Една хубава и поучителна история си спомням винаги, когато стане дума за мениджърите и тяхната мениджърска компетентност. Приписват я на великия военачалник Наполеон Бонапарт, но е напълно възможно първоизточникът да е друг.
Наполеон, като главнокомандващ на огромна армия, казвал така за своите офицери (“мениджъри”):
В моята армия има място за всякакви офицери:
На първо място, в армията ми има място за умни и работливи офицери.
В армията ми има място и за умни, но мързеливи офицери.
В армията ми има място дори и за глупави и мързеливи офицери.
Но в моята армия няма място за глупави, но работливи офицери.
В работата си до този момент неведнъж съм се убеждавал колко правилен е този принцип, на база на който се предполага, че Наполеон Бонапарт е вземал решения за назначения (“подбор”) и повишение (“развитие в кариерата”) на офицери (“мениджъри”) в своята армия (“фирма”).
Цитатът, който привеждам по-горе е и в противовес на мнението на значителен брой собственици на български фирми, от които съм чувал думите “Абе, важното е един човек да има желание за работа!”
Аз лично не вярвам, че “желанието” е панацеята и че трябва да се търсят служители и мениджъри, които имат т.нар. “желание”. Да, ако под желание се разбира силната вътрешна мотивация за успешна работа, ясно е, че това е важна нагласа, но уви, на практика не всичко се свежда до едното “желание”.
В тази връзка, принципът за компетентността, споменат по-горе има допирни точки и с материала “Защо полагаме усилия, но нямаме резултати?”, в който, както вече стана ясно, усилията не са достатъчни, “нещата” не вървят само благодарение на желанието да се справим с една или друга задача, а се изисква и определено ниво на пригодност (компетентност) и организационни предпоставки (условия), за да се постигат високи резултати.
Така че, следващият път, когато чуете фразата “Най-важното е един човек да има желание за работа, останалото ще се намести лека-полека”, спомнете си за думите на Наполеон Бонапарт по-горе и ако зависи от вас, не залагайте единствено и само на желанието.
Вместо това, търсете пригодни за длъжността хора, създавайте им условия да разгърнат потенциала си, не разчитайте единствено на вътрешната мотивация, предлагайте достатъчно стойностни в очите на хората стимули и непрекъснато следете нивото на удовлетворение от труда, което изпитват тези хора.
Това е един надежден начин да разполагаме с мениджъри и служители, които не само имат желание, но и постигат резултати в полза на своята фирма.
{ 1 trackback }
{ 6 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Венелин Недялков 19.08.08 в 13:52
Статията ми хареса и ме накара да се замисля. Не бях поглеждал така на нещата, а това е много важно, защото оказва влияние на целия екип. Връща ме и към епизодите на “Стажантът”, където амбицирани кандидати правеха грешка след грешка и повличаха отбора след себе си, в желанието да покажат способности. В момента работя в екип с човек, който е толкова мързелив, че сам си го признава. Но с подходящи стимули от моя страна (и известно търпение) работата ни върви в правилната посока. Важното е, че той разбира какво се иска от него и открива начина да го постигне.
Svetlio Blyahoff 19.08.08 в 16:13
Както Майк Рамм беше писал скоро в един свой пост по цитат на друг човек, труда (ръцете) може да се купи, но вдъхновението, лоялността, амбицията (сърцето) – не.
Пари за Студенти 20.08.08 в 02:44
Абе знаех си аз ,че не съм единственият който мисли така …… винаги съм уважавал методичният подход, а не просто лутане налаво надясно да покажем колко сме работливи и да се успокояваме .че вършим работа.
Svetlio Blyahoff 20.08.08 в 10:34
Така си е.
Едуард 24.08.10 в 17:33
Ех!
Както сте тръгнали, ще погребете без време великото мото на татковината от последния повече от половин век:
“Кипи безсмислен труд!”
Павлин 06.06.11 в 12:07
Смъртта на Наполеон не е било рак, както твърдял личния му лекар, който му е правил аутопсията по желание на Наполеон, това е лъжа и заблуда от корумпирани историци, които са го писали!!! Истината е, че е бил отровен с арсеник (много известна отрова по наполеоново време) от генерал Монтелон, който само той имал достъп до любимото скъпо вино на Наполеон, който Наполеон не приемал никакви лекарства, а пиел любимото си вино колкото и да е знаел, че ще го отровят!