Често пъти когато се създава нова фирма, предприемаческият дух цари навсякъде в нея.
Собственикът (или собствениците) на фирмата са изпълнени с оптимизъм, с надежди, с планове за бъдещето.
Персоналът е нов и се чувства част от нещо ново.
Бюрата и компютрите са нещо ново за хората (макар че не винаги са нови).
Сградите (офиси, производствени помещения, складове, гаражи, магазини и т.н.) са нещо ново.
В началото хората в новата фирма са ентусиазирани, енергични и съпричастни. Те са склонни да поемат рискове, проявяват иновативно творчество, лична инициатива, лична отговорност. Вълнуват се не само от настоящето, но и от бъдещето, от неизвестното, от новото.
Нещо ново се носи във въздуха…
Именно подобни “нови неща” неща оформят облика на предприемаческата култура, която бързо поема първите си глътки въздух, за да заживее в първите седмици, месеци или години от създаването на новата компания.
След тези хубави и запомнящи се моменти (неочаквано безпроблемно) идва периодът на “изтрезняване”.
Създават се системи и процедури за работа. Започват да се пишат заповеди, стандарти за работа и ограничителни инструкции. Започват и наказанията. Постепенно, но трайно предприемаческата култура започва да се трансформира в мениджърска култура, а твърде често – в административно-рестриктивна култура, която убива страстта и приятните спомени от първите месеци и години във вече “зрялата” фирма.
Ето какво споделя професорът по мениджмънт Нийл Торнбъри от Babson College пред журналист от BusinessWeek:
“Смятам, че предприемаческият дух е нагласа. Добавете към нея и емоцията, която фокусира върху търсенето на нови неща и създаването на нов бизнес на тяхна основа.
Повечето хора, които познавам искат да започнат нещо ново, но много от тях не го правят с основна цел парите. Те го правят за да създадат бизнес, да поставят името си върху него и години по-късно да кажат “Аз създадох това”.
Има и други елементи на предприемачеството. Например, въпросът с бунтарството, нещо от сорта на “Ще ви дам да разберете на какво съм способен”. Предприемачите обичат, когато им отказват. Те искат да докажат, че независимо от всичко ще се справят.
Тайната е да откриете нещо, към което ще изпитвате страст.”
Още по темата можете да прочетете и в тези два материала:
Кое е най-важното качество на успешния предприемач
Кое е най-важното качество на успешния предприемач (2)
Според вас, жив ли е предприемаческият дух във вашата фирма?
И още – ако можехте да избирате, какво бихте предпочели: да работите в компания с предприемачески дух и по-малко мениджмънт или в компания, ръководена по правилата на мениджмънта, но с дефицит на предприемачество?
{ 3 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Любка Коларова 04.09.06 в 11:13
В предприемачески дух човек се възпитава! И колкото по – рано започне толкова по – добре.
По стечение на обстоятелствата този процес за България започна реално да се развива в реална бизнес среда преди 17 години. Нормално е за този период да има натрупани добри национални практики и е най-добре те да се търсят и публикуват, защото те отразяват най-добре нивото на предприемаческата култура и степента на приложените и внесени добри практики от вън.
Защото иначе колеги от Нова Визия рискувате и занапред да имате много млади хора, читатели, които да мислят, че предприемач се става за една нощ с доста ефектна , в краткосрочен план , идея като /Как една уникална и луда идея донесе 1 милион долара на своя създател /. Процесът на адаптиране на такива идеи си е цяла наука и Вие добре знаете това!
Ива Недева 04.09.06 в 14:14
В моята фирма преобладава мениджърското над предприемаческото, определено. За предприемачески дух в колегите е трудно да се говори. Почти никой не “изпитва страст” и не гори в работата и това вероятно е причината да стоим на едно място и просто да вегетираме. Причините са много, но фактът е налице.
Божидар Иванов 04.09.06 в 20:14
Аз съм по-скоро за 80% мениджърско и 20% предприемаческо поведение. Проблемът на мнозина ни е, че създаваме и/или се сблъскваме с 90% псевдо-мениджърско поведение и 10% реален мениджмънт на стратегическо пазарно ниво, както и на ниво човешки ресурси, иновации, маркетинг и някои други области. Има разбира се и положителни примери.
Добре е да се замисляме по-често какво се случва в нашите фирми и по какъв път са поели те.