Новата 2009г. вече стартира и със сигурност всеки чертае планове как ще се развива професионално в следващите месеци.
Предвид на това, може би именно сега е удачно да си зададем въпроси като:
- “Доволен (доволна) ли съм от текущата си работа?”
- “Заслужавам ли повече на работа?”
- “Дали да не си намеря нова, по-добра работа?”
Стартираме бърза анкета, която търси именно отговорите на тези въпроси, обединени в един генерален въпрос: “Ще търсите ли нова работа през 2009г.?” (гласуването е с бутончето “Vote”).
Анкетата ще е активна само няколко дни, така че дайте вашето мнение в нея още сега. Стига да искате, винаги можете да коментирате какви са вашите планове за тази година, в професионален план.
{ 3 trackbacks }
{ 41 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Майк Рам 13.01.09 в 10:31
Трудно е за човек, който работи за себе си, да отговори дали ще търси друга работа. Нямам намерение да сменям пътя, който съм избрал, но отговорих, че ще търся друга работа, в смисъл, че ще търся нови форми на реализация, нови бизнес възможности и нови подходи в работата.
Пожелавам на всички търсещи успех!
Тодор Христов 13.01.09 в 10:40
Да, разбирам, моят случай е същия – аз също работя за себе си.
В случая обаче, отговорът ми беше “Не”, в смисъл, че планирам да развивам нещата, които развивам вече 2-3 години, без особени промени в плана, поне засега.
Успех, Майк!
Stefan Rusev 13.01.09 в 11:11
И аз отговорих “Не”. Работя за компания, но съм доволен и ще продължа да работя за развитието и налагането и.
Тодор Христов 13.01.09 в 11:13
Стефан, това е много хубаво! Забелязал съм, че понякога резултатите идват по-късно, но ако човек се раздава докрай, няма страшно – всичко ще е наред.
P.S. Интересно се движат отговорите в анкетата до момента – 50:50.
Веселина Шишкова 13.01.09 в 11:58
С моя вот отново са 50;50. Не смятам да си сменям работата и аз! Чувствам се добре на работното си място и съм достатъчно мотивирана.
Тодор Христов 13.01.09 в 12:06
Това да се чува цялата година!
Лили Грозева 13.01.09 в 12:11
Ако беше сложил и вариант ‘друго’ ми се струва че щеше да събере най-много вотове
Струва ми се че всеки би могъл да отговори и да и не в зависимост от гледната точка, просто аудиторията е такава
Тодор Христов 13.01.09 в 12:15
Всеки вероятно има някаква моментна представа за нещата, анкетата е бърза, ще е активна само няколко дни, нека всеки отговори според начина, по който чувства кой е по-точният отговор за себе си.
Александра 13.01.09 в 13:15
А аз се надявам през 2009-а да имам възможност да започна работа за първи път!
Да видим… 
Тодор Христов 13.01.09 в 13:17
Александра, хайде дано!
Здравко Зафиров 13.01.09 в 13:37
A аз няма да коментирам, защото и шефа ми чете Вашият сайт
.
Тодор Христов 13.01.09 в 13:41
Хихи, ясно!
Az 13.01.09 в 14:11
Калоян К. Цветков 13.01.09 в 14:19
Ех, аз пък ще търся ново свободно време
Hamaelleon 13.01.09 в 14:48
* “Доволен (доволна) ли съм от текущата си работа?” – Не.
* “Заслужавам ли повече на работа?” – Да.
* “Дали да не си намеря нова, по-добра работа?” – Ще си намеря, въпрос на време е.
Нещо по темата. Може би е само моя (т.е ограничена) гледна точка, но досегашният ми опит сочи, че ако искаш нови предизвикателства по отношение на професионалната реализиция, както и адекватно увеличение на заплащането докато учиш и трупаш опит.. сменяш работата всяка година, даже още към 6-8 месец започваш да се оглеждаш за нова. Иначе се получава големите приказки от страна на работодателите за регулярно увеличение и т.н. блабла, а като минат 6 месеца виждаш, че нищо не се променя и работата започва тотално да ти тежи и доскучава (демотивиран си).
Тодор Христов 13.01.09 в 14:58
Az, в някоя друга анкета.
Калоян, дай Боже всекиму!
Хамелеон, интересно схващане, но ето и обратната логика: Ако се сменя работата всяка година, няма ли да се окаже така, че в един момент няма да можеш да си намериш работа? Дали потенциалният нов работодател ще е сигурен с човек, който за последните 5 години е сменил 7-8 работи?
Hamaelleon 13.01.09 в 15:39
Да, първата мисъл, която – абсолютно логично – ще му мине е, добре де, този младеж задържа ли се изобщо някъде?! И, разбира се, ще попита.. питаха ме така на предишни две интервюта и аз си обясних.. оттам нататък, ако работодателят има глава на раменете си сам ще прецени какво да прави. Така може би е и по-добре, защото още в началото ще знае какви са ми очакванията и как действам. Изобщоооо, кажи ми ти как би постъпил на мое място: работиш, учиш, трупаш опит, но заплатата ти стои една и съща, а работата е еднотипна – какво правиш след като си известно време в тази ситуация? Пък и мен не ми трябва работодател, който да действа по този начин: почни сега на 1000, пък после ще видим.. гледали сме го тия филм вече и то много пъти, за съжаление. И аз не се чувствам особено комфортно от това да се аклиматизирам и адаптирам наново всяка година, но в България май това е начин доходът ти да съответства на инфлация и т.н. Работих две години в една фирма и след двете години заплатата ми се беше увеличила с цели 40 лв :@ За сметка на това при последната смяна на работата, юни м.г. доходът ми скочи с 227% – съжалявам, но ако това е начинът ще я сменям работата всяка година, пък работодателят да си прави сметката.. аз без работа няма да остана (знаеш, че в IT бранша работа има за целия китайски народ), нито пък ще се закопавам някъде в някоя фирмичка ей така просто да си кютам ден за ден, млад съм още да се погребвам така
Тодор Христов 13.01.09 в 16:19
Да, разбирам ситуацията.
Ще се хвана за тези твои думи:
…и на техния фон бих посъветвал да обмислиш възможността да работиш за себе си – било като фрилансър, било като онлайн бизнес.
Но ти вече си тръгнал по този път, нали?
Hamaelleon 13.01.09 в 16:32
Не съм спирал да работя и като freelancer, но това си е нещо отделно, извън 09:00-18:00 и не ги смесвам. Но да работиш само така не е особено сигурно, пък и във фирма с колеги темповете на учене и опциите за трупане на опит са по-добри. За онлайн бизнес.. ако си ме чел във Facebook знаеш, че тази година ще пробвам да стартирам един такъв проект.
И аз искам да чуя и други мнения..
А колкото до това кой за кого работи, не знам, мисля, че всички работим за себе си, вкл. и ако работим във фирма. Аз не работя за чест и слава, за потупване по рамото или нещо такова.. мисля, че всички работим за да си вземем полагаемото на 1-ви (просто защото животът е такъв, сиренето в магазина е с пари) и едва след това да оставим след себе си добре свършена работа и да получим удовлетворението от това?
Спирам с коментарите, за да не изляза най-големият спамър в блога ти
Манол Трендафилов 13.01.09 в 16:40
Аз не съм отговарял на анкетата, но ще отгворя тук.
Имам определени връзки със уеб разработчици ( самият аз съм уеб програмист ), дизайнери, както и източник на проекти, така, че мисля да стрелям яко към целта. А тя е собствен бизнес.
Калоян К. Цветков 13.01.09 в 17:40
Аз сега мога да коментирам, понеже имам някои наблюдения върху колегите в българското ИТ, въпреки, че може малко да се отклоним от темата на поста.
Нещо по темата. Може би е само моя (т.е ограничена) гледна точка, но досегашният ми опит сочи, че ако искаш нови предизвикателства по отношение на професионалната реализиция, както и адекватно увеличение на заплащането докато учиш и трупаш опит.. сменяш работата всяка година, даже още към 6-8 месец започваш да се оглеждаш за нова.
Значи, моето наблюдение е малко от по-друг ъгъл … има работа, с която не може да се сбълскаш, докато се занимаваш с feelance, или пък работиш в компания с подобен фокус. Има едно по-сериозно отношение към работата, по “enterprise level” ниво, друга работна дисциплина (и самодисциплине), което е просто следващото стъпало от професионалното ти развитие, и по моя субективна преценка, това може да стане само след по-дълга работа от една година.
Изобщоооо, кажи ми ти как би постъпил на мое място: работиш, учиш, трупаш опит, но заплатата ти стои една и съща, а работата е еднотипна – какво правиш след като си известно време в тази ситуация?
Почти всичките ми познати и колеги са минали по точно този път — винаги на първото стъпало, или поне на едно от първите, има една фирма, която прави тази грешка — хабят се време, енергия и ресурси да се обучи персонала, но после са късогледи за по-различните изисквания, които имат вече “узрелите” професионалисти, и така ги губят (да не говорим, че някои пишман фирмаджии си мислят, че работниците им са крепостни селяни, и щом е почнал в тази фирма, в нея трябва да се пенсионира).
Ето тук съм и аз, и се подписвам под това с двете си ръце
И за финал, май наистина се оказва, че всички “хакери и програмисти” заработват freelancing
И аз в това число — преди пет години така събрах пари за първия си лаптоп, и после спрях. За мен е малко изтощително, защото много време и енергия отиват да си търсиш проекти. Обаче пък веднъж като си вече с “име” часпромите сами идват при тебе 
Ама “фрийлансването” е дълга тема, някой друг път трябва да си чешим езиците, и както става почти винаги, вместо да говора по темата, говора за себе си 
Станислав Бонев 13.01.09 в 19:02
Здравейте,
Отговорих на анкетата с “да”. Причината за това е не, че работата за момента не ме удовлетворява, а защото преминах през голяма криза на работното място, която отшумя, но усещам че се задава нова такава, макар и не толкова скоро. Както и Хамелеон, и аз търся възможности за развитие. А в сегашната фирма трудно бих получил такива. Самият офис на фирмата се управлява по начин, който въобще не ми харесва и не съвпада с това, което пишат по учебниците и в NovaVizia
Динамична личност съм и искам постоянно да съм в движение, като понякога ми се налага да съчетавам и работата с ученето. Ако не може да ми се намери работа ми доскучава. Ако пък покрай тази скука се намесят и не много добри отношения с някой от офиса – още по-зле.
Всеотдаен съм и правя всичко за фирмата, в която работя, но трябва да виждам и нещо отсреща.
Георги Танев 13.01.09 в 19:22
Настоящата ми работа ми харесва. Нямам представа, какво ме очаква през утрешния ден. За това и няма как да дам отговор на анкетата, тази година очаквам неочакваното
.
Николай Колев-съкратен учител 14.01.09 в 08:32
Добър ден, Уважаеми Господин Тодор Христов!
Благодаря за предоставената възможност .
Отговорих на анкетата с “Да”.
Получавам помощи до юли 2009г., поради закриване на училището.
Препесах се статията за интервю, автобиография и мотивационно писмо.
Работил съм 30г. в училище, никога не съм бил безработен, а и никога не съм се явявал на интервю. От седмица съм в този сайт, препратих го на 162 колеги от цялата страна(бивши завеждащи компютърни кабинети в селски училища). Всички сме минали 50 годишна въраст. Надяваме се, чрез Вашата помощ , да се научим и на пазарни отношения. Трудно се справяме с рискуването, особенно , когато ни искат пари, за да ни предоставят информация.
Продължаваме да си преписваме статиите, за да се самообучаваме.
Благодаря за отделеното време.
С Уважение дядо Кольо(с.Лисец,Ловешко)
Тодор Христов 14.01.09 в 08:40
Hamelleon – няма проблем с коментарите, нали за това е и блога? Желая ти пълен успех в новото начинание, което си захванал!
Манол, давай! Надявам се, че през 2008 си положил началото на твоята фирма и самостоятелна дейност и през 2009 ще надградиш постигнатото.
Калоян, да, късогледството, за което говориш е сходно и в други сфери, казвам го и от вече минал личен опит.
Станислав, добре дошъл с коментар тук! Мисля, че разбирам каква е болката ти. Сигурен съм, че в най-близко бъдеще сам ще узрееш за най-правилното решение и момента, в който да го вземеш. Успех!
Георги, да, има и такива моменти, и като че ли в тях има и някакво очарование – да нямаш нищо конкретно предвид през годината може би открива възможности за изненади и нови хоризонти.
Дядо Кольо (ако е удобно да се обърна така), много се радвам, че четете блога ни и Ви благодаря, че сте го препоръчали на толкова много хора! 162 души е много народ!!
Не знам доколко и с какво ще можем да Ви бъдем полезни, тъй като сме от различни поколения и с различен опит, но по всичко, което намирате за интересно тук и предизвикващо размисъл, можете да питате или просто да коментирате вашата гледна точка.
Николай Колев-съкратен учител 14.01.09 в 09:15
Добър ден, Уважаеми Господин Тодор Христов!
Благодаря Ви, за своемременния и обнодеждаващ отговор.
Аз, наистина съм дядо, двама зетьове и три внука, но имам амбиции да се науча изпреварващо, за да съм с техния език.
Вие може да сте ни помощник, за да се консултираме с Вас, за заливащия ни Спам от всякакви лотарии и “сърцераздерателни” писма за помощ.
Доста от нас загубиха пари, поради наивност и незнание.
Прочетох в писмото за участие в гласуване за Вашия сайт. Позволявам си да предложа, към указанието за стъпките, моля допишете, че на последния ред се пише (месец,ден,година), но това не е така в училище и ме затрудни в началото, а ще затрудни и други, като мен(burenkov18).
Получих писмото и потвърдих линка.
Препратих писмото за гласуване.
Благодаря за отделеното време!
С Уважение дядо Кольо.
Тодор Христов 14.01.09 в 09:41
За какво гласуване става дума?
Ние нямаме кампания за гласуване за нещо в момента, може би става дума за нещо по-старо като материал.
Ивалина Върбанова 14.01.09 в 10:09
Здравейте, Ивалина съм.Аз също отговорих с ДА на анкетата. Преподавам по руски език в едно училище, нямам нищо против учителската професия, но руският си заминава. Макар, че съм доктор по фолклор и древноруска литература, вече не виждам перспектива. Завърших и психология….а сега на къде?
Венцислав Топузов 14.01.09 в 10:26
Съгласен съм, че ако имаше отговор “друго” вероятно щеше да събере сериозен брой гласове:)
Аз отговорих с “да”. Фирмата, в която работя ми харесва, уча много неща и се чувствам добре. Въпреки това, постоянно следя пазара на труда и се информирам за какви хора къде се търсят. В този смисъл винаги си търся работа. Смятам, че няма да напусна настоящата си работа, освен при изключително рязка промяна в мотивацията, но въпреки това търсенето си продължава…
Татяна Христова 14.01.09 в 10:47
Следя коментарите с интерес и уважение към личните емоции, мнения и оценки, проблеми.
Да се работи във фирма, управлявана от хора, които не са особено наясно (както и съвсем не са наясно) какво точно трябва да правят, когато имат наемни служители, определено не е приятно, нито е перспективно.
Моята работа в държавна образователна институция не ме удовлетворява.
Не защото заплатата ми е малка. Не защото не мога и не умея да обучавам, да пиша учебници, статии, книги, да изследвам, да насочвам.
Не ме удовлятворява, защото ми липсва обратната връзка. Често пъти ми се случва да се улавям в оценка, че моят труд е напразен, ненужен и няма смисъл дали си добър и всеотдаен преподавател, след като можеш да си получаваш парите и като безотговорен и безхаберен, дори в случаите, когато си с по-висок пост!
Липсва ми и средата, в която можем заедно като преподаватели да развиваме системата за обучение, да промотираме продукта, който създаваме, да иновираме методите си, мисленето си.
Затова още преди 17 години се захванах да мултиплицирам знанията, уменията и опита в нещо сходно, но под формата на собствена предприемаческа дейност. Наложи ми се да науча много нови неща, да променя нещо в себе си, в т.ч. и физически аспект, да променя част от навиците си.
Аз отговорих на тази анкета с “не”. Смятам да продължавам да се развивам по този “модел” – да съм абсолютно точна и още по-интересна като преподавател, същевременно да бъда още по-добра и като автор в Нова Визия, и като консултант по управление на човешките ресурси.
В този смисъл поздравявам всички, които са заредени с цели и сили да ги постигнат.
Накрая едно мнение към Ивалина – Вие сте изследовател, владеете един език, който никога няма да отмре, имате психологическо образование. Намерете нещо, което можете да реализирате сама! Няма начин да не го откриете, стига да искате!
Майк Рам 14.01.09 в 11:19
Тошко, ще си позволя да направя една обява. Ако прецениш, че е неуместна – изтрий коментара.
На всички, които се чувстват недооценени или неудовлетворени от сегашната си работа и търсят ново поприще, в моя блог Нова работа предлагам възможността да направят свое собствено представяне пред потенциалните работодатели. Всеки, който иска да изтъкне своите уникални качества, за да открие мечтаната работа, може да получи собствена страница в Нова работа, която да го представя в най-добрата светлина. При това напълно безплатно!
Здравко Зафиров 14.01.09 в 11:25
Здравейте г-жо Христова,
. Важното е, че в даден момент всеки от нас търси начини за реализация по един или друг начин, а ако искаш достатъчно силно нещо, то ‘нещото’ рано или късно ще се случи. В крайна сметка наистина в анкетата отговор ‘друго’ би събрал най-много гласове, например в моя случай защото търся нова ‘работа’ в предприемаческата си дейност, не търся в професионалната ми дейност за момента. Давам и двата отговора едновременно, което ще промени процентите за ‘да’ и ‘не’ и…, ами интересна анкета.
безкрайно интересно от Ваша страна да се включите. В този ред мисли и в някаква степен продължение на Вашето включване, аз се опитвам да оцелея и да покатеря три фронта на веднъж – предприемачески, работа за фирма и обучение. На първият нямам все още особенни успехи, на вторият… (без коментар заради шефа ми, който чете блог-а), а на третия за сега вървят нещата бавно и славно
Тодор Христов 14.01.09 в 11:29
Майк, няма проблем, защо да изтривам коментара?
Ето още един път линка към блога: http://www.nova-rabota.com/
Здравко Зафиров 14.01.09 в 11:37
Здравейте Майк Рам,
Вашият коментар би бил доста полезен, но има една доста голяма група според мен потенциални потребители на услугата, които обаче биха се страхували да я ползват пълноценно. Имам в предвид хора, които работят в дадена фирма и търсят друга работа, в друга фирма, но са притеснени да напуснат работа свободно и да сии търсят късмета наново без да са намерили нова работа. Съответно един такъв потребител би се замисли да създаде профил в сайта за работа с оглед на възможността управителят му да види този профил при търсене на нов служител и да последва конфронтация с доста предвидими последици. Все пак възможно е да има решение на този проблем, сега ще разгледам сайта.
Надявам се да съм бил полезен с нещо, поздрави.
Веси Добрева 14.01.09 в 15:09
“ДА” – и това е защото Вовата е прав – предпочитам да си сменям работата на всеки няколко месеца или всяка година, само и само за да намеря мястото си и съответно да получавам парите, които биха ме удовлетворили. Никой не работи за едно “благодаря”!
Пепи Цекова 16.01.09 в 07:36
Аз отговорих с НЕ.Имам си чудесна работа в която съм влюбена ,върша я с огромно удоволствие и непрекъснато полагам усилия да се развивам в нея/защото без това не може/.Пожелавам на всеки да намери себе си ! Нямам време да прочета всички коментари ,но едно нещо ми прави впечатление-почти всички те са през т.нар. ‘работно време’ !
Тодор Христов 16.01.09 в 08:10
Пепи, благодаря за коментара.
Нашият блог (а и много други издания) се чете основно в работно време. Самата тематика на блога ни предразполага към това в случая – четенето на материали свързани с мениджмънт, маркетинг или човешки ресурси се превръща в част от работата, а не някакъв лукс или “между другото”, за свободното ни време.
Между другото, това е тенденция не само у нас, а и в целия свят.
Тодор Христов 16.01.09 в 17:16
Гласуването за анкетата приключи. Благодаря за всички, които се включиха и особено на онези, които оставиха своите интересни коментари!
Ето крайните резултати от анкетата, публикувани в материала “69% ще търсят нова работа през 2009″.
Георги Танев 16.01.09 в 19:46
@ Тодоре – Конкретно за мен е някак относително. Откриват се много възможности, дали някоя ще се осъществи – нямам идея, за това и не ги мисля особено. За да мисля конкретно ми трябва стабилност/ земя под краката, а в момента предвидимост няма и по мои прогнози стабилността може би ще дойде след време, за това конкретното е каквото мога за момента и го има.
Георги Танев 16.01.09 в 19:51
Средата е много подходяща за новости, новаторство, иновации и именно моята настройка в момента е да реагирам на всичко ново и това дава едно очарование, едни все нови и нови неща към които да се отнасям и да реагирам спрямо това, какви са те. За това и няма конкретно няма предсказуемост. Всички са конкретни, когато ми се случат
Пепи Цекова 17.01.09 в 22:50
Здравейте,господин Христов.Едва сега успях да прочета вашия коментар по повод моя.Може би сте прав по повод ”световната” тенденция да си ”говорим” през работно време.На мен лично ми е невъзможно.Но на всички,които се занимават с бизнес,мениджмънт,маркетинг и човешки ресурси ще препоръчам да прочетат две книги на Лари Уингет – ”Спри да хленчиш!Размърдай си задника!” и ”Размърдай си задника!Не се скатавай!Работи! Аз съм на 1000 % съгласна с него. С уважение! Пепи Цекова