Творчеството и иновациите в компанията вървят ръка за ръка с комуникациите между хората. А защо е така, можем да се досетим сами. Достатъчно е да си припомним, че в основата на творчеството са раждането, генерирането и “продаването” на идеи, след което следва тяхното превръщане в нов продукт.
От която и да е страна да гледаме на тези етапи в творчеството и иновацията ще видим, че те са здраво обвързани с най-различни различни форми на комуникация. Но в тези компании, в които творчеството и иновациите са на почит, има преди всичко силни “хоризонтални комуникации”. За съжаление тъкмо хоризонталните комуникации са ахилесовата пета в редица български компании, поради което творческата атмосфера и реалните иновационни продукти там са дефицит.
Прави ми впечатление, че този дефицит се компенсира с вътрешнофирмени и открити обучения по комуникации. Това е похвално, но недостатъчно, когато става дума за истинско творчество и иновации.
Защо мисля така?
Хоризонталните комуникации, които са типични за творческите и иновативно настроени компании не се получават от само себе си.
Те са по-известни като комуникации между отдели /сектори, на едно и също ниво в компанията с цел по-голяма координация. И по-малко неизвестни с двата основни фактора, които опредялят какво ще е качеството им. Става дума за организационната структура на компанията (1) и за комуникационния климат (2) в нея.
Както е известно, организационната структура е отражение на разделението на труда в организацията. “Разделението”, което мениджърите са избрали предопределя каква да бъде координацията между звената и нивата, както и кой да участва в нея. Остава да се изберат формите на координация, или как ще се осъществява координацията.
Колкото до комуникационния климат – това е атмосферата на комуникация (и по-точно атмосферата на създаване, предаване, приемане и използване на писмените и устни послания), то тя зависи от установения от висшите мениджъри (собственик) стил на управление, както и от тяхната етика за комуникация.
Например, изказването на мнения, даването на идеи, разрешаването на конфликти чрез дискусии е невъзможно, ако единственият стил на управление е “директивният”, т.е. строг контрол “отгоре” и никаква комуникация “отдолу”.
Слаби шансове за идеи, творчество и иновации има също така в компаниите, в които стилът на управление е “напътстващ”, тъй като този стил се характеризира с даване на указания, инструкции, разясняване на правила и само изслушване на мнения от страна на служителите.
Много добри обаче са шансовете за творчество и иновации в компаниите с “подкрепящ” и делегиращ” стилове на управление на мениджърите, тъй като свободата за контакти е голяма, в някои случаи и неограничена, стига целите да изискват това.
Така че, колкото и да се опитваме да заобиколим въпроса с хоризонталните комуникации, те са преди всичко резултат на виждане и решение на висшите мениджъри (управляващия собственик), отколкото на уменията на служителите да комуникират.
Какви форми на хоризонтални комуникации можете да използвате, когато вашата компания е фокусирана към творчество и иновации?
Те със сигурност не са новост за вас. Става дума за кратки писмени доклади и справки до съседните отдели, с които ги уведомяваме какво става “при нас”, как сме решили определен проблем, какво предстои, какво и как вече е свършено, както и за работни срещи между отделите.
Когато искаме да създадем творческа атмосфера, трябва да превърнем хоризонталната писмена комуникация в навик на служителите. В противен случай ще имаме много лоша координация, куп недоразумения и грешки, служители, които не са информирани и осведомени за новости, случки, събития.
Мисля, че голяма доза вина за това имат преди всичко висшите мениджъри. Не знаейки за разликите между обичайната оперативка и по-особената “работна среща”, те се успокояват с факта, че имат редовни оперативки, но същевременно се оплакват, че участниците са пасивни и нямат никакви идеи.
Аз лично не съм против оперативките. Съгласете се обаче, че това е по-скоро еднопосочна комуникация, вместо дискусия.
Пример.
Събират се всички мениджъри при шефа. Идват с бележник в ръка. Шефът казва: “Иванов, кажи, какво ново при теб?” Иванов започва да обяснява. Другите слушат. После идва ред на Георгиев, защото шефът го пита: “Георгиев, а при теб как са нещата?” И така нататък.
Накрая шефът нито оценява напредъка по изпълнение на задачата, нито стимулира процеса на вземане на решение. В най-добрия случай поставя “за цвят” някоя друга оперативна задача и разпуска оперативката.
Та, както казах, тук имаме еднопосочност на комуникацията – един по един всеки казва, това, което има да казва, без да чуе мнението, идеите, предложенията на останалите за това, което е направил.
Далеч по-полезна и креативна комуникация от оперативката, е работната среща.
Работната среща има няколко характерни белега:
- Малко на брой участници – 10-12 души максимум, може би.
- Посветена е винаги на много конкретен проблем.
- В края на работната среща участниците трябва да имат оформено становище за проблема и по възможност – консенсусно решение.
- Чувството на удовлетворение на участниците от свършената работа следва да е високо.
Сега вече можете да откроите разликите между оперативката и работната среща, нали?
В резюме:
Има изпитани начини за своевременна хоризонтална комуникация, които стимулират творческата атмосфера и иновациите. От мениджърите зависи дали да наложат тези начини за комуникация или не.
Значение в случая има изборът на мениджърите каква да е организационната структура на компанията. Както и изборът на мениджърите какъв да е стилът на управление.
И разбира се, важно е желанието на мениджърите да установят и поддържат определен комуникационен климат. Както и да въведат и утвърдят в живота на компанията работните срещи като изпитано средство за стимулиране на творчеството.
И тъй като темата е за иновациите, насочвам ви към още няколко важни теми, които е добре да се обмислят на мениджърско ниво в тази връзка:
{ 1 trackback }
{ 0 коментара… коментирайте сега }