Поласкана съм, че създавам все пак импулс за размисъл.

Проблемът наистина е спорен. Вие се придържате към една концепция, аз съм склонен да мисля в категориите на алтернативното разбиране. Едва ли може да има еднозначен (“научен”) отговор на тия въпроси, понеже те засягат човешки и ценностни (мирогледни също) моменти. Но споровете са продуктивни винаги. Ще си систематизирам аргументите и ще напиша своето разбиране.

Поздравявам Ви за Вашите статии, у мен специално те предизвикват сериозни размисли и ме импулсират за собствени търсения. Успехи Ви желая!

Зависи как разбираме думата “талант”. Преди да изчета литература по този въпрос, аз също си мислех, че “талантът” е “гений” или някаква особена дарба. Оказва се, че не е!

В сферата, в която се чувствам по-компетентна – това е управлението на човешките ресурси – управлението на таланта е обгрижване на поведенията (в т.ч. и проявите) на служителите, които имат съществен принос за постигане на целите, които компанията си е поставила.

Използвам случая да Ви поздравя за Вашата последна книга. Даде ми я Тодор Христов.

Преди време отидох в един институт, където, понеже имам доста публикации, бях дочул, че издавали… сертификат за “преподаватели-новатори”! Отидох да се поинтересувам какво е пък туй чудо. Оказа се, че си е типично българска, нашенска история…

Когато казах, че съм автор на десетина отпечатани книги, и но множество статии в наши и чуждестранни списания, чиновничката даже свали очилата си за да ме разгледа внимателно, но като видя, че не съм… Недялко Йорданов, видимо се разочарова. Каза ми, че ако искам този сертификат, трябвало да съм се бил записал в курс по… творчество и иновации, който се водел от доцент Едикойси. Доцентът щял да ни научи що е творчество и що е иновация, и едва на тази основа ние щяло вече да имаме основата да ставаме иновативни и… творчески натури!

Имах чувството, че директно съм попаднал в роман на Оруел. Възкликнах, че тия неща – творчеството, иновативността – са талант, че те не се учат, нито пък се преподават, тях или ги имаш, или ги нямаш. Но чиновничката, дълбоко убедена привърженичка на марксистките теории че трудът може да преобрази човека, щом от маймуна е направил човек, ми каза само, че курсът струвал 600 лева, ако искам да получа тапия че съм творец и новатор, да се запиша, иначе ще видя тия неща през крив макарон.

Разбира се, не получих тази тапия. Но курсът на този доцент Едикойси съществува, и мнозина се записват там. Светът на Джордж Оруел сякаш е възкръснал тук, у нас, в българия, и то сега, в тия наши дни. Историята ми е същинска, действителна, макар че, признавам, прекалено е иреална, за да й повярва човек…