Comments on: NovaVizia.com: ОК, има ли хора или няма хора?!

By: Работа в София 2008

Работа в София 2008 — Tue, 07 Oct 2008 12:18:13 +0000

[...] с това проучване бе организирана и анкета в NovaVizia.com – “ОК, има ли хора или няма хора?!”, с включили се 403 души. Ето анализ на резултатите от [...]

By: Plamen

Plamen — Sun, 21 Sep 2008 16:18:01 +0000

Прочетох внимателни всички коментари и определено всеки е прав донякъде.
По мое мнение за всеки влак си има пътници, въпроса е всеки да открие това, което най-добре му подхожда.
Все още много от бизнесмените в България са хора с пари от “някъде”, а не хора с умения, образование, опит и т.н, съответно няма как да знаят нищо за управлението на персонала си.

By: Ангажиране и въвличане на служителите

Ангажиране и въвличане на служителите — Fri, 12 Sep 2008 07:09:29 +0000

[...] ли преди време, когато дискутирахме въпроса за това “Има ли или няма хора” на трудовия пазар в България? В предложената от нас [...]

By: Казусът "има хора" vs "няма хора" (2)

Казусът "има хора" vs "няма хора" (2) — Thu, 26 Jun 2008 08:41:32 +0000

[...] проучванията показват, че има хора, но въпреки това компаниите не успяват да намират [...]

By: Казусът "има хора" vs "няма хора" (1)

Казусът "има хора" vs "няма хора" (1) — Mon, 23 Jun 2008 09:21:16 +0000

[...] ни за казуса “Има ли хора или няма хора?” обособи три групи мнения на мениджъри, служители, [...]

By: Вече стана ясно има ли или няма хора

Вече стана ясно има ли или няма хора — Sat, 21 Jun 2008 15:46:36 +0000

[...] пазар сред читателите на NovaVizia.com със заглавие “Има ли хора или няма хора?” прехвърли 400 гласа, време беше да я затворим. [...]

By: Емилиян

Емилиян — Thu, 19 Jun 2008 14:32:40 +0000

Съгласен съм с GR8 и Владимир. Аз съм на 22 г. и още с крехък опит по специалността.

Имам няколко неща, с които се характеризира пазара на труда според мен:

- “млад” по отношение на догонването на развитите страни, където човешкият капитал отдавна е издигнат в пиедестал
- дефицит на работодатели и работници, в зависимост от коя страна сте, тъй като линиите представляващи двете страни вървят по-скоро успоредно, отколкото в търесене на пресечна точка
- сигурно наистина има някакъв дефицит на ГОЛЕМИ професионалисти. Говоря с хора с голям опит, тъй като сме сравнително млада пазарна икономика…
- има таланти без опит, но на малко работодатели им се занимава да инвестират най-дефицитния си ресурс – време
- съответно професионалистите се търсят много и ВЕЧЕ ТЕ избират в коя компания да работят

Има една мисъл, която ми е станала като мото, работеща много добре в нашите условия:

“Не следвай път, върви там, където няма път и остави следа!”

Още една истина – “Животът не е справедлив!” – Обърнете несправедливостта в своя полза. Трябва да се проумее… Звучи егоистично, но никой не дава нещо без да съществува инициативност отсреща.

By: Владимир

Владимир — Wed, 18 Jun 2008 16:53:00 +0000

Смятам, че понятието „хора” в най-широкия смисъл на думата е абстрактно и без съдържание.
По принцип се работи с конкретни личности, а не с „хора”. Точно затова е въпросът не само аз, но и точно определеният мениджър в точно определената компания да успеем. Всеки като личност, а не като „хора”.
Да речем, че съм мениджър, които има за задача да проведе интервю. Аз няма да търся „хора”. Ще започна с това, върху което имам контрол. Ще се запозная подробно и ако трябва ще коригирам (след консултация) длъжностната характеристика. При това консултацията ще е с човек, който работи на подобна длъжност и може да му се има доверие (това ще е изградено преди изобщо да стигна дотам да ми поверяват интервюта). Ще си извадя основните качества, които трябва да притежава кандидатът и няколко препоръчителни такива. Половината сигурно ще са „личностни” качества, а не „професионални”. Ще направя проучване дали има достатъчно личности , които да отговарят на изискванията. Ще проверя дали условията (заплата, работна атмосфера …), които предлагаме (като компания) отговарят на изискванията. Може да се окаже, очакванията ми/ни са нереалистични. Следва да се коригират. Тук идва момента с това да знаеш какво искаш. Дали да назначиш новак без особен опит, който ще се обучава по-дълго, но на по-ниска заплата. Или да се предложи по-голяма заплата и бонуси и да се търси повече опит? Следва съставяне на адекватна обява, както и активно търсене по всички начини на точно определени хора, които отговарят на изискванията и БИХА се съгласили на условията ни. И т.н. и т.н.
Аз като търсещ работа. Първо ще уточня за себе си какво търся. Дали е работа за повече пари. Дали е работа с повече свободно време. След това ще взема предвид образованието си, опита си и специфичните си умения и ще си набележа няколко вида работи отговарящи на критериите ми. Може да се окаже, че се нуждая от допълнителна квалификация. Или дори преквалификация. Това не е проблем щом знам какво искам. Може да започна на по-ниска длъжност, но в компания, за която знам, че стремежа за развитие се цени (наистина)… И т.н.
И така докато знам какво искам, имам предвид, че „хора” няма, а работя и развивам взаимоотношения с точно определени личности и освен това всички са различни, всичко ще е … почти наред
Дълго стана, а и още мога да пиша по темата, но дано е съм по-ясен сега.

By: Тодор Христов

Тодор Христов — Wed, 18 Jun 2008 12:55:42 +0000

Владимир, благодаря за коментара. Искам да внеса едно уточнение.

В случая, не става дума толкова за това дали Вие лично ще успеете или не, а доколко сте застъпник или може би противник на схващането, че в България “има или няма хора”, в най-широкия смисъл на този въпрос (разяснения по темата – в самата статия по-горе).

Тезата, че “Няма хора!” често се дискутира (коментира, спекулира…) и тя е с по-различен акцент от личната реализация на всеки един от нас.

Разбирам смисъла на коментара Ви, просто исках да уточня какъв е смисълът на анкетата. Последната, разбира се, е непредставителна.

By: Владимир

Владимир — Wed, 18 Jun 2008 12:33:52 +0000

Здравейте
На 25 съм със скромен опит в работата по специалността ми. 6 месеца при 2 работодателя и 3 месечна специализация в чужбина преди това.
Според мен много от хората не знаят какво искат. Непрекъснато се опитват да променят всичко друго, но не и себе си. Виновен е светът, държавата, мениджъра, работника… Някой друг, външни обстоятелства. Това за мен е абсурдно. Все едно да искам да летя и да седна да се тюхкам, че има гравитация?!? Еми има я. Така че трябва да преодолея и толкова. Има доста начини за това.
Затова смятам, че най-важно човек да знае какво иска. След това взема предвид околната обстановка и обстоятелства и започва да използва тези, които му помагат. И започва да действа. Разбира се, че ще има препятствия. Но те могат да бъдат вдъхновяващи. Започваш да мислиш как да ги преодолееш и виждаш колко много начини има. Просто избираш този, който най-много ти допада. Е можеш да седнеш пред препятствието и да мрънкаш, че го има, но то ще си седи и ти няма да продължиш напред. Това всъщност е приемлива алтернатива за тези, които не знаят какво искат.
В тази връзка не гласувах в анкетата. Как бих могъл? Все едно да приема, че от наличието на „свестни мениджъри” или „свестни хора” или „свестни компании” зависи дали АЗ ще успея или не?!? Почти всичко свързано с развитието ми зависи от мен. Напълно непреодолимите препятствия са рядкост. А преодолимите препятствия предпочитам да разглеждам, като момент на избор от многото възможности, които разкриват. Толкова за сега.