Виждам че не сте писали доста отдавна, но ми направи сериозно впечатление, че темата се дискутира (подготвям доклад на тази тема и ще съм благодарен ако някой от вас има link или книги които могат да са ми е от полза pls).

Считам, че ситуацията трябва да се приема като закономерност и ние можем да се опитваме да се “възползваме” от нея, доколкото е възможно.

В същото време ако търсиш човек за ръководител, особено на производствено звено, нормално е да повишиш човек от компанията, който е врял и кипял в структурата.

Няма оправяне в тази ситуация.

Искам да обърна вниманието ви на факта че нивото ни на компетентност и некомпетентност е колкото обективно толкова и субективно понятие.

Когато заемаме дадена позиция при избора ни се ръководят от длъжностната характеристика за тази позиция.Това до колко ние отговаряме на изискванията вече мисля определя и нивото ни на компетентност.То не съществува по принцип, а е тясно свързано с длъжноста която ще заемаме и изискванията към нея.

Друг важен момент е присъщия на всеки човек стремеж за власт и по висока позиция в дадена йерархия. Този стремеж много често ни заслепява и ни кара да приемаме позиции където не успяваме да изпълняваме компетентно изискваните от нас дейности и по този начин се оказва че сме достигнали нивото на некомпетентност.

В момента заемам позиця на експертен персонал без ръководни длъжности въпреки че съм с 2 висши образования, но работата, която върша ми доставя удоволствие и определено проявявам добро ниво на компетентност и ентусиазъм при вършенето и. Срещам обаче пречки от странични звена и хора, които наистина не са си на местото и това внася дискомфорт и в моята работа. Тук обаче въпроса опира да екипа и хората в него.

Ако с помоща на тези много важни за всяка уважавашта себе си компания специалисти Ч.Р. се отвори тази възможност всеки да намери себе си в рамките на фирмата според неговите личностни качества и възможности и желания мисля че плода би бил добър.

Усъвършенстването на ръководителя е именно процеса, който ще накара ръководителя да преосмисли нагласата си към работата. Ако Ламариноу разбере, че клиентите и фирмата очакват друго от него, той значи той вече се е самоусъвършенствал (може би чрез обучение, анализ, самоанализ, наблюдения, четене, разговаряне с клиенти, разговори с персонала, разговори с ръководството, узнаване как се прави при най-големия конкуррент и т.н.), в противен случай няма как да разбере какво се очаква от него и няма как просто ей така (“хоп”) да се промени.

Това влагам в усъвършенстване – активни действия за добавяне на стойност към статуквото, за да бъде то променено, и така до следващия път, когато Принципът на Питър влезе в действие.

Но може би тази задача има повече от едно решение?

Надявам се в най- скоро време глобално да се наблегне най-много внимание на “характера”/среда, темперамет, начин на мислене, училище, амбиции, мотивация т. е. психологичен анализ/ на определен изпълнител/от до в йерархията. Така също на освободено поведение както на изпълнителят така и на шефа за да може да се общува и спокойно да се каже и приеме от другата страна “неставаш”, или “не ме бива”.

Новите технологии и глобалното застаряване на трудоспособното население и нежеланието на младото поколение към познание неминуемо ще доведе до промяна в кадровия подбор на персонала във всички нива.

Ще си позволя да не се съглася с уважавания от мен ( познат ми от статиите в този сайт г-н Христов).

“Усъвършенстването” би довело или само до “разхлабване на хватка” или до пристягабето и вследствие на придобиването на “придадена стойност” като присадка, нехарактерна за съответният ръководител.

Решението мисля е дадено в горната статия, а именно “Мистър Ламариноу не можа да разбере, че масовият клиент не се интересува толкова от съвършенството на поправката, а иска колата си готова навреме. Ламариноу не знаеше, че повече от неговите подчинени се интересуват по-малко от двигатели, отколкото от фиша за заплата.”.

Т.е. един успешен ръководител трябва да обърне внимания на нуждите и исканията на пазара и подчинените, а не на собствените си интереси или пък да речем възгледи и мнения, т.е той би трябвало да прави компромис със собственото си “Аз”.