Изненадана съм, че в нито една друга медия не открих каквито и да е отразявания, камо ли анализ на теми от конференцията, а доколкото разбирам това събитие е основно за хората от този бранш в България.

Интересно е и това, което казва г-н Стоянов, особено за смяната на около 3 години по хоризонталата от фирма във фирма на хората от “човешките ресурси”", които със своята индивидуалност и схващания променят политиките за управление на персонала. И така до следващите 3 години, когато ще се появи нов човек.

А къде остават стратегията и стойността, за които говори в статията си г-н Улрих? Просто ги няма.

Личното ми мнение е, че няма и да ги има, докато има хора, които непрекъснато повтарят “това никога няма да стане”. Подобно мислене е път без изход.

За съжаление според мен обаче почти никой не се е замислил или поне не в смисъла на това, което г-н Христов поставя като въпроси. Голяма част от коментарите на колегите бяха в тона на ” това и след 50 години не може да стане в България”. Може би много от тях са прави точно поради отговорите на тези въпроси – моите учители и моите работодатели. Все пак сравнително нова професия за България, нова и като академична специалност, липса на традиции. Единици са работодателите, които са ” в час ” и имат идея какво е УЧР и какъв трябва да бъде техния мениджър ЧР, единици са и колегите практици, от които има какво да се научи. Все още цялостната дейност по УЧР в една фирма се определя от личността на мениджъра УЧР и тази дейност се променя при очертаващата се практика на около 3 години колегите да се завъртат по хоризонтала от фирма във фирма. В университетите също има единици, които с пионерски ентусиазъм се опитват да налагат тази специалност.

Все пак съм оптимист, че някои от абонатите на NovaVizia.com ще прочетат тази статия и ако не точно днес, но все пак някога ще отговорят на тези въпроси.

А иначе, бих искал да коментирам данните за това как човек учи на работа – споделям твърдението за съотношението 30-50-20 – според мен то доста точно описва реалното състояние на нещата, такова, каквото би следвало да бъде.

В момента обаче, по моя груба преценка, в България съотношението е някъде около 10-70-20 или нещо подобно. Това се отразява неблагоприятно на работното поведение, а образованието или обученията се приемат за някакви изкуствени придатъци, без които също може, ако имаш достатъчно опит. Опит, но какъв?