Размисли от Националната конференция на БАУРЧР – Есен 2006

Приключи традиционната есенна конференция на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси – БАУРЧР. Тя бе на тема „Сътрудничество за успешен бизнес”.

Конференцията се проведе на 17.11.2006 в НДК, София, с партньорството на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – КРИБ.

Замисълът бе да се чуят изпълнителни директори на водещи компании, мениджъри човешки ресурси и управленски консултанти, които да споделят успешни практики за управлението на хора в своите компании.

Подтемите на конференцията бяха:

• Реален принос за бизнеса – Как да се постигне висока продуктивност и финансови резултати чрез добро управление на хората в компаниите? Какво се печели от прилагането на съвременни управленски подходи в тази област?
• Бизнес диалог – Как ръководителите на компании да разговарят на общ бизнес език с мениджъра по човешки ресурси? Каква да е ролята му?
• Заплащане за резултати – На какви принципи да се базират бонусните схеми, за да са наистина мотивиращи за служителите и приемливи за работодателя?
• Постигане на проактивност – Как да се стимулира инициативността и поемането на отговорност при средния мениджмънт и останалите служители? Как да се създаде ангажираност и съпричастност към целите на компанията?
• Хората като конкурентно предимство – Как да се изпреварят конкурентите чрез инвестиране в човешки капитал? Как да се “опазят” най-ценните служители от конкуренцията?

В конференцията бяха регистрирани 280 участника, но броят на изпълнителните директори бе изключително малък. Като организация, мога да отбележа много доброто администриране от страна на колегите от офиса на Асоциацията.

За всяка от подтемите имаше предвидена презентация и практически ориентирана дискусия. Програмата и участниците може да видите на http://www.bhrmda.orbitel.bg.

Модернизацията на икономиката и отварянето ни към европейските пазари ни поставят пред нови предизвикателства. Развитието на една компания е свързано с изготвянето и прилагането на успешни пазарни стратегии, в които стратегическото управление на персонала заема все по-централно място.

От мениджърите по човешки ресурси вече се очакват много по-развити способности за комуникация с висшия мениджмънт, икономическо и стратегическо мислене. Поради световната конкуренция, те трябва да са в крак с най-новите подходи за управление на човешките ресурси.

До тук всичко е правилно и добре звучи. Но какво показва практиката у нас?

Още в началото на форума се изкуших да направя изказване, с цел на предизвикам участниците и презентаторите към дискусия и откровеност. Това много често липсва в достатъчна степен на подобни форуми.

За мен тази конференция бе среща на две от най-младите професии в нашата страна – „изпълнителен директор” и „мениджър човешки ресурси”.

Изпълнителните директори – според мен могат да се разделят в следните категории:

• Чужди граждани, управляващи клонове на мултинационални компании или самостоятелни фирми. Остават без коментар, защото те са представители на наемния труд в област с традиции.
• Собственици, които съвместяват и длъжността „Изпълнителен – управляващ директор”. За мен е много трудно те да покрият изискванията и представата за „изпълнителен директор”.
• Изпълнителни директори – наемен персонал. Краткият ми коментар за тях – СЕО, които са директори или по-точното: нашите изпълнителни директори все още не са СЕО.

Поради тази категоризация на изпълнителните директори, с ръка на сърцето ми е трудно да посоча повече от 3-5 човека, които покриват представата ми за истинския наемен изпълнителен директор.

Мениджъри човешки ресурси:

• Най-голямата част това са администратори – хора, които образно казано в българските компании четат Кодекса на труда, в чуждестранните – Наръчника по управление на човешките ресурси на фирмата майка.
• Млади специалисти с образование по специалността (вече 5 години има магистърска програма по „Човешки ресурси”).
• Консултанти, които в определен период са били и действащи мениджъри човешки ресурси.

И тук с ръка на сърцето трудно бих посочил повече от 3-5 колеги, които отговарят на представата ми за МЕНИДЖЪР човешки ресурси.

Сигурно мнението ми звучи много критично и песимистично, но то е на член на БАУРЧР от 2000г. и участник във всички организирани форуми по управление на човешките ресурси в страната.

Във връзка с тази моя категоризация поставих въпроса за отговорността към младите в професията и към темата на конференцията – “Сътрудничество за успешен бизнес”. В това сътрудничество най-важното е разбирането на отговорността за честен и откровен диалог, за ясно поставяне и разискване на проблемите, за развитието на професията.

Много често, на подобни форуми се представят практики близки до теорията или от мултинационални компании с дирекции „Човешки ресурси” от 10-15 сътрудника. За мен това стресира представителите на голяма част от българските компании и младите специалисти, желаещи да се развиват като специалисти по човешки ресурси.

И на този форум имаше сходна атмосфера. Радващо е, че имаше и добри опити да се получи дискусия по реалностите за момента.

Най-впечатляващо за мен бе представянето на Саша Безуханова – изпълнителен директор на „Хюлет Пакард”. Може би сте имали поводи да чуете или четене нейни изказвания и няма да Ви изненадам с тази моя констатация, но сега всичко беше в моята професионална област.

Наистина 15 годишният й опит като наемен изпълнителен директор е довел до пълно и адекватно разбиране на същността и проблемите по управление на човешкия капитал в една компания. Саша Безуханова, със съдействието на Мениджър човешки ресурси Люба Талева успява да да адаптира и приложи към българските условия „задължителните” за „Хюлет Пакард” правила в областта на управление и развитие на персонала.

С това инвестиране в човешкия капитал, в “Хюлет Пакард” са успели наистина да изпреварят конкурентите си и да запазят най-ценните си служители.

Останалите участници в конференцията представиха сравнително стандартни управленски подходи в областта на човешките ресурси.

За мое съжаление, значителна част от времето се използваше за представяне на компаниите. Също така, нямаше баланс по отношение на времето за изява на двамата презентатори от компанията – доминираше или изпълнителният директор, или мениджърът човешки ресурси.

Дори и с този критичен тон за форумите на БАУЧР, аз ще продължавам да членувам в организацията, защото този вид професионални сдружения в целия свят са местата за развитие, информация и дискусии. Това е пътят за утвърждаване на професията. Липсва ни все още достатъчна откровеност и отговорност, но промяната трябва да направим сами, никой отвън не би помогнал успешно.

В края ще споделя нещо за разведряване и шеговит професионален поглед върху headhunting и нетрадиционен начин на набор и подбор на персонал.

Поводът беше споделена на конференцията практика за събеседване извън офиса – по заведения, на брега на морето и т.н. Обърнах внимание на колегите, че първият документиран в България подход от подобен характер е във филм от 70-те години на миналия век – „Любимец 13” с Апостол Карамитев.