Покрай томболата за книгата на Брайън Трейси “100 абсолютни закона на бизнес успеха” ми се струва уместно да популяризираме нещата, от които зависи дали ще успеем и с колко. За да бъдете в крак с тематата, ви приканвам да прочетете това и това, дори и да сте запознати вече с тези два материала.
На дневен ред сега поставям въпроса “Защо можем да успеем, ако вярваме на себе си?” Важен и фундаментален въпрос. Не случайно експерти по успеха (един от тях е самият Брайън Трейси) определят вярата като “закон” – т.е. повеля, норма, ако щете железен принцип, който трябва да следваме и спазваме, тъй както се следват и съблюдават законите в една държава.
Какво е законът за вярата?
Ако вярата са убежденията ни за нас самите, то от тази вяра зависи доколко ще се справим с постигането на своята цел.
Така изказан вербално, законът за вярата може да бъде приет като поредния шаблон. Две научни доказателства от социалната психология ще ви помогнат да го разберете и осмислите по-пълноценно.
Първо, същността ни като човешки индивиди е “преди всичко съвкупност от убеждения, от представи за него самия” (вж Тейлър, Ш, Л. Пипло, Д. Сирс, Социальная психология, 10 изд., прев. с англ., изд. “Питер”, 2004, с. 157). Всеки си има някаква самооценка за себе си – кой е, какво представлява, какви са качествата му. Лошо е, когато човек няма никаква самооценка за себе си.
Второ, ние хората използваме няколко източника на информация за себе си. Например, разбираме какви сме от историята на живота ни и от опита, който сме натрупали още в детските години и училището. Разбираме какви сме и по начина, по който ни възприемат други хора. Имаме своите убеждения и според това като какви се самовъзприемаме. И още, разбираме какви сме и когато се сравняваме с други хора.
Казано с други думи, ние хората сами формираме убеждения и представи за себе си и няма как някой друг да ни ги вмени, освен ние самите. Имаме убеждението, че сме красиви, ами това означава, че сме красиви. Ако някой друг ни каже същото, добре дошъл да е. Ако хората ни харесват и приемат, значи има защо.
Джак Канфийлд – също гуру в сферата на личностното развитие и успеха ни стимулира още и със следното:
“Вярата в себе си е избор. Тя е нагласа, която се изгражда с течение на времето. Разбира се, хубаво е да имате подкрепата на позитивно настроени родители, но в живота много по-често става така, че родителите ни са доста консервативно настроени и ни предават в наследство своята силно ограничена вяра и негативно отношение към собствените възможности… Вие сами решавате в какво да вярвате!”
(вж Канфийлд, Д. Принципите на успеха, изд. Обсидиан, София, 2007, с. 63-64)
Как да прилагаме закона на вярата?
Първото условие е да можем да се самоопределяме. Когато ни питат “Моля, представете се”, да знаем какво да кажем, освен името и фамилията си. Може би чрез досегашния си опит? Или чрез качествата и талантите? Или чрез това, което другите казват за нас?
Второто условие е да забравим думите “Не мога” или “Бих искал да мога”. Джак Канфиийлд счита, че тези думи ни лишават от сила и ни правят по-слаби, още в мига, в който ги изричаме. Можем да пропилеем безполезно целия си живот с убеждението, че не можем.
“Мозъкът ви е устроен така, че може да реши всеки проблем и да изпълни всяка задача, която му поставяте. Думите, които изричате, влияят върху тялото ви. Това особено личи при прохождащите деца. Тях нищо не е в състояние да ги спре. Убедени са, че могат да преодолеят всякаква бариера, колкото и висока да е тя.”
(вж Канфийлд, Дж. цит.произв. с. 66)
И още едно, последно условие. То е да изгоним страха и съмненията в себе си. Това са много сериозни бариери пред успеха, защото задушават и убиват тотално вярата ни, че можем и ще постигнем целта си. Психолозите знаят, че могат да ни помогнат да се справим със страха си, като ни стимулират да изречем ясно от какво се страхуваме и защо.
В резюме
Успехът идва при този, който вярва на себе си. Вижте кои сте, забравете “Не мога” и “Бих искал да мога” и изгонете страха и съмненията веднъж и завинаги!
Желая ви успех!
{ 3 trackbacks }
{ 16 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Цветан Дичев 10.02.09 в 12:04
Това вече е една много добра и мотивираща статия. Аз лично познавам доста хора, които имат прекалено ниско самочувствие за себе си и като ги гледам това не води до нищо хубаво. Но познавам и други, които пък имат прекалено голямо самочувствие и това също не води до много хубави неща. Според мен трябва да се намери средното положение и всеки да си тежи на мястото. Важно е, да си поставяме цели, но нито прекалено високи, нито прекалено ниски, за да може да ги осъществим и в същото време да изпитаме едно удовлетворение.
Поздрави.
Радослав Станков 10.02.09 в 12:32
Все пак – “човек е толкова голям, колкото са големи мечите му”, въпреки че и със самочувствието и вярата в себе си, както и със всичко друго, в твърде големи количества става лошо нещо.
napster 10.02.09 в 12:39
Много мотивираща статия. Сигурно я пишеш от личен опит и съм напълно съгласен с нея.
hristo 10.02.09 в 12:40
tazi statij mnogo mi haresa.beskraino mnogo vi blagoda rj.4aooooooooo
Майк Рам 10.02.09 в 14:11
Вярата в себе си и постоянството в тази вяра са могъщ фактор за успеха на всеки човек. За съжаление, точно постоянството понякога ни липсва и това разколебава вярата ни. Иска ни се всичко да става бързо и лесно и когато не се получи, лесно се разочароваме и губим надежда.
Търпението и упоритостта са другите важни съставки, които заедно с вярата могат да ни доведат то желания успех.
Майк Рам 10.02.09 в 14:12
Благодаря за интересната статия! Не знаех, че Джак Канфийлд е вече преведен на български. Струва си да се прочете!
Татяна Христова 10.02.09 в 15:52
Е, няма какво друго да изкажа, освен задоволство, че млади хора коментират позитивно закона за вярата. Благодаря ви и вярвайте на себе си, когато сте устремени към успеха.
gr8 11.02.09 в 11:01
Много благодаря за полезната статия!
Самият аз съм наясно, че трябва да имам вяра във възможностите си, за мога да постига нещо. За съжаление, мислите (и добрите и лошите) са нещо много бързо и трудно се спират преди да са влезли в съзнанието ни. Както е написано и в статията, собсвеният ни образ се е изграждал цял живот и трябват много усилия, за да се промени тенденцията към по-добро.
Пожелавам успех на всички в този процес!
Веселина Шишкова 11.02.09 в 16:57
Здравейте,
Много интересна статия! Аз напълно заставам зад тезата, че човек, когато вярва на себе си успява. Личната преценка за мен е от същ. значение, тъй като човек, ако знае действително какво е и какви качества притежава, би знаел и как да ги използва. Аз лично не използвам не мога, но използвам бих искала да мога … ( да пилотирам, разбира се в кръга на шегата). Личностното ни убеждение е много важно за нашето развитие. Мисля, че самочувстието ни се гради и на квалификацията, която сме придобили, а хората, които казват не мога, незная как, не съм достатъчно добър за тази работа и т.н са хора, които не вярват на себе си или които искат от другите да ги убеждават в обратното. Аз също искам да кажа на всички да вярват в себе си и да благодаря за прекрасната статия.
Поздрави,
Веси
Татяна Христова 11.02.09 в 17:09
gr8, разрешавате ли една мъничка препоръка. Попитайте хора, които са искрени към Вас какво мислят, как Ви възприемат. По този начин ще научите още неща за себе си. “Обратната връзка” е много важна, за да си повярвате!
Към Веселина – опитайте да не употребявате “Бих искала да…”. Кажете направо “Искам да…”, “Мога да…”. Ще видите как нещата около Вас се променят във Ваша полза.
Благодаря, че този материал ви е допаднал и ви е бил с нещичко полезен.
Следете поредицата – на всяка цена!
Калчо 11.02.09 в 19:33
Наистина интересен материал. Като продължение и в подкрепа на темата препоръчвам книгата “Бъди господар на живота си” от
Д-р Уейн Дайър.
Благодаря!
Gergina Petkova 13.02.09 в 21:32
Mnogo hubava i vqrna statiq:)Az li4no haresvam Djak Kanfiild i negovite knigi,sa6to “Tainata”…Smqtam,4e tova e istinata i te ni q razkrivat po dostapen i uvlekatelen na4in.Blagodarq!
Николай Колев-съкратен учител 14.02.09 в 07:10
Добър ден, Уважаема Госпожо Татяна Христова!
Благодаря Ви, за провокиращият замисляне материал.
Излизам от консервативна система- училището, в която се толерираше- способността да възпроизвеждаш. Признавам си, че ми е трудно, след 30 години на държавната ясла. Запазил съм стремежа към учене, това е моята крепяща ме вяра, че си заслужава да се пресегна към свободния пазар, а не да съжалявам за сигурността.
Липсващата ми финансова грамотнот, ще придобия тук, чрез такива статии в този ограмотяващ ме сайт.
С Уважение, дядо Кольо.
Татяна Христова 15.02.09 в 17:56
Г-н Колев, здравейте!
Осъзнали сте това, което е най-трудно за осъзнаване – да се напусне илюзорната зона на комфорт (държавната работа, във Вашия случай) е по-добре, отколкото да се търпят неудобствата на една система.
Поздравявам Ви за вярата Ви в ученето и за намерението Ви “да посегнете”, както казвате Вие към свободния пазар!
Останете наш читател!
Татяна Христова 15.02.09 в 18:00
Добре е, когато нашите читатели – Калчо и Гергина в случая – остават в коментарите си и заглавия на други книги с подобна тематика.
Надявам се с това да помогнат на други, които искат да четат и укрепват самочувствието и самооценката си.
Мая 21.02.10 в 10:36
Мисляа, че човек може да придобие относително точна самооценка за себе си само когато действа и непрекъснато сверява часовника си с реалния свят.
Познавам хора, които имат наистина нереално висока оценка за себе си и да, успяват, но по пътя към успеха стават смешни и не се ползват с уважението на другите хора. Познавам хора, които имат висока оценка за себе си, непрекъснато си утвърждават, че всичко им е наред, но не предприемат нищо – очакват, че светът им е длъжен, при което разбира се нищо не се случва и след време падат от високо. Ниската самооценка пък рядко води до нещо добро.
Един мой преподавател, хирург, често ни казваше: “Човек трябва да знае къде да не пипа”. Смятам, че това с пълна сила се отнася за всичко в живота. Както малкото дете прохожда бавно и внимателно, но не се отказва, така и човекът трябва да преценява възможностите си и целите си и да подхожда реалистично към тях. Малките успехи подобряват себеоценката, големите неуспехи от непремислени действия я снижават драстично, понякога фатално. Не всичко е възможно, но аз вярвам, че появи ли се у нас желание за нещо – то Е възможно. И вярвам, че всеки човек в себе си знае кое и доколко е възможно за него на даден етап.