3 начина за справяне с неприятното говорене на работа

Не дай Боже човек да работи с хора, които говорят неприятно! Ако мениджърът е пасивен към подобно поведение, резултатът е само един – една “отровна” за всички работна атмосфера.

Една случка на плажа ме накара да се замисля върху подобен проблем.

Седя си аз на 3 метра от морето и се наслаждавам на огледалната му повърхност. Вълничките се разбиват буквално в краката ми. Няма навалица от посетители на плажа. Има “зелен флаг”. Внучката ми София с поясче на кръста щастливо събира от плитчинките по брега рапанчета, мидички, камъчета. Тишина, спокойствие. Идеална възможност да обмисля някои теми за статии в NovaVizia.com.

Малко по-нагоре на пясъка баба, дядо и две внучета разискват битов проблем. Бабата вади хартиени пликчета от чантата и подканя внучетата да си хапнат форнети. Те се опъват и не искат да закусват.

Намесва се дядото. На фона на ласкавите думички на бабата, речта му към внуците е направо гадна и стряскаща:

“Ако не искате да ядете от тези форнети, да знаете, че утре ще ви купя форнети, пълнени с мухи. И сокче, в което има мравки.”

Едното от децата се разплаква. Бабата започнва да го успокоява: “Е, дядо, какво говориш! Нашите деца са деца, не са костенурки и не ядат мухи и мравки!”

Но дядото не чува и продължава по-нататък с още по-екзотични кулинарни предложения:

“Хайде яжте форнетите, защото иначе ще ви купя сандвичи с червеи вътре. И сокчетата с водорасли!”

Децата го гледат замръзнали, с опулени очи. Аз също.

Въпреки че съм наясно, че негативната мотивация (бягство от лошото и неприятното) върши работа, в никакъв случай не мога да се съглася, че би могло да се мотивира човек, като му се говори гадно и неприятно. Гадното и неприятно говорене е вредно поведение. Определено застрашава атмосферата на работа, както и стресира хората.

От познавателна гледна точка искам да кажа, че има доказана зависимост между личността на индивида и неговата вербална и невербална комуникация. С думите, жестовете, походката, облеклото и други свои атрибути, човек показва какъв е, какво е отношението му към самия него и към околните, какви са ценностите му.

Засега няма да нищя повече произхода на неприятната комуникация. Но ако работим с хора, които имат такава комуникация, трябва да знаем, че няма да ни е никак лесно. Особено, ако компанията и мениджърите не правят нищо.

Ето три простички начини за справяне с неприятната комуникация.

1. Изискване за комуникация при подбора на нови хора

Според мен не е особено удачно да изискваме от кандидатите “отлични умения за комуникация”. Дядото от плажа имаше убедителен тон на говорене и използваше застрашителни невербални символи, докато говореше гадните си истории. Дали обаче това го прави “отличен комуникатор”?

Затова по-добре е по време на интервю да наблюдаваме как говори кандидатът – речниковият му фонд, позата, начина, по който пита и отговаря, физиономията, жестовете. Това е сериозна наука и би следвало да гледаме на нея не само с любопитство, както правим това понастоящем, а да се стараем и да се учим от нея.

2. Придържане към език, на който хората да говорят по време на работа

Звучи малко страшно, че едвали не става дума за някакъв строг, официален, сух език, но е но е точно така. В една фирма трябва да има някакъв приличен език за комуникация! За целта може да се въведат правила – простички, но много категорични.

Например, “Недопустимо е да се използват неприятни думи”, “Да бъдем нетърпими, когато ни говорят неприятни неща и се използват неприятни думи”. Добре е всеки пряк ръководител да напомня за правилата от време на време. Същото може да се каже и по отношение на мястото, където се говори.

Може да звучи елементарно, но това е пътят всички да разберат какво може и какво не може да се прави във фирмата.

3. Много сериозно обучение на мениджърите на мениджърска компетентност

А тук става дума за това как мениджърите да мотивират служителите си да изпълнят една задача (дядото искаше да мотивира внуците си, но го направи по много неприятен начин), как точно да говорят, как да ги изслушват, какво и как да наблюдават и т.н. За всичко това можете да разберете повече от описанието на различните роли на мениджърска компетентност, особено тези от правещ и чувстващ тип.