Днес искам да ви запозная с една отлична презентация, чието основно послание е ангажирането, въвличането на служителите в работата.
Става дума за онези видими, но трудно измерими неща, които един мениджър следва да отчита и по възможност – прилага в собствената си практика по отношение на ангажирането на служителите, увеличаването на тяхната съпричастност към работата и затвърждаването на лоялността им към каузата на фирмата.
Следва преглед и коментар на най-важните моменти от тази презентация, която сама по себе си резюмира направени открития в хода на изследване сред 90 000 служители от цял свят. Това изследване е проведено през 2007г. от консултантската компания Towers Perrin, с интереси в сферата на управлението на човешките ресурси.
И така, най-важните моменти в презентацията, по отношение на темата за ангажирането и въвличането на служителите:
- И в днешно време, компаниите продължават да използват класически, познати от памтивека методи за мотивация и ангажираност на служителите, като увеличаване на възнаграждението, бонуси, повишения.
- Тези методи не са лоши, но изследвания през последните 20 години показват, че не допринасят особено за въвличане и ангажираност на служителите в работата и повишаването на тяхната продуктивност.
- Изследването сред 90 000 служители от цял свят, проведено от Towers Perrin през 2007г. показва, че финансовите резултати на една компания зависят най-много от ангажираността на служителите им.
- Най-важният елемемент за увеличаване на ангажираността на служителите по отношение на тяхната фирма е това висшият мениджмънт да е искрено заинтересован за благосъстоянието им.
- Само 28% от служителите вярват, че висшият мениджмънт е искрено заинтересуван за своите служители.
- Основното правило за успех на един служител в работата му е той да чувства, че се грижат за него. Или, не парите са най-важни, не гъвкавото работно време или нещо друго – чувството, че се отнасят към теб като към човешко същество.
- Насоки към мениджърите в тази връзка – опознайте служителите си, какви са целите им, в какво вярват, какво ги вълнува, каква е тяхната дефиниция за успех.
- Това опознаване изисква от мениджърите да са достъпни за персонала и да са искрени с него. Само 44% от служителите вярват, че това е така.
- Само 10% от служителите смятат, че висшият мениджмънт ги третира като най-важната част от тяхната организация (фирма).
- Само 41% от служителите смятат, че делата на мениджърите отговарят на думите им.
- Мениджъри – поставете се в обувките на своите служители – бъдете сред тях, бъдете искрени, слушайте какво ви казват, действайте.
Всички тези неща от по-горе… звучат ли ви познато?
Помните ли преди време, когато дискутирахме въпроса за това “Има ли или няма хора” на трудовия пазар в България? В предложената от нас анкета тогава се включиха 403 души и цели 60% от тях отговориха, че “Хора има, но няма мениджъри, които да ги привлекат, мотивират и задържат!” Само 24% отговориха, че хора няма.
Е, ако повярваме на тези 60% от отговорилите и свържем техните отговори с картината, която очертава презентацията за ангажираността и въвличането на служителите, нещата стават пределно ясни – мениджърите имат пред себе си много по-важни и трудни предизвикателства, с които трябва да се справят, и те се простират отвъд обичайната им техническа компетентност.
А един от основните проблеми за решаване от мениджърите е, че т.нар. хора, т.е. служителите и мениджъри от среден ранг, не намират работните места, които им се предлагат за достатъчно привлекателни и достойни за работа.
А когато едно работно място не е достатъчно привлекателно и достойно, няма как да се получи и съответната ангажираност към него и фирмата като цяло, няма как и да се постигат високи лични и екипни цели.
А привлекателността и чувството за достойнство, съпричастността и усещането, че на някой му пука за служителите, могат да са особено силни козове за всеки един мениджър, който иска да постига по-високи резултати в работата си. Това, между другото, е важна част от неговата мениджърска компетентност, доколкото касае мениджърските роли от “Чувстващ” тип.
Това, между другото е и важна част от работата на професионалистите по управление на човешките ресурси. Те също биха могли да бъдат много полезни по отношение на увеличаване на ангажираността и въвличането на служителите в една компания, не да свеждат усилията си единствено в сфери като подбор или организиране на обучения, за да има по-малко негативни служители в една компания.
Помислете за миг за това… има логика. Постигането на финансови цели е важно нещо, повече продажби, по-нисък брак, по-високи печалби, да! Но всичко това е функция на правилната работа и нагласа за работа с хора.
Два въпроса за размисъл към вас:
- Ако сте мениджъри – познавате ли наистина хората си – какво искат, в какво вярват, какво искат да представляват?
- Ако сте обикновени служители – смятате ли, че мениджърът ви знае всичко това за вас, че за него (нея) вие сте важни, че му пука истински за вас и вашата гледна точка и планове за работата?


{ 7 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Ицо 11.09.08 в 17:04
Тодор, прекрасна статия. Имам само 1 уточнение за превода – put s.o. in s.b. shoes се превежда като ‘поставям се на нечие място’
Тодор Христов 12.09.08 в 10:10
Да, Ицо, благодаря за уточнението!
Работата е там, че самият аз използвам този израз точно така, както съм го написал, затова и така се е появил в текста.
Светослав 13.09.08 в 22:33
@Ицо, точно и мен този израз ми прикова вниманието.
Тодоре, нека това бъде тълкувано като градивна критика.
Браво за всички усилия, които полагаш във всичките си статии.
Светльо
Тодор Христов 13.09.08 в 23:08
Значи съм единственият, който използва този израз. Ще го имам предвид, не съм се замислял.
Светослав 14.09.08 в 03:34
Здравей Тодоре,
може би толкова много статии/книги на английски са ти минали пред очите, че си приел израза за български.
Светльо
Иван 16.09.09 в 10:06
всъщност май едва днес установих, че е без значение колко време е минало от публикуването на теми свързани с мотивацията и ангажираността – те май няма да изгубят времето на никой. За втори път виждам ползата от т.нар. Машина на времето. Наскоро за “достъпността” на мениджърите по време на криза също имаше интересна статия . Поздравления за всики подобни хубави идеи
Тодор Христов 16.09.09 в 10:17
Иване, това е и целта ни, насочеността на блога ни не е в новинарското, а в статиите, които имат траен, непреходен характер.