Няма как да отречем връзката между “Какво търсим от работата си” и “Какво получаваме от нея”.
Ще се съгласите, че когато хората не получават от своята работа това, което търсят и очакват да получат, напускат компанията. Има и такива, които търсят съвсем ново или допълнително поприще за трудова изява. Както и такива, които търпят. Те са индеферентни към задълженията си. Прави са. Особено, ако получават твърди месечни възнаграждения, за какво да се напъват!?
Нека ви разкажа един симптоматичен случай и след това да продължа.
Голяма компания, за която работихме във връзка с някои организационни промени преди 3 години, беше провела (преди ние да се появим), проучване на мотивацията на служителите си. Показаха ни резултатите – 95% от служителите не бяха удовлетворени от възнагражденията си.
Попитахме управляващите собственици дали са променили нещо. Казаха ни: “Всички искат пари и пак пари. Какво можем да направим ние? По-добре дайте да видим дали заслужават тези пари, които ние им даваме!”
Нито един изследовател от последните няколко десетилетия в областта на управлението, не е отрекъл азбучната истина, че чрез своя труд хората търсят да намерят условия и възможности, за да удовлетворят свои лични потребности. И че, ако искат това, им трябват пари.
Честните хора получават парите си там, където работят и от работата, която могат да вършат. С парите, които получават за труда, който дават, те могат да си купят храна, облекло, жилище за себе си и семейството си, да купуват развлечения, да почиват, да се развиват, да поддържат жизнен стандарт, според своите ценности и разбирания.
Затова тезата, че хората не работели за пари, а за нещо друго, не е съвсем точна.
Съвсем различна е тезата, която авторите на книгата “The Human Capital Edge” излагат, а именно, че “хората през 21 век търсят от местоработата си както пари, така и още нещо”.
Ето малък списък на тема “Какво търсим от работата си?”
- Пари – ние искаме не просто “пари”, а пари, които съответстват на количеството и качеството на нашите постижения в работата.
- Контрол върху собствената ни работа – ние искаме ясни, конкретни, измерими и разбира се постижими от нас лично “цели”, които нашите ръководители да договарят с нас, както и да ни дават обратна връзка доколко сме се справили с целите.
- “Включване” в общността – ние искаме да сме информирани своевременно за това, което става в компанията и това, което предстои да стане, да участваме в процеса на вземане на някои решения, които касаят пряко нашата работа, да участваме в различни групи и екипи, с което ще се чувстваме полезни за компанията.
- Добри възможности за личностно и кариерно развитие – ние искаме обучение, образование, което компанията да ни осигурява, яснота за кариерното ни развитие, помощ в съставяне на план за развитието и кариерата ни.
Много ли искаме?
Не, не е много. Особено, ако става дума за искания на компетентни за конкретна работа хора.
Получаваме ли това, което искаме тук, у нас?
Ето една моя равносметка “Какво търся и какво получавам?” за мен самата.
- Пари. Като количество според мен достатъчно, но ненавиждам практиката едно и също количество пари да се раздава на всички, без оглед на качеството на труда, който се дава. Това действа демотивиращо на добре работещите и страшно мотивиращо на зле работещите (!) По шестобалната система за оценяване поставям на този показател оценка “среден 3″.
- Контрол върху собствената работа. При мен лично липсва – никой нищо не иска от мен да постигам. От мен се иска да ходя на работа. Нямам обратна връзка. Добра ли съм, лоша ли съм, абе няма никакво значение… Нали ходя на работа. Ако си поставя мои лични цели, а после се отчета пред останалите, че съм ги постигнала, казват ми “Добре, продължавай все така!” Но защо да продължавам?! Затова и тук моята оценка е среден 3.
- “Включване” в общността. Определено научавам новостите, когато те са вече са свършен факт. Ако има нещо много трудно за правене, ме включват. Напоследък обаче не обичаме да правим трудни неща. Затова и не ме включват, въпреки че постоянно има различни комисии. Оценката ми за този показател е “слаб 2″.
- Добри възможности за личностно развитие и кариера. Право да ви кажа, ако не въртя педалите на колелото си сама, следваше да съм напълно оглупяла. Оценката ми по този показател е “среден 2.50″.
Ако някой друг оцени тези 4 показателя с високи оценки, трябва и на него да повярвате, както и на мен. Усещанията за “Какво търсим и какво получаваме от работата си?” са индивидуални.
В резюме:
Според изследванията, проведени в други страни, работещите хора имат 4 простички изисквания. Понеже съм привърженик на тази теза, направих опит да оценя публично пред вас, дали аз лично ги получавам. Средната ми оценка е “среден 2.62″.
Търсела съм начини да променя по някакъв начин статуквото. Търсила съм и възможности на други места. Едно и също е. Добре, че има СИТА Мениджмънт Консулт и NovaVizia.com. Там оценките ми по същите 4 простички изисквания са много, много по-високи.
Ако тези 4 простички изисквания ви харесват и на вас, оценете ги още сега по шестобалната система и ще разберете дали ги получавате във вашата работа.
И не забравяйте да оставите вашите коментари, ако чувствате, че искате да споделите нещо в тази връзка!


{ 1 коментар… прочетете го по-долу или добавете ваш }
Зорница Петрова 14.07.09 в 14:23
Зравейте,
За пореден път ни предоставяте прекрасен коментар по един много актуален и наболял проблем. Прочетох много внимателно материала, четох и между редовете. Хвана ме страх. Едно е когато констатираш някой неща за себе си, съвсем друго обаче, когато разбереш, че е епидемия. Дано повече от работещите в днешни дни да “въртят педалите на колелото” сами, защото за съжаление на “управляващите” фирмите им липсват понятия по управление. Що се отнася до “твърдите месечни възнаграждения” – вярно е, че са много демотивиращи. Работила съм и на процент и на твърдо и мога да направя разликата. Но друго бих искала да споделя – има месеци, в който определено не съм заработила това, което съм получила и това ме кара да се чувствам зле. Естествено, чувствам се зле и когато не съм получила това, което съм заработила, но на днешно време това го приемам по нормално. С Вас как е?