Бърз отзвук от VII-та Национална конференция на БАУРЧР, Албена 2006

Преди два дни завърши VII-та Национална конференция с международно участие на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР), която премина под надслов „Управление на човешкия капитал – Как да увеличим стойността на организацията”. Конференцията се проведе на 19-ти и 20-ти Май в курортен комплекс Албена.

Моята роля през тези два дни бе двуяка. От една страна, бях поканен като лектор в общ доклад заедно с колежката ми Татяна Христова от Websita.com. Същевременно, бях поканен да присъствам и като Главен редактор на NovaVizia.com, за да споделя впечатленията си от конференцията с аудиторията на изданието.

Това бе първо мое участие в този форум и няма как да сравнявам и съпоставям с предходните години. Допускам, че това е по-скоро плюс, отколкото минус, защото впечатленията ми са ясни, непредубедени и необременени от минали издания.

Общото ми мнение за темата на конференцията е, че тя бе подбрана много удачно. „Как да увеличим стойността на организацията чрез управление на човешкия капитал” бе може би най-подходящата тема за всички практични и бизнес ориентирани участници във форума. Защото, няма никакво значение какво правят специалистите по човешки ресурси в България, ако то в крайна сметка не увеличава стойността на организациите им.

Във връзка с темата на конференцията бяха представени няколко изключително силни според мен презентации, дело на чуждестранни гост-лектори.

В самото начало думата бе дадена на Майкъл Армстронг. За хората от залата с трайни интереси в човешките ресурси името му говореше само по себе си – той е световно известен като продуктивен автор, консултант и ментор, изтъкнат специалист, мислител и лидер в сферата на управлението на човешките ресурси. Негови книги са преведени на български език и години наред бяха настолно четиво.

В пряка връзка с темата на конференцията, Майкъл Армстронг очерта ясно разликата между „Управление на човешките ресурси” и „Управление на човешкия капитал”. Такава разлика според Армстронг съществува и тя далеч не е само концептуална.

Основният акцент, на който Армстронг спря вниманието си бе, че задача на „Управлението на човешкия капитал” е да бъде своеобразен мост между системите и практиките за управление на човешките ресурси, от една страна и бизнес стратегията на компанията, от друга страна, като при това се използва систематичен анализ, измерване и оценка на начина, по който се създава добавена стойност.

Слушайки Армстронг, в мен се появиха няколко (много) големи въпросителни: Колко български мениджъри и специалисти по човешки ресурси имат понятие от бизнес стратегии? Колко от тях са изучавали сериозно бизнес планиране или стратегическо управление? Колко от тях са наясно с бизнес стратегията на своята собствена компания? Какъв процент от работата на българските мениджъри по ЧР е отделен в посока добавяне на доказана (анализирана, измерена) стойност съгласно бизнес стратегията на компанията им? И изобщо, колко от българските фирми имат (писани) бизнес стратегии и в каква част от случаите специалистите по ЧР са участвали в тяхното съставяне?

Не съм мениджър „Човешки ресурси”, но в залата присъстваха предостатъчно такива. Дано и те да са си задали подобни въпроси и са стигнали до отговорите, всеки лично за себе си.

Втората много интригуваща презентация на чуждестранен гост-лектор бе направена от Марк-Люк Гиси, Декан на CBA Бизнес училище – Загреб (на снимката – Марк-Люк Гиси (вдясно) и Татяна Христова от Websita.com – двама от лекторите на конференцията).

Каква презентация само! Пълна със заряд, емоционалност, ирония, самоирония и мощни послания за това накъде върви света и в частност бизнеса, в каква посока се трансформират човешките взаимоотношения на работното място, къде е мястото на България в целия този турбулентен процес.

Г-н Гиси очерта много ясно края на индустриалната ера и неизбежното преминаване (в близките 10-15 години) към нова ера в бизнеса и управлението – ерата на Познанието. С няколко ясни практически примера той очерта нарастващото влияние на познанието в управлението, драматичното нарастване на ролята на нематериалните активи в бизнеса, изграждането на мрежи от общности, свободната обмяна на информация.

Едно от нещата, които се запечатаха най-ясно в съзнанието ми бе визията на г-н Гиси, че оттук нататък напредничавите компании по целия свят ще залагат на обмяната на познание между своите служители, на инвестициите в нематериални активи и на социално отговорно поведение, като приходите им ще бъдат логично следствие на тези техни действия, а не основна цел. Според лектора всички компании, които игнорират този тренд се поставят доброволно в графата „динозаври” и голяма част от тях ще загинат.

Два дни по-късно имах възможността да разговарям с г-н Гиси повече от 2 часа, през които той затвърди в мен чудесните впечатления и разгърна в повече детайли своите идеи, изводи и наблюдения в качеството си не само на преподавател и лектор, а и на Съветник на Комисията на Европейския съюз. Стана ми интересно, когато той ми сподели, че по негови груби преценки е бил разбран от 10% от аудиторията си в Албена. Ще бъде жалко, ако се окаже прав…

Но истинският гвоздей в програмата за мен бе проведената конферентна видео връзка с Дейв Улрих.

За всички читатели на NovaVizia.com, които не са чували името му до този момент ще спомена само, че професорът по Бизнес администрация от Университета в Мичиган Дейв Улрих е един от най-изтъкнатите експерти в сферата на човешките ресурси в световен мащаб. Някои от многобройните му награди и отличия са например Консултант No.2 в света за 2005г. (Executive Excellence), Просветител по мениджмънт No.1 в света за 2001г. (Business Week), място в Топ 5 на световните бизнес-ментори за 2000г. (Forbes), място в Топ 10 на световните бизнес просветители за 1993г. (Business Week) и много други.

В продължание на 1 час имах удоволствието на слушам една от най-компетентните и авторитетни беседи, на която съм присъствал някога. Всичко в крайна сметка се свеждаше до смисъла и ролята на мениджърите „Човешки ресурси” и бе поднесено от Дейв Улрих с голяма лекота, бърза мисъл и желязна логика. Безценно! Преди години висшето ми образование завърши с едногодишна специализация по Управление на човешките ресурси, но нещата, които чух и научих за този 1 час поставиха схващането ми за работата на специалиста по ЧР в съвършено нова светлина – в светлината на един фундаментален въпрос – как всъщност мениджърите по ЧР (следва да) създават стойност за своите компании.

Ще отразя някои от ключовите моменти от презентацията на Дейв Улрих в специална нова тема в блога на NovaVizia.com, а тук ще се огранича да добавя само, че той показа много красноречиво, че за да има смисъл от работата на един специалист по ЧР, последният следва да има отлично разбиране за бизнеса на компанията си, да познава отлично технологията и процесите, с помощта на които се произвеждат нейните стоки или услуги и най-важното – да е прекарал в реалния бизнес (в иновациите или в производството или в маркетинга или в продажбите) поне 2-3-4 години, преди да оглави отдел по човешките ресурси, за да притежава максимално добро разбиране за същия този бизнес и за потребностите и предизвикателствата пред него.

Отделих доста време на част от специално поканените чуждестранни лектори, но не от робуване към всичко „вносно”, а поради простата причина, че останах възхитен от лекотата и логиката, с която всички те очертаха философията на управление на ЧР и причината, поради която съществуват отделите и мениджърите по ЧР, а именно – да добавят реална стойност и ползи за своите компании, в унисон с техните бизнес стратегии. Звучи наистина просто и елементарно, но тази философия все още е чужда и непонятна за голяма част от българския бизнес, по преки мои наблюдения от работата ми в няколко големи и известни български компании.

Сега за българските лектори в конференцията.

За съжаление, по-голямата част от тях бяха построили презентациите си на рекламна основа, като (многократно или непрекъснато) изтъкваха предимствата на конкретни техни продукти или ползите от работата с техните компании. Мнозина български консултанти и експерти бяха припознали в тази конференция панаир, на който да излагат стоката си.

Статистиката, която си водех през двата дни в Албена показа, че около 80% от българските лектори изнесоха чисто рекламни презентации. Единици бяха онези, които се предпазиха от изкушението и предпочетоха да запознаят аудиторията с направено изследване, констатиран важен факт, открит проблем, доказана закономерност, използван нов и многообещаващ метод в сферата на човешките ресурси или на управлението като цяло.

За да не бъда неправилно разбран или обвинен в пристрастност (тъй като и аз бях участник с доклад), няма да коментирам с имена кои доклади ми допаднаха и кои не. Ще добавя само, че моментът с „рекламата” бе забелязан ясно и от множество хора от залата, които споделиха това с мен в неформални разговори в кафе-паузите. Мисля, че това бе един от малкото пропуски на организаторите, които иначе организираха и проведоха цялото събитие на едно високо и професионално ниво.

Възнамерявам да поканя онези лектори, чиито презентации дадоха нещо на аудиторията в Албена да споделят докладите си (или поне части от тях) с читателите на NovaVizia.com.

На конференцията се направиха и няколко презентации, чиято цел бе да опишат добри практики в управлението на човешките ресурси в българските компании. Презентациите бяха все на известни организации с многочислен персонал (от 1000 души нагоре).

Забелязах, че немалка част от тези презентации (някои от тях поднесени по жив и нестандартен начин) изтъкваха несполуките и броя грешки, които са били допуснати в организацията на работа на отделите по ЧР и системите за ЧР, докато най-накрая верният път е бил открит. Явно младата възраст на професията „Специалист по ЧР” в България си казва думата, но има и друго – представяте ли си ефекта от неколкократното променяне на организационната структура само за една година в едно многохилядно предприятие, например? А това, в комбинация с още няколко крупни промени по метода на пробата и грешката? Слушайки тези казуси, някак си не ми се прииска да съм служител в съответните компании, не и за периода, в който са били предприемани съответните (N на брой) промени.

Иначе, споделянето на личен опит бе принципно хубав и свеж момент от програмата. Оставам с надеждата следващата година да се появят и представители на малки или средни фирми, за да се разсее впечатлението, че управлението на ЧР в България е лукс или привилегия само на „големите” („богатите”).

Малко и за самата аудитория на конференцията.

В Албена присъстваха около 320 души – основно мениджъри и специалисти по човешки ресурси, но сред тях бяха така също и 45 висшестоящи ръководители на български компании. Правеше впечатление рязката разлика между двете групи – първите, основно жени с изненадващо ниска средна възраст (25-27 години максимум), вторите – основно мъже, с видимо по-голям житейски опит.

И двете групи не се включиха достатъчно активно в презентациите – може би отчасти поради липсата на достатъчно време за въпроси, може би отчасти заради езикова бариера (за чуждестранните презентации), може би отчасти защото не са знаели какво да попитат или темите, които са слушали не са били достатъчен предмет на вниманието им. Може би от всичко по малко. Аз лично си подготвих въпроси по 2 презентации, но не остана време да ги задам.

В заключение, за всички читатели на NovaVizia.com, които проявяват интерес към темата „Човешки ресурси”, но не са били в Албена на 19-ти и 20-ти Май 2006г., ще направя кратка класация на основните фактори, които биха могли да бъдат причина за посещение на място през 2007г. И така:

Плюсове:

• Добро място на провеждане – курортен комплекс „Албена”.
• Добро време на провеждане – средата на Май, не е нито много топло, нито много студено.
• Добра цялостна организация на събитието – достатъчно голяма зала, добър звук, добра видимост, осигурен превод от английски език, своевременна помощ с информация от организаторите, навременни кафе-паузи, организирана гала-вечер.
• Добра обезпеченост с пакет професионални материали, CD с презентациите на лекторите и кратки биографични данни за тях.
• Много силно чуждестранно участие на световно известни експерти, от които има какво да се чуе.
• Възможност за бързо „сверяване на часовника” с колеги от бранша.
• Възможност за запознаване с актуални продукти на български консултантски компании в сферата на ЧР – с помощта и на специалните щандове (общо 15 на брой), на които бяха изложени брошури и листовки.
• Възможност да се закупят книги от сферата на ЧР.

Минуси:

• Редица български презентации бяха с рекламна насоченост.
• Немалко лектори не спазиха регламента за презентация от 10 минути, като по този начин „изядоха” времето за въпроси както към самите тях, така и към други техни колеги.

Независимо от споменатите минуси (които организаторите ще отстранят със сигурност), има достатъчно поводи да посетите конференцията на БАУРЧР следващата година. Аз лично смятам да отида отново.