Уроците на Дейв Улрих за човешките ресурси

Все още под пресните впечатления на VII-та конференция на БАУРЧР, реших да съставя този материал, за да запозная читателите на NovaVizia.com с подробности и теми за личен размисъл за нещата, които научих от изложението на Дейв Улрих за човешките ресурси, по време на осъществената с него конферентна връзка от Мичиган.

Основният акцент в презентацията на Дейв Улрих бе “Как специалистите по човешки ресурси създават стойност”. Между другото, това не бе просто епизодичен акцент в неговото изложение, а целенасочена, логически и бизнес обоснована философия, която той следва от 90-те години на XX-век в своята работа, изследвания и консултации на най-добрите световни компании.

През погледа на Дейв Улрих, нещата изглеждат много прости - специалистът по човешки ресурси трябва и може да създава стойност за своята организация. Най-напред, защо трябва да създава стойност?

Защото човешките ресурси, в т.ч. специалистите по човешки ресурси са капитал, в чието придобиване компаниите инвестират сериозни суми. След като е така, нормално е същите тези компании да очакват възвращаемост от инвестициите си, под формата на създадена стойност.

Например, в една (малка, средно голяма или голяма) компания Мениджърът по продажбите получава сериозна заплата, получава бонуси, ползва се с придобивки. Това са инвестиции, които компанията разчита да си възвърне и да спечели “отгоре”, с помощта на повече и по-успешни продажби, съгласно плановете и поставените таргети.

Мениджърът по маркетинга също получава сериозна заплата, вероятно получава и бонуси, ползва се с придобивки. Всичко това отново са пари, които компанията се надява да “избие” под формата на повече успешни нови продукти, повече измислени примамки за клиентите, по-ефективни промоционални програми, по-красиви опаковки, съобразени като дизайн и функционалност с предпочитанията на клиентите и т.н. Все ползи, които пряко водят до продажби, оттам и до постигане на заложените цели и възвращаемост на вложените в Мениджъра по маркетинг средства.

По същия начин стоят нещата и с Главния счетоводител, с Финансовия мениджър, с Мениджъра по IT, с Мениджъра по иновациите, с всички специалисти под тях, от всички отдели, и така нататък до… най-обикновената чистачка, която чистейки праха и миейки коридорите също допринася пряко за успеха на фирмата си - чрез поддържане на хигиена и добър външен вид на помещенията за служители, клиенти, гости.

След като всички тези служители създават стойност, нормално е и специалистът по човешки ресурси да създава стойност, нали? Каква е точно тази стойност и може ли да бъде създадена тя?

Дейв Улрих не намира за практично и реално да се смята, че един специалист или мениджър по човешките ресурси създава стойност само като оформя трудови договори, обработва документи за освобождаване, провежда интервюта с безчет кандидати за работа или организира обучения. Според Улрих, това са чисто административни дейности, които са имали своето място и значение в миналото, но днес те не са достатъчни, за да се подпомага осъществяването на бизнес стратегията на компанията, следователно тези дейности не създават стойност, а по-скоро създават бумащина. Интересно схващане, на което, ако се погледне малко по-широко скроено, биха могли незабавно да се откроят областите за промяна в работата на хората от отделите по човешки ресурси в много български фирми.

Концепцията на Улрих е проста - един съвременен специалист по човешки ресурси следва със своето работно поведение да създава стойност за четири групи хора - за служителите, за потребителите на продуктите на компанията, за инвеститорите (собствениците на компанията) и за мениджърите. Това са най-вече нематериални ползи, които по метода на количествените натрупвания водят до качествени промени и оттам - до материални ползи.

Повече за това как може да се създаде стойност за всяка една от тези четири групи можете да прочетете в статията “Одит на човешките ресурси”, публикувана в NovaVizia.com със специалното разрешение на Дейв Улрих.

Ако приемем, че Улрих е прав да разсъждава така (а има достатъчно основания да считаме, че е така, дори и на фона на прословутата “българска действителност”, с която често и удобно намираме обяснения и оправдания за редица наши действия или бездействия), пред българските специалисти по човешки ресурси се откриват няколко фундаментални въпроса:

• Въпросът с образованието и квалификацията на специалистите по човешки ресурси - къде ги получават, от кого, по какъв начин? Адекватно ли е това, което получават специалистите по човешки ресурси в България на потребностите и бизнес реалностите?

• Въпросът с атестацията на специалистите по човешки ресурси - къде я получават, от кого, по какъв начин? Адекватни ли са начините, по които се атестират тези специалисти на потребностите на бизнеса?

• Въпросът за връзката на специалистите по ЧР с бизнеса - има ли я, в каква степен я има, в каква степен се позволява да я има на работното място? Доколко специалистите по ЧР притежават добро разбиране за бизнеса на компаниите си и нюх към трендовете в своя бранш? В какъв процент от случаите висшите мениджъри на компании се доверяват, дават достъп до информация, очакват и изискват от своите мениджъри по човешки ресурси реални бизнес предложения и решения, които носят стойност?

Има и още важни въпроси, но и тези не са малко.

Не съм експерт по ЧР, но имам познати, които работят в тази сфера. Надявам се, че те, а и повечето читатели на NovaVizia.com, които имат интереси в сферата на човешките ресурси ще отговорят с положителен знак на поне 1-2 от въпросите по-горе, а дано и на всичките - тогава със сигурност имат всички шансове да създават стойност за своите организации, а най-вероятно го правят отдавна.

В своята презентация Дейв Улрих напомни, че хората учат по следния начин:

• 30% от знанията и уменията си те придобиват чрез обучение
• 50% - чрез трудов опит
• 20% - чрез жизнен опит

И докато жизненият опит всеки си го трупа сам (в една или друга степен), то при обучението и трудовия опит е много важно на какъв учител и на какъв работодател ще “попаднеш”. Защото тези, от които избираме или сме принудени да учим ще ни предадат около 80% от знанията, уменията и способностите, с които в последствие ще работим и ще опитваме да създаваме стойност. Това бе още един ценен урок, който получих от Дейв Улрих в Албена. Веднага се замислих за моите учители и работодатели… ако искате, помислете и вие.

Всичко, което не успявам да изразя в този блог, се надявам да откриете като философия и послания в оригиналната статия на Дейв Улрих “Одит на човешките ресурси”.

Желая приятно четене!