Прави впечатление какво голямо значение се отдава на визията на този документ. Обществена тайна е, че тези документи се изготвят за пред институтициите и нямат нищо общо с реалната договорка между работодател и работник. Благодарим много за това съдействие от страна на правителството.

Мъчно ми е за стойността на ДХ, искам да кажа, че при условията в които работят родните, предимно малки фирми, работникът трябва да е многофункционален. Няма нищо лошо в това по принцип, но какво се получава? В началото се договарят някакви задължения подразбиращи се от работата за която кандидатстваме, постепенно се добавят задължения в името на доброто на фирмата, но не подлежат на обсъждане като заплащане. В един момент, работника се оказва с тройно повече функции от началните и се пита как е станало така и всъщност като какво работи, а заплащането му не се променя.

През това време той дествително е станал полезен, защото е опознал всички възможни страни на работата в съответната фирма и идва момента този човек да напусне. Няма ли причина? Да дойде следващият, да се научи на всичко, да му убием ентусиазма докато и той напусне, пък може да имаме късмет да се окаже от хората които ги е страх да напускат? Как ли ще си върши работата като се почуства използван и манипулиран? Съмнявам се да се напъва много.

Мисълта ми беше, че докато работника и работодателя не седнат да договарят условия като равни (предлагащи и приемащи условия), няма да е лесно нито за едните нито за другите. Без значение купена ли е длъжностната характеристика или не.

Какво ще стане, ако една фирма освободи неправомерно един свой служител позовавайки се на неизпълнение на служебните си задължения и този служител е достатъчно грамотен за да си потърси правата?!? Ето това е истинският мотив да се разработи конкретна длъжностна характеристика!!!