“Честита Нова година! Желаем ви успех!”
Това кратичко и прекрасно пожелание към роднини, близки, приятели, съседи, колеги и познати със сигурност е било най-често употребяваното у нас и по света през последните няколко дни.
Каква хубава дума – “успех”! Символизира постижението, напредъка, растежа. Когато пожелаваме на някого успех, ние всъщност му пожелаваме да постигне нещо, да напредне, да се разгърне. За съжаление това не се получава винаги и на всеки.
Някои хора успяват повече отколкото други. Каква е причината?
Лично аз считам, че причината не е само една. Но една от тях е личното ни възприятие за думата “успех”.
Така например за някои хора “успехът” е равнозначен на “щастие”, “късмет”, “престиж”, “слава”, “благополучие”. Те очакват успехът да кацне на рамото им, но не знаят как изглежда, каква е формата и в какво се изразява неговото съдържание, колко дълго ще се задържи при тях. Възможно е и да не разберат мига, в който успехът е бил с тях, просто защото не са го разпознали.
Подобни възприятия за успех обричат хората на пасивност, вместо на активност. Както и на разочарования и чувства на малоценност, че уви и сега, както и преди, успехът не ги е споходил.
А сега няколко други виждания за успех:
“Успехът може да бъде дефиниран така: човек е щастлив с това, което има, защото успехът е не непременно материално притежание или постижение. Можете да се радвате на успех, ако достигнете точката, когато сте напълно доволни от своя живот във всяко отношение и не усещате нужда от нищо повече. В този смисъл можете да бъдете успешен като просто седите със себе си на някое тихо място и съзерцавате света…
Постижението е различно от успеха. Постижението означава да получиш това, към което се стремиш. Изисква способност да се поставят цели, да се правят планове за действие и след това тези планове да се прилагат.
И в двата случая – успех и постижение – началната точка към голямата реализация е да решите какво искате да постигнете.”
(Трейси, Б. 100-те абсолютни закона на бизнес успеха. изд. Световна библиотека , София, 2007, с. 34)
“Контекстът на думите “успех” и “успешен” няма нищо общо със символите на престижа, а единствено със съзидателността. Реално погледнато никой не би трябвало да се опитва да се домогва до “успех”, но всеки има право да се стреми начинанията му да бъдат “успешни”.
Стремежът към “успех”, в смисъл на добиване на символите на престижа и обкичването с етикети, води до невротизъм, фрустрация и усещане за нещастие. А стремежът към успешни дела носи не само материален успех, но и удоволствие, удовлетворение и щастие….
…Креативният стремеж към определена, важна за вас цел, като следствие от ваши лични, дълбоко почувствани нужди, стремежи и таланти (а не символите на успеха), ви носят щастие, но и успех, защото вие функционирате според това, за което сте създадени. По природа човекът е целенасочено същество. И понеже е програмиран по този начин, той не е щастлив, ако не функционира така, както е програмиран да функционира – ако не се стреми към определени цели. Затова истинският успех и истинското щастие не само са свързани, но едното води след себе си и другото.”
(Малц, М. Психокибернетика, изд. Кибеа, София, 1999 г., с.35)
Няма да намерите нещо по-различно и във вижданията за успех в статиите в този сайт, както и в този.
Не ми остава нищо друго, освен да резюмирам, че успехът е в нас самите. Нашите възприятия и представи за успех ни ръководят как да постъпим, за да ни споходи успехът, така както спохожда други хора. Някои предпочитат да чакат. Други не чакат, а с действията си се стремят към успеха. Първото нещо, което правят е да си набележат цел.
Ето какво още е характерно за хората, които търсят сами успеха:
- Работят здраво.
- Инвестират постоянно в себе си.
- Знаят какво искат да постигнат.
- Встрастени са в това, което правят.
- Изграждат отношения с други хора.
- Извеждат поуки от действията си.
- Вършат това, което ги приближава към набелезаните резултати.
Малко по-подробно за седемте черти на хората, които успяват, можете да прочете ето тук.
Желая ви много успех през Новата година!
{ 4 trackbacks }
{ 22 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Цветан Дичев 04.01.09 в 23:57
Успехът за мен е цел, която се постига чрез нужната мотивация и знания. И по време на постигането на този успех не трябва да присъстват думи като “не мога” и “не знам”.
Веселин Тодоров 05.01.09 в 00:25
Аз бих добавил голяма доза упоритост, постоянство и вяра.
Димитър Минков 05.01.09 в 09:20
Честита Нова Година
Тодор Христов 05.01.09 в 09:30
Успех на всички през новата година, т.е. ясна цел, здрава и интелигентна работа и високи резултати!
Evgeni 05.01.09 в 09:39
Чудесна статия за начало на годината!
Допада ми разграничението между успех, престиж и постижение. Разликата е тънка и преди да прочета статията и аз не я виждах. Чел съм книги за успех и истории за успеха на известни личности. Накрая стигнах до извода, че във всички пише едно и също, но се различават по начина на изложение. Всички успели хора са упорити, настойчиви, с вяра стигаща до лудост в това, което правят, отдадени, любознателни, градят отношения с околните, защото успехът, както пишеш, Тошко, е съзидателна дейност. И най-важното! Почти всички са преживели някакъв голям провал след първоначален успех, но са намерили сили да продължат отново и да намерят решение на проблемите им! Мисля, че това е чертата, която отличава най-ярко успешният от неуспешния човек.
Нека новата година е успешна за всички и се борим за това, което искаме!
Амин
Evgeni 05.01.09 в 09:57
И нещо в добавка: успехът намира сам този, който го търси. Колкото повече мислим и работим за него, толкова повече нещата се случват в наша полза. Това е и значението на фразата: Да си изковеш късмета! Ковачите ще ме разберат най-добре, те си изковават дори прехраната
byekonomik 05.01.09 в 13:19
Haresaha mi mnogo statiite i komentarite po tyah.
Силвина 05.01.09 в 14:01
@Цветан Дичев
Няма лошо да има “не мога” и “не знам” – човек се учи цял живот. Лошото става, ако след “не мога” и “не знам” човек не направи нищо, за да научи онова, което не може или не знае и което би го доближило до целта.
Татяна Христова 05.01.09 в 18:22
Точно така!
Харесва ми да слушам оптимистично настроени и заредени с мотивация хора!
Желая на всички успех във всичко, с което се захванете!
Стела 05.01.09 в 21:41
За много години на всички!
За да успееш трябва да изпитваш страст, да имаш хъс, да не се боиш да паднеш и най-вече в известна степен да си луд. Да вярваш в себе си и да имаш визията за върха който искаш да изкачиш 
Успелите хора не се боят от предизвикателствата и определено са наясно с камъните, трънчетата и т.н. които ще им се наложи да преминат, но те ги амбицират, ако щете ги правят щастливи, дават им нужната доза адреналин да тръгнат по избрания път. Познавам такива хора и честно казано са големи оптимисти, са страшно позитивни и дори убийствено спокойни независимо от обстоятелствата. Не се страхуват от провала, не тръгват изобщо с подобна нагласа и ако има спънка приемат я и мислят как да я премахнат. Няма ядосване, няма излишни емоции 
Статията е наистина чудесна
Емил Минев 07.01.09 в 02:58
Много ми допадна това, че успехът е в нас самите.
Често съм срещал изказвания и мнения за това кой е по-успял, кой бил най-успял… Някакви безумни сравнения… според някакви безумни мерни единици. В крайна сметка всеки може да каже само за себе си дали е постигнал успех. А този успех утре вече няма да значи нищо, защото ако искаме да се развиваме е нужно да го надминем.
Едно е сигурно, ако се стремим към самия успех… може и да не го постигнем. Но ако имаме посока и всеки ден изминаваме с няколко крачки повече, отколкото предния – ще жънем успех след успех.
Татяна Христова 07.01.09 в 10:05
Това, което споделя Стела е наистина вярно. Само нещичко ми се иска да уточня. Има много хора, които са нахъсани, оптимисти, амбицирани и т.н.
Важно е да сме наясно дали са такива, защото имат ясна, конкретна своя цел, която ги ръководи. Или просто са ей така, нахъсани, оптимисти, с амбиция.
Аз, например съм срещала много млади хора, които казват, че искат да успеят и че са с амбицията да успеят, но са затруднени да конкретизират
какво точно искат да успеят.
В този смисъл съм съгласна с Емил Минев, че хората без съзнанието за конкретна своя цел, говорят и използват по-скоро някакви външни символи на успеха (етикети, белези). Например, марка кола, дрехи, клубове, речник и пр.
Разни хора, разни идеали…
Стела 07.01.09 в 16:10
Съгласна съм с Татяна Христова.
В много държави обаче така наречените белези и символи на успеха /марка кола, дрехи, речник/ са важни. В Англия думите, които използваш дори и в ежедневието ти / начин на изказ показва от коя среда си, така също марката кола, квартала в който живееш, писалката и часовника ти …..това е и в Америка. Това не омаловажава, че успелия човек има ясна цел и върви напред смело.
Тодор Христов 07.01.09 в 16:17
Привет Стела,
Малко извън темата, но все пак… Радвам се, че посещаваш блога ни и се включваш с коментари. След случайното “засичане” във Facebook, вече със сигурност знаеш къде сме.
Татяна Христова 07.01.09 в 17:12
Аз също не отричам ролята на символите на успеха. Но само символи, без останалите неща – няма как да твърдим тогава, че сме хора с успех. Освен че сме успели да си купим тези символи.
Evgeni 07.01.09 в 20:29
Стела,
Съгласен съм напълно, че в Англия, изобщо на Запад, белезите на успеха (кола, маркови дрехи и т.н.) са важни. Но бих добавил и малката разлика, че там го няма парадирането със символите на успеха. Това, което съм видял в Германия е, че успелите хора не карат мерцедеси и джипове, а карат практични и икономични коли, обличат се скромно и човек може да ги отличи само по поведението им и както казваш – начина на изразяване от тълпата. Хората там не се стремят към символите на успеха (както е в България), а към това да правят нещо градивно и значимо. Такава им е културата, защото водят качествен живот. Ние сме далеч, но на правия път!
Стела 07.01.09 в 20:42
Тодор, и аз се радвам
Мога най-искрено да поздравя теб и екипа на NovaVizia за този невероятен блог.
Евгени, така е. Навън дори при семейства с много пари /поколения, а не “новоизлюпени” богаташчета”/ децата не карат по-скъпа кола от родителите си и не защото не могат да си го позволят. И все пак един адвокат, лекар ….спазва така наречения етикет и разчита на марките. Прав си, че я няма показността и кича, но в тези среди нямаш нужда. При нас някои неща са криворазбрани, но без традиции в това отношение няма как да е различно. В заключение съгласна съм с всички коментари до момента
Веселина Шишкова 09.01.09 в 13:29
Здравейте и от мен. Искам да пожелая първо на всички да са много здрави и успешни!
Статията е прекрасна и аз също искам да се включа към коментарите. Двигателят на успеха за мен е преди всичко целта, тя те мотивира и ти дава силите и енергията, за да я постинеш. Много ми хареса резюмето и искам да коментирам встрастяването в поставената цел. Неизбежно е като се съсредоточи човек е една идея или цел да има страст и хъс, но според мен това трябва да бъде в границите на нормалното. Когато човек се вманиячи прекалено много губи връзката в един момент с реалността и всичко около него, което прави е продиктувано от целта му. Не казвам в никакъв случай, че човек не трябва да е амбициозен или пък да чака успеха да го споходи сам.
Относно етикетът на марките бих казала, че не само успелите хора ги разпознават. Разбира се те са част от новата визия, стандарта и светогледа на човек. Те стават и част от неговата визитка, но хората, който държат на тях в никакъв случай не парадират с тях.
Успехът за мен е едно удоволетворение към което се стреми всеки амбициозен човек.
Татяна Христова 09.01.09 в 13:35
Благодаря на всички за коментарите към тази статия, в т.ч. и на Веселина.
Очаквайте продължение на тази тема…
Min4o 09.01.09 в 14:16
Хареса ми статията
Атанас Георгиев 09.01.09 в 15:04
Разбира се, чудeсна статия с много добри попадения. Много, и все верни неща са писани за “успелите” и “успяващите” хора. Характерно за тях е (и по-горе го пише), че
- Работят здраво.
- Инвестират постоянно в себе си.
- Знаят какво искат да постигнат.
- Встрастени са в това, което правят.
- Изграждат отношения с други хора.
- Извеждат поуки от действията си.
- Вършат това, което ги приближава към набелезаните резултати.
Абсолютно вярно, разбира се. Но нека добавя и дребната подробност: и изпитват удоволствие от всичко това! Нагледал съм се вече (и у нас и в чужбина) на хора, които в името на “успеха” са зарязали мечтите си, не изпитват удоволствие от живота и се стремят към нещо, от което в същност не се нуждаят …
Темата е сложна, разбира се, но ще обобщя “с думи прости”: ако нещо “не ви кефи”, просто не го правете … А ако сте убедени, че се налага да го правите, намерете начин да се “кефите” от това ….
Не чакайте да се наслаждавате на живота “някога”, когато “успеете”, станете богати и постигнете “плановете си” …
Успехът е начин на пътуване, не дестинация …
Татяна Христова 09.01.09 в 15:49
Напълно съм съгласна с това, което казва Атанас Георгиев. Както казах, очаквайте продължение на темата за успеха…