Екипни решения

Екипните решения са средството, с което екипът прогресира към изпълнението на екипната цел. Характерни са с това, че в повечете случаи са непрограмирани (не възникват по повод на стандартна и известна вече ситуация). Екипните решения са най-ефективни, когато участниците в екипа прилагат творчески подход, вместо рутинна практика. (Христова, Т., Тодор Христов, Симеон Христов. 10-те златни правила за работа в екип. “Сиела”, София, 2006)

Поводите за екипни решения са различни: за ресурсите, за информация, от която се нуждае екипът, за бюджета на екипа, за най-подходящите идеи, за начина на работа, за хора и групи, с които следва да се установи връзка и др.

Според D. Johnson и F. Johnson (вж Johnson, D., Frank Johnson. Joining Together, Prentice-Hall International Editions, 1992) техниките за вземане на екипни решения (съответно и видовете екипни решения) в хода на екипната работа са:

• Решение, което се взема от авторитетна фигура в екипа, или т.нар. “авторитарно решение”. Това решение не се нуждае от дискусия, затова се определя и като “бързо” решение. Въпреки това, подобно решение крие опасности – участниците в екипа може и да не са съгласни с него, може да не искат да го изпълнят, може и да не го разбират. Препоръчва се тази техника за вземане на екипно решение да се използва само при административни въпроси, или когато времето е недосатъчно, или когато участниците в екипа не са особено съпричастни към идеята или към самото решение.

• Решение, което се взема от експерт в екипа. Отговорността за самото решение е на експерта, но отговорността за изпълнение на решението е на самия екип. Този вид решение може да фрустрира екипа. Възможни са и някои недоразумения кой всъщност е експертът в екипа. Затова и най-подходящата ситуация, в която може да се прилага тази техника на вземане на решение е когато има остра нужда от специфично експертно мнение.

• Решение, което се взема в оперативен порядък. То осреднява мненията на участниците, които се получават по индивидуален път. Обикновено това налага, когато екипът няма възможност да се събере заедно на едно място. Мениджърът на екипа проучва самостоятелно мнението на всеки участник. Слабостите на тази техника на екипно решение са, че липсва дискусия и съпричастието на участниците към решението е ниска. Възможно е още игнорирането на интересни гледни точки и идеи. Всичко това създава условия за латентни конфликти.

• Решение, което се взема от авторитетна фигура, но след проведена дискусия. Дискусията увеличава шансовете да се чуят всички мнения, но същевременно екипът не може да стане част от решението, тъй като след дискусията мениджърът на екипа има право на крайно решение. това впоследствие поражда недоволство, намалява степента на съпричастие към решението. Въпреки това, тази техника на вземане на решение е подходяща в случаите, когато екипът не успява да постигне съгласие, или пък когато съпричастието към екипната цел е все още малко.

• Решение, което се взема от малцинство. Когато екипът не разполага с време, а му се налага да вземе решения по широк кръг от въпроси, екипът може да използва тази техника. Слабостите на тази техника са, че възникват недоволства и конкуренция в екипа. Затова е препоръчително екипът да реши кои колеги ще бъдат натоварени с отговорността да вземат решенията. Добре е колегите, натоварени с отговорността да вземат решенията, да са малко под 50% от състава на екипа.

• Решение, което се взема с мажоритарен вот. Счита се, че това е най-ефективната техника за вземане на екипни решения, защото малко над 50 % от участниците приемат решението за подходящо (50% плюс още 1 участнник). Слабост на тази техника за вземане на екипно решение е, че се създава усещане, че екипът е съставен от две страни – “загубили битката” и “спечелили битката”.

• Решение, взето с консенсус. Това е истинско колективно решение, което се взема след открита и задълбочена дискусия – всички изказват мнения, аргументират ги, идеите да се оценяват, никой не се чувства засегнат, ощетен, подценен, неразбран. Тази техника отнема време, но решението чрез консенсус пасва най-много на характера на екипа и екипната работа.

Коя техника за вземане на решение да се избере, зависи изцяло от “пресата на времето”. Когато екипът е притиснат от времето, избира техника, която пести време, но това се отразява на качеството на взетото решение.

Ето защо всички участници в екипа следва да знаят предварително:

• Характера на екипните решения.
• Видовете техники.
• Преимуществата и недостатъците на екипните решения.

Екипът следва да бъде обучен на тези техники и да усвои умения като:

• Умение да се представят идеи.
• Умение да се слуша активно.
• Умение за аргументация.
• Умение да разбираш поведението на други хора.
• Умение да се отговаря на забележки.

Повече за “Екипни решения”

По-долу ви насочваме към списък с ресурси на тема “екипни решения”:

• Система за екипен одит
• Първият български сайт за работа в екип – с много голям брой подробни статии за екипите и екипната организация на работа.
• Книга: “10-те златни правила за работа в екип”.
• Кои са факторите на екипната ефективност.
• Национално изследване на екипната ефективност 2005
• Как да създадем добър екип.
• Ах, тези умения за работа в екип!
• Ефективност на екипа

Вижте разяснението на още термини в речника на термините в мениджмънта и бизнеса.