При провеждане на стрес интервю, интервюиращите могат да симулират постоянно звънене на телефони, прекъсване на кандидатите преди да са изказали мнението си, задаване на провокиращи въпроси, едни и същи въпроси по няколко пъти и т.н.

По-добре би било по време на интервюто и двете страни – работодател и кандидат да проявяват качества, които са валидни за тях при нормални условия, а не в стресови. Така преценката и на двете страни би била много по-точна, а нали това е целта – дългосрочни отношения след евентуално назначаване на нов служител.

Освен това, не може да провеждаш такъв тип интервю за всички и за всяка позиция.

И последно – 99,99% от хората никога не забравят какво им се е случило, особено ако е било стресово. Рано или късно това интервю ще “избие някъде и в нещо”, дори и при 110% лидер.

У нас има също “стресови” интервюта – кандидатите са питани какво биха направили, ако са на мястото на директора. Това си е истински стрес – не знаеш какво са отговориш, защото си нов и не познаваш състоянието, в което е компанията.