Петият (и шестият) епизод на VIP Стажантът с Доналд Тръмп по ТВ 2 за мен бе може би най-интересният епизод до този момент, след всичките тези многобройни и дълги сезони, изпълнени с напрегнати и поучителни моменти. Всъщност, нека съм още по-ясен – за мен това бе най-добрият епизод, засниман някога в “Стажантът”! А в неговия край от играта си тръгна актьорът Винсент Пасторе.
Както и при останалите епизоди на VIP Стажантът, няма да навлизам в анализ на самата мисия, кой как се е справил с нея и т.н. – който е гледал, е гледал. 
Вместо това, предпочитам да се фокусирам върху само един, основен елемент от тази серия, който остави най-силни впечатления в мен, а именно – нелоялността.
Наскоро Николай Михайлов публикува при нас дългия и обширен материал за “Лоялността към компанията”. В него стана ясно какво е лоялност и какви са корените й, респективно, причините за нейното увеличаване или намаляване.
В петия епизод на VIP Стажантът станах свидетел на точно обратното – на голяма нелоялност в работата, при това взаимна – от страна на Винсент Пасторе към колегите си от екипа Хидра, от една страна (в по-голяма степен), и от страна на мениджъра Пиърс Морган и Стивън Болдуин, от друга страна (и в по-малка степен).
Нещо, което на пръв поглед започна като безобидна и забавна шега (изпращането на Винсент Пасторе в противниковия лагер, за да шпионира) се превърна в арена на жестоки страсти, интриги и междуособици, както и на силна изява на нелоялност.
Ако погледнем в един друг материал за лоялността в работата и цитираното в него проучване какво лежи в основата на лоялността на служителите, ще видим, че когато говорим за “лоялност”, става дума за пет основни неща:
- Честност в работата
- Грижи за персонала
- Доверие в служителите
- Чувство за постижения в работата
- Ежедневно удовлетворение от труда
Нелоялното поведение на Винсент Пасторе към отбора на мъжете (той предаде отбора си, като си призна, че е изпратен да шпионира, което впоследствие обясни с угризенията на съвестта, които са го обзели, с репутацията си и с това, че не хареса мениджъра на своя екип) най-вероятно се дължи на комбинация от дефицита на всички пет точки по-горе. А именно:
- Винсент Пасторе се чувстваше непълноценен и без особени приноси в работата за екипа на мъжете, може би най-вече заради мениджъра Пиърс.
- Винсент Пасторе нямаше доверие на Пиърс, и обратното.
- Винсент Пасторе не усещаше подкрепата на мениджъра си.
- Винсент Пасторе не изпитваше удоволствие от работата си за мъжете.
Лично аз подкрепям Пиърс Морган в конкретната ситуация. Пиърс се усъмни, че жените шпионират мъжете (по-точно, самият Винсент Пасторе му каза това!) и отвърна с контраудар. Така или иначе се оказа, че мъжете не се възползваха по никой начин от събраната информация за идеите на отбора на жените.
Пиърс допусна една важна грешка, според мен – не се стърпя и даде да се разбере на жените, че знае за техния план в мисията. С това той издаде Винсент Пасторе, въпреки, че последният вече се бе саморазобличил като шпионин.
Другата грешка на Пиърс бе, че в качеството си на мениджър не успя да намери най-точния път към сърцето и ума на своя “служител” Пасторе. Не успя да му даде други, по-мотивиращи задачи, не съумя докрай да го накара да се чувства полезен и пълноценен за екипа си.
За мен остана непонятна двуличната позиция, която зае друг участник от отбора на мъжете – Стивън Болдуин. Той бе сред тези от отбор “Хидра”, които най-много адмирираха внедряването на шпионин във “вражеския” лагер, след което се уплаши за репутацията си и заяви, че бил против всичката тази шпионска история. Това също бе проява на нелоялност към собствения си отбор.
За мен нелоялността в работата винаги е била много важен момент, от който съм си правил много изводи на кого мога да разчитам в бъдеще. Случвало ми се е да попадам в различни ситуации, в които е ставало ясно кой какъв е като човек и партньор в работата.
Аз не мога да обвиня Пиърс Морган за това, че изпрати шпионин в другия отбор, още повече, че беше провокиран да го направи. В реална бизнес среда това може да се случи, под една или друга форма. По-скоро е нормално да искаш да знаеш какво прави конкуренцията, по какви проекти работи, на какви цени продава и т.н.
Мисля, че хората, които работят в продажбите, например, ще ме разберат съвсем правилно. Нямам предвид да се изповядва стил на безкрупулност и неетично бизнес поведение, но реалният живот често изисква от нас да проявяваме известна изобретателност, в т.ч. и по отношение на конкурентите си, ако искаме да сме в бизнеса, не извън него.
Колкото и да ми е симпатичен, в случая не мога да оправдая Винсент Пасторе. Той се съгласи с предложената му задача и започна да я изпълнява. Според мен, с проявената силна нелоялност към целия отбор (от момента, в който се разкри), както и към отбора на жените, той предизвика дълбок разрив с някои от участниците във VIP Стажантът и изгуби тяхното доверие.
Вероятно желанието му да подаде оставка бе най-удачният и достоен ход в цялата тази заплетена ситуация.
В заседателната зала, част 1:
В заседателната зала, част 2:
В заседателната зала, част 3:
Вижте всичко за останалите епизоди на VIP Стажантът – с анализи и видео.
{ 3 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Владимир 23.10.08 в 14:57
5-ти и 6-ти епизод през „погледа на Пиърс” или „Как да загубим по хиляда и един начина в лесни стъпки!”
Първо да забравим за факта , че работим не в екип, а в група клоняща към псевдоекип. Да се самозаблудим, че в (псевдо)екипът ни има и следа от доверие и честност и, че всички работят за общата кауза, а не са там заради личните си интереси да спечелят. Да приемем слогана на предаването (Нищо лично! Просто бизнес!) от все сърце и да се самозаблудим, че само ние можем да го използваме, а останалите няма да ни го върнат тъпкано. В тази връзка, когато се случи да «управляваме» отбора срещу другия, който сме победили вече 4 пъти подред, не е лошо да се подсигурим с нещо мръсно. Така не само демонстрираме силна «увереност» в собствените и на отбора сили, а и победата става по-жалка опа т.е. велика. Нещо повече когато започнем да извършваме тази дейност най-добре е изобщо да не обръщаме внимание какво мислят другите от отбора. Обсъждането и консенсусът са за лигльовците. Ако искаме да спечелим не трябва да се съобразяваме с никой! Дори с хората, които са формулирали задачата! Дори със самата задача! И дори с компанията, в която работим! В случая задачата е да се проектира кош за обувки за рециклиране, където хората доброволно да даряват използваните си обувки. Е не е нужно да се съобразяваме с компанията Крокс, мисията й и идеята на задачата. Убедени сме, че правят всичко това за пари. Даже ще наблегнем основно на това в презентацията. Няма да оставим и капка съмнение какво цели кампанията. Освен това работейки за компанията „ВИП стажантът” ние ще разпространим тази идея из цял свят. Милиони овце … ъъъ „добри хора” ще започнат да даряват старите си обувки. Те ще са толкова въодушевени от идеята да увеличат печалбите на Крокс, че ще се редят на опашки пред магазините и без да губят време ще пускат току що закупените Крокс в кутията и ще се редят за още. Това ще вдъхнови Крокс да започнат да продават рециклираните обувки вместо да ги даряват! Така де нали всичко е за пари? При такава реклама Крокс просто не биха и помислили да дадат победата на другия отбор!
Да се върнем на подривната дейност. Кой да изпратим? Няма съмнение това трябва да е Вини! С него не се разбираме, не му вярваме и го смятаме за некадърник. Просто е идеален. Накрая естествено го изпортваме. Има два варианта. Единият е да си върши работата и да е лоялен към нас и ние да се погаврим и с глупака и с противниковия отбор. Другият е да ни е предал и ние въпреки това да сме го пратили! Е не остава никакво съмнение кой е глупакът и идиотът в тази ситуация, нали? Сега за партньорът за увеселителното влакче. Кой е най-подходящ? Ами човек, който се смята за праведен християнин и с охота прегръща идеята за саботаж. Без съмнение това е човек, на който може да се има пълно доверие. Е, когато Вини праща листа с информацията той отказва дори да го вдигне от земята. Нищо това е без значение.
Свършваме „добра” работа и вече сме в залата. Демонстрираме изключителна сила като оставяме Вини прав зад гърба ни. Е лъсналото чело, червеното лице и здраво сключените отпред ръце малко развалят впечатлението, но тях „само” Тръмп и зрителите ги виждат. Още не е ясно кой е победителят, а двама от отбора заявяват, че ще предпочетат Вини. Ленакс казва, че е за победата и счита, че с Пиърс има повече шансове за победа.
Е оказва се, че Емпресарио печели. Пиърс постъпва добре и поздравява победителите. После се усеща, че това не е в негов стил и се опитва да омаловажи победата като казва, че се дължи мъжа в отбора (сещате се некадърника, който им изпратихме). Възниква въпросът ако победата им жалка благодарение на некадърника, който сме им изпратили… какво може да се каже за нашата загуба? Особено за „лидера на отбора”?
Е добре, че Вини напуска сам иначе не се знае какво щеше да е развитието. Тръмп два пъти пита Вини дали ще остане, ако уволни Пиърс. Двама от трима предпочетоха Вини. И тримата бяха срещу саботажа (накрая) …
Есенцията на „Как да загубим по хиляда и един начина в лесни стъпки!” е в мениджърското късогледство. Колкото по-развито е толкова е по-сигурно. От един момент нещата се обръщат и фокусът е вече дълбоко зад челото. Изключително важно е там да няма и искрица компетентност!!!
Поклон
Наистина много интересен епизод!
Цветан Дичев 23.10.08 в 15:03
За мен Пиърс е един от най-колоритните участници в VIP Стажантът. Въпреки това, че се кара с някои от участниците, той казва това, което мисли, но не обижда по някакъв грозен начин (освен ако не е предизвикан де, както стана в вчерашният епизод).
Смятам, че той е достоен да спечели състезанието, защото има нужните професионални качества. Освен това, въпреки неразбирателството със своите съотборници, той доказа, че може да продава!
Тодор Христов 23.10.08 в 15:21
Абсолютно – в много мисии досега Пиърс докара много клиенти на отборите си. Въпреки, че в случая става дума за това кого познаваш (и да го убедиш да дойде и да направи дарение), а не толкова дали умееш да продаваш – но в него има особено желание за победа и играта му ме радва, също.
А Вини се оказа в тази мисия един безкрайно объркан човек, който не знаеше какво точно прави – в началото се съгласи да играе ролята си, после се разкая, преди това обаче подаваше някакви бележки към екипа си, след това започна да търси съчувствие в новия си отбор (на жените)… В крайна сметка се оказа, че не е в нито един отбор.