Сделка или не?

от Тодор Христов в Предприемачество и бизнес

Вчера в предаването “Сделка или не” с Румен Луканов по Нова телевизия станах свидетел на куриозна ситуация – участничка, която на финала има само 2 неотворени суми – едната за 50 000лв. (втората по големина награда), а другата, за 100 000лв. (максималната сума в играта).

сделка

Водещият на “Сделка или не” Румен Луканов обяви предложението на “банкера” към участничката – 66 000лв., ако се откаже да играе. Участничката с охота прие и потъна в еуфория от огромната спечелена сума от телевизионната игра.

Че 66 000лв. са голяма сума, спор няма. Но за момент се замислих за друго – защо участничката не рискува и не опита да спечели 100 000лв., вместо да приема “сделката” от банкера?

Шансът за 100 000лв. бе значителен – цели 50%. Или, казано с други думи, рискуваше 16 000лв., за да спечели 50 000 повече от вече гарантираните й 50 000.

Участничката обаче вътрешно бе взела решение и не се поколеба нито секунда – когато и предложиха да избира дали да вземе 66 000 или да рискува за голямата награда от 100 000лв., тя мълниеносно се съгласи с офертата на банкера. Нека са й честити парите, късметът действително бе на нейна страна!

сделка

Разбира се, шанс от 50% да спечелиш означава и шанс от 50% да загубиш, а това е почти колкото в хазарта. Но в случая, стана ми интересна нагласата на участничката в “Сделка или не”, доколкото успях да открия аналогии между нейното финално решение да приеме гарантираната сума и действията ни в бизнеса или на работа, когато се налага да правим избор между гарантираното статукво и риска да получим много повече.

Предприемачите

Нека погледнем за миг сферата на предприемачеството. Има ли нормален частен бизнес, в който няма риск? Рискът съпътства предприемачите през цялото време, като особено голям е той в самото начало, още преди да се започне реалната стопанска дейност, когато човек трябва да вземе сложното решение ще рискува ли всичко, за да напусне гарантираната си работа и да се впусне в бизнеса, или не.

Много хора не могат да поемат риска да станат предприемачи – неизвестните са твърде много за тях, и все заплашителни. Истината е, че при всички нормални предприемачи чувството за неяснота и липса на сигурност е еднакво силно, но със собствен бизнес се захващат онези хора, които виждат не само заплахите, но и възможностите за успех.

Може би съвсем неслучайно, отговорите на читателите на NovaVizia.com в анкета със заглавие “Кое е най-важното качество на успешния предприемач?” отдадоха водеща роля на “умението да се поемат рискове”.

Мениджърите и служителите

Нека погледнем с очите на наемниците – мениджъри и служители. Има ли успял в кариерата човек (по нормалния начин), научил действително много в професията си, развил личната си компетентност в силна степен и издигнал се възможно най-високо в йерархията на своята фирма (бранш, сфера), който не е рискувал, поемайки предизвикателно (рисковано) ново назначение, оферта от друга компания или дори е напускал сам една или друга, иначе добра работа?

Съмнявам се. Дори и в качеството си на наемници, ние не сме в състояние да стигнем възможно по-високо в професионалното си развитие, ако не съумяваме да преценяваме ситуациите, пред които ни изправя животът и да рискуваме, когато има възможност за това.

Ако стоим на работните си места и чакаме някой сам да ни забележи, сам да ни предложи повишение, сам да ни проправи пътя към върха, съмнявам се, че в масовия случай ще бъдем нещо повече от средностатистически линейни мениджъри, завеждащи отдел, звено или цех, например. Ако искаме нещо повече, в т.ч. и висока степен на лична компетентност, е нужна личната ни активност, т.е. нужен е риск.

Младите хора

Нека погледнем и младите хора, които си търсят работа. Има младежи, които хленчат и недоволстват как у нас всичко ставало с връзки, или пък как не можели да си намерят хубава работа, как работодателите не им обръщали внимание и т.н.

Когато обаче предложиш на подобни младежи да направят нещо за себе си, като например да отидат в по-малък град, където да работят за голяма фирма и бързо на научат огромен куп неща, те казват “Оо, в никакъв случай, как така ще отивам да работя 2 години в по-малък град?”

Или, когато предложиш на подобни млади хора да направят нещо за себе си, като ги наемеш на работа и започнеш да ги учиш на професия бавно и търпеливо, но срещу по-малка първоначална заплата, защото приносите им за фирмата в началото ще са несъществени, ако изобщо ги има, може би някои от тях ще кажат “Оо, аз за толкова пари не мога да работя.”

Тези млади хора просто не искат да рискуват. Те се оплакват, осъзнават вътрешно, че не са удовлетворени от шансовете за професионална реализация, но в същото време не искат да рискуват времето си, или статуса на жители на по-голям град, за да успеят. И наивно чакат предложения за “директорски” длъжности, които така и не идват.

В резюме

Вярвам, че има моменти, в които човек трябва да не приема лесните сделки, които “банкерите на живота” му предлагат и да рискува смело, когато вижда, че има реални шансове да успее. Успехът зависи единствено от нас, но трябва да го търсим, не да го чакаме.

И тъй като сега е едва началото на новата година, ето няколко въпроса за размисъл към всички вас:

  1. Удовлетворява ли ме заплащането, което получавам? Какво мога да сторя, за да го увелича? С кого трябва да разговарям, какво да му изтъкна, какви да бъдат аргументите ми, какъв да е тонът ми?
  2. Удовлетворява ли ме мястото ми в йерархията в моята фирма? Заслужавам ли повече? Какво мога да сторя, за да извоювам по-достойно място, в т.ч. и отплата, за моите усилия, време и нерви?
  3. Удовлетворява ли ме фирмата, в която работя? Какво мога да сторя, за да подобря ситуацията, ако не ми допада климатът, колегите, прекия ми ръководител?
  4. Удовлетворява ли ме нивото ми на професионализъм? Кариера ли градя, или просто ходя на работа? Какво мога да сторя, за да променя нещата, с чия помощ, кога?

Препоръчваме ти още:

За автора: Тодор Христов е съосновател на NovaVizia.com и управител на "Сита Мениджмънт Консулт" . Помага на умните хора и фирми да работят по-успешно, като води бизнес обучения, насочени към фирменото управление и продажбите. Води и онлайн обучение по продажби.

Кой друг иска да продава повече?
Стани по-успешен търговец за 30 дни! Виж как!
Touristika.bg: Всичко най-важно за независимия турист
Присъедини се към 6000+ умни хора, които получават най-новите статии в NovaVizia.com! Безплатно е.

  

30 коментара… прочети ги по-долу или добави един

Майк Рам

Народът го е казал: “По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небето”. Това е ярка илюстрация на “минималистичното” мислене на българина. За нас винаги е по-добре да имаме нещо много малко, но сигурно (доколкото нещо в днешния живот може да бъде сигурно), отколкото нещо голямо, което обаче има вероятност и да не спечелим.

Отговори на този коментар

vlad

Успех – е това да получиш/получаваш каквото си си пожелал/пожелаеш; но щастието е то (въпростното) да ти стига/да ти е достатъчно.

Отговори на този коментар

Здравко Зафиров

Аз лично си мисля, че всичко е въпрос на сметка и поглед върху нещата. В случая с играта риска, печалбата и загубата са дефинирани и могат да се преценят. При така дадени обстоятелства при шанс 50:50 аз бих рискувал да изгубя 16 000, но да спечеля 34 000 отколкото да се задоволя със сигурността. Банката при равен шанс за 50 и 100 000 лева дава по-мако от половината разлика, за да се откажеш от шанса си. Понеже шанса на банката е също 50:50, то тя те изработва здраво с предложението си. Ако банката даде поне 25 000 т.е. половината има смисъл да се обмисли предложението и да се търгува с шанса и за двете страни :)
Влад – страхотна дефиниция за успех и щастие, поздравления. Отговаря на въпроса, защо жената прие офертата т.е. за нея 50 000 + лева са успех и и стигат да е щастлива. А народната поговорка и този пример от играта могат да помогнат на мениджърите правилно да подготвят маркетингови стратегии за продажба или сключване на сделка; сложи акцент върху сигурността и клиента е на 50% твой :)
Иначе, “който играй – пичели, който ни играй не пичели!”, както е знаменателната реплика на един наш герой.

Отговори на този коментар

Evgeni

Хората сме устроени така, че ние по природа избягваме риска. Участничката е приела оферта, която от статистическа гледна точка е по-неизгодна – шансът е 50 на 50, значи справедливо би било да получи оферта за 75 000. Зависи от степента, до която човек е склонен да поеме риск – за всеки е индивидуална. Но поради нашата (на нас като човешки същества) нагласа да избягваме риска, решението на участничката е очаквано. И тя веро

Отговори на този коментар

Тодор Христов

Именно, “решението на участничката е очаквано”.

Какво би станало, ако имаме това предвид в бизнеса или кариерата си и ако вървим срещу “основния поток”? Дали няма да увеличим шансовете си по този начин?

Например, не съм добре запознат с поведението на финансовите пазари, но съм чел, че когато всички продават акциите си, е време да се оглеждаш, за да купуваш, и обратното. :-)

Отговори на този коментар

Evgeni

Хората сме устроени така, че ние по природа избягваме риска. И не съм съгласен, че българите мислим минималистично, това е характерно за всички хора по земята. Просто в България няма добри условия за инвестиции. Ако бяхме като САЩ или др. развити страни, всички големи щяха да се изпокъсат да си влагат парите у нас! Единственият ни плюс е ниския данък. Участничката е приела оферта, която от статистическа гледна точка е по-неизгодна – шансът е 50 на 50, значи справедливо би било да получи оферта за 75 000. Зависи от степента, до която човек е склонен да поеме риск – за всеки е индивидуална. Но поради нашата (на нас като човешки същества) нагласа да избягваме риска, решението на участничката е очаквано. И тя вероятно не е предприемач. Има и още една разлика между предприемача и обикновения служител. И тя е: първият да инвестира парите си в производствени активи, които да му носят доход (акции, оборудване, земя и др.), докато вторият ще ги вложи в непроизводствени активи, които дори гълтат ресурс за поддръжка (апартамент, кола, ремонт на жилището дори). Аз си обяснявам именно с тази разлика готовността на предприемача да поеме по-висок риск – той просто знае, че в бъдеще вложените пари ще му се върнат с горница!

Отговори на този коментар

Evgeni

О, психологията на финансовите пазари е може би първото, което трябва да се научи за тях! Аз за съжаление, още не съм се занимавал с нея, но ако започна да инвестирам, ще се поинтересувам сериозно :-) Ceteris paribus, си прав, Тошко. Но аз познавам хора, които след първоначалния спад на БФБ решиха да купуват акции, като считаха, че са подценени, а в края на тази година, парите им се изпариха. И според мен, борсовите посредници бяха наясно, че ще има огромен спад, но поддържаха умишлено интереса на клиентите им с периодични коментари, че това били просто корекции и оптимизмът щял да се върне… Дори и при сегашното ниво на пазара, аз не бих си купил акции. Бих го направил може би в края на годината най-рано ;-)

Отговори на този коментар

Nikolay

И на мен ми е странно такова решение (аз бих играл при тази ситуация). Нямам представа дали се доиграли играта и дали тя реално е притежавала кутията със 100 000 лева, но искам да кажа следното. В света на бизнес има огромно значение едно важно качество – интуицията. А жените имат доста по-силна интуиция и от там сигурно идва убедеността на тази жена че трябва да приеме сделката.

Отговори на този коментар

Тодор Христов

Николай, интересен коментар, за жените, интуицията и бизнеса.

Подобно схващане застъпва и Гай Кавазаки, според когото е добре да се допитваме именно до жени, когато обмисляме да стартираме нов бизнес.

Освен това, повече жени в управлението, по-високи финансови резултати.

Отговори на този коментар

Nikolay

Ами колкото и да не е научно обосновано е факт че женската интуиция е много по-силна. Може би това се дължи на факта, че жените много по-лесно и бързо анализират нагласата у човека с който разговарят (бизнес партньор, конкурент, ТВ Водещ и т.н.) и затова се получават и по-добри бизнес резултати.

Отговори на този коментар

vlad

И все пак – интуицията е ли или не е унисекс?
И по-право – важно е да се знае сами ли играем, или отбор.
Сам човек – сама отговорност. Сам си диктуваш. Плуваш. Падаш. Или изплуваш.
Съгласен съм да ползвам като идейно отговорно лице човек, без значение всъщност от пола, което или се е доказало вече, или имам доверие в контрибуциите на същото – НО, погледната от практичната му страна, защото съм сядал на маса, когато опре до teamwork – на човека с идеите доста по-късно му идва разсъдъка да пререже лентата с ножичка във ръка.
Естествено, има значение дали си направил и капиталовложение. Или – просто така, отнякъде пада ключе от ковчеже – във ситуация във която в нито един случай не губиш (в смисъл, че не си на загуба).
И понеже знам как е и на сцената… като грейне прожектора, доста по-другояче се разсъждава. Ставаш “жертва” не просто на точните науки. Но биология. Потекло. Другарска среда. Крехки сме, хората, лесно чупливи.

Отговори на този коментар

Ник

И аз го гледах и се учудих, че се съгласи, ама не го хванах от началото, и дочух, че май събираха пари за нещо и 66к са били достатъчни.

Може би и за това се е съгласила.

Отговори на този коментар

Пламен Господинов

До сега не съм учасвал в подобни игри, но смятам, че самата нагласа на човек трябва да е друга. Жената даже да беше спечелила кутия с 50 лв. би си тръгнала по-богата от колкото като е влязла в щоуто. В този ред на мисли за мен не би имало никакво колебение да “рискувам” – в кавички, тъй като аз не влагам нищо в този риск, тези пари не са мои и не бих загубил нищо.

Избора на жената участник може да послужи за пример за психическите нагласи при възможност за избор, както написа Здравко Зафиров.

Отговори на този коментар

Тодор Христов

Пламене, принципно е така – човек отива в “Сделка или не” с 0лв. и може да си тръгне с някаква сума. Нищо не може да загуби, поне в началото на играта.

В конкретния случай обаче, участничката вече имаше гарантирани 50 000лв. – тя бе елиминирала всички останали кутии и оставаха само 2 – за 50 000 и за 100 000. Тоест, участничката вече има реални пари.

Последва оферта от банкера и участничката отново имаше гарантирани пари – 66 000.

В този смисъл, тя има какво да губи, защото при оферта от банкера за 66 000, ако я отхвърли и не улучи кутията със 100 000, реално губи 16 000. Губи ги, защото е можела да ги има само с едно лесно решение секунди преди това.

Отговори на този коментар

Пламен Господинов

Напълно съм разбрал причината за избор на жената и точно за това написах и мнението си. Честита да й е спечеланата сума.

Въпрос на гледна точка :)

Отговори на този коментар

Нина Йорданова

От цялото предаване гледах отчасти и единственото, което не се коментира тук е, че тя изобщо не е коментирала сумата която и се предлага защото, както обясни водещия, тя искаше да спечели 66 000 лв. 53 ст., защото мъжа и е сънувал такъв сън, че тя участва и спечелва тази сума в предаването “Сделка или не” и така се е стигнало до участието и, като поне доколкото разбрах и е казал, чак след като е била приета за участие. В този смисъл искам да кажа, че всички принципи относно повече или по-малко иска българина и може ли да рискува нямат никакво значение в този случай. Както винаги, спестява се някаква част от информацията и се почват тълкувания, които нямат нищо общо със събитието.

Отговори на този коментар

Белчо Христов

Лично аз пробвам до край! Струва си риска, няма да обеднея с 16 000, които още не съм и спечелил ;) Според мен беше прибързано.

Но, да не забравяме и факта, че 66 000 са сигурна сума пари. Ако й е прещракало апаратчето колко заеми и лихви има да връща жената и пак излиза на печалба, не се учудвам за решението й!

Но лично аз, щях да играя за 100 000! ;)

Отговори на този коментар

Тодор Христов

Здравейте Нина,

Нямам идея какво имате предвид с “както винаги се спестява някаква част от информацията”. Аз хванах предаването точно в момента, в който пред участничката имаше 2 алтернативи – 50 000 и 100 000.

Оттам започвам да наблюдавам, оттам нататък и участничката преценява как да играе и какво да избере. Аз просто коментирам избора й да приеме предложението на банкера пред алтернативата да рискува и да спечели 100 000, като правя връзка със сходни поведения извън играта, в бизнеса или на работа.

Отговори на този коментар

Нина Йорданова

Действието на участничката беше емоционално, защото предаването представляваше повече като реклама за участие, в смисъл “вярвайте на интуицията си, на сънищата си, на врачките” и ако не ставаше въпрос за такава сериозна сума, аз лично бих се усъмнила в режисура. В началото на предаването и беше зададен въпрос каква сума иска да спечели и тя цитира спечелената, като и беше обяснено, че това може да се случи само ако в кутиите останат 50 и 100 хиляди. След това имаше период през който не съм гледала и при следващото ми включване попаднах на обясненията относно сънищата на съпруга и от водещия Луканов. В тази връзка искам да кажа, че може би всички ние трябва да предценяваме нещата когато имаме цялостен поглед върху тях.

Отговори на този коментар

Веселина Шишкова

Така е Нина! Точно това щях да пиша и аз. Жената действаше емоционално (тъй като мъжът и сънувал, че тя печели 66 000 лв.) и не трябва да говорим за риск тук, тъй като тя искаше да спечели точно тази сума и когато и я предложиха не може да се каже, че изобщо се е замисляла да рискува, затова не трябва да третираме случая по този начин, че жените не рискуват или че интуицията им е много засилена :).

Отговори на този коментар

Тодор Христов

Благодаря за разясненията!

Надявам се разбирате, че статията, въпреки че е със заглавието “Сделка или не?” и започва със случка от това предаване и снимки от него, съвсем не е за този конкретен епизод на “Сделка или не”, а има за цел да провокира към съвсем други размисли. В никой случай към размисли, че жените не рискуват. :-)

Независмо от това, че участничката е сънувала 66 000,53 (което действително може да породи съмнения в мнозина, и не без основание), тя беше поставена в ситуация, в която имаше правото на съвсем съзнателен избор – да рискува или не, в шанс, който втори път няма да се отвори в живота й, не и по същия начин.

Тя реши да не рискува, очевидно доволна от постигнатото, което наистина е много.

Че е действала емоционално – да, вероятно е точно така. А ако беше избрала да играе за максимума, вероятно също щеше да действа емоционално. Не е лесно да рискуваш 16 000 – това никак не са малко пари, накуп.

Въпрос на гледна точка и нагласа, както каза Пламен Господинов по-горе.

Отговори на този коментар

Evgeni

Последният коментар на Тошко, че 16 000 лв. не са малка сума пари е много на място. Това се за една много голяма част от работещите в България заплатата за 1-2 години! Ако прибавим и лихвата, получават и бонус за НГ ;-) А всички знаем как се вадят пари. 1-2 години почивка звучи съблазнително. Едно да се рискува 100 лв, а съвсем друго 160 пъти по-голяма сума.

Отговори на този коментар

Здравко Зафиров

Евгени, коментара ти е в някаква степен правилен, но според мен не гледай на 16 000 лева по този начин. Разглеждайки нещата мен ме заинтересува точната сума, която е искала да спечели жената. Това е силен мотив в полза на сигурна оферта и почти бетонира приемането на такъв тип предложение. А дали банкера не се е поинтересувал предварително каква е крайната цел на жената, за да предложи оферта, максимално ниска за банката? По-интересна обаче за мен е извлечената поука. математически погледнато шансът ти е 50:50 да загубиш 16 000 лева или да спечелиш 34 000 лева. Е да, но при този шанс би трябвало офертата да е за 25 000 + 50 000 лв. Явно банкерът оценява страха на жената от загуба на 9 000 лева, а повод за тази му преценка е желаната първоначално сума от +16 000, 53лв. Тук е тънкият момент, да прецениш къде сделката е изгодна за теб и какви са целите ти. Мисля си, че тук се намесва психологията как разбираш този избор – като игра или като късмета на живота ти. Това вече е въпрос на гледна точка, а аз получих урок по офериране и народопсихология :) . Иначе от всяка страна погледнато 16 000 лева са си 16 000 лева, но и са си пари, паднали от небето в случая.

Отговори на този коментар

fen

Ами сделка или не, това е въпросът? Съгласен съм, че 16 000 лв. не са малко пари, но тук въпросът е до човека. Не съм много сигурен, че има някаква зависмост откъм националност.По-скоро няма. Друга част от хората пък биха рискували, защото все пак това е игра и спечелените 50 000 лв. са нещо, което им е паднало ей така. Просто си зависи от индивида и ситуацията.

Отговори на този коментар

Evgeni

Здравко, офертата, наистина трябваше да е 25 000 на 25 000, писах по-горе за това. И все пак, аз лично бих се замислил сериозно за 66 бона. Зависи от много неща – психика, апетит към риск, ясна представа какво ще прави човек с парите, интуиция, и още куп неща….

Отговори на този коментар

Здравко Зафиров

Да, съгласен за сумата и факторите, пропуснал съм предният ти коментар където споменаваш същите неща; моля за извинение. Също така, няма съмнение, че всеки ще се замисли за 66 бона. По – интересно ми е кое кара хората да си избират ниски цели, в смисъл в случая с играта е било след постигане на даденото ниво и при така очертани шансове за спечелване на сума, то първоначалната цел е възможно да се издигне, а не да остане на едно място :)

Отговори на този коментар

gamar

За мен случката от това предаване от всякъде крещи за нагласеност. Пък тя какво сънувала, пък те как се стекли нещата…все пак ако се абстрахираме и приемем нещата за реални, освен емоционалното решение има още един вариант. Ако предварително играчът е наясно със сумата, която му е необходима и тя е точно между 50 и 66к, то тогава оптималната му стратегия е тази. Иначе например ако рискува неуспешно и вземе само 50 хил., кредиторите идват и го убиват заради липсващите 16 :)
Във всеки друг (ненагласен) случай, той трябва да рискува. В бизнесът нещата са по-трудни, защото рядко може толкова ясно и еднозначно да се оцени риска. Освен това в бизнеса рискът е свързан преди всичко с възвращаемост на инвестиция, т.е. рискуваш реални пари, а не потенциални както е в случая.

Отговори на този коментар

Георги

Относно започването на бизнес, ключа според мен е вярата в собстевните възможности. Освен другите неща.

Относно непредприемчивите хора и неориентирани стратегически. То си е ясно липса на стратегическо мислене и в някои от случаите съчетано с липса на предприемчивост.

Относно риска.

Първо поемането на премерен риск е вид отношение към нещата, вид позиция към живота.

Второ, дори да имаме тази позиция, без умения да се справяме с риска сме потъващ кораб.

Отговори на този коментар

Мария

За конкретния случай, който дискутирате: изобщо не стоеше на дневен ред размисъл:”риск или не” Офертата от 66 000лв и 53 стотинки(не ги пропускайте!)сбъдваше сънят на “бедняк Лазар”, както нарече Румен съпругът на участничката.
Като, че за участничката бяха приоритетни две неща:
1. да сеосъщесви в реалността сънят на съпруга й;
2. печалбата да бъде именно 66 000 лв и 53 ст.
Стратегическия ход на банкера(интуитивен или не) обезоръжи тази жена откъм преценка на ситуацията и претеглянето на всичко онова, което Вие сте обсъждали по-горе. Решението и избора й категорично бяха емоционални-един вид: “Ето на,има пророчески сънища, които ние можем да осъществим!”

Отговори на този коментар

pti4kata

Igrata e zada se izigrae dokrai,no tova kak go razbira6 4ak kogato sedne6 i igrae6.A kogato ima6 kasmet se sbadvat sani6ta I SE PE4ELQT PARI !!

Отговори на този коментар

Коментирай