Преди месец излязоха резултатите от проучване сред 1121 мениджъри и експерти по човешки ресурси от цял свят (САЩ, Канада, Мексико, Европа, Азия), организирано от Американската асоциация по мениджмънт и Института по човешки ресурси. Целта на проучването е била да се установят причините за неетичното поведение в компаниите.
Сред причините за неетично поведение анкетираните са поставили на първо място нереалистично високите цели и кратките срокове, които им се спускат за изпълнение.
На втора и трета позиция анкетираните са поставили желанието да се придвижват напред в йерархията и стремежа да се защитят завоюваните позиции и придобивки.
Веднага след тези три фактора за неетично поведение се нареждат работната среда с нисък морал, незнанието и липсата на обучение кое е етично и кое - не, както и липсата на последици (санкции), веднъж след като си бил заловен (изобличен) да действаш по неетичен начин.
Според Едуард Рейли, Президент и Изпълнителен директор на Американската асоциация по мениджмънт, законите са и ще си останат най-влиятелния външен фактор, който възпрепятства неетичното поведение, но законодателството не може да бъде заместител на лидерите, които изповядват и практикуват етично поведение. Според Рейли, не е достатъчно лидерите само да говорят на хората - те трябва и да действат в посока на утвърждаване на етични норми и ценности, в това число чрез личен пример.
От личен опит мога да кажа, че нереалистичните цели и непостижимите срокове за изпълнение действително влияят много силно на етиката и поведението на служители и мениджъри. Те стават много по-меркантилни, много по-агресивни, много по-склонни да действат по неетичен начин спрямо колеги, подчинени, клиенти, доставчици - само и само да постигнат целите. Това често пъти е бумеранг, който удря с обратна сила позициите на самата компания, но за това мениджъри и лидери се усещат едва когато е станало твърде късно.
Какво всъщност могат да правят лидерите, за да поддържат високи стандарти на етичност? Много неща. Могат да информират служителите си как се справя компанията им (финансово и пазарно), могат да насърчават откритата двупосочна комуникация, могат да спазват дадените от самите тях обещания, могат да овластяват служителите си с повече отговорност, могат да насърчават и стимулират по десетки начини етичното бизнес поведение в персонала (и в производството, и в маркетинга, и в продажбите), което неименуемо би довело до повече и по-удовлетворени клиенти, служители и контрагенти в дългосрочен план.
Колко много възможности, наистина… Реални неща, които всеки ръководител може да направи, ако пожелае.
4 Коментара
Виолета Дойчева на 01.03.06 в 13:03
Аз съм съгласна с по-горе казаното, но това трябва да го прочетат повече работодатели и да се замислят внимателно над поведението си,но в БГ все още не са израстнали за това. Повече ги интересуват печалбите, отколкото как се чувстват подчинените им и на какво ги подлагат. Това мисля аз, но аз съм само капка в морето, може би.
Ива Недева на 01.03.06 в 14:03
Този материал според мен не е само за работодатели, а за всеки, на който на визитната му картичка пише “Мениджър”.
Насърчаването на етично поведение спрямо всички околни може да дойде в голяма степен именно от ръководителите - както на висши, така и на средни нива (особено те в много случаи са най-важните). Те именно са хората, които често пъти дават личен пример, а част от работата им на ръководители е именно да мотивират, да образоват, да усъвършенстват хората си. В противен случай, всички ще чакат само работодателя да насърчава етиката, но това не винаги е практически възможно.
Хубава тема за размисъл!
Тодор Коков на 02.03.06 в 10:03
Темата е много актуална за мен. Не само нереалистично високите цели са пречка за етичното поведение, а и една друга малка подробност: Ако 90% от тези високи цели се постигнат, ръководството акцентира върху 10% непостигнати цели. Това действа много демотивиращо върху служителите.
А че ръководството трябва с поведението си да бъде образец за етика, толерантност, уважение, ред и дисциплина - това просто не подлежи на коментар.
Васил Иванов на 27.05.06 в 11:05
Напълно съм съгласен с гореизложената статия и с коментарите по нея. Искам само да добавя, че факторите, посочени в статията са основната причина за лошите отношения и ниското КПД на работата в армията и в другите военизирани структури.
Единственото нещо, което се изисква, за да реализираме едно по-добро управление(по-добро не само за мениджърите) е малко желание и далновидност.
Коментирай!