Заплахата е по-силна от изпълнението

Навремето бях чел как на един турнир по шах играели двама много силни гросмайстори (мисля, че ставаше дума за Спаски и Тал, но не съм съвсем сигурен. Както и да е.)

Партията им била равностойна и много напрегната. Нито единият успявал да получи ясно надмощие, нито другият. И двамата били силни играчи, знаели какво да предприемат, за да неутрализират потенциалните опасности.

Във важен за партията момент единият от двамата играчи станал, свалил си сакото и го закачил отзад на стола. Противникът му необяснимо направил поредица от грешки и след 14-15 хода загубил партията.

В последвалата пресконференция журналисти задали въпрос на загубилия: “Какво стана?! Защо загубихте така внезапно?”

Отговорът бил: “Когато видях, че съперникът ми си съблича сакото и го закача на стола зад себе си помислих, че е замислил нещо коварно, притесних се, загубих концентрация и допуснах серия от грешки. В крайна сметка загубих бързо.”

От своя страна, помолен да коментира случилото се, победителят заявил, че не е имал абсолютно нищо предвид в играта, когато си е съблякъл сакото. Просто му било станало топло.

Поуката от тази история е, че заплахата (нещо да се случи) често пъти е много по-силна от изпълнението (на заплахата). Загубилият не последвал стратегията си докрай, а се повлиял от временна емоция и изпуснал контрола над играта.

Повод да ви запозная с тази шахматна случка е провелата се кратка схватка между Икономедия (издатели на “Дневник”, “Капитал” и др.) и ВАЦ (”Труд”, “24 часа”, “168 часа” и др.) Вероятно знаете, че наскоро от Икономедия анонсираха, че обмислят да издават нов и безплатен ежедневник (т.е. нов продукт).

Последва остра реакция на ВАЦ, които в съобщения до медиите заявиха, че подобен продукт би бил пагубен за качествената и независима журналистика и че те (ВАЦ) също ще пуснат безплатен вестник, който ще издават до момента, в който не се спре конкурентното издание на Икономедия.

Няколко дни по-късно, в специално изявление Икономедия съобщи, че спира проекта си за безплатен ежедневник. Като в историята с двамата шахматисти - на единият му станало топло, а другият се паникьосал.

Бързото дезертиране от плана за въвеждане на нов продукт (освен, ако не е блъф) е сериозна стратегическа грешка. Да разработваш планове и стратегии, от които да се откажеш само защото конкурентът ти е направил заплашително изявление в медиите демонстрира или страх, или недалновидност, или несериозни намерения, а най-вероятно и трите.

Възможно ли е стратегията на Икономедия да е била просто да се разпространи слух за новия продукт, за да се тества реакцията на конкуренцията? Ако да, то планът им за действие в случай на остра насрещна реакция (както се и получи) е пълен провал.

Или може би Икономедия просто са нямали резервен план? Още по-сериозна стратегическа грешка, ако е така.

Между другото, свръхлюбопитен е коментарът на Бисер Боев, Изпълнителен директор на Икономедия. Той казва:

“Ние сме издател, който стои на пазара, за да го развива и да печели пари. Ако ВАЦ направят такъв вестник само за да ни пречат, няма да ни излязат финансите. По тази причина вече не се интересуваме от проекта”.

Освен че признава публично, че е малък и слаб (нужно ли е това?), означава ли, че изпълнителният директор на Икономедия не е и готов да прави бизнес в условията на остра конкуренция? Как се тълкува отказът да се създаде един продукт, само защото конкуренцията ще “пречи” с алтернативен продукт? А какво друго да прави конкуренцията, да “стои и да гледа” ли?!

Ако се страхуваш, че някой ще те конкурира и ще ти пречи на бизнеса, значи просто не си в този бизнес.

Коментарът на Бисер Боев демонстрира морално остаряла бизнес концепция - “На пазара съм, за да печеля пари”. Всъщност, логиката следва да бъде съвсем друга.

Една компания е на пазара, за да създава стойност чрез своите продукти, а парите са логично следствие от тази стойност. Колкото повече стойност за клиентите, толкова повече удовлетворени клиенти, толкова повече възможности за приходи и печалби.

В учебниците по мениджмънт за 2-ри курс се говори за т.нар. “мисия” на компаниите. Като за бизнес медия, “Професионална и навремена информация” е прилична мисия, “Да печелим пари” е ужасна мисия.

Ако мисията на една компанията е в парите - нека тази компания опита в бизнеса с наркотици или проституция - там има много пари. Но и там има конкуренция…

Мисията “Да печелим пари” създава продукти с не особено високо качество, поражда цинизъм и стимулира неетичното поведение в мениджъри и служители, води до неудовлетворение в потребителите… Колкото и да е парадоксално, подобна мисия води до по-малко пари, не до повече пари, в дългосрочен план разбира се.

Това за “Печеленето на пари” и мисията бе по-скоро скоба. По-важният въпрос е: “Може ли без стратегия да се прави добър бизнес в конкурентна среда?”

Бизнес поведението на Икономедия в този конкретен казус показва, че не може. Именно в тези случаи заплахите са много по-силни от изпълнението им. Играчите без ясна стратегия логично се отказват (губят).

Повече за стратегиите можете да прочетете в статиите на Дейвид Мейстър, публикувани в NovaVizia.com:

Куражът да имате стратегия

Стратегията и закоравелият пушач - (1)

Стратегията и закоравелият пушач (2)

P.S. За да съм съвсем ясен - нямам нищо против изданията на Икономедия, дори (може би) съм техен (почти) редовен читател. Желая им успех и повече храброст следващия път!