Тъй като NovaVizia.com е издание за мениджмънт, бизнес и професионално и личностно развитие, реших да споделя с вас част от наблюденията си във връзка със стратегическия мениджмънт и стратегическото планиране на българската държава.
През изминалата седмица в-к “Капитал” и в-к “Ханделсблат” организираха конференция, на която събраха представители на бизнеса и ключови фигури, които формират икономическата политика на България. Сред тях бяха висши държавници, бизнесмени и бизнес дами, политолози, чуждестранни министри и представители на администрацията на Европейския съюз.
Както можете да прочетете сами във в-к “Капитал” (вж бр. 42 от т.г.) основното послание на Конференцията е, че на страната ни е нужна “СКОРОСТ”. Защото, ако икономиката ни расте с 5% годишно (както е сега), ние ще достигнем средното ниво на благосъстояние в ЕС след 70 години. Ако растежът ни е 8-9%, обаче, ще ни са нужни 35 години.
Звучи отчайващо реалистично!
В същото време, посланията на ключовите фигури, които формират икономическата политика на страната ни са оптимистични.
Така например според премиера Станишев, ние имаме добри предпоставки да се справим добре, защото имаме среден икономически растеж около 5 %, който тази година ще надхвърли 6%; нивото на чуждестранни инвестиции е много високо; правителствената политика е ориентирана към финансова стабилност, намаляване на безработицата и благоразумна фискална политика; имаме бюджетен излишък, а външният ни дълг е под 30 % от брутния вътрешен продукт. Основното ни конкурентно предимство според премиера Станишев е, че сме жилави, т.е. преодоляваме трудностите, станали сме по-гъвкави и по-адаптивни.
Според Иво Прокопиев - председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците, през 2007 г. българска енергийна мегакомпания може да дебютира на Лондонската фондова борса; през 2008 г. страната ни може да отбележи рекорден приток от чуждестранни инвестиции заради уникалните условия за бизнес; през 2009 г. България може да продължи да е предпочитаната входна точка за източноазиатски и американски компании и да има туристи от Европа, Гърция и Турция, които да се забавляват в десетте нови ски курорта в Южна България; през 2010 г. в технологичните паркове на София и Варна може да се концентрира основната R&D дейност на Google, Microsoft и SAP за Европа, а бек офисите на центровете за обслужване на клиенти на почти всички европейски банки и ютилити компании да са в България.
Иво Прокопиев счита, че всичко това е възможно, ако България има икономически растеж, осигурен с помощта на висока производителност на труда и капитала, чужди инвестиции и мощно развитие на човешките ресурси, при положение, че политиците запазят политическата стабилност, уважават законите и се вслушват в бизнеса.
Според Румен Овчаров - министър на икономиката и енергетиката, България има много добри конкурентни предимства, но същевременно има и предизвикателства - съдебна система, инфраструктура, данъчна администрация, високата енергоемкост на икономиката, малкото иновации и дефицитът на квалифицирана работна ръка.
Според Ивайло Калфин - министър на външните работи, българското правителство е и ще бъде ентусиазиран партньор на бизнеса. Той е на мнение, че най-голямата промяна, която следва да настъпи у нас след 1 януари 2007 г. е в самочувствието ни, защото страната ни влиза в ЕС с много добра скорост, със стабилни финанси, стабилна макроикономика, силен интерес от страна на чуждия бизнес, независимо, че има около 2,5 пъти по-ниска производителност от тази в ЕС.
Казано накратко, от това което четем във в-к “Капитал”, нашите държавници, а и родният бизнес са на мнение, че икономическият растеж е жизнено необходим и че можем да се справим с подобна задача.
Прави впечатление още, че се разчита преди всичко на еврофондовете. Не става ясно има ли държавата ни офицални цели и стратегия за тяхното постигане. Красноречив показател в това отношение е, че всички речи са в бъдеще време или в пожелателна форма (“следва да” направим това”, трябва да направим онова”).
Какво ни казват чуждестранните участници в Конференцията?
Според Бриджит Чарнота - ръководител на отдела за България в Комисията за разширяване на ЕС през следващите 60 дни ние трябва да се хванем здраво за следната възможност - да намерим индивидуалната си ниша, идентичност и да изиграем силните си карти. “Не разчитайте на европейските фондове като панацея за всички проблеми - отбелязва Бриджит Чарнота. Те са ресурс, който ще раздвижи напред икономиката, но не са единствената движеща сила.”
И в добавка отбелязва, че масовата инжекция с еврофондове ще има ефект, ако укрепим икономиката в различни сектори, но се съсредоточим върху областите, от които можем да спечелим. “Малкото е красиво” - казва Бриджит Чарнота и ако сами вземем решение кое да запазим и от кое да се откажем, можем да сме конкурентоспособни.
Според Карл Билд - министър на външните работи на Швеция, използването на модела за присъединяване към ЕС на само една страна, не е подходяща стратегия. “Една страна не може да е добра във всичко - отбелязва Карл Билд, но във всяка има някакви елементи, които формират успеха. Те трябва да се подберат.”
И още. Карл Билд смята, че можем да сме печеливши като се научим да използваме най-доброто от най-успешните икономики в Европа през последните 15 години.
Това, което прочетох за конференцията по повод 60-те дни преди да влезем в ЕС, отразена на страниците на в-к “Капитал”, ме впечатли с:
- Очакванията и надеждите на българските държавници и българския бизнес в еврофондовете, все още неподплатени с официално становище и аргументация накъде следва да бъдат насочени, защо и какви ще са резултатите от използването им.
- Липсата на общо споделени приоритети - дали да работим за подобряване на конкурентоспособността или да се насочим към постигане на икономически растеж или пък към повишаване на производителността.
- Очакванията на представителите на други европейски страни да работим със “скорост” и “фокус” върху конкретна цел (и). За да има скорост обаче, е нужен фокус.
Ако за управлението на една компания от мениджърите се иска да знаят да управляват и да могат да бъдат социално отговорни към служителите, потребителите и обществото, то при управлението на която и да е държава не се очаква нещо по-различно.
Вярвате ли, че за оставащите 60 дни до влизането ни в ЕС мениджърите на държавата ни ще намерят нужния фокус, за да получи управляваната от тях България така важната скорост?
Коментирай!