Преписаните и леко преиначени стандарти с нищо не са полезни в реалния бизнес. Вижте и колко е объркано обяснението за тях на СЕМПЛИЯ сайт на асоциацията.

Промяната може да стане отвътре, но може да стане и отвън А критика е необходима. Прав сте за мениджърите, малко сме

Служителите отделят “доброволно” все повече време за фирмени “уикенди”, “вечери” и подобни. Балансът “работа-личен живот” осезателно се нарушава все по-често. Като че ли все повече хора се посвещават на приятели-колеги, които се сменят с промяната на фирмата-работодател.

Къде са “другите” приятели (интересно ми е това дали прави впечатление на професионалистите по УЧР и как то се тълкува)? Това не е ли пак свързано с нарушения баланс…? Как може да се възстанови, за да бъдем доволни не само в офиса, но и извън него?

За Асоциацията: създадена през 2000г от 20-тина човека с ентусиазъм, днес в нея членуват над 500. Благодарение на дейността й успяхме да се срещнем с най-добрите мениджъри и консултанти по ЧР от европейски и световен мащаб. Асоциациацията е приета за пълноправен член на ЕАРМ, част от световната федерация на асоциациите за УЧР. Имаме разработени и приети професионални стандарти по УЧР.

Наистина има много и основателни критики към дейността й, но промяна може да стане само отвътре с активното участие на всички членове, а не с подмятания и критика отвън.

И това е част от болката ми. По целия свят най-успешни и полезни са именно такива професионални сдружения и ако нещо не ни харесва сме си виновни ние самите.

Не отричам, че има качествени, знаещи и можещи специалисти човешки ресурси, но няма много такива МЕНИДЖЪРИ. С удоволствие бих прочел имената на предпочитаните от вас.

Съгласен съм с доста от становищата на колегата Стоянов, но бих го попитал за тез 6 години какво реално е направила тази асоциация. Апропо, сбъркана е и целта за съществуването й.

Отново ще изразя несъгласие с мнението му, че няма качествени, знаещи и можещи специалисти човешки ресурси.