Обратна връзка и мотивация по примера на МВР

Обратната връзка е важен елемент от мотивацията на хората. Ако един мениджър е успешен в даването и приемането на обратна връзка за работата, идеите, предложенията, проблемите и тревогите на своите служители, при равни други условия има значителен шанс мотивацията и съпричастността на тези служители да е по-висока.

Всъщност, даването и получаването на обратна връзка е важна част от мениджърската компетентност на един мениджър и това умение е присъщо за хората с добре развита мениджърска роля “Директор”.

Снимка: dcJohn, CC

Преди няколко дни имах удоволствието да получа своеобразна обратна връзка от МВР (Министерство на вътрешните работи), която са съжаление не повиши моята мотивация и не ме направи по-съпричастен. И тъй като случката има доста пресечни точки с обратната връзка и мотивацията на работните места, ще ви я разкажа накратко.

Някъде около полунощ стоях на терасата. Навън бе тиха вечер, тук-там минаваха автомобили. Изведнъж, не толкова далеч, започнах да дочувам как някой пее футболни песни, направо навън, на булеварда.

Постепенно силата на пеенето се увеличи и можех ясно да видя как 5-6 младежи вървят в група и ентусиазирано пеят и скандират. Дотук добре.

Обаче се оказа, че тези младежи са повече от ентусиазирани, тъй като, когато наближиха хубавата нова автобусна спирка от стъкло и метал, направена преди по-малко от година, няколко от тях започнаха да се опитват да я направят на сол, като започнаха нанасят агресивни и много силни удари с крак върху едната й част, в която имаше рекламен транспарант. Започнаха да ритат и блъскат толкова силно, че шумът от ударите отекваше много силно в иначе тихата нощ.

След като се съвзех от изненадата си и установих, че младежите нямат намерение да спрат да блъскат и ритат с всички сили конструкцията на спирката (в последствие насочиха ударите си към съседната барачка за закуски и едно кошче за боклук), незабавно позвъних на МВР, на телефон 166. В началото опитах на 112 (бях останал с впечатлението, че телефон 166 на МВР е пренасочен там), но се оказа, че никой не вдига на този номер.

На телефона вдигна дежурен и аз му обясних как от балкона си ставам свидетел на това, че 5-6 агресивни младежи се опитват да потрошат спирката и съседната барачка и как току що са потеглили по-надолу по булеварда, крещейки. Точните ми думи бяха: “Изпратете ваш патрул и ги спрете, преди да са потрошили нещо по пътя си.”

След няма и 4-5 минути телефонът звънна. Вдигна съпругата ми, на която й беше съобщено, че не бива да подаваме фалшиви сигнали, че няма проблем, че полицейският патрул е огледал мястото, което сме им казали и че не са видяли нищо счупено и че това, за което сме се обадили са дреболии.

Освен това бяхме информирани, че полицията няма достатъчно бензин да се разкарва тук и там, по подобни поводи.

Да, действително младежите-вандали може и да не са успели да счупят плексигласовите рекламни транспаранти и металната барака за закуски в съседство, но адски се стараеха да сторят това. А кой знае какво са се опитали да потрошат или реално са строшили по-надолу по пътя си (дано не им се е изпречил жив човек).

Как мислите, след тази обратна връзка от МВР, каква е моята мотивация някой ден, дано не се налага, да вдигна телефона и отново да потърся помощ или да сигнализирам за нарушение на закона?

Веднага отговарям:

Мотивацията ми да сторя това е нулева.

Връщам се обратно на работа, във фирмите и случаите, в които става дума за обратна връзка и произтичащата от това висока или ниска мотивация.

Преди време един предприемач, който ръководеше собствената си фирма, се оплака от служителите си, че са неинициативни, не поемат отговорност, не предлагат нищо и само го чакат да им дава заповеди.

“Не искам да е така!”, каза ми той, “Нали им плащам и за да мислят, очаквам от тях повече лична инициатива, повече отговорност. Какво да направя?”

Попитах го кога за последен път негов служител е дошъл при него и каква е била идеята или предложението, което е дал.

Отговорът бе: “Ами доста отдавна, но те все едни глупави предложения дават и аз им казвам направо, че не стават за нищо.”

Е, ако един мениджър подава подобна обратна връзка на своите служители (а именно, че това, което правят или предлагат е глупаво, ненужно, безсмислено), няма как да очаква, че мотивацията на същите тези служители да дават идеи, предложения, да сигнализират при нередности и т.н. ще е висока.

Напротив, тя ще е много, много ниска, както се случи с мен в примера за обратната връзка от МВР.

Обратната връзка от служителите и подчинените е ценно нещо. Тя означава няколко неща, например че на служителят, който я подава, му пука за работата, че търси начин за комуникация със своя мениджър или че просто мисли.

Ако мениджърите не обръщат внимание на това и подават неподходяща обратна връзка, както в примерите с МВР и с предприемача, които ви дадох по-горе, не можем да очакваме нищо друго от липса на мотивация за работа, от дефицит на лична инициатива и съпричастие към фирмените проблеми.

Надявам се, че вашите мениджъри умеят да подават и приемат обратна връзка по подходящ и стимулиращ начин.

Така ли е, наистина?