсят по-евтини неща и са готови да закупят немарков продукт, а има и група хора, които се влияят много силно от марките и вземат бързи решения за покупка в тяхна полза.
Мисля, че е малко пресилено да казваме, че на “средностатистическия американец не му прави впечатление бранда”, след като да речем в елетрониката (а и в колите, храните, минералните води, хотелите, потребителските стоки и т.н.) първите позиции в продажбите се държат именно от силни брандове, без значение ценовия клас. Не съм чувал за сегмент в пазара, в който супернеизвестен продукт държи лидерски позиции в продажбите, заради едната си гола цена (но ако знаеш, казвай).
Виж например това: http://www.novavizia.com/412.html – първите 3 позиции в продажбата на LCD телевизори в САЩ се държат от силни марки, независимо, че продуктите на тези марки се продават на различни цени. Цената и марката са различни понятия, това, че един продукт е по-евтин от друг не означава, че този продукт не е “марков” в главите на потребителите.
Стела 10.06.08 в 13:42
Съгласна съм с Тодор. Живяла съм в Щатите, и дори при разликата от Щат в Щат (като начин на живот, мислене..) не мога да кажа, че средностатистическия американец не се интересува от бранда и гони само цената. Хора всякакви, но факт е, че първите места в класациите са заети от имена символизиращи нещо повече от евтин. Силните брандове като цяло ти продават история, емоционално те обвързват
А и само залагайки на цената никоя фирма дълго не е прокопсала (или поне не се сещам за такава в която уникалното е цена).
Йордан Григоров 19.06.08 в 15:54
Благодарение на географското положение и природата , която има България предразполага към производството на най-качественото розово масло можеби в целия свят.Аз лично сам се запознавал с корейци, които бяха прекосили целя свят за да се обедят в качеството на българското розово масло. Ако се намери разумен инвеститор с опит в бранша на производството на козметика, българското розово масло ще се окаже благоприятна предпоставка за развитието на един добър бизнес.
Тихомира Димова 15.06.09 в 10:12
Здравейте,
иска ми се само да потвърдя, че “Залезът на реклата и възходът на ПР” е дело на Ал и Лаура Рийс. На мен лично тази книга ми допадна, както и “неизменните закони”. А по отношение на американския и европейския пазар – чудя се, защо винаги поставяме толкова силна и рязка граница…