Днес искам да ви запозная с една отлична презентация, чието основно послание е ангажирането, въвличането на служителите в работата.

Става дума за онези видими, но трудно измерими неща, които един мениджър следва да отчита и по възможност – прилага в собствената си практика по отношение на ангажирането на служителите, увеличаването на тяхната съпричастност към работата и затвърждаването на лоялността им към каузата на фирмата.

Следва преглед и коментар на най-важните моменти от тази презентация, която сама по себе си резюмира направени открития в хода на изследване сред 90 000 служители от цял свят. Това изследване е проведено през 2007г. от консултантската компания Towers Perrin, с интереси в сферата на управлението на човешките ресурси.

И така, най-важните моменти в презентацията, по отношение на темата за ангажирането и въвличането на служителите:

  • И в днешно време, компаниите продължават да използват класически, познати от памтивека методи за мотивация и ангажираност на служителите, като увеличаване на възнаграждението, бонуси, повишения.
  • Тези методи не са лоши, но изследвания през последните 20 години показват, че не допринасят особено за въвличане и ангажираност на служителите в работата и повишаването на тяхната продуктивност.
  • Изследването сред 90 000 служители от цял свят, проведено от Towers Perrin през 2007г. показва, че финансовите резултати на една компания зависят най-много от ангажираността на служителите им.
  • Най-важният елемемент за увеличаване на ангажираността на служителите по отношение на тяхната фирма е това висшият мениджмънт да е искрено заинтересован за благосъстоянието им.
  • Само 28% от служителите вярват, че висшият мениджмънт е искрено заинтересуван за своите служители.
  • Основното правило за успех на един служител в работата му е той да чувства, че се грижат за него. Или, не парите са най-важни, не гъвкавото работно време или нещо друго – чувството, че се отнасят към теб като към човешко същество.
  • Насоки към мениджърите в тази връзка – опознайте служителите си, какви са целите им, в какво вярват, какво ги вълнува, каква е тяхната дефиниция за успех.
  • Това опознаване изисква от мениджърите да са достъпни за персонала и да са искрени с него. Само 44% от служителите вярват, че това е така.
  • Само 10% от служителите смятат, че висшият мениджмънт ги третира като най-важната част от тяхната организация (фирма).
  • Само 41% от служителите смятат, че делата на мениджърите отговарят на думите им.
  • Мениджъри – поставете се в обувките на своите служители – бъдете сред тях, бъдете искрени, слушайте какво ви казват, действайте.

Всички тези неща от по-горе… звучат ли ви познато?

Помните ли преди време, когато дискутирахме въпроса за това “Има ли или няма хора” на трудовия пазар в България? В предложената от нас анкета тогава се включиха 403 души и цели 60% от тях отговориха, че “Хора има, но няма мениджъри, които да ги привлекат, мотивират и задържат!” Само 24% отговориха, че хора няма.

Е, ако повярваме на тези 60% от отговорилите и свържем техните отговори с картината, която очертава презентацията за ангажираността и въвличането на служителите, нещата стават пределно ясни – мениджърите имат пред себе си много по-важни и трудни предизвикателства, с които трябва да се справят, и те се простират отвъд обичайната им техническа компетентност.

А един от основните проблеми за решаване от мениджърите е, че т.нар. хора, т.е. служителите и мениджъри от среден ранг, не намират работните места, които им се предлагат за достатъчно привлекателни и достойни за работа.

А когато едно работно място не е достатъчно привлекателно и достойно, няма как да се получи и съответната ангажираност към него и фирмата като цяло, няма как и да се постигат високи лични и екипни цели.

А привлекателността и чувството за достойнство, съпричастността и усещането, че на някой му пука за служителите, могат да са особено силни козове за всеки един мениджър, който иска да постига по-високи резултати в работата си. Това, между другото, е важна част от неговата мениджърска компетентност, доколкото касае мениджърските роли от “Чувстващ” тип.

Това, между другото е и важна част от работата на професионалистите по управление на човешките ресурси. Те също биха могли да бъдат много полезни по отношение на увеличаване на ангажираността и въвличането на служителите в една компания, не да свеждат усилията си единствено в сфери като подбор или организиране на обучения, за да има по-малко негативни служители в една компания.

Помислете за миг за това… има логика. Постигането на финансови цели е важно нещо, повече продажби, по-нисък брак, по-високи печалби, да! Но всичко това е функция на правилната работа и нагласа за работа с хора.

Два въпроса за размисъл към вас:

  1. Ако сте мениджъри – познавате ли наистина хората си – какво искат, в какво вярват, какво искат да представляват?
  2. Ако сте обикновени служители – смятате ли, че мениджърът ви знае всичко това за вас, че за него (нея) вие сте важни, че му пука истински за вас и вашата гледна точка и планове за работата?
Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне по-долу. Благодарим ви!


rss feedХаресва ли ви това, което четете тук? Абонирайте се за най-новите ни статии с RSS фийд или направете безплатен абонамент по е-мейл, за да получавате първи информация за всичко най-ново при нас. 6000+ души вече сториха това.

Тодор Христов е Управител на "Сита Мениджмънт Консулт" ООД и помага на малките и средни фирми в България да увеличават своите продажби чрез обучение по продажби за техния търговски персонал, което води лично. Тодор Христов е с 13 години интензивен опит в продажбите на различни стоки и услуги (в България и голям брой държави в чужбина), работил е както в малки, така и в големи фирми (с персонал от 2 до 1100 души), съавтор е на 2 книги и е автор на над 1000 статии по въпросите за продажбите, управлението, работата в екип и др. Гост e в национални и локални медии – телевизия, радио, преса, интернет. Ако работите в b2b продажбите, можете да се включите в дистанционното онлайн обучение по продажби на Тодор Христов, с 45 видео урока, тестове и сертификат.


Публикувано в: Мениджмънт и лидерство · Човешки ресурси на 11.09.08 и обозначено с



Още по темата:

{ 7 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }

1

Ицо 11.09.08 в 17:04

Тодор, прекрасна статия. Имам само 1 уточнение за превода – put s.o. in s.b. shoes се превежда като ‘поставям се на нечие място’

2

Тодор Христов 12.09.08 в 10:10

Да, Ицо, благодаря за уточнението!

Работата е там, че самият аз използвам този израз точно така, както съм го написал, затова и така се е появил в текста.

3

Светослав 13.09.08 в 22:33

@Ицо, точно и мен този израз ми прикова вниманието.

Тодоре, нека това бъде тълкувано като градивна критика.

Браво за всички усилия, които полагаш във всичките си статии.

Светльо

4

Тодор Христов 13.09.08 в 23:08

Значи съм единственият, който използва този израз. Ще го имам предвид, не съм се замислял. :-)

5

Светослав 14.09.08 в 03:34

Здравей Тодоре,

може би толкова много статии/книги на английски са ти минали пред очите, че си приел израза за български.

Светльо

6

Иван 16.09.09 в 10:06

всъщност май едва днес установих, че е без значение колко време е минало от публикуването на теми свързани с мотивацията и ангажираността – те май няма да изгубят времето на никой. За втори път виждам ползата от т.нар. Машина на времето. Наскоро за “достъпността” на мениджърите по време на криза също имаше интересна статия . Поздравления за всики подобни хубави идеи

7

Тодор Христов 16.09.09 в 10:17

Иване, това е и целта ни, насочеността на блога ни не е в новинарското, а в статиите, които имат траен, непреходен характер.



КОМЕНТИРАЙТЕ сега (моля, пишете на кирилица):

Създайте си уникален Граватар (снимка) за вашите коментари. Граватарът ще се асоциира с е-мейл адреса, който оставяте, когато коментирате тук.


6 − 4 =