“Макдоналдизацията не е само въпрос на ефективност. Тя предполага и изчислимост: пресмятане, броене, отмерване. Количеството се стреми да стане заместител на качеството.”
Така счита изследователят на явлението “Макдонализация” Джордж Ритзър, автор на книгата “MacDonaldизацията на обществото”, към която вече ви насочих преди 2 седмици.
Ако по някаква случайност не сте имали възможността да прочетете защо компаниите не могат да устоят на принципа за ефективност на McDonald’s и го използват в своя бизнес модел, направете това сега, преди да видите другия неустоим принцип – изчислимостта.
Какво е изчислимост?
Изчислимостта е възможност за мениджърите да пресметнат, преброят, измерят както процесите в компанията, така и крайните резултати. Например, “колко бързо” се произвежда един продукт, “колко е произведено” от него, “какви са размерите на продукта”. Фокусът е върху високата скорост, по-голямото количество и по-големите размери.
Снимка: Breakmould, CC.
McDonald’s се придържат стриктно към принципа на изчислимост. Ето как:
- Големи златни арки на входовете на ресторанти McDonald’s
- Имената като “Биг Мак”, “Мега Мак”, които внушават впечатление за нещо по-голямо като размер.
- Големи порции от сорта на “Супер порция картофки – с 20 % по-голяма от голямата”.
- “Двоен Куотър Паундър”, “Троен хамбургер” и сандвичи с грамаж от 225 грама.
- Пакети в менюто, наравно с единични ястия, напитки.
- Прецизност, когато отмерва всяка съставка на храната – чашките за сладолед се измерват, преди да се пълнят със сладолед, всеки хамбургер трябва да тежи точно 1.6 унции, а от 1 паунд месо да се получат точно 10 хамбургера, шницелите да имат винаги обиколка от 3.875 инча, а питките – обиколка от 3.5 инча.
- Прецизни уреди, с които се готви – лопатките за пържени картофки трябва да отмерват винаги едно и също количество, а автоматите за напитки – винаги едно и също количество за всяка порция, без да се разлива дори и капка от напитката.
- Задължително афиширане пред клиентите колко е времето (стандарта) за приготвяне и сервиране на поръчката.
- Планиране и отчитане на дейността на ресторантите чрез коефициенти като “брой произведени порции”, “брой порции от 1 служител”, “обща печалба”, “печалба от конкретен ресторант”, “печалба на 1 служител”, рейтинг на ресторанта според стандартите “качество, обслужване, чистота”.
- Обявяване на непрекъснато увеличаващото се количество на продадени сандвичи и хамбургери.
Кой се нуждае от изчислимостта?
Според изследователя на явлението “Макдоналдизация” Ритзър, изчислимостта има очевидни позитивни последици.
Снимка: Spike55151, CC.
Тези последици са:
Клиентите, например получават по-бързо това, което са поръчали, при това в голямо количество.
От служителите се очаква да работят много и непрекъснато в рамките на работния ден, но те предварително са наясно с това изискване и се старят да оправдаят изискването, за да получат съответното възнаграждение.
За компанията като цяло изчислимостта също има значение. Тя позволява планиране на бизнес цели – не общи и абстрактни, а конкретни и измерими, които могат лесно да се разпределят по обекти, по отдели, по служители.
Освен това изчислимостта улеснява ефективността. За мениджърите е по-лесно е да определят стъпките, които ще отнемат по-малко ресурси, труд и време (т.е. стъпките за ефективност), когато имат стандарт за количество, за размер, за оборот. Това на свой ред улеснява и прогнозите – знаят се колко и какви продукти са необходими, знаят се точните стъпки за производство, обслужване, продажба, знаят се сроковете.
Ето така контролът върху процесите, резултатите и поведението на хората в работата става обективен и ясен – контролират се точно определени неща, точно определени резултати, точно определено поведение. Всичко това се знае от всички, което намалява възможностите за някакви караници и деструктивни конфликти.
Няма съмнение, че принципът на изчислимост е полезен. По тази причина стотици компании по света го следват от много години.
Кой е възприел изчислимостта като основа на своя бизнес модел?
По данни на Ритзър това са компании от няколко различни бранша.
Индустрията за бързо хранене, която по подобие на McDonald’s акцентира върху количеството. Например, “Бъргър Кинг”, “Джак ин дъ Бокс”, “Кентъки Фрайд Чикън”, “Тако Бел”, “Денис” и други ресторанти за бързо хранене, някои от които проявяват и още по-голяма изобретателност от самите McDonald’s.
Университетите. В тези учебни заведения се акцентира на “брой часове” или хорариум на преподаваните учебни дисциплини, на “продължителността на семестрите”, на “среден успех”, на “рейтинг на университетите” при избор на университет, на “оценката от дипломата”, на “крeдитните точки”, на “количество публикации” на преподавателите, на “рейтинг на изданията”, в които са публикациите и т.н.
Здравеопазването. В частните медицински центрове, например “Американска болнична корпорация”, “Хумана” и др. всеки лекар и служител трябва да допринася за приходите на медецинския център. Държи се спазването на стандарт за време за обслужване на един пациент и на увеличаването на броя на обслужените пациенти.
Телевизията. Телевизионните програми зависят от рейтинга на предаванията,, което определя и рекламните приходи на телевизията.
Преди да се втурнем към принципа на изчислимост обаче, да видим кои са негативните последици.
Изчислимостта има своите негативи, заключава Ритзър. А аз като преподавател в университет, потвърждавам с две ръце подобно заключение. Не е добра идея да заплащаш труда на преподавателите само и единствено на основа на “броя часове”, които са провели. Не е ли важно за образованието и за бъдещия потенциал на нацията “качеството на изнесените часове”?!
Не е добра идея да се назначава прибързано във фирмата ви този млад човек, който ви е показал внушителен брой дипломи, сертификати, при това отлични дипломи. Защо ли? Ами нека погледнем как скорострелно се пишат дипломни работи и как оценяват изпитните комисии…
Не е добра идея да не се оценява качеството на работа на служителите по отношение на прецизност, внимателно отношение към клиентите, довеждане на поетата задача до край, отговорност за дадена честна дума, изказвания, мнения и предложения, от които проличава силната ангажираност на служителя към целите на фирмата.
Следователно, бизнес моделът на McDonald’s, основан на изчислимостта, може да е с позитивно влияние, но може и да е противоречие с други аспекти на бизнеса като например удовлетвореността на клиентите, както и удовлетвореността и чувството за справедливост на служителите.
Снимка: Today is a good day, CC.
След всичко, което прочетохте, ето няколко насоки от мен как да използвате принципа на изчислимост (измеримост) в областта на управлението на човешките ресурси във вашата компания.
- Вижте колко са количествените показатели, с които работи вашата компания. Може би са прекалено много. Или прекалено малко. А може и да са напълно достатъчно.
- Прочетете какви са бизнес целите за текущата или за следващата година. Колко от целите са конкретни и доколко подлежат на “измерване”?
- Има ли практика във вашата компания да пренасяте целите на компанията към по-малки и измерими цели на отделите и на служителите?
- А има ли практика да се пренаписват длъжностните характеристики в духа на новопоставените цели на служителите, като задължително те се обсъждат и дискутират със самите служители?
- Записват ли се в длъжностните характеристики точните и измерими резултати, които компанията очаква от конкретния служител, или по-скоро в графата “Лични отговорности” са написани лозунги и клишета от сорта “Служителят е отговорен пред своя пряк ръководител”. За какво е отговорен – няма ли значение за фирмата?
- Какви стандарти за работа имате – стойностни, количествени, за време, за качество, за поведение?
- Как е построена системата за възнаграждения – на основа на какви показатели? Колко често се измерват резултатите по тези показатели?
И съвсем накрая…
Няма смисъл да си търсите отговор на тези въпроси, ако във вашата компания:
- Нито един служител не може да каже в прав текст какви са целите на компанията.
- Какви са неговите лични цели (резултати) за текущия месец.
- Месечните възнаграждения са “твърди” всеки месец.
- На работните срещи (или поне на оперативките) мениджърите не отчитат прогреса по целите.
- На годишното събрание т.нар. “Биг Бос” ви каже в заключение: “Постигнахме много, но има още много какво да се желае!”
Всичко това според мен означава само едно – вашата компания не използва ползотворно принципа на изчислимост на McDonald’s. В такъв случай бих казала – “Колко жалко!”
{ 2 trackbacks }
{ 25 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Boyko 13.11.08 в 13:46
Здравей Тодор. Не искам да се заяждам, напротив: сайта е много готин и ежедневно го преглеждам, черпя информация и всички коментари в него според мен са трезви и разумни. Но не мога да разбера едно – защо непрекъснато говорите за модела “Макдоналдс”? Има толкова знайни и незнайни фирми, които са по-добри от модела Макдоналдс, компании и марки които слагат както организационната структура, така и ценовата политика, начина наобслужване, качеството на продуктите и пр. Този модел се даваше за пример в началото на 90-години, от тогава до момента нищо не се е променило в него. ?!
Просто искам да кажа, че Макдоналдс не е най – добрия избор за “успешен бизнес” и пр.
Boyko 13.11.08 в 13:47
Намирисва ми на платени публикации!
SB 13.11.08 в 13:48
Всеки вид дейност (производствена или друга) може да бъде оценена (разбирай “измерена”, но лично аз предпочитам да не употребявам този термин понеже стряска хората), като за целта съществуват различни видове системи. Но при всички тези системи качеството присъства и то не на последно място…При “МcDonald’s” то е налице, при производствените процеси също съществува като критерий при оценяването, за управлението на човешките ресурси също макар и третирано по друг начин…Но без съмнение при всички случаи системата за възнаграждения трябва да бъде стимулираща, което се доказва и от фирмите по света прилагащи такъв вид система на заплащане (нямам предвид България където знаем какви са ни нивата на производителност)…
Татяна Христова 13.11.08 в 14:05
Здравейте Бойко, можете да се обърнете направо към мен, тъй като 3 от всичко 4 статии на тема McDonald,s са написани от мен.
Виждам, че сте един добре осведомен наш читател, затова и се включвам с коментар в отговор на вашите вече 2 коментара.
Вижте, не се дразнете от това, че сега в последно време пишем за точно тази компания. Ние сме писали за много други компании – върнете се назад в страниците на Нова визия, за да се убедите сам.
Обърнете внимание свен това, че явлението “макдоналдизация” (т.е. копираме на модела от други компании и други браншове) има не само положителни, но и отрицателни последици. За което също пишем.
А щеше да е добре, ако българските компании бяха се поучили поне в малка степен и от Макдоналдс.
В този смисъл, не виждам откъде накъде примерите за тази компания да са остарели.
Останете наш читател!
Boyko 13.11.08 в 14:19
Здравейте Татяна. Не се дразня и няма защо. Това е все пак място в което всеки изказва мнение и се развам че се води диалог.
Идеята ми е, че не виждам реално какво една българска фирма да вземе от Макдоналдс? Макдоналдс не са се променили в политика на обслужване и модел на управление вече 40 години, което не означава че е успешна компания.
В тази връзка – в Америка Макдоналдс вече не е любима марка (колкото и странно да звучи) точно поради тази причина – хората искат с промяна на общество, политика, култура, традиции, ежедневие компании като макдоналдс да покажат гъвкавост, а не еднотипност.
На края – можем разбира се да черпим от чуждия опит, дори е задължително, но защо от фирма която стъпи на българския пазар и присъства на него като “бос върху стъкла” – без да знае промяната в културата на хората, без да се ангажира с обществото, без да се съобрази с географското положение, без дори да се опита да изгради български маркетингов комуникационен канал, с който да повлияе върху българина. Все пак това са основни закони в маркетинга и в управлението на една марка. А те разчитат на стара слава!!!!! Някак не ми се връзва!
Boyko 13.11.08 в 14:23
ще дам един пример. знаете ли че в момента на българския пазар, чисто българска фирма от типа “направи си сам” и конкурент на Бриколаж и Практикер, ще позволи на своите едрови търговци да влизат директно с микробуси и камиони в магазина и да пазаруват?????!!!! Да, това е факт. т.е. търси се непрекъснато начин на развитие и задоволяване а клиента.
Цветан Дичев 13.11.08 в 14:52
@Boyko: прочетох внимателно коментарите ти, но не съм съгласен, че “Макдоналдс не са се променили в политика на обслужване и модел на управление вече 40 години, което не означава че е успешна компания.” Според мен означава, че компанията си е много успешна и поне в България няма чак толкова голяма конкуренция. Може би само KFC могат да се конкурират с тях и при това не много успешно, защото Макдоналдс имат много повече клиенти и заведения за бързо хранене.
Тук не говоря за обслужването, а за политиката им, а щом тя е успешна, едва ли има смисъл да бъде сменена.
Татяна Христова 13.11.08 в 15:05
Мога само да се радвам, че ще има български компании, които ще прилагат принципите на ефективността, изчислимостта и контрола. Те не са творение на Макдоналдс, но именно там се прилагат доста прилично, въпреки че вече има събран доказателствен материал за негативниците аспекти на тези принципи.
Обърнете внимание обаче, кои от посочените в по-горе 7 точки се използват както следва в български компании?!
Ще отречете ли, Бойко, полза от ясните бизнес цели, от смислените длъжностни характеристики, от стандартите, от възнагражденията, които са обвързани с конкретните резултати? Това са уроците, които трябва да усвояваме, а не лошите неща!
Boyko 13.11.08 в 15:13
Цветан съгласен съм с теб. Но, това, че Макдоналдс имат човекопоток в София, не означава, че компанията е успешна в България. т.е. по какво съдиш, че тя е успешна? Ти представляваш мнението на българския потребител, или изразявайки мнение си част от него? защото това са две много различни неща. И още един конкретен въпрос: какво през последните 40 години са променили в политиката си Макдоналдс, че нещо не мога да сетя? Аааа, и друго: компания, която има за конкурент още една подобна компания не се нарича “успешна”, а “монопол”. Защото изследвал ли си мнението на потребителя чрез простичкия въпрос “Харасвали ви Макдоналдс?”.? Повечкото ще кажат “да”, но ако им зададеш и втори въпрос “защо” те няма да ти отговорят заради “ултра-мега-невероятните сандвичи”, а заради това, че нямат друга алтернатива. Аз поне съм водил такова проучване, затова го споделям. т.е. липсата на конкуренти е “успешния” бизнес на Макдоналдс.
Справка – Пример: В Гърция има две гръцки вериги за бързо хранене, Макдоналдс, KFC и една кипърска. Макдоналдс в тази страна не може да се утвърди дори като “марка” – странно нали, но елените не ходят в това заведение защото имат избор.
Boyko 13.11.08 в 15:20
Татяна, не слагай под общ знаменател “българските фирми”. Нека не забравяме, че страната е в преход и не е лесно на държава да захвърли един пазар (СИВ, Китай, Русия и бивши соц. страни) и да очаква първата година успехи на нови пазари.(западни) т.е. вече има БГ компании, които по организационна структура слагат в малкия си джоб Макдоналдс, Кока Кола и пр. Като всички българи и ние искаме със щракане на пръсти да решим проблеми, ама не става толкова лесно, затова сме и нетърпеливи. А доверие и име се прави с години. Лесно е да се говори за организационни структури, длъжностни характеристики, цели, стратегии, възнаграждения и пр., а задавате ли си въпроса дали е лесно на една българска фирма да изпълни всички тези показатели, при положение че страната я поставя на пазари, на които нямаме никакви позиции. Т.е. не може изведнъж да вадиш на пазара практиката на Макдоналдс и да очакваш БГ фирмите да са като нея – защото нямат равен старт.
Ето защо практиката на Макдоналдс не е много успешна за даване.
Татяна Христова 13.11.08 в 16:01
Добре, Бойко, напълно Ви разбирам.
Що се отнася до мен – не, не ми е лесно да говоря за структура, за длъжностни характеристики, за цели, за възнаграждения, особено пред собственици на български компании, които под управление разбират всичко друго, но не и цели, структури, ефективност, изчисляемост, контрол.
Да, наистина, те имат печалби, някои са милионери, други милиардери, но в български условия на правене на бизнес. Имат също така и текучество, и недоволен персонал, и несправедливи възнаграждения, и още други неща имат.
Я, да ги видим тези “управленци” как ще управляват, ако са ситуирани фирмите им в други страни!?
В никакъв случай не мога да се съглася с Вас, че трябва да сме такива, каквито сме сега! Очаквайте следващия материал- за контрола в Макдоналдс.
Който има уши и очи – ще види, ще чуе, ще прецени какво може да направи, а който няма… Ами нека да не прави нищо и да чака. И аз не знам какво, но може би той знае.
Тодор Христов 13.11.08 в 16:15
Аз мисля, че никой няма да отрече, че е по-добре да гледаме какво МОЖЕМ да вземем, а не да гледаме какво да НЕ вземаме от практиката на успешните фирми.
Това вероятно е тънката разлика между фирмата, която ще успява (в условията на честна конкуренция) и онази, която ще си стои в “зоната на здрача”.
Boyko 13.11.08 в 16:25
“Я, да ги видим тези “управленци” как ще управляват, ако са ситуирани фирмите им в други страни!?”
Супер. Точно това имах в предвид. Не можем да знаем как ще управляват. Защото не са поставяни в тези “други” условия. Сигурно няма да се справят и ще са гола-вода. Но нали това е и моята идея. Не можеш да сравняваш Макдоналдс с нашите фирми защото не са поставени на равен старт. Защото преди да дойде фирмата в България е открила вече офиси в десетки страни, и има възможностите да предостави практиката си в България, като успешна, въпреки че не е.
Виж горния пример – защо в Гърция фирмата не струва, при положение, че е световна марка? т.е. как да го разбирам – модела при нас е печеливш, а при тях не, защото те имат няколко конкурента, а ние един – следователно при нас е печеливш? Да, печеливш е! Но дали заради бизнес практиката си, или заради липсата на конкуренция.
И пак ще напомня – ако в София макдоналдс работи, що годе добре, това не означава че е същото съотношение в България.
И още един въпрос – ако фирмата вижда че не върви, това не означавали че трябва да промени нещо в структурата си, управлението, обсляжването, предлагането и пр. за да задоволи клиента, а продължава да използва 40 годишна история. В крайна сметка, кога Макдоналдс ще направят български маркетинг?
Boyko 13.11.08 в 16:31
Напълно съгласен съм с теб Тодор. По-добре да вземем нещо от фирмата, отколкото да не вземем нищо.
Но защо не дадете друг пример, а точно с Макдоналдс. Знаете ли какви чудесни бизнес практики познава света. С тези статии за Макдоналдс едва ли не се опитваме да кажем – те са the best, the first the number one. Глупости. Знаете ли с какво Макдоналдс печелят сърцата на своите клиенти в началото на своето съществуване. С един парцал с дръжка!!!!! Това е успешната практика на Макдоналдс. Всичко друго е с течение на времето, както се очаква да се случи и тук.
С нетърпение очаквам следващата статия за гиганта Макдоналдс
SB 13.11.08 в 16:32
Не може да се отрече, че Макдоналдс са успешна компания (признавам си, че аз лично не харесвам типа храна, който се предлага и избягвам да ходя там, но пък дъщеря ми например не мисли така…). Защо ли? Защото “производството” и потока там е действително проектиран и е с висока производителност (не само като количество, но и като качество) и може да се види дори и в автомобината индустрия…Вярно е също така обаче, че техния бизнес не се основава само на “fast food” а и на други неща…
Тодор Христов 13.11.08 в 16:43
Бойко, както вече беше казано и по-горе, Макдоналдс е само една от многото компании, за които сме правили материали тук. Правили сме материали за някои успешни и/или интересни практики във фирми като Toyota, и за Volvo, и за Google, и за Yahoo, и за Starbucks, и за Amazon, и за различни по-малки и по-неизвестни фирми.
Със статиите за Макдоналдс, базирани на една книга, ние подчертаваме успешните модели за управление – те са факт. Ако иска някой – нека ги приложи през призмата на своя бизнес, ако не иска – нека нищо не прави и не ги прилага, няма проблем.
Тези модели за управление са известни, наложени, доказани – не само в САЩ. Те се изпозлват от много други фирми, в различни страни. Въпрос на лична преценка на всеки мениджър е да прецени кое е рационалното в тези модели и да избере най-доброто за своята фирма.
А колкото до това, че конкретно в Гърция Макдоналдс не работел успешно – аз нямам информация и нямам идея с кого сравняваме успеха/неуспеха, но Макдоналдс не е само в Гърция. Във Варна най-близкият до мен Макдоналс се пръска по шевовете, нонстоп.
Тодор Христов 13.11.08 в 16:50
Станислав (SB), благодаря за първите Ви включвания в NovaVizia.com (ако не греша) и искам да Ви насърча да се включвате и по други теми тук, когато прецените.
Поздрави!
Boyko 13.11.08 в 16:53
Сравнението за Гърция и Варна ми хареса много
Тодор Христов 13.11.08 в 17:04
Не по-малко съпоставимо е както сравнението САЩ-Гърция.
SB 14.11.08 в 07:49
Благодаря за поканата Тодор! Чета сайта Ви редовно понеже ми харесва, но сега реших и да се включа с коментар понеже темата ми е позната и знам нейното прилагане какви ползи може да донесе…
boian 14.11.08 в 23:31
Колеги посетители;) , четейки коментарите до тук ми се струва, че темата се измести от ” Какви са ползите ( и вредите ) от прилагането на модела на МАКДОНАЛДС към “успешна компания ли е Макдоналдс или не съвсем “.
Доколкото аз схванах, целта на статията е да се представи по подробно този модел за да извлечем ( кой доколкото може ) някакви ползи за нас самите.
По въпроса – Успешна компания ли е Макдоналс ( по света и у нас ) искам само да отбележа, че компания с над 50 000 закусвални ( смешно ми е да ги наричам ресторанти ) няма как да не е успешна.
у нас заведенията им също са пълни, което всъщност е жалко, защото храната там е възможно най-нездравословната.
От друга страна самият Рей Крок споделя, че той всъщност не е в бизнеса с хамбургери, а в бизнеса с недвижими имоти. В материли, които съм чел за Макдоналдс пишеше, че схемата на работа е да се купуват терените, въху които се изграждат заведенията и да се получава наем от франчайзерите. Пишеше, че в началото, когато Рей Крок се е опитвал да развива бизнеса си, въпреки че е имал все повече и повече закусвални – парите все не са му достигали и е бил на ръба. Тогава му е дошла блестящата идея за наемите и от там нататък работата потръгнала.
По отношение на “супер” гърците.
Ако техните вериги са толкова добри, защо Гудис даде фира?
Явно не толкова лесно да се развива бизнес в чужда страна, особено ако срещу теб стои гигант като Макдоналдс.
По отношение на ползите от модела на Макдоналдс.
Този модел всъщност е заимстван от старата лисица Форд.
Принципите са същите:
- стандартизиране на процесите
- създаване на специализирани инструменти, машини и др.
- разпределяне на дейностите по пътя на изделието
- тясна специализация на персонала
- измерване на процесите
– и т.н.
Според мен обаче основната полза на този модел е не друго, а повишаването на производителноста, а от там и на ефективноста, рентабилноста, обращаемоста на оборотните средства и т.н.
Сигурен съм, че всеки би искал да има тази производителност и в собствената си фирма ( както и 50 000 обекта по целия свят ), но това не е лесно.
Защото, както казва Кийосаки ” Всеки от нас може да направи по-хубав сандвич от Макдоналдс, но малко биха могли да направят по-добра система на работа от тях”.
и последно
Винаги съм се чудел – защо в Макдоналдс не предлагат вегетариански бургер?
Моля, ако някй знае , нека сподели?
Тодор Христов 14.11.08 в 23:44
Това за вегетарианския бургер е една малка мистерия.
boian 17.11.08 в 22:08
Майтап, майтап, ама наистина не ги разбирам тези от Макдоналдс!
Постоянно се чудят как да си разнообразят асортимента. Постоянно добавят – риба, пиле, .. Наскоро видях, че има и Маккафе.
Явно имат желание да се развиват и именно за това ми е много ( ама много ) чудно защо пренебрегват един толкова голям сегмент като вегетарианския.
А уж американците били най-предприемчивите и гъвкави в бизнеса?
Златина 08.01.09 в 13:18
Здравейте!
Статийте са много интересни. Аз съм отдала 7 години на Макдоналдс България, а от компанията в замяна получих освен първи трудови навици, ценни уроци свързани с управлението и развитието на хора и успешен бизнес. Целта на всеки бизнес е да прави пари, дали компанията е успешна- годишните финансови отчети могат да отговорят на този въпрос, но едва ли ако не е успешна би се задържала над 50 години на пазара.
Не е вярно, че нищо в компанията не се е променило. За тези седем години съм била свидетел на това, как постоянно се актуализират стандартите на работа спрямо променящите се изисквания на клиентите, усъвременяваха се техниките на работа и всичко с цел задоволяване на крайния потребител и следване на прословутите принципи “качество, обслужване, чистота”.
Няма нищо лошо в това едно меню да се обогатява. А “новите” продукти са нови само за българския пазар и вече са се “доказали” по Света.
Колкото до конкурентите KFC, за момента присъствието им в България е доста слабо, представянето също.
Относно, това че храната е нездравословна и от нея се дебелее- висока съм 170 см и тежа 50 кг, за времето прекарано в компанията не успях да кача нито килограм, а не мога да кажа че някой от колегите ми е “осакатен” от храната. Така че яжте спокойно. От американския филм “Supersize me”, който може би всички сме гледали мога да си направя извода, че ако поглъщам и зелена салата в количествата от филма (около 1,5 кг на хранене), крайния резултат пак ще е същия- прилошаване и връщане на храната. Трябва и малко здрав разум!!!
darkata 07.04.09 в 17:53
Нека се включа, за да разясня мистерията.
Наистина на нашия пазар няма вегетарански сандвичи, но винаги можете да си поръчате някой от стандартните сандвичи без месото … например мактост само с кашкавал. Също така има салати, които са алтернатива за вегетарианците.
Наистина има какво да се научи от техния мениджмънт, а това което най-много ми харесва в тяхната политика е, че стартирайки знаеш какви са опциите ти за развитие и можеш (при показани възможности) да станеш мениджър за 1 година, което е много ценно и като опит, и като школовка.