През последните месеци непрекъснато чувам, че в България нямало хора на пазара на труда.
Под “нямане на хора” някои разбират, че няма достатъчно хора, които да заемат открили се вакантни длъжности (независимо какви). Други пък вероятно смятат, че няма хора за квалифициран труд, т.е. не че по принцип няма хора за каквато и да е било работа, но че има силен дефицит на хора със специални знания и умения, с достатъчно опит, практическа подготовка и т.н. Трети може би разбират “няма хора” по някакъв свой си начин, мога само да гадая.
Четвърти пък са на мнение, че като цяло хора има, не е като да няма, но по-скоро липсват компетентни ръководители, които да приобщят, мотивират, обучат и задържат въпросните хора на работните им места. Ето пример за това, че хора в България има, и че те са много, много доволни.
Предвид на разнобоя в мненията, реших да стартирам непредставителна анкета с общ въпрос, а именно:
[poll=10]
Винаги можете да се включите с коментар под тази анкета, ако искате да разтълкувате мнението си, да споделите впечатления по темата или просто да добавите нещо.
P.S. Анкетата е затворена. Ето резултатите, а ето и коментар по казуса от Татяна Христова.
{ 9 trackbacks }
{ 13 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Майк Рам 12.06.08 в 11:46
По-скоро проблемът е и в двете страни. Нито кандидатите инвестират в своята квалификация и в умения да я представят по-добре в CV и на интервю, нито пък работодателите правят нещо, за да ги обучат, мотивират и задържат.
И двете страни виждат в другата кръвопийци и взаимно се бойкотират. Разминаванията в очакванията и в изискваният са огромни. За това и за двете страни изглежда, че отсрещната я няма.
По-интересен е въпросът: Какво да се прави? И тук нямам готов отговор. Имам чувството, че трябва да се започне някакво масово просвещение, защото и едните, и другите изпадат в затъпяване.
Веселина Шишкова 12.06.08 в 12:13
Здрвейте,
относно анкетата има ли хора или няма хора искам да коментирам, че според мен има квалифицирани хора, който работят за определена фирма или организация, но те не получвават нито подобаващото ваъзнаграждение за тях, нито подходяща мотивация, която да ги стимулира да бъдат все по-добри и по-добри и да се чувстват дибре на работното си място. Може да ви се струва, че говоря на изуст, но хората с които общувам, констатират този факт ежедневно и като ги питам доволни ли са от работата ( все пак много от тях работят за “престижни” фирми …) те отговарят с отрицателен отговор. Проблемът според мен е, че малко мениджъри успяват да оценят качествата на квалифицирания човек . Съвсем не казвам, че всички са такива! Има и такива, който предпочитат да наемат по-ниско квалифициран персонал, защото излиза по изгодно за мениджърите -изплащане по ниска заплата, но и много по-лошо качество на предлаганите услуги голямо текучество (визирам най-вече сезонните работници).
Затова аз съм по скоро на мнение,че има хора, но няма мениджъри, които да ги привлекат, мотивират и задържат!
Венцислав 12.06.08 в 12:27
По-скоро от страната на човек, който пасивно търси работа (следя пазара на труда, наслаждавайки се на сегашната ми работа, но без да се ивждам тук и след 10 години:)) и който все още се дообразова, оставам с впечатлението, че има много хора, но някъде се къса връзката между работодателите и търсенето. Примери:
- смятам, че малко студенти използват уеб страници за търсене и предлагане на работа, каквито вече има много и са заляти с обяви
- съдейки по някои по-възрастни колеги/приятели/познати – имам чувството, че още робуват на някакво убеждение, че работодателите не искат да наемат възрастни хора (жалко за работодателите, ако е така)
- често дискутирано нещо в последните години – може би има известно разминаване между това, което младите очакват (включително и аз) и това което се предлага от работодателите. Това, обаче, е в голяма степен и резултат от постоянното оплакване, че няма хора – наличните започват да се чувстват твърде уникални и без конкуренция…
Eмилиян 12.06.08 в 15:57
По принцип и аз съм учащ и работещ едновременно, в ранна фаза на своята кариера.
По моя скромен опит, мога да направя заключение, че най-важното нещо в началото е КАЧЕСТВЕНИЯ ръководител. Имах горчив опит с предишната ми работа и след нея определено това ми беше основния критерий при избор…
Определено на пазара на труда съществуват големи разминавания между работодатели и кандидати. От една страна много хора чуват заплати, особено в ИТ сектора от рода на 2 хил. начална заплата и хората започват да се питат “чакай малко, аз за какво работя?” Така или иначе е специфичен сектор и това което е характерно, е лесен износ на продукта, както например ИТ Freelancer-те, които си намират работа от БГ за чуждестранни работодатели. От друга страна държавата ни “леко” е сгафила с планирането на бройките за ИТ специалности, с което дефицита е огромен… А като се замисля то няма манекенка, която да няма виШе икономическо образование. И после имало безработни икономисти…
Та, хората чуват за големи заплати от една страна на свои връстници, които са облагодетелствани по един или друг начин поради настоящото ниво на икономическо развитие. Съответно никак не си правят сметката те колко производителни са и каква стойност носят за компанията, че да искат тези значителни “финикйски знаци” под формата на месечена работна заплата.
От друга старана работодателите “с по-голям опит” са останали още с убеждението, че хората си стоят и не се местят, тъй като техните емпирични наблюдения се базират на персонала оставащ му по-малко от десетилетие до пенсиониране… Тези работодатели, очакват хората да са лоялни, честни, работливи и да дават всичко от себе си за една трушичка от разпределението на печалбата им.
Е, и това не става!
Явно трябва да има промяна и от двете страни за да има точка на пресичане.
Елица 13.06.08 в 21:51
След като маркирах отговора, че хора има, но няма мениджъри, които да ги задържат, малко се стреснах, че може би все още преживявам конфликта с бившия ми работодател. Затова резултатът от анкетата- 65% бяха посочили същия отговор, леко ме успокои. Мисля, че провеждащата се кампания е леко изкривена. Всички хора от клипчетата, които така артистично повтарят заучените слова, работят за големи западни фирми ( има 2-3 изключения), с установена фирмена култура и правила на работа. Всички тези фирми са базарини в София, а София, простете, но не е България. Къде са хората, които работят за така наречения “малък и среден бизнес”? А всъщност там са най-острите проблеми проблеми “работодател-служител”. Не са малко работодателите, които вярват, че щом плащат, значи могат да искат всичко. Често те самите имат по-ниско образование от хората, които наемат, не знаят как да поставят една задача, а искат тя да бъде изпълнена. От фирмата, за която и аз доскоро работех, за три години си тръгнаха 7-8 човека ( общ персонал 6-7 човека). Всеки един от тях имаше добро образование, знаеше езици и поне в началото имаше доброто желание да се докаже. Шефът е безспорно умен човек, но с нулево ниво на емоционална интелигентност. Не може с крясъци и обиди да задържиш хората, камо ли да ги мотивираш да работят. Много познати са споделяли, че е честа практика възнаграждението да не се изплаща редовно, което също допринася за изостряне на отношенията. Не твърдя, че всички, които сме на пазара на труда сме перфектни, но и работодателите трябват да се научат как да се държат с хората си, как да ги мотивират и поощряват.
Ирина 14.06.08 в 08:14
Съгласна съм с Елица.
Във фирмите , в който съм работила/частен сектор/заплащането е минимално а претенциите на работодателя-огромни.Собствениците на тези фирми имат самочуствието ,че те копуват назначавайки те на работа.
Крясъците са най-често употребяваният метод на управление.
За повишаване на квалификация не са и чували ,а мотивацията си е твое лично задължение.
Дори да оценят професионалните и личните ти качества- нагласата е, че има много като теб и не полагат никакви усилия да те задържат на работа-оттук и голямото текучество.А от това губи фирмата и качеството на работата.
Тодор Христов 14.06.08 в 15:58
Засега анкетата показва интересни резултати, ще я оставя активна още 4-5 дни за да се понатрупат още отговори и после ще гледаме какво показва анализа.
GR8 18.06.08 в 15:33
Кажете ми едно висше учебно заведение в България, в което обучават студентите как да пишат автобиография, как да структурират мотивационното си писмо, как да се държат на интервю за работа, КАКВО СЕ СЛУЧВА НА ИНТЕРВЮТО?
Откъде да разбере един млад и неопитен кандидат, каква е тази дама срещу него, която го разпитва за личния живот и му задава въпроси от вида “Какво очаквате?”. И сега, как той трябва да се държи, да сваля мацката или да й говори “на Вие”?
Защо продължава тази политика на университетите в България, да се държат все едно младите търсят Университет, а не Образование!?
Ами аз предпочитам да уча в България, обаче когато не намеря подходящото място, предпочитам да уча в чуждестранен университет, а така вероятността да остана да работя в съответната държава е голяма.
После като се върна, дали ще искам да работя за 1000 лв на месец?!.. И ето веригата се затваря!
Извод: РЕФОРМА ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ НАСОЧЕНА КЪМ МЛАДИТЕ!
Владимир 18.06.08 в 15:33
Здравейте
На 25 съм със скромен опит в работата по специалността ми. 6 месеца при 2 работодателя и 3 месечна специализация в чужбина преди това.
Според мен много от хората не знаят какво искат. Непрекъснато се опитват да променят всичко друго, но не и себе си. Виновен е светът, държавата, мениджъра, работника… Някой друг, външни обстоятелства. Това за мен е абсурдно. Все едно да искам да летя и да седна да се тюхкам, че има гравитация?!? Еми има я. Така че трябва да преодолея и толкова. Има доста начини за това.
Затова смятам, че най-важно човек да знае какво иска. След това взема предвид околната обстановка и обстоятелства и започва да използва тези, които му помагат. И започва да действа. Разбира се, че ще има препятствия. Но те могат да бъдат вдъхновяващи. Започваш да мислиш как да ги преодолееш и виждаш колко много начини има. Просто избираш този, който най-много ти допада. Е можеш да седнеш пред препятствието и да мрънкаш, че го има, но то ще си седи и ти няма да продължиш напред. Това всъщност е приемлива алтернатива за тези, които не знаят какво искат.
В тази връзка не гласувах в анкетата. Как бих могъл? Все едно да приема, че от наличието на „свестни мениджъри” или „свестни хора” или „свестни компании” зависи дали АЗ ще успея или не?!? Почти всичко свързано с развитието ми зависи от мен. Напълно непреодолимите препятствия са рядкост. А преодолимите препятствия предпочитам да разглеждам, като момент на избор от многото възможности, които разкриват. Толкова за сега.
Тодор Христов 18.06.08 в 15:55
Владимир, благодаря за коментара. Искам да внеса едно уточнение.
В случая, не става дума толкова за това дали Вие лично ще успеете или не, а доколко сте застъпник или може би противник на схващането, че в България “има или няма хора”, в най-широкия смисъл на този въпрос (разяснения по темата – в самата статия по-горе).
Тезата, че “Няма хора!” често се дискутира (коментира, спекулира…) и тя е с по-различен акцент от личната реализация на всеки един от нас.
Разбирам смисъла на коментара Ви, просто исках да уточня какъв е смисълът на анкетата. Последната, разбира се, е непредставителна.
Владимир 18.06.08 в 19:53
Смятам, че понятието „хора” в най-широкия смисъл на думата е абстрактно и без съдържание.
, които да отговарят на изискванията. Ще проверя дали условията (заплата, работна атмосфера …), които предлагаме (като компания) отговарят на изискванията. Може да се окаже, очакванията ми/ни са нереалистични. Следва да се коригират. Тук идва момента с това да знаеш какво искаш. Дали да назначиш новак без особен опит, който ще се обучава по-дълго, но на по-ниска заплата. Или да се предложи по-голяма заплата и бонуси и да се търси повече опит? Следва съставяне на адекватна обява, както и активно търсене по всички начини на точно определени хора, които отговарят на изискванията и БИХА се съгласили на условията ни. И т.н. и т.н.
По принцип се работи с конкретни личности, а не с „хора”. Точно затова е въпросът не само аз, но и точно определеният мениджър в точно определената компания да успеем. Всеки като личност, а не като „хора”.
Да речем, че съм мениджър, които има за задача да проведе интервю. Аз няма да търся „хора”. Ще започна с това, върху което имам контрол. Ще се запозная подробно и ако трябва ще коригирам (след консултация) длъжностната характеристика. При това консултацията ще е с човек, който работи на подобна длъжност и може да му се има доверие (това ще е изградено преди изобщо да стигна дотам да ми поверяват интервюта). Ще си извадя основните качества, които трябва да притежава кандидатът и няколко препоръчителни такива. Половината сигурно ще са „личностни” качества, а не „професионални”. Ще направя проучване дали има достатъчно личности
Аз като търсещ работа. Първо ще уточня за себе си какво търся. Дали е работа за повече пари. Дали е работа с повече свободно време. След това ще взема предвид образованието си, опита си и специфичните си умения и ще си набележа няколко вида работи отговарящи на критериите ми. Може да се окаже, че се нуждая от допълнителна квалификация. Или дори преквалификация. Това не е проблем щом знам какво искам. Може да започна на по-ниска длъжност, но в компания, за която знам, че стремежа за развитие се цени (наистина)… И т.н.
И така докато знам какво искам, имам предвид, че „хора” няма, а работя и развивам взаимоотношения с точно определени личности и освен това всички са различни, всичко ще е … почти наред
Дълго стана, а и още мога да пиша по темата, но дано е съм по-ясен сега.
Емилиян 19.06.08 в 17:32
Съгласен съм с GR8 и Владимир. Аз съм на 22 г. и още с крехък опит по специалността.
Имам няколко неща, с които се характеризира пазара на труда според мен:
- “млад” по отношение на догонването на развитите страни, където човешкият капитал отдавна е издигнат в пиедестал
- дефицит на работодатели и работници, в зависимост от коя страна сте, тъй като линиите представляващи двете страни вървят по-скоро успоредно, отколкото в търесене на пресечна точка
- сигурно наистина има някакъв дефицит на ГОЛЕМИ професионалисти. Говоря с хора с голям опит, тъй като сме сравнително млада пазарна икономика…
- има таланти без опит, но на малко работодатели им се занимава да инвестират най-дефицитния си ресурс – време
- съответно професионалистите се търсят много и ВЕЧЕ ТЕ избират в коя компания да работят
Има една мисъл, която ми е станала като мото, работеща много добре в нашите условия:
“Не следвай път, върви там, където няма път и остави следа!”
Още една истина – “Животът не е справедлив!” – Обърнете несправедливостта в своя полза. Трябва да се проумее… Звучи егоистично, но никой не дава нещо без да съществува инициативност отсреща.
Plamen 21.09.08 в 19:18
Прочетох внимателни всички коментари и определено всеки е прав донякъде.
По мое мнение за всеки влак си има пътници, въпроса е всеки да открие това, което най-добре му подхожда.
Все още много от бизнесмените в България са хора с пари от “някъде”, а не хора с умения, образование, опит и т.н, съответно няма как да знаят нищо за управлението на персонала си.