Наясно съм, че някои веднага ще намерят аргументи против тезата за успеха и късмета. Въпреки това, прочетете и помислете. Ако искате, мислете по малко, но поне в продължение на няколко дни или седмици. Вярвам, че е възможно да преоткриете себе си и сами да се убедите, че успехът е по-скоро следствие на някаква причина, колкото въпрос на личен късмет.
За тези от вас, които искат да извървят този път, препоръчвам горещо един безценен помощник – книгата “100-те абсолютни закона на бизнес успеха” на Брайън Трейси, световноизвестен автор на тема “личен успех и бизнес успех”, харизматичен лектор и презентатор, бизнес консултант на компании по цял свят. И да погледнете непременно този материал за успеха.
Това, което искам да направя сега, е да ви насоча към няколко основни неща от уроците на Трейси.
Както повече съвременни експерти по личностно развитие, Брайън Трейси счита, че животът и успехът са единствено в нашите собствени ръце. За аргумент използва един от най-важните закони – “Закона за причината и следствието”.
Какво е Законът за причината и следствието?
Този закон гласи, че всичко се случва поради някаква причина, съответно всяко следствие има специфична причина, независимо дали осъзнаваме това, дали виждаме причината и следствието, дали ни харесва да мислим по този начин.
Законът за причината и следствието е формулиран от великия мислител Аристотел и е станал “железен” закон на западната философия, а аз бих добавила и на западния начин на мислене и частично на западния начин на правене на бизнес, на кариера и пр.
“Успехът, постижението, богатството, щастието, просперитетът са директно или косвено следствие от специфични причини или действия. Това означава, че ако сте наясно със следствието или резултата, към който се стремите, можете да го постигнете.”
(Трейси, Б. 100-те абсолютни закона на бизнес успеха. Издателство Световна библиотека, София, 2008, с.22)
Ние май не мислим по този начин. Говорим, пишем, мислим и се молим на късмета. Баем му, вместо да запретнем ръкави и да обмислим какво искаме и как ще го постигнем.
А мислите са голяма работа! Те са съзиданието, силата, те са нашият свят, който е вътре в нас, а не извън нас. Ако свикнем да мислим за причините и следствията (резултатите), няма как да не сме наясно какво следва да правим, за да успеем да стигнем до резултатите, които търсим!
Според Брайън Трейси успехът идва, когато:
- Силно вярваме в него и в себе си.
- Силно се надяваме и самомотивираме.
- Опитваме се да се превърнем в жив магнит на резултатите, които търсим чрез собствените си мисли и възприятия.
- Поемаме пълнен контрол върху това, което искаме да постигнем (концентрираме се изцяло върху него).
Ето един пример от моите часове в курса по “Мотивация и кариера”.
Имаше едно момиче – студентка с отличен успех по всички учебни предмети. За 5-те години на своето следване имаше само 2-3 месеца опит в реална трудова среда. Тя твърдеше, че няма късмет, затова не може да си намери подходяща работа.
Накарах я “да нарисува” работата, която би желала да работи. Каза, че не можела да определи какво й харесва. Помогнах с един тест, с който би могла да се самопредели какво й харесва да прави, вкл. и да работи.
Получи се нещо, но впоследствие момичето не можа по никакъв начин да направи връзка между своите любими действия и длъжностите, за които евентуално може да кандидатства за работа, макар че я подпомагах с тези и идеи. Не беше съгласна с нито едно от тях. Беше си наумила, че за работа се търсят някакви по-особени качества, които тя не притежавала.
В същото време изпитваше трудности и с откриване на своите лични силни страни. Нямаше куража и да помечтае като каква се вижда след 3 години. Тя все още не работи…
В този ред на мисли, вижте страхотната презентация на изпълнителния директор на Apple Стив Джобс “Трябва да откриете това, което обичате”. Тя е свързана с примера, който ви дадох току що.
В резюме
Не можем да успяваме, ако не търсим причинно-следствените връзки в нас и около нас.
Затова по-скоро бих нарекла късметлии тези, които знаят кои са, какви са конкретните цели, към които се стремят и как ще ги постигнат с помощта на силна вяра, силна лична мотивация и вътрешен контрол над собствените действия!
Желая ви успех! Много и от сърце!
{ 2 trackbacks }
{ 36 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Майк Рам 22.01.09 в 11:44
Напълно съм съгласен! Успехът идва при подготвените. Може да има и някаква доза късмет, но човек този, който е работил здраво, ще го привлече.
Stefan Rusev 22.01.09 в 15:25
Във спорта има една максима: Късмета е на страната на силния.
Има се предвид на този, който опитва и се бори, а не който седи и чака късмета да кацне.
Татяна Христова 22.01.09 в 17:50
О, да! Здрава работа и опит да се преборваш се две важни условия, за които пишат и Майк и Стефан.
И все пак, приятели – има едно нещо, което е по-важното. То е да знаеш какъв резултат искаш да постигнеш.
Янка Георгиева 22.01.09 в 18:24
Много вярно!
И за съжаление примерът с момичето е по-скоро правило в днешно време. Много студенти залягат над книгите с надеждата, че няколко шестици повече ще отворят вратите на мечтаната кариера.
Тайничко се надяват някой ден да работят в голям лъскав офис на някоя известна международна компания, да са заобиколени от изтупани в костюми колеги, да ходят в изискани ресторанти на обяд и на боулинг с колеги в петък вечер….. И понеже са умни и амбициозни знаят, че не трябва да се отказват от мечтите си, те се посвещават изцяло на образование и просвета. Завършват с отличен => мама и тати също са доволни..
И тогава настъпва големия ден, когато вече идва момента на насладата да развеят гръмко дипломата и да …. да кандидатстват?!? И тук вече удрят на камък… Къде да кандидатстват, защо, дали ще се получи, ами ако не стане, какво ще работят, дали ще им хареса???? Изникват хиляди въпроси, за които не са подготвени и от тук следва заключението “Българското образование не струва!” или “Завърших с 6, а не мога да си намеря работа, ще напускам България!” Как да им се обясни, че през всичкото това време, прекарано в мечти, те не са се замислили, как биха могли да се впишат в тази мечта….Познавам мои връстници, които завършват финанси, интересуват се от маркетинг, кандидатстват за работа в логистична фирма и накрая приемат предложението от Call center-a, защото изисканията са по-ниски, сигурни са, че ще се справят с езика (поне ще го упражнят доколкото е възможно), а и няма да се изложат толкова, ако се окаже, че не са подходящи. И въпреки това са нещастни от избора си, за което в повечето случай поради някакви странни причини обществото се оказва виновно..
В бизнеса съществува максима, че отделеното за стратегии време, не е изгубено време…Така че всеки, уважаващ себе си човек, трябва ежедневно да отделя време за размисъл накъде се е запътил, къде иска да стигне, и как може да стигне? И тогава няма да разчита на случайността и да обвинява лошия си късмет, а ще се изуми колко лесно е да бъде щастлив и успешен!
Татяна Христова 22.01.09 в 18:47
Да, без да обиждам, има много такива хора, каквито ги описва Яна Георгиева.
Здравко Зафиров 22.01.09 в 19:26
Здравейте и от мен,
моите уважения на г-жа Георгиева, идеално описва ситуацията с думи. Аз лично в даден момент съм бил така, предполагам всеки в даден момент от живота си е минал през подобна ситуация преди да осъзнае, че късмета е функция на причинно-следствената връзка. Дали е идеалистично или не, и аз вярвам, че няма непостижими мечти стига да ги желаем достатъчно силно, да работим за сбъдването им и да помним дори и в най-трудният момент на къде вървим и защо искаме да стигнем там.
Evgeni 23.01.09 в 09:29
Здравейте!
Като говорим за успех, бих желал да обърна внимание и на още две неща:
1) Дефиниранме какво искаме да бъдем в дългосрочна перспектива и какво да направим в краткосрочен план и
2) трябва да се основава на морално-етични ценности. Тук имам предвид не “белезите” на успеха (препратка към статията на Т. Христов от началото на месеца), а вътрешното удовлетворение, че човек гради и създава.
Между другото, мисля, че хората които са завършили с отличие са доста по-ориентирани от останалите, зашото 1) имат визия за успеха (дори и да се основава на “марките”, все пак е нещо) и 2) работят (учат), за да го постигнат. Разбира се, всяко правило си има изключения. Във всички случаи, 6-цата в дипломата е един актив, който е вечен и е доказателство за личността. А да се внушава, че резултатите в университета не са релевантни за професионалната реализация, е малко крайно. Те са носител на информацията, че човекът е мотивиран, стреми се към резултати и действия, ориентиран е, и мисли дългосрочно… Списъка е безкраен
Поздрави,
Евгени
Евгени Евстратиев 23.01.09 в 09:31
Как да открием истинското си призвание от Брайън Трейси.
1: Какво правя наистина лесно и добре?.
2: Кои от нещата, които съм правил досега, са най-свързани с успеха ми?
3: Какво бих направил различно сега, когато зная това, което зная?
4: С какво бих избрал да се занимавам, ако утре спечеля пари
от тотото?
5: Ако успехът ми беше гарантиран, с какво бих се занимавал?
Ако си зададете тези пет въпроса и намерите отговорите, ще промените целия си живот
Според мен няма нищо лошо да завършиш висше образование, но то пак трябва да бъде не само за да отбиеш номера а да е свързано с бъдещето ни.В тази връзка бих искал да ви препоръчам и книгите на Робърт Кийосаки.Като прочетете “Богат татко Беден татко” става ясен въпроса за късмета и труда който го съпътства.
Татяна Христова 23.01.09 в 09:36
Точно по този начин мисля и аз – първо трябва да знаеш къде искаш да отидеш, второ, трябва да знаеш как ще стигнеш до там, трето, трябва да следваш пътя упорито. Иска се и огромно търпение. Много хора се отказват да успяват, защото са нетърпеливи.
В този смисъл е полезно “да разделим” крайната си цел на по-малки “стъпки” и всяко постижение да празнуваме от сърце и душа. така по-лесно ще се придвижваме към края.
Татяна Христова 23.01.09 в 09:55
Включвам се отново. Боя се, че някой може би ще ме разбере не по този начин, към който се придържам в по-горния материал.
Аз не съм против отличните студенти в университетите (или учениците в училищата). Оценявам техните усилия, труд и постигнат резултат. И аз, и моите синове са били отлични ученици и студенти.
Примерът, който давам в статията е за отлична студентка, която не иска да има “отличен” (или поне “много добър”) по своята собствена реализация! Тя може и да има знания по учебните дисциплини, но не иска да научи повече за себе си, за това, което може, за това, което й се харесва да работи. А може се страхува да разбере каква е?!
Евгени, ти си прав сигурно за себе си, че “шестицата” е актив към дипломата. Но като преподавател в университет заявявам, че сега в университетите шестиците се получават много лесно – няма изисквания за прочетена литература, няма изисквания за умения за мислене, няма изисквания дали студентът може да анализира една ситуация, няма устни изпити, за да се преценят възможностите на студента да изложи мнението си, да използва аргументи в устен разговор. Ако въпросът е “развит” в писмен вид, така както е развит в учебника – шестицата ти е в кърпа вързана. А какво да кажа за успешните опити за преписване?
Пламен Господинов 23.01.09 в 11:38
По мои наблюдения от приятели и познати в различни университети в страната, само в ТУ шестици се изкарват със знания (и благововението на преподавателя). Образованието е доста обширна тема, колкото ми се иска да продължим да задълбаваме в нея това ще ни отклони от темата на статията
Ще дам един кратък пример: завършилите образованието си в академията на пожарната се разпределят по следния начин:
1. Отличниците в административен отдел.
2. Останалите ще се борят с огъня в реални ситуации.
Мисля, че и сами можете да се досетите какви са причините довели до горните следствия
Жасмина Милева 23.01.09 в 13:49
Има една приказка, която мисля е точно за случая – “човек, когато иска да направи нещо, то той търси начини да постигне целта си, а когато не иска – търси причини”. Горецитираният случай със студентката илюстрира точно тази поговорка – когато нямаш сили или желание да постигнеш нещо, най-лесно е да търсиш оправдания и причини защо това не може да стане.
GR8 23.01.09 в 15:44
Който е измислил късметът е лош човек
Абсолютно съм съгласен с Янка Георгиева. Само, че според мен, наистина обществото има известна вина. Защото, ако това е прецедент (а то напълно изглежа, че е), то тогава явно тези момичета и момчета не са подготвени а това, което ги очаква след дипломиране. А кой трябва да ги подготви? Та те са хора с висше образование, не знаят ли какво ги очаква?
На колко от завършващите студенти им е обяснено кавко ги чака, как се кандидатства за работа, как се пише мотивационно писмо и CV ако щете, как се държи човек на интервю, какво да очаква? На кого му влиза в задълженията да им обясни тези неща.
Имам чувството, че като цяло образованието се отдалечава все повече и повече от истината, от съвремието ни.
Пример: Едно познато момиче сега завършва “Икономика на туризма” в УНСС. Обаче, за да почне работа в туристическа агенция, трябва да вземе IATA сертификат, като курсът и струва близо 2000 лв !!! На този курс и обясняват основни неща, които един работещ в тур.агенция служител трябва да знае. И познайте какво, 95% от нещата, които изучава са и съвсем нови. Т.е. за 4 години в УНСС, тя не е научила най-основното, което иначе се взима с двумесечен курс, нещо което и е необхоимо, за да започне работа по специалността!!!
Моля изразете мнение кой е виновен в този случай?
Стефан Русев 23.01.09 в 16:49
Според мен въпроса с образованието е много сложен.
Каквото и да е образовението няма как да зъвършиш и да знаеш всичко и да си стоиш спокойно, че си научил нужното и спокойно да си ходиш на работа. Светът върви напред и се развива, непрекъснато се откриват нови неща във всяка област. Целта на образованието е да даде сериозна основа за професията, но няма как за 5 г да научиш всичко, което ти е нужно за професията за цял живот. Професията и живота изискват повече от научаването на лекциите и учебниците на преподавателите.
Основнат идея на статията е работа, цел, вяра, много страст в работата. Така че според мен каквото и да си завършил не продължиш ли с усъвършенстването си загубен. Един пример: ако лекър не упражнява професията си 5 г, той губи право да работи тази професия.
Моето мнение за отличниците и другите е следното. Често другите водят много различен живот от отличниците, дори и “спане по дискотеките” и успяват да открият начини как да си вземат изпитите и са постоянно в напрежение за това дали ще успеят да се справят. И когато завършат те за способни на повече различни идеи, просто защото са свикнали да правят нещата не по установение начин. А това е много поучителна пътека. Повярвайте ми аз съм от вторите. Научаваш всичко по-трудния начин.
Естествено от нас си зависи как ще се развием, дипломата е просто основа.
Татяна Христова 23.01.09 в 17:00
GR8, по този върос има материали в Нова визия – секция “Образование и кариера”.
Позволете да не се съглася с това, че в една университетска специалност трябва да бъде включено и обучение по стандартите на международна организация. Но съм съгласна, че учебната програма на всяка специалност следва да предвижда практически занятия, казуси от практиката и пр. Уви, формално това изискване го има – но само на книга.
Питате кой е виновен – не е само един.
Но нека не се отклоняваме от темата – тя е за избора между успеха и късмета.
GR8 23.01.09 в 17:06
Благодаря за бързия отговор от Ваша страна.
Определено и аз бих заложил на късмета, но да видим дали ще остана на това мнение, когато нещата опрат до работа
Приятна вечер и спокоен уикенд!
Татяна Христова 23.01.09 в 17:58
Ясно, слагаме точка на въпроса за отличниците – аз мисля, че е хубаво е да си отличник, но отвреме навреме просто е нужно и да спиш по дискотеките, защото това също е опит, както казва Стефан.
Stoyan 23.01.09 в 18:13
Успехът среща тези, които го търсят и вървят към него, пътища много
Пламен Караиванов 25.01.09 в 17:19
Да имаш цел, да знаеш къде са ти силните страни, да имаш знания и умения, да поемаш рискове, да се изградиш като лидер – в България за съжаление не е се обръща достатъчно внимание- нинапразно по света има толкова много книги. А това е единственият път към намиране на най-доброто за бъдещият ни живот. Може би и затова много хора се лутат и България трудно напредва през последните 20 години. Нека тези неща да са по-популярно написани или да има курсове за успех – там младите хора ще намерят повече.
Димитър Минков 27.01.09 в 10:15
Много хубава тема…
Както обикновено някои от дискутиращите преминават в друга плоскост и се хващат за несъщественото от темата (не че не е съществено за живота като цяло, но все пак е офтопик в случая). А това може само да покаже как разбират целите като цяло.
За мен закона за причината и следствието не е закон, а аксиома – т.е. не е необходимо да се доказва, а да се осъзнае. Изхождайки от закона за запазване на енергията (т.е. че нищо в природата не се губи или не идва от никъде
) е необходимо да се самоопознаем. Да се огледаме къде сме. Примери с нереализирани мечти и визии за жовота колкото искаш и то не само в милата ни родина. Успеваемостта не е следствие само на образованието като форма на следване в колеж или университет. Ако беше така един доста успял за мен човек нямаше да направи реалити, в което да премерят сили хора от двете страни – такива завършили университети и такива завършили гимназии и колежи. Успеваемостта е следсдствие на нагласа – нагласа да си силен да промениш условията, които не спомагат за реализирането на идеите (мечтите) ти, а не да седиш и да се оплакваш, че нямаш късмет. А тази нагласа не се изучава в училище. Тази нагласа започва да се изгражда от самото раждане – в семейството, в средата на общуване, в средата на влияние… Всеки с мирогледа си (ако ми позволите да перефразирам една поговорка)
С пожелание за успехи
Николов 29.01.09 в 16:44
Много вярно!
Това с отличничката за съжаление се среща доста често и е резултат от калпавата ни образователна система. В училище те учат да не мислиш самостоятелно. Прочети това. Нарисувай онова. За утре научи тема 1 и 2. Ако се съмняваш в нещо питай учителя. Учат те да се подчиняваш. Ако спечелиш удобрението на учителите като се подчиняваш родителите са доволни.
Но какво става като дойде момента за избор на професия? Когато учителят попита ученикът какво би желал да учи отговорът е “Не знам. Вие ще кажете какво ми е необходимо. ” 12 години са му казвали как и какво да мисли. Настава паника и объркване.
Поздрави!
Татяна Христова 29.01.09 в 17:14
Не считам, че за всичко са виновни учители и преподаватели. Семейството и родителите по-конкретно играят изключително важна роля за възпитанието на своите собствени деца.
Иначе съм съгласна, че методите на обучение у нас не развиват мисленето и талантите.
Поздрави и от мен.
Георги 29.01.09 в 20:49
Някак си се пропускат трудностите при постигането на успеха.
Следствия и резултати, това е така, но е също и много дълбока тема. Също така е и трудно да знаеш следствията от действията си и да предвидиш резултатите си. Живато в голяма степен е трудно предвидим.
За успеха едно знам. Той до голяма степен се определя от условията, в които си бил до сега. Естевено това не те обрича задължително на повал или успех, но за да успееш трябва да надрастнеш тези условия. Това става обикновено чрез неформално учене, познаване на себе си и закономерностите в обществото. Тогава можеш да нарушиш съзадените правила от средата ти и да успееш.
Татяна Христова 30.01.09 в 09:39
Георги, не мисля, че представлява толкова голяма трудност човек да си определи човек какво е това, което иска да постигне – днес, в края на седмицата, в края на месеца, след 2 или три месеца, в края на годината. Това са резултатите или “следствията”.
След това следва да си планира подходящите действия, с които може да постигне тези цели.
И няма нужда да се нарушават създадените правила в средата, за да си гарантирате успеха.
Георги 30.01.09 в 11:41
Наистина е така г-жо Христова. Това, за което пишете изисква повече от просто поставяне на някаква цел. За мен нещата са по-сложни и изискват познание и умения, за да се поставят и изпълнят целите. Но това е началото. Поставянето им.
Това, което ме подразни е цитата от Трейси. Прекалено опитимистично, нереалистично (реализма не бъркам с негативизма) и опростено обяснява нужната нагласа. Може и да се заблуждавам, но нещата не са толкова прости.
Татяна Христова 30.01.09 в 15:58
По-добре е, когато нещата се представят опростено, отколкото сложно. Експерти като Трейси се харесват от хората, защото нещата се обясняват по-обикновено, така че да го разберат.
Мисля, че и Вие можете да се справите. И гледайте по-оптимистично!
Пламен Караиванов 30.01.09 в 18:51
Двигател на желанието за успеха е твърде личен, всеки сам ще си го избере и може да бъде всякакъв от любов до омраза, желание нещо да го правиш по собствен начин, дори и да си избиеш комплексите или пък желание за един по-модерен и хармоничен свят.
Виждам много млади и интелигенти хора, които знаят и разбират всичко за успеха, лидерство, поставянето на цели, изчели са доста книги но спират до тук – никога няма да направят следващата стъпка- да започнат реализацията на целта, според мен там е трудността. Ще работят години работа, която не им харесва, ще се задоволяват със заплата, която не им стига, ще се съобразяват с началници, които ги тъпчат и т.н.
Както един успешен автор беше писал- На една ограда стояли 4 гарги и решили да отлетят. Колко гарги са останали? Отговорът е 4. – те само решили, но не са го изпълнили.
Тодор Христов 30.01.09 в 18:57
По повод “изпълнението” на нещата, насочвам към един по-стар материал в блога ни – ревю от Татяна Христова на една книга, озаглавено “Насочете управлението на компанията си към “изпълнение”, ако искате да постигнете целите”.
Без изпълнение на плановете и желанията едва ли можем да говорим за успех, безспорно. Всъщност, за това говори и Брайън Трейси в цитата по-горе – той говори именно за действия.
Георги 30.01.09 в 22:42
@Пламен Караиванов
Кой е този автор и книгата му.
Пламен Караиванов 03.02.09 в 19:33
@ Георги
В една от първите книги на Робърт Кийосаки от поредицата «Богат татко. Беден татко»
С удоволствие си купих книгата: “Изпълнeниeтo: нoвaтa тeoрия зa упрaвлeниe и oргaнизaция” от Рaм Чaрaн, Лaри Бoсиди.
А също намерих нещо полезно в нета – Център за финансово образование -http://knol.google.com/k/-/-/1b83qwh9pls45/1#
Кремена Дачова 12.03.09 в 16:39
ако приемем, че в съглавието е синтезирана основната теза на материала….
присъединявам се към тези, които я споделят, с една, единствена уговорка:
думата “някаква” е НЯКАКси неуместна!
Успеха /…иска ми се да маркирам, че тази дума може да има доста различни измерения…./ “идва”, бих казала не по “някаква” причина при всеки от нас, а само при тези, който силно* са ГО /неГО -успеха/ пожелали(1); и са повярвали** във възможността му /или в това,че го заслужават!/.
————
* думата силно, в случая се нуждае от пяснение…/всеки би се запитал, най-малко…”ама, колко силно?…”/, но поради естеството на моето участие /коментар/ се ограничих само с няколко думи…
** тук споменавам само една от модалностите на думата “вяра”;…но можете да поразсъждавате на тема: вяра-та е и НЕмислене – приемане; без проверката на разума – безУсловно приемане;…….
да Вярваш,че заслужаваш Успеха, означава да се абонираш за него!….
леле,….ужасно дълго се получи….
Извинете ме!
ПЛАМЕН 15.01.10 в 23:22
Здравейте.Случайно попаднах на тази тема.Много се радвам,че в @ има такива хубави дискусии и разяснения.Та да кажа да себе си.В живота ми всичко е идвало един вид на готово,с голяма лекота съм постигал всичко.Просто за миг си го помислям и се случва-рано или късно /дори след 1-2-3 години/.Мисля си,че е от силата на мисълта.Не знам.Просто дори и на майтап за милионна от секундата да си помисля нещо и след време то се случва.Много странно ми беше в началото.Но след това свикнах с него.От 1 година загубих това умение и искам да си го върна.Лиспва ми мотивация,липсва ми желание.Просто ей така изведнъж всичко в живота ми се стори прекалено лесно и постижимо и се отказах от преследване на цели.Заради парите е според мен.Задоволен съм от тях и почти нищо друго не ме интересува.Когато човек има за какво да се бори – точно тогава показва какво може.А когато няма за какво да се бори – просто се носи по течението,даже самият той изпреварва течението,което го е понесло с определена скорост.Имам чусвтвото,че някакви сили ме карат да правя безумици.Държа се като пълен идиот.Искам да се върна към себе си,но не знам как.Просто последните 3 години съм в огромна дупка.Просто реших да дам почивка на личностат си и “изключих”,но сега не мога да се върна пак към себе си.Просто от прекалена увереност,че съм много добър във всичко и нямам никаква мотивация да се доказвам.Ккоето беше мой основен приоритет преди този период.Моля,помогнете ми,ако знаете как.
Кремена Дачова 17.01.10 в 12:50
здравей Пламен,
.
развълнува ме това, което си написал…Наи-вероятно защото историята ти удивително ми напомня моята…Но това са доста лични неща и ми се струва неуместно да ги коментирам в @, както ти го наричаш
ако искаш, можем да си разменим коментари на имейл:
omaj@abv.bg
Кремена
Пламен Караиванов 17.01.10 в 23:25
Здравейте,
Хубаво е че има сред нас хора, които с лекота постигат целите си. И нека това да не е моментно а да трае цал живот. За да продължите и в бъдеще да сте доволни от резултатите е необходимо непрекъснато да вдигате летвата. Винаги трябва да сте на границата си и да искате още и още. И друго- нека това което правите да прави щастливи повече хора около Вас и дай Боже из целият свят. Ако правите най-хубавите пици, софтуер, филми, картини,музика,сгради – създайте мрежа, филиали,екипи,групи в съседния град, държава, континент. Колкото повече, толкова по-добре.
Сигурно ще имате много пари, но ги реинвестирайте или помогнете на тези които нямат. Всички пари на света няма да ви стигнат да вършите добри дела.
Както виждате не е сложно, но пък е приятно….
Янка Георгиева 17.01.10 в 23:42
Здравейте,
в отговор на поста на Пламен малко по-горе ще кажа, че успехът има различни измерения и критерий не бива да бъдат само парите. Т.е. не мога да си представя, че нямаш поне една мечта, за която си струва да продължиш напред; идея, за която да се бориш или хора, които имат нужда от теб. Три години е твърде голям период на застой. По-скоро съм склонна да вярвам, че проблемът е в личен план. Може би трябва да отделиш време на себе си, да избистриш приоритетите си и да си дадеш малко почивка….. Няма смисъл да “търсиш” себе си и да се опитваш да върнеш колелото назад. Животът си тече и хората се променят непрекъснато. И малко банално ще прозвучи, но наслаждавай се на момента и гледай смело напред
Ventsislav Topuzov 03.02.10 в 15:40
Syjalqvam za latinicata. Po povoda tykmo prikliuchih prochitaneto na spored men unikalna kniga, koqto ne vidqh v komentarite – Outliers (The Story of Success) na Malcolm Gladwell. Obshto vzeto, toi izpolzva sociologicheski, ikonomicheski i psihologicheski (dori i lingvistichen) analiz, za da obqsni kakvi sa osnovnite faktori za uspeha. Metodite mu sa izkliuchitelno interesni i rezultatite sa:
1. Kysmet v smisyl na nalichieto na vyzmojnost za obuchenie/razvitie v opredelena nasoka.
2. IQ – do tolkova, do kolkoto e nad 120. Chovek trqbva da e dostatychno umen, no sled opredelena granica, po umnite ne uspqvat poveche.
3. Socialna inteligentnost – komunikaciq s horata i nachin na mislene v konfliktni ili problemni situacii.
4. Praktika, praktika, praktika – grubo kazano formulata e malko talant + dostatychno IQ + vyzmojnosti + praktika + praktika + praktika
Ot gledna tochka na vyzmojnostite, Gladwell pokazva, che kysmetyt si igrae seriozna rolq.
Dali ste syglasni ili ne – spored men tozi avtor si struva da se procheta dori samo zaradi stilyt i nachinyt na razsyjdenie…