Пол Слоун, познат ви с няколко статии за иновациите като Иновацията започва с визия, Поставете клиентите най-отпред в иновациите и Защо провалът е жизнено важен за вашия успех, е провел дискусия със специалисти по иновациите, в хода на която са откроени няколко основни метрики, които могат да служат на компаниите в измерване на ефективността от иновациите.
Най-напред, Пол Слоун се позовава на доклада за измерване на иновациите на Бостънската консултантска група, проведен сред 377 висши мениджъри и оповестен през Август 2007, в който съветват в случаите на опити за измерване на иновациите, да се избере малка група показатели (измерители), като те бъдат разпределени между три подгрупи – входящи, междинни и изходящи измерители.
Ето каква е селекцията от показатели на Пол Слоун за измерване на иновационната ефективност:
Входящи измерители
Тук Пол Слоун насочва към две основни метрики:
- Броят на генерираните нови идеи за определен период от време.
- Ресурсите, отделени на новите идеи, под формата на хора и бюджет.
Междинни (процесни) измерители
Тук става дума за група от четири различни метрични показателя:
- Средното време, което минава във фирмата от одобрението на една идея до нейното фактическо приложение.
- Броят на идеите, които са били одобрени и броят на реално внедрените в практиката идеи.
- Броят на нереализираните идеи.
- Стойността на предложените идеи.
Изходящи измерители
Ето кои биха могли да бъдат тези измерители:
- Броят на новите стоки или услуги, пуснати на пазара за определен период от време.
- Приходите от продажби на нови стоки или услуги.
- Възвращаемост върху инвестиците в иновации.
- Начинът, по който пазарът възприема компанията.
- Броят нови клиенти.
Пол Слоун заключава, че няма перфектна комбинация от иновационни метрики, подходящи за всякакви случаи, което обаче не означава, че не бива да измерваме иновациите.
Стига във фирмата ни наистина да има иновации. В противен случай, всички показатели ще клонят или ще са равни на нула и няма смисъл да измерваме нищо.
В този ред на мисли, вижте кои са често срещаните грешки, които допускат мениджърите по отношение на творческата атмосфера в работата. Защото всеки може да бъде креативен и изобретателен, в една или друга степен, но само при подходящите условия за това.
{ 1 trackback }
{ 2 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Йордан Тенев 14.06.08 в 16:41
Здравейте!
Статията ми хареса по две причини: първо – за предпочитане е дейностите, които вършим/или не вършим/ да се измерват. Второ – предложените измерители са логично разделени на три категории, не са прекалено много на брой и биха могли да са полезни за тези фирми, които активно разработват иновации. Според мен, за прилагането на тези показатели, е нужно да е изградена система/процес/, който да управлява иновациите във фирмата, тъй като нововъведение може да бъде предложено във всяко звено и от всеки във фирмата. Прилагането на подобни измеритери предполагат наличието на система за събиране и анализ на данни. Някои от измерителите са широко използвани, но за други – например: “Брой на генерираните нови идеи за определен период от време” или “Средно време, което минава във фирмата от одобрението на една идея до нейното фактическо приложение” е необходима формална система за данни. Т.е. за измерителите от третата категория, вероятно, в почти всяка фирма съществува информация, докато за първите две – вероятно не.
Следващият момент, разбира се, е анализа на измерителите, а още по-следващия е предприемането на необходимите мерки, които могат да бъдат отделно коментирани. Разсъждавайки в тази посока, за пореден път, се убеждавам, че няма прости неща. Но всяка фирма си поставя приоритети и иновациите би следвало да са един от тях.
Тодор Христов 14.06.08 в 17:50
Да, така е, някаква форма на организация за събиране и анализ на данните е нужна.
Без да съм в детайлите подозирам, че ако една компания използва гъвкава ERP система, тя би могла да заложи проследяването на значителен процент от измерителите за иновации, посочени по-горе.