Бранд Мениджър 2006: Какво се случи преди финалните презентации

Тази седмица в NovaVizia.com е седмицата на брандинга.

Ако сте следили по-внимателно поредицата ми материали за конкурса, вие най-вероятно сте сред първите, който са узнали кой стана “Бранд Мениджър на годината”, както и кои са победителите в отделните категории.

В следващите 1-2 материала ще се опитам да пресъздам впечатленията си от финалната нощ на конкурса. Специално в този материал ще стане дума за всичко, на което станах свидетел ДО момента на стартиране на шестте финални презентации.

И така… да не губим повече време…

Най-напред трябва да кажа, че мястото на провеждане на конкурса бе добре избрано. “Кемпински Хотел Зографски” безусловно предостави добро домакинство на форум, на който присъстваха над 450 души.

Изобщо, цялата организация на събитието бе на ниво, поне според мен. Тук заслуга имат най-вече организаторите от EURO RSCG, чиито представител(к)и непрекъснато обикаляха напред-назад и се грижеха за организацията и реда на посрещане на жури, медии, гости.

На входа на залата на “Бранд Мениджър”, 15.20ч.

Разбира се, като на всяко голямо събитие, на което присъстват много хора винаги ще се намерят и недоволни. Така например, фотографите от пресата се оплакаха, че за тях нямало отредени места и по този начин работата им била затруднена. По GSM-а си човек от bTV мрачно обясняваше как не успял да заснеме важни кадри от награждаването.

Вчера пък в един форум четох критика, че организаторите оставили публиката без вода и всички “изпукали” от жажда.

Аз лично успях да заснема всичко, което ми трябваше, при това с едно непретенциозно фотоапаратче Minolta от седнало положение на четвъртия ред, с голям бележник в скута и химикал в ръката. Дори не съм си и помислил за вода - просто гледах, слушах и си водех записки. Вероятно, въпрос на приоритети…

Тази година организаторите от EURO RSCG бяха решили да внесат допълнителна стойност в програмата на конкурса. Това стана чрез две любопитни презентации по въпроси, свързани с брандинга.

Първата презентация бе на Венера Александрова, директор “Уеб решения” в Netage и бе на тема “Web 2.0 или как последните тенденции в Уеб влияят върху брандинга”.

За онези от вас, които не са сигурни какво е Web 2.0 ще обясня на популярен език, че това е съвременното течение в Интернет, което изповядва по-голяма свобода за потребителите, чрез включването им с мнения, гласувания, класации, социални мрежи, както и чрез употребата на подкастове (аудиофайлове), видео и др. съвременни похвати в Интернет. Една от най-характерните особености на Web 2.0 е, че потребителите, а не собствениците на уеб сайтове създават основното съдържание за същите тези уеб страници.

Примери за Web 2.0 сайтове са например YouTube.com, Flickr.com, Digg.com, Del.icio.us, Wikipedia.org, MySpace.com, огромен брой блогове и др.

Целта на Венера Александрова бе да разкаже какво е Web 2.0 и как Web 2.0 може да е полезен за изграждането на марки, най-вече от офлайн пространството (т.е. вън от Интернет). Това презентаторката направи според мен успешно и професионално в рамките на около 45 минути.

Венера Александрова разяснява какво е Web 2.0, 16,20ч.

Известен проблем с тази презентация за мен създаде отсъствието на повече примери от България. За това, предполагам, съществува по-скоро обективна причина, а именно, че в огромната си част българските корпоративни сайтове не са на нужното ниво на замисъл и идейност.

Като че ли все още повечето български компании не мислят в Интернет категории, не считат Интернет за важен комуникационен канал. Кой знае, може би имат причини за това… или може би нямат… или може би и от двете по малко…

На Венера Александрова зададох два въпроса. Първият бе “Доколко Web 2.0 е привилегия на големите и богати фирми?” Имах предвид, че сайтове, създадени и развивани в духа на Web 2.0 тенденциите изискват известна инвестиция в технология, но много по-голяма е инвестицията в създаване на ново и ново съдържание, в удовлетворяване на индивидуалните потребности на всеки клиент, в отговаряне на голям брой разнопосочни запитвания, в поддръжка и т.н.

Отговорът, който получих е, че не е скъпо една фирма да си направи блог.

Така е, не е скъпо да си направиш блог, но един блог сам по себе си не е сайт тип “Web 2.0″ и създаването на блог не гарантира автоматично удовлетворяване на потребностите на клиентите на която и да е било компания. Създаването на блог е лесната част. Развитието и поддръжката на блог в посока брандиране е по-трудната и далеч по-скъпата част, поне по мое скромно мнение.

Вторият ми въпрос към Венера Александрова бе “Доколко може да се счита, че Web 2.0 е балон, за който се говори и говори, но реално малко се прави по въпроса и няма ли да се спука в един момент този балон, както се твърди от немалко източници на “Запад”, от където и произлиза това течение?”

Замисълът ми бе следния: Когато прекалено много хора започнат да говорят за нови тенденции в Интернет, зад това, освен всички благородни мотиви нерядко се крие и комерсиална причина. В случая, за Web 2.0 говорят уеб разработчици, които имат пряк материален интерес да създават Web 2.0 приложения за свои клиенти.

Доколко обаче Web 2.0 тенденциите са потребни на българските компании, продаващи стоки и услуги на българския пазар, на фона на тоталното изоставане от световните бизнес тенденции с десетки години, както и на фона на сравнително ниската потребителска култура на немалка част от българските потребители?

На този въпрос не получих еднозначен отговор.

Втората презентация бе на Адам Лопардо, директор на The Sponsors Club for Arts and Business. Темата на неговата беседа бе “Business of the Culture”, или преведено на български - “Бизнесът на културата”.

Адам Лопардо (изправеният мъж вдясно) мисли как да отговори на въпрос от залата, 17.20ч.

Темата на Адам Лопардо за мен бе много интересна. Никога до този момент не се бях замислял каква е изгодата на спонсорите на театрални постановки, опери, изложби и други културни прояви.

Презентаторът показа с редица примери в какво се крие ползата за тези спонсори, а именно - силен тласък на корпоративното и продуктово брандиране сред тяснофокусирана, силно платежоспособна и образована аудитория, което директно води до значително увеличаване на познаваемостта, а индиректно - до увеличаване на продажбите.

Така например се оказа, че голям брой британски и мултинационални компании влагат милиони паунди и евро, за да присъстват техните имена, логота и друга корпоративна информация в театри, галерии, медии, пишещи за култура и др. Някои от цифрите бяха наистина впечатляващи, достигащи 6 милиона паунда за година!

Колко сме далеч от Великобритания, а?

Започнах да мисля дали има българска компания, която съзнателно влага средства в културни прояви с цел развитие на своята марка, но скоро се отказах. Струва ми се, че на прага на влизането ни в ЕС нито компаниите, нито клиентите в България са готови за подобен род системни маркетингови усилия.

Ако все пак се интересувате от информация за маркетинг чрез култура, можете да посетите сайта на компанията на Адам Лопардо - www.AandB.org.uk.

С това, семинарната програма на “Бранд Мениджър 2006″ приключи и всички се отправиха към фоайето, където бяха посрещнати от плакати, указващи посоката на движение на гостите на форума:

Плакат на “Бранд Мениджър”. Посоката към брандинга явно е “на дясно”. На плаката долу най-вдясно е и логото на NovaVizia.com - официален медиен партньор на форума. 17,30ч.

След пауза от около час вратите на голямата зала в “Кемпински Хотел Зографски” бяха отворени за публиката, журито и медиите. Веднага заех удобно място на четвъртия ред, след което за около 20 минути послушах музика на струнния квартет, който поддържаше атмосферата в залата:

Струнният квартет в действие, 18,15ч.

Първите три реда в залата бяха отредени за 120 членното жури. На всеки стол имаше поставена бележка кой има право да седне на съответното място.

Хората започнаха да се събират, групирайки се по “фирмени” цветове. Например, на реда до мен седяха “феновете” (колеги, партньори и симпатизанти) на бъдещата победителка Милена Стайкова от Девин.

Ето как изглеждаше залата малко преди старта на финалните презентации:

Поглед от дъното на залата с капацитет 500 души, 18,25ч.

И така… вече всичко бе подготвено за една интересна вечер.

Какво се случи в следващите 2 часа ще разберете в ето този материал: Бранд Мениджър 2006: Презентациите.