Всичко е лично, не просто бизнес: VIP Стажантът 10

В десетата серия на VIP Стажантът с Доналд Тръмп по ТВ 2 най-после станах свидетел на пример, който не просто не потвърждава максимата “Нищо лично, просто бизнес”, а я опровергава категорично. Защото, както в “Стажантът”, така и в реалния живот, не всичко е просто бизнес, а има и много лични моменти.

Но най-напред, ето кой бе уволнен след края на този епизод на VIP Стажантът – самата Омароса:

Поредната мисия в “Стажантът VIP” бе да се организира продажба на картини в галерия. В тази мисия, както и в много други мисии досега, на преден план отново изпъкнаха контактите на различните “звезди” в играта, т.е. кой кого познава и кого може да убеди да дойде в галерията, за да закупи картина.

В тази мисия Пиърс Морган вложи огромна амбиция. Той, като ръководител на екипа си, искаше не просто да спечели, а да спечели с размазваща разлика, тъй като в противниковия отбор мениджър на проект бе Омароса, с която той никак не се долюбваше и която най-редовно използваше всеки удобен момент, за да го обиди или уязви по някакъв начин, особено в епизод 7, където двамата бяха в един раздиран от кавги екип.

Самият Пиърс на няколко пъти спомена пред камерите, че за него тази мисия е лично дело и че иска да разгроми Омароса. Ето защо, той вложи максимума от себе си и за пореден път изведе отбора си до победа, при това, както спомена и самият Тръмп, най-размазващата победа някога в историята на “Стажантът”.

Слоганът на цялото предаване “Стажантът” е “Нищо лично, просто бизнес”, но откровено казано, лично аз никога не съм вярвал изцяло в него. В бизнеса, освен чисто икономическите интереси и рационалните мотиви много често става дума и за чисто човешки отношения и емоционални подбуди, които карат един или друг мениджър или предприемач да мисли и действа по един или друг начин.

Фразата “Нищо лично, просто бизнес” е изключително уместна и в нея има желязна бизнес логика, но светът е така устроен, че тя не винаги работи. Интересното в случая е, че тази фраза работи по-добре при един тип делови хора и не чак толкова добре при друг тип.

Без да искам да генерализирам, но имам впечатления, че “Нищо лично, просто бизнес” е далеч по-удачна за мениджъри или служители със среден или нисък ранг (понякога и висок ранг) в йерархията на своите компании. Тъй като тези хора не са собственици на фирмите, в които работят, повечето от тях гледат да вършат своите задължения добре, за да получават възнагражденията си в края на месеца, и това е основното, което ги вълнува.

При предприемачите, т.е. собствениците на фирми, е по-различно. Предприемачът, за разлика от наемният служител, се идентифицира със своята фирма, той и фирмата са едно цяло.

Когато някой външен човек отправи критика за лошо качество, лошо обслужване във фирмата, неподходящо поведение на един или друг служител – в очите на предприемача това не е просто критика към фирмата, а персонално към него, също.

И обратното, когато един външен човек отправи комплимент или похвала за нещо хубаво във фирмата, за предприемача това е не просто комплимент или похвала към фирмата, а и към самият него.

Това обаче няма да срещнете толкова често при наемните служители – мениджъри и сътрудници. Те, в общия случай, не гледат така на нещата.

Ето защо, при предприемачите, т.е. при собствениците на фирми, много неща са повече от бизнес – те са лични неща, доколкото бизнесът на предприемачите и самите те са едно и също нещо.

Познавам лично предприемачи, за които фразата “Нищо лично, просто бизнес” не е валидна. И това е така, защото тези предприемачи изживяват всички успехи и неуспехи на своите фирми дълбоко и лично, защото знаят как са започнали бизнеса си, какво им е коствало това, колко рискове са поели, колко безсънни нощи са имали… Това не може да не е лично.

В конкурентната борба личният елемент между двама или повече предприемача често пъти може да бъде ясно забелязан. В тези случаи да спечелиш търг, да отвоюваш голяма сделка (поръчка), да създадеш пръв страхотен продукт или услуга е повече от сухите цифри в годишния отчет – това е борба на превъзходство, борба на умове, на амбиции и постижения, на воля и умения.

Връщайки се обратно на случилото се в десетият епизод на “VIP Стажантът”, няма как да не се отбележи, че в случая Пиърс Морган бе изцяло завладян от възможността да разгроми Омароса. Не просто да спечели, не просто да продаде 2 картини повече, а да разгроми Омароса. Това бе лично, не просто бизнес!

По-долу можете да видите как протече 10 епизод на “VIP Стажантът”.

Част 1: Тръмп обявява поредната мисия на двата отбора. Този път Омароса не бяга от отговорност и изявява желание да ръководи своя екип.

Част 2: Пиърс Морган, максимално мотивиран, се развихря в телефонните продажби:

Част 3: В галерията отборът на Пиърс продава ли продава, докато отборът на Омароса, въпреки силното начало, не съумява да печели много клиенти:

А ето какво се случи в залата за уволнение:

Доналд Тръмп обявява кой печели – най-размазващата победа, постигната някога в “Стажантът”. Отборът на Пиърс е продал картини за 160 000 долара!!

Омароса показва неприятното си агресивно лице и в типичен нейн стил търси аргументи в своя подкрепа, обвинявайки Пиърс Морган в хомосексуализъм. Пиърс се връща в залата и гледайте каква е реакцията му:

Вижте всичко за останалите епизоди на VIP Стажантът – с анализи и видео.