Comments on: NovaVizia.com: Мениджърите и грешките на служителите http://www.novavizia.com/2347.html Издание за мениджмънт, бизнес и развитие Sun, 12 Feb 2012 17:05:12 +0000 hourly 1 http://wordpress.org/?v=3.3.1 By: Татяна Христова http://www.novavizia.com/2347.html/comment-page-1#comment-17268 Татяна Христова Fri, 19 Sep 2008 06:36:34 +0000 http://www.novavizia.com/?p=2347#comment-17268 Владимире, много благодаря за Вашия нов коментар! Страхът в този му вид, в който го описвате в примерите, е без каквото и да е съмнение много лоша емоционална среда. Въпреки, че страхът може понякога и да помага. В Нова визия можете да откриете поредица от статии на тема "емоциите в работата". Примирите на страх, които описвате, са отново грешка на безкрайно и недопустимо не-компетентни мениджъри, които си знаят, че са не-компетентни, в резултат на което имат и много ниско самочувствие. Ниското самочувствие те прикриват под маската на агресивно поведение към служителите - особено към тези, които са компетентни и отговорни! Това е пътят на създаване на страха от страна на мениджърите! Колкото до страха да не се сгреши - аз съм на мнение, че всеки служител има правата да изисква всичко, което е нужно една организация да има - и стандарти, идлъжностни характеристики, и правила за работа! Продължавайте да сте с Нова Визия! Владимире, много благодаря за Вашия нов коментар!

Страхът в този му вид, в който го описвате в примерите, е без каквото и да е съмнение много лоша емоционална среда. Въпреки, че страхът може понякога и да помага. В Нова визия можете да откриете поредица от статии на тема “емоциите в работата”.

Примирите на страх, които описвате, са отново грешка на безкрайно и недопустимо не-компетентни мениджъри, които си знаят, че са не-компетентни, в резултат на което имат и много ниско самочувствие.

Ниското самочувствие те прикриват под маската на агресивно поведение към служителите – особено към тези, които са компетентни и отговорни!

Това е пътят на създаване на страха от страна на мениджърите!

Колкото до страха да не се сгреши – аз съм на мнение, че всеки служител има правата да изисква всичко, което е нужно една организация да има – и стандарти, идлъжностни характеристики, и правила за работа!

Продължавайте да сте с Нова Визия!

]]> By: Владимир http://www.novavizia.com/2347.html/comment-page-1#comment-17251 Владимир Thu, 18 Sep 2008 16:56:07 +0000 http://www.novavizia.com/?p=2347#comment-17251 Става дума за страх. В подобни условия страхът процъфтява. Нещо повече – страхът става основен стимул за действие. Нещо като обратното на мотивацията. Служителите възприемат напълно погрешната представа, че да се сгреши е нещо ужасно. В резултат вместо да се поучат от грешките си и да се стремят да запазят ентусиазма си те се стремят всячески да ги прикрият. Вместо да си задават въпросите: „Какво породи тази грешка?”; „Какви изводи мога да си извадя и мога ли да направя нещо, за да избягвам подобно развитие в бъдеще?” … те се чудят как да потулят неприятните факти. Стига се до откровени лъжи, за да се избегне конфликт. Това поведение не е само между служителите и мениджърите средно ниво. Напротив, абсолютно същото се наблюдава между мениджърите средно ниво и тези от високо ниво. Мисля, че продължава по веригата до собствениците/инвеститорите. Ситуацията много наподобява един клип за домашното насилие, който гледах преди време. Бащата се прибира пиян и започва да се кара и да бие жена си, защото сгрешила „нещо”. Тя от своя страна си го изкарва на детето и за най-малката „грешка”. Детето набива домашния любимец и отива да плаче. Кутрето остава само и започва да скимти тихо. Да признаеш, че си некомпетентен е смъртен грях. Резултатът е, че когато някой получи задача, за която не е компетентен започва да я прави веднага, без да пита, без да се опита да обясни, че не му е във възможностите, без да изисква или търси допълнителна информация/документация, без да е наясно с критериите за оценяване (такива няма), понякога, без да е наясно какво изобщо представлява (!) задачата! Започва да кипи буквално безсмислен труд. Грешките се трупат и се прикриват. Инвестиции за стотици хиляди потъват в земята … Какво се случва, когато все пак някоя грешка изплува? Търси се изкупителна жертва разбира се! Поуката за мен е: Страхът убива ентусиазма, желанието за развитие, желанието за учене, мотивацията, способността да се разсъждава, способността да се взимат решения, способността да се управляват и анализират грешките, способността за адекватна реакция … и накрая компаниите, които го допускат! Става дума за страх. В подобни условия страхът процъфтява. Нещо повече – страхът става основен стимул за действие. Нещо като обратното на мотивацията. Служителите възприемат напълно погрешната представа, че да се сгреши е нещо ужасно. В резултат вместо да се поучат от грешките си и да се стремят да запазят ентусиазма си те се стремят всячески да ги прикрият. Вместо да си задават въпросите: „Какво породи тази грешка?”; „Какви изводи мога да си извадя и мога ли да направя нещо, за да избягвам подобно развитие в бъдеще?” … те се чудят как да потулят неприятните факти. Стига се до откровени лъжи, за да се избегне конфликт.
Това поведение не е само между служителите и мениджърите средно ниво. Напротив, абсолютно същото се наблюдава между мениджърите средно ниво и тези от високо ниво. Мисля, че продължава по веригата до собствениците/инвеститорите.
Ситуацията много наподобява един клип за домашното насилие, който гледах преди време. Бащата се прибира пиян и започва да се кара и да бие жена си, защото сгрешила „нещо”. Тя от своя страна си го изкарва на детето и за най-малката „грешка”. Детето набива домашния любимец и отива да плаче. Кутрето остава само и започва да скимти тихо.
Да признаеш, че си некомпетентен е смъртен грях. Резултатът е, че когато някой получи задача, за която не е компетентен започва да я прави веднага, без да пита, без да се опита да обясни, че не му е във възможностите, без да изисква или търси допълнителна информация/документация, без да е наясно с критериите за оценяване (такива няма), понякога, без да е наясно какво изобщо представлява (!) задачата!
Започва да кипи буквално безсмислен труд. Грешките се трупат и се прикриват. Инвестиции за стотици хиляди потъват в земята …
Какво се случва, когато все пак някоя грешка изплува? Търси се изкупителна жертва разбира се!
Поуката за мен е: Страхът убива ентусиазма, желанието за развитие, желанието за учене, мотивацията, способността да се разсъждава, способността да се взимат решения, способността да се управляват и анализират грешките, способността за адекватна реакция … и накрая компаниите, които го допускат!

]]> By: Татяна Христова http://www.novavizia.com/2347.html/comment-page-1#comment-17226 Татяна Христова Thu, 18 Sep 2008 05:49:23 +0000 http://www.novavizia.com/?p=2347#comment-17226 Владимир разкрива, уви една истина за много фирми. Там не е направено нищо от мениджърите, за да не се допускат впоследствие грешки в работата! Новото, което аз научавам от него е, че "прикриването на грешки е на изключителна почит". Може би едно-две примерчета в тази област ще бъдат от полза за всички читатели на НоваВизия. Моля, Владимире, включете се отново в коментарите! Владимир разкрива, уви една истина за много фирми. Там не е направено нищо от мениджърите, за да не се допускат впоследствие грешки в работата!

Новото, което аз научавам от него е, че “прикриването на грешки е на изключителна почит”.

Може би едно-две примерчета в тази област ще бъдат от полза за всички читатели на НоваВизия.

Моля, Владимире, включете се отново в коментарите!

]]> By: Владимир http://www.novavizia.com/2347.html/comment-page-1#comment-17203 Владимир Wed, 17 Sep 2008 18:24:24 +0000 http://www.novavizia.com/?p=2347#comment-17203 И аз съм напълно съгласен със статията. За съжаление обаче далеч не всички мениджъри са чели/учили управление, нива на компетентност и т.н. Все още има фирми (говоря за големи български фирми), в които се назначават за мениджъри хора, които не само не са чели, а и нямат ни най-малка представа за мениджмънт. А какво ще кажете за големи български фирми без писмен правилник за вътрешния ред и длъжностна характеристика? Всъщност без никакви писмени и почти никакви устни инструкции! Естествено в такива условия писмените стандарти и правила както и методите за откриване на грешки няма как да съществуват! За сметка на това всички методи за прикриване на грешки на изключителна почит. Положителното в случая е, че когато въпросните фирми най-после фалират останалите може би ще се осъзнаят. И аз съм напълно съгласен със статията.
За съжаление обаче далеч не всички мениджъри са чели/учили управление, нива на компетентност и т.н.
Все още има фирми (говоря за големи български фирми), в които се назначават за мениджъри хора, които не само не са чели, а и нямат ни най-малка представа за мениджмънт.
А какво ще кажете за големи български фирми без писмен правилник за вътрешния ред и длъжностна характеристика?
Всъщност без никакви писмени и почти никакви устни инструкции!
Естествено в такива условия писмените стандарти и правила както и методите за откриване на грешки няма как да съществуват!
За сметка на това всички методи за прикриване на грешки на изключителна почит.
Положителното в случая е, че когато въпросните фирми най-после фалират останалите може би ще се осъзнаят.

]]> By: Татяна Христова http://www.novavizia.com/2347.html/comment-page-1#comment-17190 Татяна Христова Wed, 17 Sep 2008 12:45:16 +0000 http://www.novavizia.com/?p=2347#comment-17190 Иване, благодаря Ви за оценката и дай Боже повече хора да мислят, че рибата се вмирисва от главата. Осъзнае ли се това, другото ще дойде от само себе си. Иване, благодаря Ви за оценката и дай Боже повече хора да мислят, че рибата се вмирисва от главата. Осъзнае ли се това, другото ще дойде от само себе си.

]]> By: Иван http://www.novavizia.com/2347.html/comment-page-1#comment-17178 Иван Wed, 17 Sep 2008 08:54:17 +0000 http://www.novavizia.com/?p=2347#comment-17178 абсолютно съм съгласен със статията и смятам, че 98 % от отговорността за грешките на персонала се носи от мениджърите ниско и средно ниво, което в една малка фирма е единственото мениджърско ниво/звено. всички сме чели / учили за стиловете на управление - нивата на компетентност и т.н. - едно от нещата които забравяме преди всичко друго обаче е да търсим отговорността в себе си - нещо което липсва и в случая по горе. Поздрави за хубавата статия - мисля че ще има доста фенове въпреки че темата не е от приятните. абсолютно съм съгласен със статията и смятам, че 98 % от отговорността за грешките на персонала се носи от мениджърите ниско и средно ниво, което в една малка фирма е единственото мениджърско ниво/звено.

всички сме чели / учили за стиловете на управление – нивата на компетентност и т.н. – едно от нещата които забравяме преди всичко друго обаче е да търсим отговорността в себе си – нещо което липсва и в случая по горе.

Поздрави за хубавата статия – мисля че ще има доста фенове въпреки че темата не е от приятните.

]]>