Защо моделът “Макдоналдс” е така неустоим?

“Рей Крок (1902-1984) – геният, създал веригата “Макдоналдс”, е човек амбициозен и изобретателен. Но дори той не е подозирал невъобразимото влияние на своето творение.

“Макдоналдс” полага основите на един от най-впечатляващите аспекти в развитието на съвременното общество и далеч надскача както първоначалния замисъл – заведение за бързо хранене – така и “родното” си място – Съединените Американски Щати.

“Макдоналдс” вдъхновява много и различни начинания, всъщност дори формира начин на живот на значителна част от човечеството… В началото на двадесет и първи век инвазията на “Макдоналдс” продължава с още по-бързи темпове.”

Това можем да прочетем в началото на книгата на Джордж Ритзър “Macdonaldизацията на обществото”, на издателство “Емас” от 2008г.

Джордж Ритзър е преподавател в Мерилендския университет, а книгата му е пето допълнено издание. Основава се на известната теория на социолога Макс Вебер за рационализацията. Макс Вебер впрочем е известен и в теорeтичните среда на науката за управление.

“Macdonaldизацията” е преведена, освен на български език и на още 12 езика и е една от най-популярните книги на Джордж Ритзър. За своето последно – пето издание, Ритзър отбелязва подобрената структурата и съдържанието на своите аргументи. Смята също така, че петото издание на книгата отразява много по-сполучливо развитието на макдоналдизацията в обществото.

Лично аз не съм чела предишните издания на книгата “Macdonaldизацията на обществото”, макар че бях чувала, че има такава книга. Преди известно време видях книгата на красивите рафтове на книжарница “Парагрaф 22″, прегледах съдържанието й и прецених, че тя е интересна и полезна не само като социологическо четиво, но и като като бизнес, управленско, лидерско, и предприемаческо четиво.

В предговора Ритзър отбелязва:

“Надявам се книгата ми да предложи на читателите нов поглед към обществото, което изграждаме. Ако са разтревожени, като мен, от рисковете, които носи макдоналдизацията, може би трябва да се опитат буквално невъзможното според Вебер – чрез действията си да обърнат посоката на процесите.”

Какво е макдоналдзация?

Според Ритзър, “макдоналидзация” е процес, по силата на който принципите на ресторантите за бързо хране стават доминиращи в различни сектори не само на американското, но и на други общества. От бизнес процеса, присъщ за “Macdonald’s са повлияни дори и такива “непропускливи” институции, каквито са религиозните институции, както и такива “непропускливи” региони, каквито са например страни като Франция.

Ето няколко типични примера:

Веригите за бързо хранене като “Бъргър кинг”, “Уендис”, “Йъм” (известна с марките “Пица Хът”, “Кентъки Фрайд Чикън”, “Тако Бел”, “Лонг Джон Сълвърс”), “Събуей”, произвеждат и продават хамбургери и други продукти на ниска стойност, подобно на “Макдоналдс”.

Ресторанти за отморяваща вечеря като “Аутбек Стейк Хауз”, “Чилис”, “Чийзкейк Фактори”, “Ред Лобстър”, “Олив Гардън” са по-изискани и по-скъпи вериги с разнообразно меню, с по-високи цени, но въпреки любезното обслужване и огромния избор на вина и ястия, са еднотипни, има ценови контрол, стандартни порции, еднакви правила за поведение на служителите.

Търговски вериги за детски играчки, детски забавления и спортове, хранителни продукти, облекло, дамски фитнес клубове, като “Уол март”, “Гап”, “Джифи Люб”, “Грейт киндъркеър”, “Хоум депо”, “Белис”, “Кървз” и други копират редица принципи на “Макдоналдс”.

Производители на мебели като “Икеа”, производители на мобилни телефони за разговори и развлечения, като “Мобизо”, производители на телекомуникационни услуги, производители на портативни компютри, уебсайтове като MySpace и YouTube, производители на лекарства от сорта на Виагра, производители и търговци на козметика като “Боди Шоп” и “Бат & Боди”, туроператори на виртуални екскурзии и екстремни спортове и развлечения – всички те харесват модела на “Макдоналдс”.

Повлияни още от модела на “Макдоналдс” са медиите, съдебната система, семейството, интернет, земеделието и животновъдството, образованието, политиката!

Защо моделът “Макдоналдс” е така неустоим?

Според Джордж Ритзър това се дължи на 4 характеристики. Това са:

• Ефективността, в смисъл следването на определени конкретни стъпки, които оптимално водят до достигане на определен конкретен резултат. Така например на клиентите на “Макдоналдс” се предлага най-достъпния начин да заситят глада си и други свои потребности, докато са на територията на заведението.

• Измеримостта, в смисъл поставяне на акцент върху количествените аспекти на продукта, като размер на порцията, цена, време за производство на ястията и сервирането им. Клиентите на “Макдоналдс”, например вярват, че получават много храна за скромна сума от пари. Или че една разходка до ресторанта им спестява време, в сравнение с приготвянето и хапването в къщи. От служителите пък се очаква да работят много, да работят бързо, но да получават малко.

• Предвидимостта, или предсказуемостта е също важна характеристика на модела “Макдоналдс”. Например, всичко е еднакво, независимо кога и къде се получава. Клиентите са спокойни, че изненади просто няма. По подобен начин се постъпва и към поведението на служитеблите – то е предвидимо (предсказуемо), защото всички работят по правилата на “Макдоналдс”.

• Контролът като характеристика на модела “Макдоналдс”, е не по малко интересен. Това е контрол върху клиентите, които имат точно определен избор на ястия и напитки, както и точно определено време за престой във заведението. Същевременно това е контрол и върху технологията на приготвяне на храната, както и контрол върху поведението на служителите.

Препоръчвам на вас, читателите на NovaVizia.com, да се запознаете с книгата на Джордж Ритзър “Macdonaldизация на обществото”!

За тези от вас, които нямат тази възможност, но следят блога ни, в няколко поредни материала ще ви предложа гледни точки на автора, допълнени от мои гледни точки, разбира се от позициите на управлението.

Ето тези материали: Ефективност по модела на McDonald’s.

Снимка: Sxc.hu