Рейтинг на университетското образование за 2008г. според бизнеса в България ни изпратиха от Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР), партньор в ежегодното проучване на в-к “Пари”.
Проучването е проведено сред 600 компании, които оперират на българския пазар. Анкетирани са специалисти по човешки ресурси и мениджъри, които изпълняват и тази функция във фирмите.
Ето някои данни за топ университетите в България за 2008г.:
- Бизнесът определя равнището на завършилите скоро висше образование млади специалисти като средно. Такъв отговор са дали 59% от анкетираните. Като ниско за го определили 18,5% от HR специалистите и мениджърите, а като много ниско – 1,7%. Почти толкова хора мислят и обратното – равнището на скоро завършилите студенти е високо според 17,9%, а 2,9% смятат, че е много високо.
- Почти половината от анкетираните смятат, че равнището на подготовка на студентите се е запазило през последните 5 -6 години. Също толкова са отговорили, че не очакват да има голяма промяна през следващите години. Но 23,4% са сигурни, че ще се понижава.
- В компаниите, участвали в анкетата, работят най-много новоназначени млади специалисти от Софийския университет – 34,5%, от УНСС – 32,5%, от Технически Университет София – 28,8%, от Икономическия университет Варна – 26,5% и от Технически университет Варна – 19%.
Подреждане на университетите по професионални области
В прес-съобщението за топ-университетите в България за 2008г. се прави следното подреждане по професионални области:
- Работодателите предпочитат да наемат млади специалисти в областта на информационните технологии от Техническия университет, София – 49,5%, СУ -35%, Техническия университет – Варна 25%, НБУ -12,3%, УНСС – 10%, АУБ – 9,7% и Техническия университет, Габрово – 7,5%.
- В областта на правните науки за работодателите най-желани са кадрите на СУ – 58,1% следвани от НБУ – 13,3, Великотърновски университет – 11,3%, УНСС – 11,2% и Пловдивския университет – 10, 7%.
- Сред младите икономисти най-предпочитани от бизнеса са студентите на УНСС – 59,6%, Стопанската академия – 43,8%, Икономическия университет, Варна – 39,9%, СУ – 36,2% и НБУ – 13,6%.
- Бизнесът предпочита да наема скоро завършили инженери от Техническия университет, София - 56,2%, Техническия университет, Варна – 32,1% УАСГ – 30%, Техническия университет, Габрово – 12,1% и Минно-геоложкия университет - 7,2%.
- Най-търсени от работодателите в областта на хуманитарните науки са възпитаниците на СУ – цели 42,7%. След това се нареждат кадрите на Великотърновския университет – 14%, на АУБ – 13,8%, на Пловдивския университет – 11,7% и на НБУ – 11%.
- В по-специфичната област – фармация и медицина, най-желани са специалистите, които излизат от Медицинския университет в София -30,6%. Сред първите пет висши училища са още Медицинския университет, Варна - 13%, Медицинския университет, Пловдив – 12,4%, Медицинския университет, Плевен – 11,6% и СУ – 7,5%.
Проучването показва още, че сред новоназначените кадри 17,9% от компютърни специалисти и също 17,9% от правистите получават месечно възнаграждение от над 900 лв. Такава заплата получават 16,2% от инженерите, 15,5% от медиците и фармацевтите, 9,4% от икономистите и 8,3% от завършилите хуманитарни науки. Почти 1/3 от всички млади специалисти взимат средна заплата между 500 и 700 лв.
Можете да сравните тези данни и данните за нивата на заплащане на завършващите студенти с данните за университетите в България от 2007г.
В самият през-рилийз от БАУРЧР няма изводи от проучването, а лично аз не откривам кой знае какви кардинални разлики спрямо данните от миналата година. А при 44,5% от анкетираните, които са представители на софийски фирми, съвсем не съм изненадан, че на най-челните места в различните категории попадат именно университети от София.
{ 2 trackbacks }
{ 8 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Марко 25.11.08 в 22:11
Нищо не се казва за природните науки… Може би защото у нас почти не остана търсене за специалисти в тези области…
Драгомир Божков 25.11.08 в 23:11
Не знам дали някой от анкетираните варненски работодатели е посочил, че предпочита студент на УНСС вместо на ИУ-Варна.
Но мен друго ме тревожи:
Според анкетата една трета от младите специалисти вземат от 500 до 700 лева, а средно 10% - над 900 лева. Тоест 60% вземат под 500 лева така ли?
Продавач на сергия за пица на парче в София взема 800 лева. Продавач-консултант в какъвто и да било магазин взема минимум 500. Търговски представител, от който се изисква единствено средно образование взема 1200. Строителните работници вземат 30+ лева на ден, а от тях дори не се иска образование.
Тоест поради странните взаимодействия на търсене и предлагане излиза, че работа, за която има 6 реда с изисквания към кандидата ще е по-зле или еднакво добре платена с работа, за която се изисква…хъс може би…
В САЩ съществува неофициална практика годишната заплата на млад специалист да се равнява на парите, които е платил за висшето си образование. Явно в това отношение сме стигнали американците…
Maria 26.11.08 в 08:11
Идеята за класация на университетите определено е добра, както беше дискутирано на конференцията. Аз обаче, дори и от гледната точка на студент, не смятам, че беше използван най-точният критериий за оценяване и сравнение.
Доколкото разбрах, въпросът към тези 600 работодатели що се отнася до класирането на университетите по области е бил: “От кой университет през последната година сте наели кадри за съответната област (прависти, инженери, икономисти и пр.)”
Това въобще не мисля, че може да бъде реално класиране, защото качеството се приравнява на … бройки наети студенти за една година. Представете си сега един “бутиков” факултет (какъвто е моя), който не бълва 1500 дипломанти всяка година, а по-малко от 200. Е, това означава ли, че моя факултет ми дава по-нискокачествено образование?
Затова има някакви абсурдни за мен размествания, като в областта “Икономика” например Икономическия във Варна е напред в класацията пред Стопански факултет на Софийски университет?
Драгомир Божков 26.11.08 в 11:11
Съгласен съм с Мария. Именно неправилните критерии за класиране не дават възможност да се направят някакви смислени изводи от класацията.
GR8 26.11.08 в 15:11
Аз смятам обаче, че да може да се определи най-добър университет в България, би било добре да се направи изследване и на нивото на преподавателите в него. Би било полезно, не мислите ли?
Когато един млад човек търси развитие, кариера, той би предпочел по-известните университети, поради самият факт, че студентите от тези учебни заведения са по-търсени от работодателите и биха имали предимство пред друг кандидат от не толкова известен университет. Съгласни ли сте?
Т.е. и при образованиято, не качеството, а “бранда” продава понякога. Продава на студента, продава и на работодателя. Аз познавам студенти, учащи в един от челните университети в класацията, които са много недоволни от своите преподаватели, но се интересуват от това, което изучават. Търсят допълнителни материали, създават си собствено мнение, питат за чуждото, обменят информация с други и т.н. Те са в този Университет, поради факта, че той все още има добра репутация и висок праг при прием на студенти, като привлича голяма част от най-мотивираните. Тогава излиза, че не университета е добър, а студентите и неговото име…
Междудругото познавам и работодатели, които биха взели специалист завършил чужд университет, който и да е, пред това да вземат студент от български университет. И това е тревожно, но показателно…
Веселин Тодоров 27.11.08 в 00:11
“Почти половината от анкетираните смятат, че равнището на подготовка на студентите се е запазило през последните 5 -6 години. Също толкова са отговорили, че не очакват да има голяма промяна през следващите години. Но 23,4% са сигурни, че ще се понижава.”
Ето това е най-страшното в цялата картинка…
Калоян К. Цветков 27.11.08 в 10:11
Хаха, Русенския университет защо го няма
Или е много надолу в класирането ?
Светомира Филчева 03.12.08 в 13:12
Аз мисля, че анкетираната извадка е неподходяща. Ще можем да класираме университетите, ако знаем реализацията на завършващите студенти - къде са намерили работа, на какъв договор са назначени и каква им е заплатата, с две думи да се анкетират студентите. Би трябвало самите университети да имат тази информация, за да знаят как са оценени на пазара на труда /съмнявам се обаче да го правят/.