Работодателите търсят информация за кандидатите за работа в социалните мрежи. Да, това е интересна новина от света на подбора на персонал, макар и не от България, но според мен е въпрос на време (2-3-4-5 години?) тази практика да се установи и у нас, в една или друга степен.
Днес в блога за работа публикувах материал със заглавие “Проверяват кандидатите за работа в социалните мрежи”, базиран на прес-съобщение във връзка с проведено изследване сред 3100 мениджъри по подбор от мрежата на водещия сайт за търсене и предлагане на работа CareerBuilder.com.
В материала се опитах да представя темата от гледна точка на кандидатите за работа, на които им предстои да изпращат своите cv или да се явяват на интервюта. Тук искам да поговорим от другата гледна точка за употребата на социалните мрежи – през очите на работодателите.
Социалните мрежи действително са много мощен канал за събиране на информация, за онези, които имат нужда от нея, знаят къде да потърсят и как да си служат с нея.
Каква информация може да бъде получена за един кандидат за работа от неговите профили в различни социални мрежи (като Facebook, YouTube, Twitter, Edno23.com, Svejo.net), както и от личния блог на един човек, ако има такъв (и ако за момент допуснем, че блоговете притежават някои от елементите на социалните мрежи, макар и ограничени):
- Информация за нивото на професионална квалификация на кандидата.
- Информация за бивши местоработи на кандидата.
- Информация за интересите на кандидата.
- Информация за образованието на кандидата.
- Информация за нивото на езикова култура на кандидата.
- Информация за контактите на кандидата с други хора.
- Информация за специфични качества и умения на кандидата.
Съвсем неслучайно, цели 24% от мениджърите по подбор в проучването на CareerBuilder.com отговарят, че подобна информация им е помогнала да затвърдят впечатленията си за определен кандидат и да го наемат.
В същото време, мениджърите по подбор могат да открият в социалните мрежи и неща, които да ги разколебаят или направо откажат от един или друг кандидат. Неща като:
- Информация, че кандидатите за работа пият или използват наркотици.
- Информация, че кандидатите за работа са не особено сериозни хора, на които не може да се разчита.
- Информация, че кандидатите за работа притежават лоши умения за комуникация.
- Информация, че кандидатите за работа имат навика да говорят негативно за свои колеги, шефове или фирмите си като цяло.
- Информация, че кандидатите за работа не пазят фирмени тайни и данни, а напротив, разпространяват ги в интернет.
- Информация, че кандидатите за работа лъжат за образованието, опита и уменията си.
Подобна информация би могла да е много полезна за целите на подбора – тя може да разкрие кандидатите за работа в съвършено различна от иначе добре изготвената автобиография или мотивационно писмо светлина.
Аз лично, ако трябва да наемам нов служител в нашата фирма, бих проверил как стоят нещата с онлайн профилите на кандидатите в социалните мрежи.
Нещо повече, не бих се ограничил с търсене в Google или с пасивната надежда да попадна случайно на нечий профил в социална мрежа, а бих поискал от кандидатите да включат в автобиографиите си адреси към своите социални профили. За мен като работодател би било важно да познавам хората си по-добре, мисля, че това е нормално.
Предвид на всичко това, интересно дали вие бихте изпозлвали социалните мрежи за подбор на персонал в близко или по-далечно бъдеще?
Или може би вече правите това?
Или може би познавате някой, който прави това?
{ 1 trackback }
{ 17 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Manol Trendafilov 17.09.08 в 21:11
Смляха се да ме спамят от една фирма, искали да ми намират работа
Георги Танев 17.09.08 в 21:51
Според мен трудно ще стане работодателите да започнат да търсят кандидати по социалните мрежи. Тези които си направят труда да се включат в такива и да оставят данни подходящи за техния подбор са малко поне засега. Липсва мотивация в това отношение, интерес на работодателя и още повече ползваемост на интернет.
Колко са работодателите които ползват интернет и които биха почнали да търсят в социалните мрежи – изглежда несериозно като една тенденциозна картинка към момента, но предполагам са възможни единични случаи.
Мисля че в България все още се залага на шуробаджанащината, връзки и познати, които трябва да се изчерпят като ресурс поне за някои позиции/дейности/специалисти.
След това по-скоро ще дойде подбора и “вербуването” директно от университетите и гимназии/техникуми и може би някъде покрай всичко това, ако има развитие, здрав разум и ефективност и от социалните мрежи.
Засега подобни предположения звучат по-скоро егзотично. В бъдеще ако покълне една ефективност на социалните мрежи в това отношение, може да има добри резултати.
При всички положения, ще е необходимо развитие, посещаемост и т.н.
Тодор Христов 18.09.08 в 00:45
“Колко са работодателите които ползват интернет?” – достатъчен брой са, според мен. Много голям брой български фирми имат интернет връзка, ползват е-мейли, четат сайтове, използват сайтове за предлагане на работа и т.н.
“Колко са работодателите които биха почнали да търсят в социалните мрежи?” Към днешна дата вероятно не са никак много, но и социалните мрежи навлизат у нас и стават мода сравнително отскоро. Прави впечатление обаче засиленото използване на Facebook от български потребители.
Манол, не разбрах идеята ти докрай – от някаква фирма ти предлагат работа, защото са забелязали твоя профил в някаква социална мрежа, или?
Георги Танев 18.09.08 в 07:51
Конкретно за работодателите оставих въпроса. Навремето работих в една фирма, където предлагахме безплатно участие в B2B платформа – много голяма с много държави където се развива. Някои управители на фирми питаха какво е това интернет. Мой бифш работодател искаше отчетите принтирани, не съм го виждал да пипа компютър. От тази гледна точка поставям въпроса така.
Аз съм регистриран в онази социална мрежа (забравих и името) където се предполага, че е с насоченост срещане на работодател с кандидати за работа, можеш да си направиш персонална страница и т.н. – Никакъв ефект засега.
Както казах, може да има случаи на успех в намирането на кадри/работа чрез социалните мрежи в Бългрия, но за мен те са по-скоро единични случаи отколкото перспективен канал за намиране на човешки ресурс.
Имаш ли някакви данни за успеваемостта, броя хора намерили работа/ работодатели намерили служители чрез тях?
Дойдоха ми идеи за 2 стратии
Поздрави
Тодор Христов 18.09.08 в 08:10
Имаш ли някакви данни за успеваемостта, броя хора намерили работа/ работодатели намерили служители чрез тях?
Как мога да имам такива данни?
Това не е канал, който се използва в България, но както пиша в материала по-горе, няма да има нищо чудно, ако започне да се използва, по същия начин, по който сега много хора проверяват в Google името на един или друг човек в хода на процеса на подбор.
Преди няколко години и това не беше практика (Google), но ето че вече е.
Георги Танев 18.09.08 в 08:50
Тодоте всичко е възможно. Ти добре си го дал в перспектива, но те сега със стандартните канали за подбор реват, че няма кадри и мисля, че доста вода ще изтече докато започнат да търсят в социалните мрежи масово.
За търсенето на име в google – всеки си има никнейм и може да ползва него и става доста трудно да намериш някого и информация за него само по името, а може и да се лъжа.
Тодор Христов 18.09.08 в 09:47
“… те сега със стандартните канали за подбор реват, че няма кадри и мисля, че доста вода ще изтече докато започнат да търсят в социалните мрежи масово.”
Искам да направя едно уточнение:
Не става дума за чистото търсене на кадри в социалните мрежи, а за проверката на данни и факти за кандидатите за работа, с помощта на социалните мрежи – има разлика.
Търсенето на кадри е друга тема, там в определени случаи социални мрежи като LinkedIn могат да бъдат полезни за директен контакт с определени специалисти, например, но… това е тема с малко по-различен фокус.
Йордан Григоров 18.09.08 в 10:07
Аз напълно подкрепям Георги Танев , по-специално мнението му за шуробадженащината в нашата държавица.Факт е ,че в България има глад на кадри но добрите позиций се набутват връзкарите.А колкото до социалните мрежи е въпрос на време работодателите да почнат да ги използват за подбор на кадри.
Георги Танев 18.09.08 в 10:37
Аз си признавам че не прочетох много от статията. “проверката на данни” в интернет всеки може да си пише каквото иска и съответно данните да са каквито на него му харесва да си напише. Мисля си, че за проверка на данни най-доброто си остава оставянето на телефон и име на предишния работодател за контакт.
Тодор Христов 18.09.08 в 10:49
Георги, виж още веднъж линка към прес-съобщението (горе в статията), откъдето ще разбереш какво се има предвид под “проверка на данни в социалните мрежи”.
Йордан, да, така е – шуробаджанащина е имало, има и вероятно ще има. Но също така има и много примери за хора, спечелили с работа и качества своите позиции във фирмите си – това не може да се отрече, също, все пак…
Георги Танев 18.09.08 в 11:19
Аз го разбрах но твърде късно
Поевява се въпроса, колко българи ще седнат да пишат нещо, кеото може да им попречи да получат дадена работа, като алкохолозъм, наркотици и подобни. Които и без да се пишат се знае, че са доста масово явление.
Тодор Христов 18.09.08 в 11:25
Ами работата е там, че в социалните мрежи хората явно не пишат с едно наум за това, че някой техен работодател ще го чете след време.
Така че, всичко е възможно, както виждаш, резултатите от изследването на CareerBuilder.com показват, че много хора просто не се съобразяват с това, което пишат за себе си, но по-находчиви специалисти по подбор успяват да открият информацията след време… и си правят изводи… при това доста точни, най-вероятно…
Бранимир Парашкевов 21.09.08 в 12:41
Мога да ви кажа, че от години дори в БГ се практикува така. Дори в сегашната ми фирма бяха прочели блога ми, както и всички мои профили в социални мрежи(тях сам прилагам винаги). Не може някой да очаква, че каквото и да пише и да прави – не оставя следи. Направете един съвсем прост сърч на името ви в Google и вижте само колко страници с неща(още от ранните ви години) има в нет-а. Какво остава за социалните мрежи тогава, където всичко е концентрирано на едно място и отнема по-малко време.
А преди време имаше статия(не знам дали тук или в друг блог, който следя) за това как трябва много да внимавате кого приемате в LinkedIn, но това важи и за всички други мрежи. По света има много агенции(в БГ още не знам някой да се занимава с това), които изпращат покани на абсолютно всички хора, които намерят. Така след време могат да продадат информация на евентуални работодатели.
Та внимавайте;)
Тодор Христов 21.09.08 в 12:51
Може би става дума за “Внимателно в социалните мрежи”?
Бранимир Парашкевов 21.09.08 в 13:14
Не, не беше това, но идеята е същата. Добър съвет за избягване на евентуални проблеми е – разделете личното от професионалното. Може да звучи клиширано за едни или глуповато за други, но това е практика, която все повече и повече хора практикуват. Погледнете какво можете да намерите за менджърите на големите компании – нищо повече от това, което те искат да видим;)
Ева Добрева 28.01.09 в 14:44
Интересни неща открих за своето име, но повечето от тях не са наистина за мен. Единственото, което получих като информация беше, че пиша коментари в novavizia.com
, имам профил в atol.bg /който закрих преди доста време и нямам представа защо се появява/ и че работя в списание “Програмата” /и то може би, защото е медиа, не съм сигурна колко други фирми побликуват имената на служителите си в интернет/.
Освен това държа да отбележа, че хората могат да водят личен живот, който няма нищо общо с отговорността и старанието, които влагат в работата си. Пр. Дадена личност може при ходене на почивка да се е напил брутално и да е танцувал на кол, но почивката да е била след тежка сесия и раздяла с гаджето, с което е ходил 7 години и изобщо да е имал нужда да разпусне и някой приятел да е публикувал компрометиращи снимки от купона, но това не означава, че човека е пиянде с разгулено поведение, който ще закъснява за работа и по цяла сутрин ще го мъчи махмурлук и разни други в този стил… Та идеята ми е, че мениджърите, които ползват този начин за източник на информация, трябва да са запознати поне от части с психологията на хората и с обстоятелствата, които показват други техни страни.
И впрочем, какво стана с добрите стари препоръки за работа?
Румяна Чакърова 04.10.09 в 16:15
Разбира се, че е нормално да имаш весели купонджийски снимки. Дори и по това, можеш да прецениш човека – интелигентното излъчване, модерната визия не може да се сбъркат с долнопробното и просташкото. В това как изглежда човек когато се забавлява може да се види много от характера, от темперамента, от стила му. Харизматичният човек се откроява навсякъде. Това че ще ме види работодателят ми, и какво? Трябва да сме сковани и неестесвени ли? Нещо повече, чудесно е да можем да се забавляваме заедно!