В прессъобщение от сайта за работа CareerBuilder.com се цитират резултатите от национално проучване сред 6800 служители и 3300 работодатели, от което става ясно, че значителен процент от служителите, които не отиват на работа са лъгали, че са болни.
По-конкретно, става дума за 33% от служителите, на които поне 1 път годишно им се е налагало да се извинят с болест за това, че не са отишли на работа, но това е било лъжа. Проучването разкрива също, че работодателите като цяло не подлагат на съмнение подобни извинения, и все пак 31% от тях са правили проверка дали служителят казва истината или не, а 18% са уволнявали служител заради лъжливо оправдание.
CareerBuilder.com описва и кои са Топ 10 на най-често срещаните странни извинения, които служителите ползват, за да не ходят на работа (според работодателите):
- Служителят не искал да му заемат мястото за паркиране пред дома.
- Служителят ударил пуйка, докато карал с колелото си за работа.
- Служителят получил сърдечен удар по-рано сутринта, но вече бил по-добре.
- Служителят ходил да дарява кръв, но дал повече от очакваното.
- Служителят бил ритнат от елен.
- Служителят погълнал прекалено много вода за уста.
- Съпругата на служител му сложила всички дрехи за пране и той нямал нищо, което да облече за работа.
- Служителят си контузил пръст, когато шише с вода паднало върху крака му от хладилника.
- Служителят цяла вечер не бил мигнал, тъй като полицията разследвала смъртен случай и имало открито тяло зад къщата му.
- Личният лекар на служителя му казал да си стои в къщи.
И докато много голяма част от тези извинения за отсъствие от работа са изключително елементарни, все пак оправданието с болест е нещо, което звучи логично, а и може действително да се случи.
Предвид на това, 71% от тези 31% работодатели, които са правили проверка дали един служител е бил болен или не, са изисквали бележка от лекар. 56% са се обаждали на служителя в дома му, за да разговарят с него, 18% са възлагали на друг служител да се обади на болния, а 17% са отивали лично в къщата или апартамента на болния, за да го видят.
Последното решение е може би най-доброто от гледна точка на проверка на това дали един човек е наистина болен или не, а освен това е и най-хитрото, тъй като само по себе си означава грижа за служителя и засвидетелстване на персонално внимание.
Ако служителят действително е болен, то вероятно той би оценил това, че работодателят му идва “на крака” в тях, за да разбере дали е добре, а ако служителят симулира, то тогава истината вероятно ще “лъсне” много лесно.
Или, с един куршум се удрят два заека.
{ 2 trackbacks }
{ 1 коментар… прочетете го по-долу или добавете ваш }
Георгиева 04.02.09 в 09:14
Привет!
))
Чудесна статия! Ще ми се да споделя и моето виждане. Всичко, за което става дума се формира още в училище, макар да не ми е приятно да призная. Дългогодишният ми опит показва, че ако човек е наистина болен /не неподвижен/, се чувства някак насилствено поставен встрани от нещата от живота и прави всичко възможно да надмогне сполетялото го, да си ходи с “илачите” в джоба, но да е сред хората и да показва, че го има! Много по-голям е процентът на тези, които се “разболяват”, за да си свършат работата в някоя държавна институция, например, а напоследък не рядко и да отидат да си починат някъде за пет дни, защо не! И колко добре се оправдаваме: “Без мен фирмата няма да загине, я!”. Някои твърдят: Не сме дорасли…Не-е-е, смятам аз! Българинът се смята за герой, а и го смятат за такъв, ако успее хей тъй да поизклинчи някак! Виж, друго е когато наближи “заплатено” време! Как неоценени сме, ама: “И аз толкова ще му работя!” Е, хайде стига критикарство?! Но, нали си взех “болнични”, за да мога да напише нещо и аз!!!!
УСМИХНАТ ДЕН НА ВСИЧКИ!