В поредното си видео включване Том Питърс коментира “страстта” и “енергията за работа”, като ги сравнява и съпоставя с опита.
Питърс дава пример с двама собственици на ресторант, които са вложили спестяванията си от по 100 000 долара в ресторантския бизнес и са в процес на набиране на нов сервитьор. “Кого ще наема, ако бях на мястото на собствениците?”, пита Питърс – “Сервитьора с 15 годишен стаж, който знае всичко за вилиците и ножовете, или неопитната кандидатка за длъжността, която обаче озарява ресторанта с енергията и желанието си за работа?”
Действително, страстта, енергията и желанието за работа и постигане на високи резултати могат да доведат до чудеса, дори при липсата на опит. Мисля, че много собственици на фирми ще се съгласят с това твърдение, поне такива са били думите на значителен процент от тях, когато са разговаряли с мен по тази тема (“Абе… важното е кандидатите да имат желание за работа! Който има желание, лесно научава останалото!”)
Помня добре, че когато в миналото започнах работа в туристическата сфера (като студент), нямах никакви изградени умения, но само месец след старта ми получавах много повече похвали и добри думи от шефовете си (и чудесни бакшиши от туристите) в сравнение със “старите кучета”, които притежаваха опита и познаваха тънкостите на професията по-добре от мен, но бяха изгубили нещо важно – желанието за работа. Тези стари служители само гледаха туристите в ръцете за някой и друг лев (долар, марка), коментираха ги зад гърбовете им и като цяло бе трудно да ги накараш да се потрудят за нещо свръх-обичайните им задължения.
Разбира се, ако може да се избира, вероятно идеалния вариант за кандидат за работа би бил “човек с огромно желание и енергия за работа И богат трудов опит”, но често пъти това не е възможно. Ето как, в реалния живот нерядко ни се налага да правим труден избор между човек с малък опит, но голямо желание и вътрешна мотивация, от една страна, и човек с голям опит, но и със сериозна рутина, трайно изградени навици и неособено висока вътрешна мотивация, която да е ориентирана към максимално високи постижения, от друга страна.
Докато гледате видео филма с Том Питърс, поразмишлявайте как бихте постъпили вие и на какво бихте заложили – на сериозния опит или на силната страст към работата в един кандидат, ако лично вие бяхте ( а може би сте) работодатели (а не просто служители) във вашите фирми?
Естествено, само на едната гола-голеничка страст и желание на работа е наивно да се разчита в средносрочен и дългосрочен план. Всеки един служител ще се провали много бързо (а ще провали и шефа си, и фирмата си), ако не съумее да развие (или не му бъде помогнато да развие) другите важни нагласи и качества на работното си място и си остане само с едното “желание” за работа. Това е типичен синдром за много фирми, работодатели и служители, но по тази тема, някой друг път…
{ 1 trackback }
{ 1 коментар… прочетете го по-долу или добавете ваш }
Стоян Станев 17.06.08 в 20:44
Хмм, доста провокативно.
Според мен няма универсална рецепта. Въпроса е толкова обширен и има толкова много фактори важни за преценката на ситуацията преди слагането на “страстта” и “опита” от двете страни на везната, че не може да се даде еднозначен и в същото време универсален отговор.
Отговорът е микс от двете!
В различно съотношение, но микс. Дори кандидатът да няма никакъв опит и да е “само” страст пак трябва да премине обучение. Иначе няма да е полезен. Ако е “само” опит и в момента страстта е угаснала е необходимо да се разпали… Микс!