Познавам хора, които имат наистина нереално висока оценка за себе си и да, успяват, но по пътя към успеха стават смешни и не се ползват с уважението на другите хора. Познавам хора, които имат висока оценка за себе си, непрекъснато си утвърждават, че всичко им е наред, но не предприемат нищо – очакват, че светът им е длъжен, при което разбира се нищо не се случва и след време падат от високо. Ниската самооценка пък рядко води до нещо добро.

Един мой преподавател, хирург, често ни казваше: “Човек трябва да знае къде да не пипа”. Смятам, че това с пълна сила се отнася за всичко в живота. Както малкото дете прохожда бавно и внимателно, но не се отказва, така и човекът трябва да преценява възможностите си и целите си и да подхожда реалистично към тях. Малките успехи подобряват себеоценката, големите неуспехи от непремислени действия я снижават драстично, понякога фатално. Не всичко е възможно, но аз вярвам, че появи ли се у нас желание за нещо – то Е възможно. И вярвам, че всеки човек в себе си знае кое и доколко е възможно за него на даден етап.

Осъзнали сте това, което е най-трудно за осъзнаване – да се напусне илюзорната зона на комфорт (държавната работа, във Вашия случай) е по-добре, отколкото да се търпят неудобствата на една система.

Поздравявам Ви за вярата Ви в ученето и за намерението Ви “да посегнете”, както казвате Вие към свободния пазар!

Останете наш читател!

Благодаря!

Към Веселина – опитайте да не употребявате “Бих искала да…”. Кажете направо “Искам да…”, “Мога да…”. Ще видите как нещата около Вас се променят във Ваша полза.

Благодаря, че този материал ви е допаднал и ви е бил с нещичко полезен.
Следете поредицата – на всяка цена!