Миналата седмица четох статия на Sunday Times, в която се разказва за модерният напоследък в Русия маниер да се провеждат т.нар. “стресови интервюта” с кандидати за работа.
В Русия (предполагам основно в Москва) практиката на стресовите интервюта идва с увеличаването на конкурентната борба и желанието на фирмите да привлекат най-добрите кандидати. За да се открият най-силните кандидатури, интервюиращите, които изповядват тази практика крещят на кандидатите, заливат ги с вода, обиждат ги и им задават лични въпроси от интимно естество.
Например, на 26 годишната Наталия Гришкина, PR специалист от Москва и се наложило да търпи викове и обвинения в лъжа относно квалификацията й, а най-накрая жената, която я е интервюирала й посочила вратата, като я замерила със собствената й автобиография.
Привържениците на неконвенционалната техника за интервюиране са на мнение, че тя помага много в оценката на кандидатите. Особено ефикасен метод бил да плиснеш вода в лицето на кандидата. Ако кандидатът отговори агресивно, това означавало, че той притежава сила на характера и лидерски качества.
А ако кандидатът запази самообладание и не реагира на провокацията, тогава той бил идеално попълнение за шеф, който си търси покорен заместник без амбиции да го измести от мястото му.
Стресовите интервюта имат и своите многобройни противници. Например, Григорий Ганин, 32 годишен мениджър от телекомуникационния бранш е на мнение, че подобни тактики са непрофесионални и че ако някой го залее с вода, той ще му го върне с удар в лицето. “Очевидно, Григорий е роден за лидер”, завършва статията на Sunday Times.
Чувал съм, че и в България тук-там се провеждат (или са се провеждали) подобни интервюта. Чак за заливане с вода не знам, но са ми разказвали за други нестандартни “истории”.
Имате ли някакви наблюдения за това?
{ 8 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Тодор Коков 12.07.06 в 10:32
Роден ли е Григорий за лидер или просто първо действа, а после мисли?
Тодор Христов 12.07.06 в 10:45
Ако попитаме хората, които практикуват такива интервюта и си правят изводи, явно Григорий е 110% лидер.
Татяна Христова 12.07.06 в 11:13
Чела съм за стресово интервю в американски компании, в хода на което интервюиращият внезапно става от своя стол и с бързи стъпки се приближава към интервюирания, след което го целува. Разказах този пример веднъж пред мениджъри. Те бяха възмутени от непрофесионализма на американците.
У нас има също “стресови” интервюта – кандидатите са питани какво биха направили, ако са на мястото на директора. Това си е истински стрес – не знаеш какво са отговориш, защото си нов и не познаваш състоянието, в което е компанията.
Румен Костов 13.07.06 в 14:55
Ако успееш да поставиш кандидата в стресова ситуация, без той самия да разбере, /движиш се по границата на стресовото и нормално интервю, без ексцесии естествено, това определено ще ти помогне да откриеш по-добрият кандидат…
Румен Костов 13.07.06 в 15:00
… ако си добър боксьор, това не те прави добър лидер…
Христо Стоянов 13.07.06 в 16:04
Не всичко “модно” е добро. За такъв тип интервюта все още нямаме обществена нагласа /колкото и стандартно да звучи. Но към момента – България 2006г. това действа отблъскващо – като отношение към HR дейността и мениджърите, така и към компанията като цяло.
Освен това, не може да провеждаш такъв тип интервю за всички и за всяка позиция.
И последно – 99,99% от хората никога не забравят какво им се е случило, особено ако е било стресово. Рано или късно това интервю ще “избие някъде и в нещо”, дори и при 110% лидер.
Пламена Драголова 13.07.06 в 17:34
Не мисля, че това е наистина добра стратегия за подбор на персонал в български условия. Безразборното прилагане на чужди практики понякога има невероятно лоши последици.
По-добре би било по време на интервюто и двете страни – работодател и кандидат да проявяват качества, които са валидни за тях при нормални условия, а не в стресови. Така преценката и на двете страни би била много по-точна, а нали това е целта – дългосрочни отношения след евентуално назначаване на нов служител.
Зорница Богданова 24.07.06 в 11:45
Стрес интервюто е хубаво нещо, но не в такива граници каквито са описани в статията.
При провеждане на стрес интервю, интервюиращите могат да симулират постоянно звънене на телефони, прекъсване на кандидатите преди да са изказали мнението си, задаване на провокиращи въпроси, едни и същи въпроси по няколко пъти и т.н.