Казусът “има хора” vs “няма хора” (1)

Анкетата ни за казуса “Има ли хора или няма хора?” обособи три групи мнения на мениджъри, служители, консултанти и др. - общо 403 гласа, все на читатели на Novavizia.com, а именно:

• “Има хора, но няма мениджъри, които да ги привличат, мотивират и задържат”. Така мислят 60% от гласувалите, или 240 гласа.
• “По-скоро няма хора” - така мислят 24% от гласувалите, или 97 гласа.
• “Хора има, няма компании” - така мислят 16% от гласувалите, или 66 гласа.

Анкетата, която организирахме не може да претендира за представителност, но въпреки всичко, предвид специфичната аудитория на NovaVizia.com и немалкия брой мнения в нея, тя заслужава внимание. В няколко поредни статии ще направя коментари и ще отразя лично мнение по казуса “Има ли хора или няма хора”. По този начин се надявам да съдействам на българските компании в справянето им с различни проблеми, свързани с човешките ресурси.

Ще започна с това, че аз самата съм сред тези, които смятат, че “хора” има и че проблемът по-скоро е не “извън”, а “във” компаниите, респ. в собственици и мениджъри, които не успяват да привлекат, мотивират и задържат квалифицираните хора.

Ето няколко послания, които могат да бъдат открити в проведени официални проучвания, които цитирам по-долу.

Първо послание: “Човешки ресурси у нас има”

През 2007г. на пазара на труда у нас са били 280 000 души. 108 000 от тях са били хора със средно и висше образование. Това сочи едно национално проучване на Министерството на труда и социалното дело от 2007г.

Аз ще добавя, че имаме 54 университета и 42 колежа в България. Сред тях има около 50 акредитирани учебни заведения.

Всяка година от тези учебни заведения излизат млади хора с дипломи. Ако средно учебните заведения дипломират по 800 души, то това означава, че някъде към 76 800 млади хора имат желание да започнат работа в някаква компания.

Ще кажете, “Ама младите заминават да работят в друга страна!”. Или, че “Повечето от дипломираните не стават за нищо!”

Пита се, защо заминават?!

Нямаме ли компании, които да спечелят доверието на 76 800 млади хора?!

Как така допускаме като държава и като бизнес общество да имаме учебни заведения, които произвеждат “хора с дипломи, но те не стават за нищо”, ако това е наистина истина?

Това толкова ли ни е изгодно, че го търпим като ситуация?!

Второ послание: “Работодателите и специалисти по управление на човешките ресурси мислят по различен начин”

Преди една година проучването на Министерството на труда и социалната политика сред 2019 фирми показва, че в краткосрочна и средносрочна перспектива (2008-2010 г.) не се очакват сериозни затруднения при намирането на квалифицирани работници и служители. Повече от половината участници в проучването - все работодатели, са изказали това мнение.

Няколко месеца след това се заговори за “недостиг на кадри“. Интервюираните специалисти по човешки ресурси алармираха, че правят всичко възможно, в т.ч. ползват и услугите на специлизирани агенции по подбор, но въпреки това бяха категорични, че “хора няма”.

Излиза, че според работодателите няма проблем с намирането на хора, но според специалистите по управление на човешките ресурси - има такъв проблем.

Пита се, работодателите и специалистите по управление на човешките ресурси не говорят ли на един и същ език?

Трето послание: “Проектите за развитието на човешките ресурси”

Очаква се ефектът от тях да е голям. Нали за това се получават пари по различни проекти и програми?!

Ето вижте тук, например за какво става дума. Виждате, че имаме 194 фирми, които са одобрени да получат средства за развитие на човешките ресурси по проекти.

Или тук, откъдето става ясно как един проект на USAID, директно ориентиран към пазара на труда стана причина 20 000 студенти да се включат в различни форми на стажове и кариера, 24 университета да разкрият кариерни центрове и 400 работодатели да бъдат обучени на организация на студентски стажове!

Не намаляват ли средствата от подобни проекти недостига на хора?!

Ако пък, въпреки проектите за развитие на човешките ресурси, недостигът на хора продължава да съществува като проблем, може би пък трябва да се попитаме достатъчно отговорно ли се усвояват средствата по проекти?! Кой, как, за какво усвоява тези средства?

В резюме

Има нещо противоречиво в посланията на работодателите, на специалистите по управление на човешките ресурси и на държавни институции по казуса “има хора, няма хора”.

Това следва да го приемем за нормално - всяка една от страните да има различно мнение.

Същевременно възникват ето такива въпроси:

1. Ако държавната институция казва “има хора”, защо специалистите по управление на човешките ресурси не могат да намерят хора?
2. Ако специалистите по управление на човешките ресурси не могат да намерят хора, защо техните работодатели са спокойни и не виждат нещата по този начин, както самите специалсти по управление на човешките ресурси?
3. Ако “няма хора”, то вносът на хора от други страни ли е единственият начин за разрешаване на проблема?

Не пропускайте и продължението на този материал - Казусът “има хора” vs “няма хора” (2).