Comments on: NovaVizia.com: Лоялност към компанията – защо и докога?

By: Димитър Караниколов

Димитър Караниколов — Wed, 15 Oct 2008 07:05:34 +0000

Николай,
Ако е вярно това:че за да оцелее една фирма днес – трябва да бъде различна,то се появява конфликт, защото:
Средно-статистическия човек днес иска да бъде Еднакъв.
Колите ни са еднакви,дрехите,поведението. Даже модела на Google създава еднаквост ,но по-различна от другите.
Ето един линк към житейски разсъждения върху една показателна анкета:
http://gantree.blog.bg/viewpost.php?id=241286

Всъщност – колко хора тунинговат колите си,променят ги по свой вкус – твърде малко.А от тях едва ли и 0.01% са служители.

Относно “такъв,какъвто е” – никой от нас не е такъв – променяме се постоянно. А в промяната е развитието,поне според мен.
По въпроса за “правя,каквото обичам” – но ние го правим за клиента.
И често той има съвсем различно мнение-за резултата от нашата работа. Рядко съвпадат оценки,мнения.
Следователно-живота налага: “Правя,каквото иска пазара”.
И т.н.
Аз ти благодаря Николай – статията ти ни провокира към разсъждения,и може би дискусията ще продължи.
Поздрави!

By: PsyGlass | Докато животът ни раздели

PsyGlass | Докато животът ни раздели — Wed, 15 Oct 2008 05:53:44 +0000

[...] в конкурса на JobTiger за 2008. Статията е публикувана в NovaVizia.com Етикети: игра, идентичност, личност, лоялност, [...]

By: Николай

Николай — Tue, 14 Oct 2008 16:52:16 +0000

Здравейте и благодаря за коментарите!
Димитър, опитах се да разгледам лоялността от гледна точка на личността. В този смисъл, според мен всеки има уникални способности, които заслужава да реализира. За да го направи обаче, трябва 1) да ги познава, да познава себе си; и 2) свободно да ги реализира, да бъде лоялен към себе си, да прави това, което го влече. Този служител би имал идентичност – в смисъл на ясни, осъзнати и реализирани ценности, интереси и способности в работата. И тогава въпросът за лоялността се обръща – компанията трябва да търси хора с определена идентичност, сходна на нейната, и да създава привличането между хората в екипа по линията на общите ценности. Основната идея на есето е, че човекът (или личността) идва на първо място, и компанията го приема такъв, какъвто е, защото такъв той и на нея е най-полезен. Нещо, което е “истина” за творческите професии и хедхънтваните миниджъри, но явно не е очевидно за всички останали служители.
Относно собствения бизнес – Тодор го е казал достатъчно добре – не всички искат и могат да са предприемачи. А и представете си – ако просто обичате да правите нещо – например графичен дизайн или интервюта на непознати – защо ви е да си трошите главата с всичките тегоби на собствения бизнес. Почти сигурно е, че няма да ви остане време точно за това, което най-много обичате.
Вмъкнах един параграф за лоялността, произтичаща от зависимост или фанатизъм, за да подчертая контраста й с лоялността на свободната личност.

By: Марто

Марто — Tue, 14 Oct 2008 14:43:35 +0000

Много добра статия! Показва перфектния модел и същевременно засяга всички други.
Мисля, че модела на Google най-много се доближава до перфектния? От другата страна едни от най-добре работещите модели е този на веригите магазини:)

By: Тодор Христов

Тодор Христов — Tue, 14 Oct 2008 12:49:22 +0000

Да, така е, а има и един тип служители, и те никак не са малък процент, които не работят съвсем за себе си, а буквално се лутат на работа – телом са там, но не и духом. В 16,55ч. вече са облечени, с якетата и палтата и очакват да стане 17,00, за да изоставят фирмата с нетърпение и да излязат през “портала”.

Вижал съм такива хора във всяка една фирма, в която съм работил, без изключение.

Разбирам защо е така и не ги упреквам за нищо, причините са комплексни, но поне според мен тези хора не работят за себе си, а просто си пилеят времето и талантите на принципа “ден да мине, друг да дойде”.

И какво се оказва – че лоялността им (привързаност, която не е свързана с рационален интерес или полза, съгласно дефиницията по-горе) може да е висока, даже и да са с 10 или 20 години стаж в съответната фирма и през ум да не им е минавало да я сменят, но когато започнем да говорим за ползите от тези хора, става по-сложно… Понякога ги има, понякога ги няма…

By: Камен Вельов

Камен Вельов — Tue, 14 Oct 2008 12:35:04 +0000

Аз мисля че всеки работи “за себе си” , и наемните служители , и хората със собствен бизнес. Просто се изисква различна квалификация и отговорностите са различни, но и едните и другите търсят себереализацията и задоволяване на всички нива на потребности.

By: Лоялност към компанията

Лоялност към компанията — Tue, 14 Oct 2008 07:40:12 +0000

[...] Лоялност към компанията Тази микро-статия е съставена от Тодор Христов , публикувана е на 14.10.08 at 07:10 и е записана в категория Човешки ресурси. Post a comment or leave a trackback: Trackback URL. [...]

By: Тодор Христов

Тодор Христов — Tue, 14 Oct 2008 07:30:20 +0000

Привет Димитър, радвам се, че се включвате с коментар.

Допускам, че Николай Михайлов ще даде своя коментар по повдигнатите въпроси, а аз искам само да спомена, че не всички хора според мен могат да работят за себе си. Това са разбира се мои разсъждения, които отразяват личните ми наблюдения, не бих желал да генерализирам в никой случай.

Но ето пример – способен човек, с отлична квалификация, богат опит, има широк поглед, но… липсват му качествата и нагласата на предприемача, а те са различни от тези на перфектния служител. Например, не е склонен да поема силни рискове, отчайва се по-бързо от несполуките и т.н.

По този повод, една от първите ми статии в NovaVizia.com навремето бе тази: Кое е най-важното качество на успешния предприемач?” Все още нямам еднозначен отговор за себе си.

Аз, също като Вас, съм се чудел на някои способни мениджъри – защо не се отделят и не започнат свой бизнес?!

Според мен, това не е лесно, въпреки че грешката вероятно не е в тях (ако изобщо има някаква грешка в случая). Просто компаниите, в които работят им дават полето за развитие и ресурса, от който имат нужда, докато сами те трудно биха получили това “ве нулево”, за да се разгърнат.

И те решават да бъдат наемни служители в големи фирми, вместо собственици на малки фирми.

By: Димитър Караниколов

Димитър Караниколов — Tue, 14 Oct 2008 07:13:09 +0000

Резервиран съм.
Ако служителят наистина е “…с уникални компетентности, с уникален стил на работа и творчески принос…” защо не създаде своя компания – и други да работят за него. Всъщност – без работодател той не може да съществува.
И като прескача постоянно от цвят на цвят-какви ценности има той, и каква идентичност!? Не мисля,че има въобще някаква.
А и – да се свързва лоялността със страха,примирението и т.н. – това би го направил само страхлив и слаб човек. За какво е нужен такъв на компанията!?
Всъщност – когато фирмата тръгне надолу – всички мишки изчезват.
Но се появява друга фирма, с персонал от котки – и вдига падналата на крака, и я продава, и момчетата ликуват.

By: » Лоялност към компанията – защо и докога? Какво прочетохме в сферата на икономиката, бизнеса и финансите

Mon, 13 Oct 2008 19:44:23 +0000

[...] да разчитат на реципрочна лоялност от компанията. Лоялност към компанията – защо и докога? [...]