Наскоро ви съобщих за старта на VIP Стажантът у нас, по ТВ 2. Днес имах възможността да гледам първия епизод с мисия и трябва да кажа, че съм приятно изненадан от това, което видях.
В началото, когато узнах за VIP Стажантът, не бях съвсем сигурен какво да очаквам. През главата ми мина вероятността това да е по-повърхностно и леко състезание, но впечатленията ми от първия епизод са по-различни. Смятам, че в него имаше както забавни моменти, така и много практически смисъл и поуки.
Ако трябва да резюмирам как премина първата серия (надявам се, че сте я гледали), то ще кажа, че двата отбора във VIP Стажантът (мъже срещу жени) имаха за задача да продават хот-дог с цел да реализират по-висок оборот. Спечелиха мъжете, и то с разгромна разлика - 52 000 срещу 17 000 долара оборот.
Как спечелиха мъжете? Много просто. Заложиха не на продажбите, а на известността си. Те много удачно стигнаха до извода, че няма да продават хот-дог, а ще продават себе си - известността си, контактите си, снимките си с клиентите, всичко, за което се сетят.
Със звезди от ранга на Ленъкс Люис, Стивън Болдуин и др., но най-вече - благодарение на контактите на Джийн Симънс от KISS, който телефонира на няколко свои приятели и ги помоли да си купят хот-дог за по 5-10 000 долара парчето, задачата на мъжкия отбор “Хидра” бе изпълнена.
Отборът на жените (”Емпресарио”) бе воден от небезизвестната от първите серии на “Стажантът” Омароса. Омароса е единствената не-звезда в цялото предаване, но присъствието й е повече от колоритно и мисля че се досещам защо е поканена в шоуто от Доналд Тръмп - за да се вдига врява и да има повече спорове и сблъсъци.
Омароса незабавно изяви желание да води отбора си като негов формален лидер и веднага се наби в очи как агресивно и доминантно се държи. Тя не се съобрази с логичните предложения на колежките си да се възползват от известността на повечето в екипа и отсече, че в тази задача ще се работи твърдо на база на бизнес принципите, не на база известност.
В крайна сметка се оказа, че това не е така и че звездите имат много по-силни достойнства от чистите търговски умения за продажба на хот-дог, а именно - че са известни и че познават хора.
Помните ли поговорката:
Не е важно какво можеш, а кого познаваш. И кой познава теб.
Е, в първия епизод на VIP Стажантът това бе основното мото на продажбите. Мъжете го проумяха още в самото начало и логично разгромиха съперника.
Тук обаче искам да споделя нещо друго, което ми направи впечатление - агресивността. Агресивни хора има навсякъде около нас и обикновено на работа също се сблъскваме с тях. Дори понякога на нас самите може да ни се наложи да станем агресивни, ако ситуацията го изисква, дори и да не сме такива по природа.
Агресивността може да има своите положителни страни, също. Но тук аз ще акцентирам на негативната страна на работата с агресивни хора.
В първия епизод на VIP Стажантът Омароса бе именно такъв човек. Доминантността й бе над допустимите граници, тя се налагаше еднолично на всички в екипа си, а в залата за уволнение се нахвърли над всеки, когото успя да докопа, само и само да се спаси от уволнение.
На пръв поглед - нормално. Омароса се бореше да оцелее и да не бъде уволнена. И въпреки, че именно тя трябваше да бъде уволнена според мен, “пострада” друг - плеймейт модела в “Емпресарио” - младо и плахо момиче. И не заради някакви кой знае какви грешки, просто Тръмп харесва активните хора и остави Омароса в играта, освен това шоуто вероятно щеше да загуби без нейния колорит.
Но да се върнем на темата за агресивните хора. Случвало ли ви се е да работите с такива? На мен - да.
Особено силно в съзнанието ми изплува един пример от бивша моя месторабота, където имах удоволствието да работя ежедневно с един изключително агресивен човек - прекалено студен, прекалено строг, прекалено заядлив, с прекалено остър език, с непремерени, но най-редовни изказвания, забележки, коментари…
С този човек бяхме общо взето с еднакъв ранг в йерархията, дори нямахме преки пресечни точки, но деляхме един офис и имах възможност да го наблюдавам най-редовно.
Няма да казвам дали този човек бе мъж или жена, не това е целта ми. Просто темата е за агресивните хора, а този човек бе такъв. Винаги бе прав за всичко, всички останали бяха лоши, мързеливи, недобросъвестни и трябваше да са наясно с това…
И така - как да работим с агресивните хора? Как да се “справяме” с тях, след като те рушат атмосферата в един екип или фирма и пораждат деструктивни конфликти.
Отговорът не мога да дам еднозначно, нито в едно изречение или абзац. Но определено мога да потвърдя, че ако на един агресивен човек не се отговори подобаващо, той ще продължава да бъде агресивен и ще ви кара да страдате.
Ако на един агресивен човек не се отговори подобаващо, той ще смята, че е спечелил, че е прав - за подобни хора работата, проектите и най-обикновените спорове около тях често пъти са бойно поле, на което да се доказват ежедневно. Като Омароса в заседателната зала в първия епизод на VIP Стажантът.
Но… ако се изчака подходящият, удобен момент и агресивният човек се “удари” с всичка сила точно когато е най-слаб и уязвим (допуснал е грешка, не борави с точни факти, действал е безпринципно и необективно и т.н.), тогава по мое наблюдения, има много голям шанс агресивният човек да бъде изкаран извън играта за много дълго време. Забелязъл съм, че агресивните хора стават особено лабилни в подобни ситуации.
Останалите алтернативи са:
- Да търпим вечно тормоза от агресивния човек - има хора, които го правят, но това е за тяхна сметка.
- Да се караме системно (ежедневно?) с агресивния човек - това ще вреди както на нас, така и на всички около нас.
Омароса вече е нарочена за черната овца в екипа си и ще изпитва проблеми с останалите. Очевидно е, че тя компенсира липсата на “звезден статут” с агресивно поведение, говорене на висок глас и пиперлив език - нейна запазена марка.
Ще видим какво ще й донесе това…
А междувременно, искам да ви попитам:
Ако сте се сблъсквали с прекалено доминантни и агресивни спрямо околните хора в работата си, как сте постъпвали в тези случаи? Забелязали ли сте някакви техники, които “работят” при агресивните хора?
Ще бъде интересно да споделите вашия личен опит в това отношение.
Вижте всичко за останалите епизоди на VIP Стажантът - с анализи и видео.
Снимка: Sxc.hu.
{ 6 trackbacks }
{ 12 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Георги Танев 14.10.08 в 21:10
Всички си имаме слабости и страхове, които защитаваме агресивно и това ни прави агресивни (също като другите) по един или друг начин. Единствената разлика е, че всеки е агресивен по свой собствен начин. Един с думи, друг със физическа сила, трети наранява емоционално и т.н.
Ако агресивният човек бъде ударен по най-слабото място, то вероятно в даден момент и “аз” ще понеса удар по най-слабото си място ( закона на даването и получаването).
Агресивният човек може да покаже най-слабото място на друг като го засяга. А другият може да работи върху себе си за да стане по-силен. Изводът - по-добре по-силен, когато си най-уязвим в най-слабото си място, отколкото да нанасяш удари с бумеранг, които не искаш да ти бъдат нанасяни в най-слабото ти място (там, където ти си нанесъл с бумеранга).
Нещо повече - проявявайки агресия човек става като човека, който не харесва и то вероятно несъзнателно защитавайки собствените си слабости и рани.
Разбирасе това е един непрекъснат процес, защото животът е способен да покаже на човека винаги колко е слаб и уязвим, особено когато се мисли за силен, безсмъртен и неуязвим.
Ако Тодор позволи - една хубава статия за страха и агресията:
http://az-moga.com/образование-и-кариера/разказите-на-татко-слон-1/
Владимир 15.10.08 в 12:10
Напълно съм съгласен с Георги Танев и приложената статия. Всъщност щях да напиша подобен отговор. Сега е по-добре да спомена за конкретни примери при справяне с агресията точно на работното място.
http://www.novavizia.com/2347.html#comment-17251
Най-добрият старт за справяне с агресията според мен е честността и разбирането. Първо е разбирането, че агресивния човек е един уплашен човек. Как можеш да мразиш един уплашен човек? Следва честността и разбирането за себе си. Да си признаеш, че си уплашен от агресията не е приятно, защото това означава, че има какво да направиш по въпроса. Можеш да се изправиш срещу страха си, а това е по-трудния, но много по-добър избор. Така започнах да се подготвям за следващата стъпка. Честност спрямо фирмата и спрямо агресивния човек. В такава ситуация идва време за сериозен разговор с агресивния човек и прекия му/ви началник (ако сте колеги). Целта е да се разбере дали такова поведение се толерира и може ли нещата да се променят. В моя случай агресивният човек беше прекият ми началник и това направи разговора двустранен. Въпреки, че не беше толкова агресивен като описания в статията бях доста уплашен. Тук много ми помогнаха речта на Стив Джобс и статията „Да получиш признание от “шефа” си”
Благодаря много!
Имаше горе долу 2 основни варианта за развитие. Единият е описан във вторият разговор от статията на Тодор Христов, а вторият беше „ Това е нормално. По-добре да започнеш да свикваш. Така се работи навсякъде. На който не му харесва може да напусне.”
Е самия разговор протече много по-гладко от колкото си го представях. И се оказа втория вариант. Аз нямах намерение да „свиквам” и това беше краят в тази работа и едно ново по-добро начало.
За мен това беше най-правилният начин на действие. Беше и една победа над мен самия. Извлякох и много поуки и изводи. Ето някои от тях:
- Неизяснените детайли по време на интервюто за работа се проявяват в последствие по неочакван, понякога доста неприятен начин.
- Задавай и отговаряй на трудните въпроси честно. Това може да спести много време и усилия на всички страни.
- Ако нещо те уплаши и му се поддадеш следващия път е по-трудно (но не и невъзможно!) да го преодолееш. Съответно всеки нерешен проблем набъбва.
- Всеки път, когато постъпиш правилно (за всеки е различно, но се усеща) става по-лесно да го правиш в бъдеще!
Следващият път когато се срещнете с агресивен човек в работата помислете за това, че той е един уплашен човек. Запитайте се какво можете да направите. Можете да направите доста. Можете да проведете труден разговор със съответния човек и хората, които би трябвало да се грижат за създаването на добре работна среда. Можете да направите предложения за подобряване на обстановката. Можете да опитате и да стигнете до извода, че това се толерира във фирмата, в която работите. Можете да решите, че не можете да се развивате в тази компания. Алтернативата да „свикнете” не я препоръчвам на никого, но в крайна сметка можете и това да направите.
Толкова много неща сте в състояние на извършите!
:- )
Тодор Христов 15.10.08 в 14:10
Георги, казваш, че: “Ако агресивният човек бъде ударен по най-слабото място, то вероятно в даден момент и “аз” ще понеса удар по най-слабото си място (закона на даването и получаването).”, както и “А другият може да работи върху себе си за да стане по-силен. Изводът - по-добре по-силен, когато си най-уязвим в най-слабото си място, отколкото да нанасяш удари с бумеранг, които не искаш да ти бъдат нанасяни в най-слабото ти място (там, където ти си нанесъл с бумеранга).”
Аз разбирам логиката на целия ти коментар, но се опасявам, че с подобен подход в една реална ситуация, в една реална фирма, в която не дай си Боже се сблъскаш с прекомерна агресия от пряк шеф или колега, ще имаш минимален шанс да “оцелееш” и ще бъдеш подложен на прекомерен стрес или ще бъдеш принуден да напуснеш. Това също е вариант, разбира се.
Да си представим следната съвсем реална ситуация - излизаш на улицата и всичко е наред до момента, в който някой се приближава и започва да те бие. Бие, бие, бие…
Какво ще направиш спрямо тази непредизвикана агресия - ще търпиш да те бият (и убият), или, ако забележиш миг, в който човекът, който те тормози се е “открил” и е изгубил концентрация, ще нанесеш с всички сили един точен удар в главата му?
Аз бих сторил второто, ако можех.
И не че съм вещ в бойните изкуства, но на работа може да ти се случи точно такова нещо - да попаднеш под агресивните “удари” на свой колега или колежка, или мениджър. Според мен, за да запазиш работата, кариерата, достойнството и съня си, ще си принуден да вземеш решение и да действаш спрямо непредизвиканата агресия, в точния момент. Не с юмруци, разбира се. 
Концепцията ти като такава ми напомня с нещо на християнските добродетели, но в реална ситуация в една фирма, в която факторът “Време” е налице (нека не забравяме времето, това е много важно), има много случаи, в които да си прекалено добър не е на добро, за дълъг период от време. Иначе може да ти се качат на главата, ако имаш късмета да си заобиколен от хората, които обсъждаме.
Владимир, да, споделям. Винаги може да се проведе разговор, да се предизвика откровена дискусия, нещо трябва да се направи. Хубаво е да се търсят такива варианти и да се правят опити за изясняване на гледните точки.
Но ето примера с Омароса от VIP Стажантът (и преди това, от Стажантът 1) - тя е очевидно силно агресивна и нападателна. Стреми се да порази всеки с някаква солена забележка, да наложи желязната си воля, да накара останалите да се чувстват глупаво. Гледам я вече няколко епизода. Това е нейният начин за оцеляване в мелачката на “Стажантът”, което е някаква проекция на борбата за повишение на всяка цена в една фирма.
Ако можеш да се разбереш с блага приказка с една такава Омароса - това ще е най-добрият вариант. Дори може да спечелиш силен съюзник.
Но ако не можеш? Има голям шанс да загубиш работата си, така както в първия епизод на VIP Стажантът уволниха именно плеймейт модела, а не Омароса, която реално бе за уволнение. Но Омароса зае агресивната страна, момичето от Плейбой бе пасивна и добричка и накрая бе уволнена.
Уволнението не бе толкова заради това, че не била звъннала на Хю Хефнър и т.н., а по-скоро защото мълча и не успя да отговори подобаващо на атаките на Омароса.
Тръмп видя най-вече това, според мен. Иначе, самата Омароса нямаше никакъв реален принос в цялата задача и бе съвсем в реда на нещата да бъде уволнена, така както стана например в Стажантът 3, епизод 1, където заради неудачни мениджърски решения именно ръководителят бе уволнен. И в много други епизоди стана така, също.
Малко дълго се получи, но исках да дам няколко примера.
Георги Танев 15.10.08 в 18:10
Много зависи от човека и ситуацията за защитата. Ако го удариш по главата може да стане още по-агресивен и да направи нещо в което здравия разум почти не съществува. Т.е. може да стане по-лошо. Може около него да има още някой и да станат двама. Много зависи от много неща. За това имаме свободата да вземаме решения и правим и грешки. Утре същият може да те срещне някъде и да не ти даде да му нанесеш удар. Много е относително, за това е живот, защото всеки де отнася към нещата различно.
Георги Танев 15.10.08 в 18:10
+ И за това се учим цял живот. Не знам има ли човек който няма слабости и не ги защитава.
Тодор Христов 15.10.08 в 18:10
Честно казано, по-лошо от това да те убият не вярвам да стане (така и така в примера се отива натам, след толкова безответен бой), така че бих опитал, ако съзра шанс.
За слабостите - да, всеки има слабости, без съмнение.
Владимир 16.10.08 в 13:10
Сравнението между уличен бой и агресия на работното място доста ме изненада. Уличното нападение е един от малкото случаи, когато инстинктите бий се или бягай могат да се използват ползотворно. Дори тогава имам резерви. Един проактивен човек например би посещавал курсове по айкидо и би овладял ситуацията много по-качествено и спокойно. Да речем, че не сме тренирали и сме сварени неподготвени. Какво се случва. Задействат се части от мозъка нямащи нищо общо със съзнанието. Започваме да изпитваме страх и/или гняв. Нивото на адреналина се покачва рязко. Сърцето започва да бие много по-бързо и кръвта започва да се захранва предимно мускулите на крайниците. В този момент човека действа по скоро като животно, отколкото като разумно същество. Дали ще нападнем? Дали ще избягаме? Или ще изпаднем в шок? Трудно е да се каже. Особено, ако се случва за първи път. Зависи от ситуацията, зависи от общото ни психо-физично състояние в момента и т.н.
Това е силен стрес за човека. Сега какво общо има това с агресията на работното място? Повечето недоразумения и конфликти се получават именно поради погрешното активиране на тези процеси.
В подобна ситуация е добре да реагираме като хора, имащи работа с разгневено/уплашено животно. Не го нападаме, а го изолираме, затваряме и отстраняваме ако можем го успокояваме. Има хора, които са силни. Те не позволяват такова отношение. Отвръщат на агресията и това обикновено отблъсква агресора да си търси по-лесна жертва. Доста силни хора спират дотук. Т.е. не позволяват агресия срещу себе си, но и казват, че не могат да отговарят за останалите. Тук силните хора с цели продължават нататък. Започват да анализират ситуацията. Бързо разбират, че агресивният човек е препятствие и намалява производителността като трови работната среда. Тогава въпросът е не само как да се справим с агресора, а и да не се допуска това в бъдеще. Тогава е време за трудните разговори с агресора, с мениджърите от средно ниво, с мениджърите от високо ниво. Не е нужно да се чака агресора да сгреши. Самото му поведение показва некомпетентност и неадекватност. Това трябва да се изясни веднъж завинаги. В противен случай прогресът и развитието в съответната компания би бил невъзможен за повечето служители и доста труден и неприятен дори за силните.
Мисията за една компания „Да изкарваме много пари” е една от най-лошите. Може би най-лошата е „Да оцелеем”. Това в пълна степен важи и за личните мисии на всеки човек/служител. А среда, която толерира агресивността или прогонва хората или ги докарва до стресова ситуация буквално „да оцелеят” (включително на психо-физично ниво). В такава среда хората не само спират да работят ефективно, а почти спират да разсъждават! Дори агресията да даде някакъв краткосрочен положителен ефект това е привидно. Той е за сметка на изгаряне на безценни активи. Изчезват креативността и доверието. Комуникацията от долу нагоре изтънява до абсолютния минимум и отвъд него. Компанията губи гъвкавост. Време, ресурси и инвестиции се разходват все по-неефективно. Компанията се превръща в колабираща черна дупка.
Сега относно концепцията напомняща християнските добродетели.
„Реална” ситуация. Седи Омароса и бие шамари на момичето от Плейбой. Тя седи и не отговаря по никакъв начин. Междувременно се задава един маратонец. Омароса насочва вниманието си към него. Застава срещу него и му удря шамар. Случва се нещо необичайно! Маратонецът не реагира! Буквално не регистрира удара. Не поглежда Омароса и не спира! Продължава решително напред със същото темпо! Сега пред Омароса има две възможности. Да се отдръпне от пътя или да се опита с още един шамар. Опитва второто. Същия ефект. Само, че маратонецът се блъска в Омароса събаря я и я прегазва! Напълно в духа на концепцията се сепва и спира. Обръща се и подава ръка на Омароса да се изправи. Казва:
Извинявайте много. В момента съм се съсредоточил върху една велика цел! А вие не ме ли видяхте? Защо не се отдръпнахте от пътя? … Както и да е. Искате ли да потичаме заедно?
И отново е време Омароса да решава. Може да остави работата с шамарите и да реши да потича. Може да режи да удари още един шамар и да се развика. Да речем избира второто. Маратонецът свива рамене и казва : „Значи не искате” и продължава по пътя си. И сега колко „Омароси” ще продължат да гонят маратонецът и да му бият шамари? Според мен дори тичането наравно с маратонец преследващ велика цел е доста трудно какво остава за възможност за биене на шамари.
Да се оставиш да те бият е проява на слабост. Да поемеш удар и да не позволиш да те засегне, да не му позволиш да те разсее, да те отклони от целта, да не загубиш ресурси и време в ответна реакция (които могат да се използват за преследване на целта) е проява на необикновена сила.
Докъде ще стигне маратонецът, ако започне да се кара и да си бие шамари с всяка „Омароса” по пътя?
Естествено по пътя могат да се появят препятствия, който не могат да се претичат. Например голяма скала и съответно може или да я изкатери или да я заобиколи. Докато държи в съзнанието си великата цел е без особено значение кое ще избере. Дали ще избере по-трудния път и ще стане по-силен или ще избере път, който ще го научи на нещо ново? А може да избере и по-лесния път и да си почине. Това и е хубавото на великата цел – може да се достигне по много начини. А дали пътят ще е мъчение, учение или удоволствие до голяма степен зависи от маратонеца. Е целта може и да недостижима, ако реши да остане на пътя да бие шамари на хората.
ПП
Дали ще тичате в лоша компания, сам или в добра компания също зависи от вас.
Тодор Христов 16.10.08 в 14:10
Владимир, не ми остава нищо друго, освен да пожелая успех с този подход - с търпеливото и спокойно поемане на всякакви удари, с името на т.нар. “по-голяма цел”. Дано дава резултат.
Владимир 16.10.08 в 19:10
Ако успея да го прилагам за всички удари ще е много добре. В случая говорехме за агресията на работното място.
Тогава “по-голямата цел” е всъщност комбинацията от работната цел и личната цел на човека, който е провокиран.
Дава резултат.
Бих искал да ви попитам как конкретно бихте реагирали в тази ситуация (първата серия) ако бяхте в отбора на Омароса?
Тодор Христов 16.10.08 в 20:10
Точно така е, през цялото време говорим за агресията на работното място.
В случая с първия епизод, ако правилно съм разбрал въпроса, просто бих се защитил с аргументи. Омароса бе една от най-слабите в тази серия - бих посочил нейните грешки, за да уволнят нея, а не мен, след като това е целта на играта - да продължиш напред.
Но тъй като момичето от Плейбой не направи абсолютно никакъв опит да се защити, Тръмп я уволни. Според мен, най-вече заради пасивността й в аргументацията на своята позиция, по-точно за липсата на аргументация.
Владимир 17.10.08 в 15:10
Точно това имах предвид под концентриране върху по-висша цел.
Ето какво бих направил аз. Ще започна да пиша. Това ми помага. Първо с главни букви най-отгоре на листа ще напиша моята лична мисия (цел) в това състезание.
„Да спечеля състезанието. Да постигна това в хармония с личната ми мисия в живота и ценностната ми система.”
Следва работната цел за деня. „Да наберем колкото може повече средства за благотворителност чрез марката „хотдог”. Да постигна максимална производителност в хармония с личната ми мисия в състезанието.”
По надолу лист със силните ми страни.
Ще напиша само тази, която беше очевидна за изгонената.
- Аз съм марка.
- Имам връзка с марката „Плейбой”
- Имам връзка с марката и човекът Хю Хефнър.
-…….
Как да се свържат тези марки с оглед постигане на целта за деня.
Може например да се свържа с Хю и да му предложа да участва благотворителна кампания под надслов „Кренвирш между две парчета хляб – хапка удоволствие за всеки.” Ще му предложа да закупи бижу, което ще представлява две по-малки парчета хляб от платина и между тях по-дълъг кренвирш от злато. По-дължината „кренвиршът” ще е поръсен със червени камъни (защо не рубини). За размера и точния дизайн ще се договорим, но минимума ще е 100 000 долара освен цената за производство (която може да е нула, ако се договорим с бижутерийната фирма да се спомене името/марката и).
Ще обсъдим възможността за статия на една (защо не 2) страници в следващия брой на Плейбой със снимка на бижуто и същото заглавие на статията. В нея ще се говори за простото удоволствие от храненето и за това как не всеки може да си го позволи редовно. Може да има приложен талон за закупуване на хотдог с намаление като част от парите ще отиват за благотворителност. Може да се договори и създаването на нова марка: „Хотдогът на Хю”. 10% от приходите на тази марка да се използват за благотворителност срещу глада. В списанието освен талона може да има и благодарствена картичка (отново със снимка на бижуто) с простичкото: „Вие помогнахте!. Благодаря!” И съответно подписите на Хю и моят. Или на Хю и „екип „Импресарио” „Стажантът” според това дали и доколко са се включили останалите от екипа.
Накрая, ако всичко потръгне в заседателната зала ще продам на Тръмп един „Хотдог на Хю” собственоръчно направен със собственоръчно подписана от Хю благодарствена картичка (доколкото разбрах за добри приятели) за един долар.
(Резервния вариант ще е да предложа на Хю да купи 3 хотдога по 15 000 долара. Един за него един за мен и един за Тръмп.)
Ако потръгне само аванса за бижуто и хонорара за статията ще стигнат за победата. Да не говорим, ако успеем да уредим взаимоотношенията с веригата за бързо хранене. Хотдогът на Хю няма да е марка за един ден. Процесът ще продължи да се развива и това ще един актив по нататък в шоуто. Като страничен продукт на добре изпълнената цел ще се повиши както интересът към шоуто така и интересът към Плейбой и веригата за бързо хранене. Могат да се включат бижутерийната фирма и т.н. и т.н. Така обикновената на пръв поглед работна цел за деня може да израсте в ранг до част от целта ми за годината излизайки от рамките на предаването.
Възможно ли е да се спечели „Стажантът” още в първия епизод?
Сега относно екипа. Ще се опитам да изложа идеите си работа (относно екипната цел и наблягането на силните страни на всеки и координацията между нас).
Ако Омароса пречи прекалено много с викове, обиждане и т.н. Ще предложа да обсъдим подробностите другаде (без нея). Всячески ще се опитам да извадя главите им от количката за продажба на хотдог, защото не там се крие успехът. Всеки има уникални способности и активи, за да стигне толкова далеч в кариерата си. Те могат да се използват за постигане на целта, която не е да се продават хотдоци по улицата!
Междувременно ще си водя бележки за всеки от съекипниците като записвам характерни особености. Не добри и лоши страни или пък силни и слаби. Всяка особеност може да е силна или слаба в дадена ситуация.
Ако все пак загубим. Ще поздравя индивидуално всеки от противниковия отбор и с интерес ще проследя как са ме/ни победили. Ще направя списък с грешките, които съм допуснал и ще си извадя (писмени) изводи. Ако се окажа един от тримата за уволнение сам ще обясня грешките си после изводите, които съм си направил. След това положителните неща, които съм постигнал и мотивите си да действам по този начин. С Омароса ще се занимавам само ако ме попита кой би трябвало да бъде уволнен и защо. Предпочитам да съсредоточа вниманието защо не бива да бъда уволняван аз.
А най-много искам да изпълня мисията си в предаването
Тодор Христов 17.10.08 в 15:10
Всичко написано е така, съгласен съм. Звучи добре и вероятно така трябва да бъде.
И в същото време, в заседателната зала няма да имаме тази възможност (ако си представим, че сме попаднали там) - да планираме и разговаряме внимателно и обстойно. Там трябва да вземем бързо решение и да действаме на мига.
Като цяло, предаването предразполага към точни и бързи тактически ходове, въпреки, че има и поле за “стратегическа мисъл”. Ситуациите са такива. На практика, няма кой знае колко време за планиране и за задълбочени дискусии. Дават се по няколко часа да се измисли и реализира всичко.
Следователно, ако аз лично се натъкна на агресивен човек, който атакува безразборно всеки изпречил се на пътя му, особено в заседателната зала, където бързите рефлекси са важни повече от всичко останало, бих използвал без колебание момента на негова слабост и бих контраатакувал без колебание - с аргументи, без да си мълча.
В противен случай, просто ще рискувам да оставя погрешни впечатления и вероятно ще ме уволнят, ако не съумея да се защитя. Вече много пъти ставам свидетел на това. Между другото, Надя Команечи също бе много апатична в своята защита в залата, както и уволненото момиче (състезателката по софтбол) в 4-та серия.