Вчера имах малко работа в центъра на града и за пореден път минах покрай прословутата “Колоездачна алея” (велоалея). И за пореден (хиляден?) път ми направи впечатление как абсолютно нито един колоездач не минава по нея и тя стои напълно пуста и празна.
Снимка: Тодор Христов
Помня как преди около повече от една година въпросната колоездачна алея бе строена, откривана и изтъквана като невероятно постижение. Тя струва на града 500 000лв. и казват, че в изработката й са използвани най-съвременни строителни технологии и материали. Плановете за въпросната алея са амбициозни – да бъде с дължина 9 км и да свързва един от крайните квартали на града с Морската градина. И както гордо отбелязват от градската управа, велоалеята ще бъде двупосочна, като по нея ще могат да се движат по 200 велосипедиста на час в едното платно.
200 велосипедиста на час в едното платно? 400 велосипедиста на час общо в двете платна? Няколко милиона лева за тази колоездачна алея?!
Като жител на града, подобна инвестиция не ми е от полза с нищо. Аз не карам колело. И най-вероятно, подобна крупна инвестиция не е нужна на 99% от жителите на града. Но алеята е факт от една година, а плановете са нови крупни инвестиции в нея.
Помня как преди време, когато беше предизборната кампания през 2007г., тогавашният и настоящ кмет Кирил Йорданов се похвали (мисля че по радиото го чух) как Варна била единственият град в страната с колоездачна алея. Ок, чудесно, е и? Поне аз, минавайки стотици пъти покрай нея, не съм виждал никога един единствен колоездач да я използва. Никога! Е, сигурно минават хора с колелета по нея, няма начин, но очевидно са голяма рядкост.
Или, тази колоездачна алея е построена за толкова ограничен кръг от хора, че тя няма никаква стойност в очите на огромната, преобладаващата маса от жители на града.
Сега искам да сменя рязко темата и да ви насоча към някои неща, свързани с фирмения живот.
Представете си една частна фирма. В тази частна фирма има мениджър, има и служители. Мениджърът непрекъснато обяснява на служителите как заплатите им са ниски, защото ситуацията е трудна, защото положението е тежко, защото еди-какво си и еди що си не е наред. И заплатите си стоят ниски от вече 4-5 години, а служителите са нещастни.
Изведнъж, една сутрин, мениджърът отива в офиса и казва на своите нещастни служители:
Вижте, дами и господа, инвестирах XXX хиляди лева в супер-модерен фитнес салон. Купих най-съвременните и скъпи уреди. Навсякъде поставих огледала. Погрижил съм се и за скъпи климатици, за лятото и зимата. Нямаше къде, разположих фитнес салона в стола на фирмата.
Е, какво ще кажете, това не е ли страхотно – ще можете да тренирате фитнес на воля! Би следвало да сте много доволни, нали? Да не забравите да почерпите, ей!
Нека добавя, че нещастните служители с ниски заплати в тази фирма са от всякакъв пол и възраст. Има и млади хора, има и възрастни мъже и жени. И всички те получават ниски заплати, но пък вече имат възможност да тренират в скъп фитнес салон.
Мислите ли, че служителите ще станат по-щастливи от тази нова за тях перспектива? Дали това е най-важното за тях – да има фитнес салон някъде във фирмата? Или има и по-важни, по-приоритетни неща за тях – например да им бъдат повишени заплатите, или да се подменят овехтелите 14 инчови CRT монитори на компютрите, или може би поне да се учеличи малко лимита на GSM-мите им, за да могат да си вършат по-добре работата?
Ето как, една подобна, скъпа придобивка като фитнес салона във фирмата няма да се оцени по достойнство от огромната част от служителите. Те ще посрещнат новината за фитнес салона не с радост, ентусиазъм или благодарност, а със скептицизъм и цинизъм. А някой от тях вероятно ще процеди през зъби “То всичко останало защото ни е наред, само фитнес салон ни липсваше…”
Така стоят нещата по отношение на възнагражденията. Служителите приемат с охота онези възнаграждения (монетарни и немонетарни), които имат някаква стойност за тях. А онези възнаграждения, които носят ниска или нулева стойност, на практика не са възнаграждения, а само похабен ресурс.
Така стоят нещата и с колоездачната алея в града. Да, тя е чудесна. Да, вероятно има малък брой хора, които я ползват (аз не съм виждал, но не може да няма). Да, за някого сигурно е престижно да се похвали, че в града има уникална алея. Но истината е, че за огромен процент от хората, една такава алея не носи никаква стойност, следователно за тях тя е ненужна и безсмислена.
Ето защо, когато разработвате вашите системи за възнаграждение на служителите, мислете не само за длъжностните характеристики, оценката на работата, стандартите за работа и критериите за оценка.
В крайна сметка, целта на една система за възнаграждение е по-добрият да получи не само повече, а повече от това, което е важно за самия него, което има стойност, което ще увеличи мотивацията му, ще затвърди лоялността му и ще го направи по-съпричастен към фирмените дела.
А всички останали неща, които на хартия се водят “придобивки”, “стимули”, “бонуси”, но реално нямат стойност в очите на служителите, е по-добре да се заменят с по-приоритетни неща, за да не се получи ефектът на страхотната, скъпа, но и пустееща и безполезна колоездачна алея по-горе на снимката.
{ 2 trackbacks }
{ 24 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Славо 14.11.08 в 14:26
Ами не ми харесва примера с алеята в случая. Според мен освен ползата, която би донесла на гражданите алеята има и друга цел – да стимулира хората да карат повече колело, дори никой от хората които са я строили да не се е сетил затова. Вие казвате, че никой не кара колело, а запитвате ли се защо? Защото няма алеи, въздуха е мръсен и никой не дава предимство на колоездачите. Получава се един затворен кръг, от който няма излизане ако все някой не направи първата стъпка. И дори да мине време, в което алеята не се ползва изобщо все пак когато хората видят, че общината прави такива неща ще се замислят и постепенно ще почнат да карат.
Дидо 14.11.08 в 15:34
Не съм съгласен! Нито съм привърженик на кмета, нито съм негов противник, но ми се струва, че построяването на такава алея може да е само положително, независимо колко средства се хвърлят в нея. Замислено е алеята да минава покрай голям брой училища (мисля че 9) и вероятно ще се използва от голям брой ученици (когато бъде завършена). Именно учениците с велосипеди доста често са потърпевши в пътно транспортни произшествия. Дори и 1 дете по малко да загине при ПТП тази алея си струва!
Тодор Христов 14.11.08 в 18:20
Славо и Дидо, благодаря за коментарите. Моите уважения, но работата с велоалеята е пълно потвърждение на приказката за поставянето на коня пред каруцата.
Да, страхотно е да имаме много велоалеи (защо само една – това е нелепо, нека да е цяла мрежа, както е в Холандия), но преди да ги построим, нека поне малко внимание обърнем на приоритетните неща, които дразнят масово всички – липсата на паркоместа, мръсотията, дупките по пътищата, мизерните училища, липсата на надлези или подлези за пешеходците, морално старите автобуси Икарус и т.н. и т.н.
И като си подредим къщичката, не една – нека са 200 колоездачни алеи. Стига да има кой да кара по тях – в момента никой не кара май.
Именно по тези причини примерът, който ви давам е повече от удачен – защото става дума за уж придобивка, от която никой в момента не се възползва, а важните неща стоят с (десетки) години непокътнати.
Venelin 14.11.08 в 18:29
Тодор, този път направо ме разби. Мислех, че си човек който цени новаторството и идеите, но този път не съм съгласен с теб. Смятам, че идеята за вело-алея е страхотна – 500 000 лв. Ами по добре за велоалея отколкото в нечий джоб.
А що се отнася до колоездачите- можя би няма да видиш скоро, не защото няма желаещи да карата велосипед, ами може би защото тя се е превърнала в паркинг за Mecedes-и ,BMW-ета и други луксозни автомобили (както се вижда от твоята снимка)
Мисля, че ако в алеята се огради – с колчета, както е на пешеходната зона, за да не могат да паркират гадовете, ще бъде супер – дори и да струва още 100 000 лв.
Тодор Христов 14.11.08 в 18:36
Венелине, напротив, аз съм “За” алея, но като се оправи всичко останало, по-важно и по-приотритетно за масата граждани, за което вечното оправдание е “Няма пари”.
Разговарял съм с кметската служба в нашия район – 4 години ни бяха забравили, все едно не съществуваме, когато се обадих да попитам кога най-после ще оправят дупките, отговорът беше “Ами няма пари, господине!” Като наближиха изоборите, пари се понамериха.
Не е точно, че по алеята не карат колоездачи, защото на нея са паркирали коли. Да, има паркирали коли понякога (защо ли?), но не това е причината да няма колоездачи. И колчета да се сложат – убеден съм, пак няма да има кой знае колко колоездачи, още по-малко – по 200 в час, по 400 в двете посоки.
P.S. За т.нар. “нечий джоб”, за който говориш – не съм убеден, че именно от алеята е нямало пари в нечий джоб, вече във всичко се съмнявам, за съжаление. Защото за един евтин прелез, за да пресичат безопасно пешеходците на най-оживените кръстовища пари няма (и далавера няма голяма), но виж, от 9км. велоалея от точка А до точка Б пари явно има.
Както и да е – статията не е за велоалеята, нито за проблемите на мръсна Варна (Варна не е само центъра, плажа и морската градина, както явно си мислят някои велики градски началници, макар че и Морската градина вече е ужасна и презастроена, в т.ч. има и блокове (!), това не е хубавата градина за хората, която можеше да бъде), но да не задълбавам повече…
Plamen 14.11.08 в 20:07
Мисля, че те разбрах какво си имал предвид Тодоре. Съгласен съм, че велоалеите и други такива придобивки са хубави и за гражданите и за имиджа на града, но определено има и по-важни неща. В много фирми има безплатен обяд или купони за храна и т.н. но заплатите са мизерни и в крайна сметка служителите нещастни – това е глупаво.
boian 14.11.08 в 22:49
Съгласен съм с Тодор!
Ситуацията с велоалеята ми напомня на лафа “на гол тумбак – чифте пищови”.
Всичко цъфнахме и вързахме и само велоалея ни остана да направим.
Същите чувства предизвика у мен и гордото съобщение на столичната община ( имаше и възторжен репортаж по телевизията ), че в парка ” Заимов ” вече има безжичен интернет. Излезе, че щом вече имаме такава грандиозна придобивка , значи сме вече печени европейци.
аз често минавам покрай този парк и досега не съм видял и един човек с лаптоп, който да се възползва от тази услуга.
Сиурен съм, че все пак има няколко човека наоколо, които се включват понякога. Но има ли реална полза за обществото като цяло? Все пак основните посетители на парка са майки ( и баби ) с деца. не беше ли по-добре да се подменят раздрънканите люлки например? или да се добавят нови?
Сигурен съм, че е могло да се направи нешто по-полезно. Но все пак ” безжичен интернет ” звучи къде къде по тежкарски и модерно.
Това е нешто с което е много по-престижно да се похвалиш, нали?
Та и с велоалеята ситуацията е същата. Грмки думи и малка полза.
Подчертавам, че не съм против нито срещу велоалеите, нито срещу ( пази боже ) безжичния интернет. Против съм пилеенето на пари ( парите от нашите данъци ) за ПР акции с ниска обществена полза.
А по отношение на заплащането и социалните придобивки във фирмите – подкрепям Тодор.
Основната задача на собственика на всяка фирма ( по отношение на персонала ) е да осигури на служителите си заплащане, което да се приема като задоволително (поне) от повечето от тях. Ако това не е постигнато – всички деуги нематериални придобивки ще се възприемат като ненужни, непрактични и дори обидни.
Драгомир Божков 15.11.08 в 00:40
Не мога да не се съглася с Тодор.
За сега не ми се налага да карам нито автомобил, нито велосипед във Варна, за това мисля че мога да изкажа що-годе лишено от лична пристрастност мнение.
Както част от вас коментират, не мисля, че съществуването на тази алея е приоритетен проблем за града. Всеки ден като вървя по улицата, мислено си бия главата в стената как общината не може да предприеме дори елементарни мерки за най-належащите проблеми, като например да сложи знаци точно кои и в каква посока са еднопосочни еднопосочните улици, и точно на какъв принцип да се решава кои улици да станат еднопосочни. Или пък най-накрая на някой там да му щукне в главата, че събирането на боклука някак си ще протича по-лесно ако се извършва нощем вместо в пиковите часове през деня. За паркоместата въобще да не говорим…нали пък ще имаме 12 мола. Поне подземните им паркинги ще осигурят стабилна база от паркоместа.
Колкото до самата алея – май видях един колоездач да минава веднъж покрай общината. Но си мисля какво ще стане, ако на него му се наложи да кривне някъде извън алеята. Колите една върху друга ако могат ще се качат, камо ли да забележат някой “нагъл” колоездач.
Така си е, както се прави всичко в държавния/общинския ни сектор.
Ако искаха да накарат хората да ползват по-малко автомобилите си – да бяха направили нещо за градския транспорт. Ако не дай си боже някога ми се наложи да ползвам 20-ката чакам минимум 20 минути само за да се кача в автобус, който е толкова претъпкан, че няма как дори да бръкна в джоба си за пари за билет.
Ако наистина мислеха за учениците, можеше да сложат по един полицай пред деветте училища, който да следи разни комплексари да не карат със 70+ км/ч по улиците около тях.
Освен това може би не трябва да се лъжем, че самата алея е струвала 500 000 лева. До болка ни е познато как се изработва проект за 200 000 лева, а 300 000 се поделят между обществениците, от които зависи “зелената светлина” за изпълнението на проекта. Именно поради съществуването на тази практика, предполагам, че се правят такива меко казано странни проекти. Все още не мога да възприема вероятността нашите управници да са чак такива лумпени, че да вземат само грешни решения.
Димитър Н. Митев 15.11.08 в 11:30
Един от малкото случаи, в които не ви разбирам г-н Христов. Намеренията, начинанията и ползите от тях не винаги са плод на строга аритметика! В този случай примерът ви ми прилича малко на този, в който, като попитах един приятел на на около 40 г. Кога мисли да се задоми той ми отговори, че в момента сабира пари (в България!!!)! Как смятате дали скоро ще му отида на свадбата?
Тодор Христов 15.11.08 в 12:01
Значи, идеята е ясна – едно нещо е полезно, важно и ценно, когато то носи стойност.
Каква е стойността от тази велоалея за жителите на града, при условие, че никой не я използва (1) и най-вече, има толкова много други важни неща, които могат и трябва да се правят (2)?
Същото е и със служителите – възнагражденията са мотивиращи за тях тогава, когато те виждат стойност в тях. Ако виждат стойност – ще има и мотивация, ще има промяна в поведението, ако не виждат особена стойност, подобни възнаграждения са неефикасни, тъй като няма да увеличават мотивацията, няма да затвърждават лоялността, няма да водят до така желаната позитивна промяна в поведението.
И тук е работата на всеки мениджър – да разбере кои са онези стимули, които са стойностни за служителите му, след което да им ги осигури.
Но ако мениджърът изхожда в своите решения единствено от своята гледна точка и не се съобразява с потребностите на служителите си, то той ще им предлага възнаграждения, които може би са страхотни в неговите очи, но не са стойностни, не са важни, не са полезни и смислени за служителите.
gamar 16.11.08 в 01:47
Аз също не съм съгласен с конкретния пример.
Проблемът с велоалеята не е в концепцията, а реализацията. Да, глупаво е да имаме 1км ивица от никъде за никъде, която е зле направена, използвана не по предназначение и навярно със завишена цена за изпълнение. Както съм се убедил за нашия кмет, той захваща да върши много неща, но винаги ефектът е съмнителен. (ВиК, Освободител, Околовръстното, Република, еднопосочните улици, градинките, ледени пързалки, ски писти и др.)
Работа на общината обаче е да направи алеята и да стимулира колоезденето, а не да чака обратното. Нали тъкмо това е ролята на публичния сектор, да насърчава обществено полезни проекти и да инвестира в тях, дори и на загуба? Карането на колело решава транспортни проблеми и всеки, който е ходил в Холандия да речем е наясно с това, ето защо мисля, че е по-добре вместо 10 рециклирани автобуса, да се даде възможност на колоездачите. Освен това алеите трябва да са завършени, удобни и функционални.
Варна по принцип е зле структуриран град и предразположен към ужасни трафици. Транспортния проблем за МПС е вече на лице, но което е по-важно нерешим. Паркоместата и булевардите само утежняват нещата като стимулират наплива на коли в центъра. Севастопол вече падна жертва на “отпушването”.
gamar 16.11.08 в 01:58
Във връзка с конкретния управленски казус, фитнес на празен стомах е абсурдно и май всички сме съгласни.
Съгласни сме и че кметските изпълнения в доста случаи са също така абсурдни и безполезни.
Но значението на велоалеята за града е все едно в организацията да сменим кухнята на ведомствения стол от мазно-ориенталска на здравословно-плодова или пък вместо да строим паркинг около офиса, да осигурим безплатен служебен автобус. Т.е. насърчително и с грижа.
Димитър Кирчев 16.11.08 в 09:41
Алеята не работи, защото е недовършена, запушена от паркирали автомобили и строежа срещу общината и е много къса. Ако алеята тръгне от кварталите и действително може да се ползва от велосипедистите (защото в момента тя е неизползваема) първо ще намалее трафика, второ ще намалее нуждата от места за паркиране в центъра на града. Ползата може да се пресметне и тя е съвсем конкретна. И за всички.
Аз например много често слизах до града от кварталите с велосипед и ми беше много по-приятно отколкото с колата, но за съжаление от няколко години е почти невъзможно. Просто вече е невъзможно във Варна човек да се придвижва с велосипед.
А проблемите за които говори Тодор с местата за паркиране, подлези и надлези могат да бъдат решени много просто. Правим паркинги на входовете на града, забраняваме движението на автомобили по градските улици, раздаваме безплатни велосипеди и така. Само велосипеди и градски транспорт. Града би изглеждал направо прекрасен. Най-големият замърсител на града са автомобилите. Замърсяват града с газовете които отделят и със самото си присъствие навсякъде – по тротоарите, по градинките, по тревните площи. Като хлебарки са. Нагли, безпардонни. А това би решило и много други проблеми. На цената на един джип като този на снимката можем да оборудваме половината град с велосипеди. Веднага се сещам за текущата сметка. А и за разходите за лечение на болестите от обездвижване.
Но друг е въпроса за грандоманията на властта. Когато алеята е направена за да се вдига шум, а не за да е нещо функционално и работещо. Защо например трябва да се влагат не знам си какви материали? Тя може да бъде направена и с обикновен асфалт. Но тогава просто шума ще бъде по- малък.
Ползата от такъв тип съоръжения в момента може и да не е очевидна, но е много голяма. Например преди 20 години в басейна на Приморски надали имаше и 2-3 човека да плуват сутрин от 7 часа (освен спортистите), а днес е претъпкан. На стадиона в кв. Младост сутрин бягаха не повече от 1-2, сега е като на манифестация. Велосипедните алеи ще се напълнят когато се изградят и направят, така че да могат да се използват.
Аз някак си не схванах връзката със фитнес центъра. Но сегашната алея ми прилича на компютър, на който още не са му доставили клавиатурата, няма мишка, монитора работи от време на време, контакта за захранването още не е прокаран. И ползата от това няма каква да бъде освен Никаква. Само шум, т.е. много скъп пиар. Скъп за общината.
Тодор Христов 16.11.08 в 10:01
Благодаря на всички за коментарите и мненията, оставени дотук!
Wendy 24.02.09 в 15:26
По същия начин се мисли и за непушачите. Като са толкова малко, да ги заврем на най-неудобните места в ресторантите и да не им даваме да ходят на дискотека, защото ще трябва да дишат с девствените си дробчета всичката помия, с която пушача се дрогира. Колоездачите са слабите, безсилните и лесно ранимите, нямат нужда от паркоместа, няма да убият човек и няма да отровят въздуха.
Тодор Христов 24.02.09 в 16:05
Ами не знам… продължавам да минавам периодично в близост до велоалеята и май един път видях един колоездач.
Надявам се, че през лятото, като стане по-топло, бройката най-малко ще се утрои.
gamar 24.02.09 в 19:33
Аз пък всеки път като минавам от там, всеки път снимам как по алеята има всичко друго но не и (място за) колоездачи. Пешеходци, автомобили, заграждения, строежи и т.н. Снимам си ги ще ги пускам една по една, да се сеча кмета от време защо го сърби…****. Ето една снимка от лекото натоварване на алеята. Присъствие на джипа не е показателно, отгоре спират и всякакви други брички.
http://ureality.org/%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%8F
Тодор Христов 24.02.09 в 19:52
Снимката е с много красиви цветове, харесва ми!
Светослав Бацоев 19.05.09 в 12:32
OK, ето ти и на теб една идея. Спри да караш кола и почни да движиш с велосипед(когато ти е възможно разбира се). Така въздуха в града ще стане малко по-чист, ще освободиш едно паркомясто и няма да се тревожиш за проблемите по-пътищата. Аз не карам кола защото ме е гнус от пътната обстановка в града. Затова за мен колоездачната алея е много ценна.
Татяна Христова 19.05.09 в 19:12
Не знам как става така, но понякога хората не схващат сърцевината на една статия и се хващат за разни странични неща.
Ще дам пример с един управляващ собственик, който беше в продължение на 2 години все канеше служители с много добри резултати в работата, на обяд (или вечеря) с него.
Фирмата беше от шивашкия бранш, а служителите – все отрудени женици. След работа те бързаха да се приберат в своите села, за да се захванат с градинката, животните, кокошките… Та тези женици отказваха да приемат поканата на шефа.
С една дума не оцениха неговия иначе много приятен жест на благодарност към техния труд…
Когато един кмет взема решение да построи някакво съоръжение трябва да мисли за това на кого това съоръжение ще носи стойност. Колко ще са гражданите, които ще го ползват? Какви ще са разходите сега и кога ще се възвърнат? Има ли други по-спешни и по-приоритетни, за повечето жители на града, обекти и съоръжения, които следва да бъдат изградени?
Почвам да си мисля, че в определени случаи полза от изграждането на едно или друго съобръжение или обект има само фирмата, която спечелва конкурса за неговото изграждане!
gamar 19.05.09 в 20:39
На г-н Йорданов уви, обикновено така му се получава.
Светослав Бацоев 29.06.09 в 00:48
Добре де, те другите неща няма да се оправят в близките 100 години. Ние колоездачите (около 1000 във Варна), трябва ли да стоим без велоалея през това време, понеже има(според вас) по-важни неща в които да се инвестира. Алеята се ползва все повече и повече (най-вече през лятото разбира се). И силно се надявам някой да я завърши и да разкара колите от нея.
Светомира 29.06.09 в 12:24
Четох тази статия още миналата година, но едва сега се вгледах в коментарите. Опитвам се да разбера противниците на идеята, че всяко възнаграждение задължително трябва да носи стойност но не намирам за какво да се “хвана”. Дори да предположим, че първият пример с алеята не е разбран правилно, след втория вариант с шивачките на г-жа Христова, отново се отива в друга посока.
Вероятно хората са така настроени, че да си мислят: “Нека правят нещо за нас /по принцип, каквото и да е, дори да носи изгода само на един/, защото ако нищо не правят- още по- лошо.” Ще се опитам да обясня това с пример от моята практика.
Във фирмата, в която работя сега, има традиция ежегодно да се организира екскурзия в чужбина, на която се канят всички служители, но не се допускат членове на семействата им дори и срещу заплащане. Тя е един вид награда за положените усилия и постигнати резултати. Който не дойде- не получава нищо. Какво се получава обаче:
1. За екскурзия в чужбина, макар с поети разходи за транспорт и спане от фирмата, са необходими поне 300лв. за храна, джобни и подаръци, което е повод за преразпределяне на бюджета и много хора не могат да си го позволят.
2. В семейства, където и двамата имат право на екскурзия се разиграва скандал кой ще остане да гледа децата.
3. В останалите семейства, където само единият има право да пътува с колегите си, тайно или открито се появяват признаци на ревност.
4. Фирмата харчи парите в чужбина, плаща здравни застраховки и не на последно място организаторите /отдел ЧР/ се скапват от работа и тичане и през цялото време извън страната са на нокти някой да не се загуби или да му откраднат нещо.
По време на разговори, кагато и двете страни /работодател и служители/ се оплакваха от “тази, иначе така ценна традиция”, се опитах да предложа нещо, което много други правят- фирмен семеен празник, с деца и съпрузи, нещо като пикник. Хем всички ще могат да дойдат и да ползват материалната награда, хем пред членовете на семействата им официално ще им се изрази благодарност. За моя изненада нямаше и един на моя страна.
Сега, макар и в криза, мероприятието отново се планира, от двете страни се дочуват възражения, но аз, като новодошла от 3 години, се нагаждам към фирмената култура и си мисля за онази приказка от близкото минало, че локомотивът не може да потегли, защото всичката пара отива за свирката.
Май държим да чуваме свирката /в статията – да виждаме алеята/, без да мислим каква е причината, че влакът /мениджмънтът/ стои на едно място.
Светомира 29.06.09 в 12:35
А, забравих да спомена пенсионерите, които вече два пъти “ходиха на море”. Това ли точно им трябваше?