Висшето образование обхвана огромен брой български младежи през последните години. Над 250 000 бяха студентите всяка академична година в началото на десетилетието.
Висшето образование стана задължителен етап от пътя не само към успех, но изобщо към нормална кариера. Преходът от средно към висше образование вече не е тема за размисъл, не е опция, а даденост за цели випуски гимназисти – с кандидатстудентските курсове и приемните изпити средното просто прелива във висшето.
За какво е тази образователна тектоника?
Според Закона за висшето образование, висшите училища подготвят висококвалифицирани специалисти над средното образование. Какво означава това, всеки университет тълкува сам и превежда на езика на своите учебни програми.
Ако отворите един кандидатстудентски справочник ще видите, че това е едрият шрифт на офертата, която ви прави ВУ-то – при нас ще учите тези и тези дисциплини. Разбира се, от най-добрите възможни преподаватели, в най-добрите възможни материални условия.
Тук е мястото да си спомним сентенцията (приписвана на Айнщайн):
“Образованието е това, което остава, след като забравиш всичко, учено в училище”.
Изглежда сякаш офертата на университета съдържа списък с това, което ще забравиш, за да можеш да се наречеш образован човек.
Истината е, че знанията, които университетът прехвърля на студентите, остаряват толкова бързо, че не могат да бъдат критерий за образованост. Според изчисленията на американския департамент по образованието, до третата година на един студент в колежа, половината от наученото през първата вече е остаряло. Учебният план на даден предмет вече е архивен в края на семестъра на преподаването му.
По какво се отличават хората, прекарали четири години в университета от тези, почнали работа веднага след училище? Какви са висшите образувания, развити над базовите – грамотност, смятане, чужд език?
Докато студентите слушат лекции, решават административни въпроси, подготвят се за изпити, четат препоръчана литература и получават консултации в кабинетите, се случва нещо много по-сериозно и по-трайно от усвояването на обема знания по учебен план. Истинското учене, което остава след забравянето, е в процеса, а не в съдържанието. То е в това, което правиш (тренираш) четири години, а не което записваш, четеш и възпроизвеждаш в университета. Отношенията с учителя и със съ-учещите, свободата в избора, връзката между оценка и успех, стилът на учене, представите за добро постижение – всичко това са трайни личностни образувания, които предопределят професионалния и личния успех и дефинират колко и как точно образован е човек.
Това са компетенции, които не са в учебния план, но пък са в обявите за работа: инициативност, креативност, отговорност и още много други. В образователния процес са ключови въпросите: Конкуренция или сътрудничество? Авторитет или партньорство? Теория или практика? Клиенти или държавна поръчка? Избор или готови задължителни решения?
И така: какво образува процесът на образованието? Какви навици създава у студентите? Какви умения тренира? Какви нагласи изгражда? Какви критерии и каква мяра за успеха поставя?
Ето на какво учи студентите съвременното публично българско висше образование:
Знанието е нещо сериозно
Знанието се състои от истини, а те се държат от авторитетите.
Тези истини са по-важни от личностите, които живеят с тях. Няма значение как възприемаш знанието, за какво го ползваш и дали преподаването противоречи на преподаваното.
Знанието се предава от авторитетите надолу по еднопосочния вертикал. Не можеш да оспорваш знанието, още по-малко – авторитета.
За да контролираш знанието, стани авторитет (вземи диплома и още по-добре, стани преподавател).
Докато не станеш авторитет, не можеш да тълкуваш, прилагаш и променяш знанието.
Има само един път към знанието с една скорост и ако се провалиш, попадаш в задръстване.
Дали си успял се определя от авторитета.
Знанието е нещо много сериозно
За да успееш, необходимо и достатъчно е да възпроизведеш готовото, познатото.
Можеш да успееш и като мамиш – крадеш чужди решения или попиташ някой, който знае.
Но ако не успееш веднъж, можеш да поправиш нещата с уговорки, хленчене и нахалство.
Няма нужда да успяваш повече от другите, по-добре не се отличавай. Посредствеността е достатъчно добра.
Работи сам, оценявай се групово.
Знанието е нещо много, много сериозно
Използването на знанията е изпитна ситуация, проверка, контрол.
Оценяването на постигнатото и на компетенциите е нещо опасно, критично, стресиращо.
Оценката на знанията ти е оценка и на личността ти. Слабата оценка означава неудачник или развален човек.
Постижението се измерва двоично – успех или провал. Няма междинни оценки.
Външната оценка е по-важна от вътрешната удовлетвореност. Тя предопределя успеха или провала и в бъдеще.
Сериозно, знанието е нещо сериозно
Изчакай да ти поставят цели, задачи и критерии за успех.
Работи за поставените цели, когато външните обстоятелства го правят неотложно – срокове, изисквания, инциденти.
Нищо не е толкова важно и сериозно, колкото изглежда. Всички повече говорят, отколкото правят.
Няма правила, а ако има, не се спазват, а ако се спазят, винаги има заобиколен начин.
Когато вършиш нещо, важен е крайният резултат, а не дали ти харесва и какво научаваш, докато го правиш.
Знанието е по-важно от знаещия
Всяко знание е еднакво важно за всеки.
Компетентността е наличието на обем предварително определени факти.
Поставяй си ясни и непреодолими граници между учене, работа и забавление.
Какви личности образува това образование? Много студенти развиват здравословен скептицизъм към образованието, което им се предлага, и успяват навреме да си направят образование по своя мярка. Повечето обаче не преминават етапа на мърморенето и излизат от университета с обем четири-пет години допълнително време.
Твърде е възможно това да са хора с външна мотивация и външна самооценка. Инфантилно зависими от институцията, в която работят. Неспособни на творчество, упорство и предприемчивост. Изпълняващи задачите буквално и до последния момент. Нетолериращи риска, промяната. Със занижени критерии към себе си и другите. Доволни от посредственото постижение. Възприемащи работата сериозно – до 17 часа. И най-вече: неспособни на ново учене.
Кой може да ги обвини, при такова травмиращо детство?
* * *
Тази статия се публикува в NovaVizia.com благодарение на Николай Михайлов. Благодарим ти, Николай!
Николай Михайлов е Магистрант по Клинична и консултативна психология в СУ “Св. Климент Охридски”. Сертифициран кариерен консултант и треньор-обучител. Работил е като копирайтър в рекламна агенция “КРЕС” и като ръководител проекти в Асоциация “Родители”.
В момента Николай Михайлов е консултант на свободна практика в областта на образованието през целия живот. Има интереси в социалната психология и психотерапията.
{ 3 trackbacks }
{ 17 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Galin Goranov 23.07.08 в 00:07
Много готина и вярна статия…
P.S.
Аз съм студент и работя през това време, като цяло нещата стоят по този начин
Гергана 23.07.08 в 00:07
Напълно съм съгласна с тази статия.
След 4 години в университета ми се иска да кажа, че нещата са различни. За съжаление, имам чувството, че висшето образование в България (без да правя сравнения с други страни) страда от липса на цялостна концепция за това какви личности иска да създава или образува. Преподаването е насочено изцяло към фактите на едно повърхностно ниво, което често е дезорганизирано до такава степен, че даже не съставлява пълноценно тяло от знания. Трусовете в българското общество или нещо друго са начупили равната повърхност на безформени парчета. Днес, когато подготвяме утре-то, ни трябват сложни структури, много нива, гладка комуникация между тях и хармония. А това, с което разполагаме, са повехнали и уродливи стърчащи остатъци. Не се мисли за култивирането на способности. Получава се трагикомичният парадокс, от който се ражда и горната сентенция - в университетите се преподава сухо, изолирано, хербаризирано знание и нищо не се научава за живота - за това младежите трябва да научават сами по околни пътища, а висшето образование сякаш се стреми всякак да им попречи.
Нужно е да проявим малко повече мисъл и поглед в бъдещето, за да екипираме студентите с това, което ще им помогне, а не да формираме у тях навици, от които ще се опитват цял живот да избягат - ленивост на мисленето, промъкване покрай тежката работа, изплъзване от отговорности и нагло тестване на границите на търпението на околните.
1Immigrant 23.07.08 в 12:07
Тогава въобще има ли смисъл от висше образование ?
Николай Михайлов 23.07.08 в 13:07
От такова висше образование няма много смисъл, поне не за индивида, който не израства особено в личностен план, нито за обществото, което иска да изгражда “квалифицирани специалисти” (човешки ресурси). Но, както намеквам в края на статията, системата може да бъде използвана от добре мотивиран и ориентиран студент, който да си изгради собствена образователна пътека, образование по своя мярка, а не по мярката на институцията. Как става това? Темата е много голяма, може би ще напиша нещо и по нея - до момента сме създали някои ресурси - http://the-faculty.org/index.php?p=academicskills.
Angel 23.07.08 в 16:07
“Висшето образование стана задължителен етап от пътя не само към успех, но изобщо към нормална кариера.”
ВУЗ не е задължителен етап за нормална кариера, още по-малко пък към успех. А ако изобщо говорим за успех, нека оточним какво точно имаме впредвид - да работиш цял живот за заплата може да е успех за някои, но не и за мен.
Нещата са много прости. Нека си зададем въпроса кой защо иска образование и какво печели всяка страна и каква е мотивацията и. Защото във всички взаимоотношения има някакъв мотив и цел. Учещият има за цел да се развие професионално, да получи умения и информация, които след време да му помогнат да се реализира в живота. Целта на ВУЗ-овете е обаче съвсем различна - да служат на обществото. Те са създадени от обществото за да подготвят кадри, които да бъдат полезни с трудът си и уменията си НА ОБЩЕСТВОТО. Така че разберете, че тук има разминаване на цели и в случай че учещият иска да получи уменията които наистина ще му помогнат да се реализира като - управление на финансите, подход към научаването на нова информация и умения, ефективна комуникация с хора, планиране на времето, развитие на интуицията и вродени дарби то той е прецакан, защото тези умения не се преподават в университетите, защото те служат на обществото. Човек с подобни знания никога няма да бачка за някой друг, защото ще изкарва много повече пари от собствен бизнес. В същото време, това са умения, които са необходими на всеки в модерното общество, което се променя толкова бързо, че всеки трябва да е максимално подготвен да се нагоди на променящите се обстоятелства и изисквания. ВУЗовете се концетрират върху предаването на информация, коята е напълно безполезна. Не информацията е ценна, а разбирането.
Докато образованието не започне да произвежда личности като стимулира вродените им потенциали и таланти, то е безполезно.
Да не говорим за вредата която нанася с ограничената гледна точка за света, която натрапва на учениците.
Мария 23.07.08 в 21:07
Гергана, извинявай, обаче не смяташ ли, че е малко късно да се създават личности на тази възраст - по-скоро става въпрос за специалисти. Аз лично съм на мнение, че човек на 80% зависи в това отношение от себе си. Той стъпва на основата на образованието и се развива според своите разбирания, амбиции и способности. Това означава, че никой не може да те спре да се развиваш, дори недобрата система в образованието.
Основото нещо, с което аз не съм съгласна от казаното в статията е, че докато не станеш авторитет, не можеш да изграждаш знание - според мен ако притежаваш необходимите “таланти”, ти може да си много напред с материала и да достигаш сам до важни изводи.
А относно “вишуто” според мен е повече от ясно, че се обезцени, защото всеки се напъва да става вишист, а ясно е, че повече от 80% от кандидатите и учещите се не стават за вишисти и нямат място там. Тя нямат основата, системата и качествата за това, но се нароиха “търсенето според предлагането” ВУЗове, които продават евтинои лесно образувание :).
Добри 24.07.08 в 01:07
@всички - Американското висше образование (САЩ) е най-доброто в света. То е най-скъпо, най-подредено като система, с най-ясни параметри - плащам-получавам, но след спазване на строгите правила.
Това прави ли автоматично американците най-умните, интелигентни и любознателни хора? Не, ли? Защо, нали всичко е подредено?
Тезата, че ако човек влезе в стерилна лаборатория и учи там 5 години как се разбиват атомни ядра, то той неминуемо ще проникне в тайните на вселената е като поука в детска приказка - много логична, но просто нещо умно, за което не търсим доказателства.
Същото е положението с нашата система на висше образование - част от сеирджиите викат - много е добра, най-страхотните ИТ-специалисти, гениални математици, аууу, колко фундаментални знания на едно място. Другите отстрани се мръщят и негодуват от първия ден, в който стъпят в университет. Само дето нямаме доказателства - нито за корупция, нито за ниско качество на преподаване, нито за занижен контрол на знанията - стоим и си повтаряме - системата е зле, няма да прокопсаме, защо да учим, и без това са ниски заплатите на “висшистите”.
Всичко е въпрос на избор, избор се прави осъзнато, мотивирано, обективно - гледаш, чудиш се, съмняваш се, питаш, отново се съмняваш - така са възникнали академиите в древността, може би така маймуните са проходили на два крака, не знам. Различни професори са ми казвали различни теории за първия човек, а аз така и не проверих.
Дерзайте и помагайте на хората около вас да се информират! Всеки има право на информиран избор. Така ще правим по-малко компромиси със самите нас.
Владимир Докузанов 24.07.08 в 10:07
“Какви са висшите образувания, развити над базовите – грамотност, смятане, чужд език?”
О, със сигурност НЕ е грамотност! Какви са тия образУвания, за които се говори още от заглавието?! Николай Михайлов е написал статията си като някой второкласник, който не е сигурен как се пише дадена дума - веднъж я пише по един начин, следващия път - по друг.
Като гледам тези удебелени заглавия “Знанието е нещо много, много сериозно” към средата статията ми заприлича на онази реклама на Вивател, в която някакъв костюмар приказва със силно изразен патос “…образованието стои в основата на всяко съвременно европейско общество. То е образованието, без което… бла-бла…”
Хайде, г-н Михайлов, поне си оправете правописните грешки и може да дочета статията до край.
Тодор Христов 24.07.08 в 10:07
Не мисля, че грешката “образувание” е случайна, по-скоро е напълно умишлена, но нека Николай Михайлов каже.
Владимир Докузанов 24.07.08 в 13:07
Да, първоначално и аз така помислих. Но тъй като грешката не е само в заглавието, а и в самия текст и то на някои места е написано “образование”, а на други “образувание”, не виждам никаква логика в “умишленото” грешно изписване на думата. Е, да, можем да признаем, че правилното изписване на думата е 17 пъти, а грешното - 3, но все пак си е грешно и не мисля, че е умишлено допусната грешка.
Генадий Матвеев 24.07.08 в 13:07
Аплодисменти, Николай! Много се радвам, че ти не изневеряваш на своя стил.Всичко, за което говориш, е вярно. Но знаеш ли ти, че българските учители - на висши и невсши етажи-не стигат до тези истини нито с ума си, нито със сърцето си. Някой трябва да им помогне. Но как? Знам, че заедно сме по-силни…
Николай Михайлов 24.07.08 в 15:07
Благодаря, Генадий!
Г-н Докузанов, опасявам се, че не сте разбрали статията ми! Съжалявам!
Николай Михайлов 24.07.08 в 15:07
“ОбразУвание” е нещо образувано. ОбразОванието е нещо друго. Четете по-ангажирано.
Ангел Грънчаров 24.07.08 в 18:07
Позволявам си да дам линк към моя статия по сродна тема, статия, която има следното заглавие: Крайъгълният камък на образованието
Тя може да се прочете на адрес: http://humaig.blogspot.com/2008/07/blog-post.html
Надявам се, това не е нарушение на някакви по-съвременни правила на обмен на информация, които на мен не са ми известни
1Immigrant 25.07.08 в 00:07
Дааа болна тема .
Радослав Станков 25.07.08 в 00:07
Доста интересна статия. В началото и аз се подразних от “Образуванието”, но после се видя иронията
/ 
. В момента и аз съм студент и мога да, че положението никак не е розово.
Диана 29.07.08 в 14:07
В статията има живот. Мислено е. Мислена е. Има търсене. Има въпроси. Провокира движение. Във всички случаи - промяна. За съжаление обаче конфликтът между нивото на мислене между поколенията е въпрос на време.
На 46 години съм. Имам зад гърба си 23 години учителска практика. И за съжаление още не знам дали съм добър учител. Това ме убива.Лишава ме от мотив. Няма система за професионализъм. У нас демагогията определя хода на нещата.
В същото време съм и студент. Сядайки от другата страна веднага ме подразни тонът на пренебрежение, на предубеденост.Вече със сигурност знам, че никога не се знае кой знае повече - преподавателят или студентът.
Ние, българите, сякаш още не сме се научили да общуваме. А образованието е общуване. Другото вече можеш да го прочетеш навсякъде.
Успех на всички млади, които задават въпроси. Дано доживея да видя отговорите.