Хората, които ме познават по-отблизо знаят, че не си купувам хартиени вестници и списания от доста време насам. Каквото ме интересува, намирам го в интернет и се чувствам добре така.
Миналата седмица обаче попаднах случайно в книжарница “Сиела” и там разгърнах последния брой на Бизнесуик България – българското издание на известната световна издателска марка, стартирало точно преди 3 години у нас. Останах разочарован.
Какво ми направи впечатление в този конкретен брой на Бизнесуик:
- Изданието е от 64 страници. Изглежда по-тънко, но това е вероятно заради специфичната хартия.
- От тези 64 страници кориците и още 6-7-8 страници бяха реклами (на банки, автомобили и др.)
- Статии за България, с анализи, насоки и информация – максимум 6-7-8 страници, даже не знам имаше ли и толкова.
- Всичко останало – преводни статии, с чуждестранни автори, най-вероятно от американския Бизнесуик.
Замислих се какво е нужно, за да се издава Бизнесуик в България в този му вид, като човешки потенциал. По груба преценка – един дизайнер/предпечат и 2-3 преводачки. Всяка да превежда по една статия на ден от сайта BusinessWeek.com и ето ти 18-20 статии седмично, всяка по 1-2 страници.
Малко реклами, малко едри снимки и графики, малко заглавия с огромни букви и ето ти готово седмично списание! Закичваме гордо логото “BusinessWeek” най-отпред и всичко е супер.
Изненадан съм, че Бизнесуик България е в подобна ситуация – в него да има всичко друго, но не и вести и анализи за бизнеса в България. Не откривам нито една причина да си го купя вместо просто да посетя сайта им. Може би не съм единствен.
Но е възможно също да съм попаднал на точно този брой, в който бизнес информацията за България е под 10%, а при другите броеве да не е така? Затова и така озаглавих материала си, с въпрос – “Какво става с българския Бизнесуик?”
Ако някой има повече наблюдения, ще е интересно да сподели. Изобщо, някога купували ли сте си поне един брой на това иначе изключително популярно и престижно в чужбина списание?
{ 2 trackbacks }
{ 18 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
wampeters 19.01.09 в 16:22
Списанието е 90% преводно, така е, но пък доколкото знам такава си е концепцията му. Все пак не е единственото преводно на пазара. Друг е въпроса наистина кому е нужно (освен на незнаещия английски) да си го купи вместо да си посети сайта. Едва ли тиража му е повече от 10,000.
Крис 19.01.09 в 16:28
Изданието го следа от самото начало. С голям интусиазъм отгърнах първия брой и оттогава не съм пропуснал нито един.
Проблемът с българското издание е в самия издател, получил лиценза за издаването му. Всеизвестно е, че издателят изнемогва в плащането на заплати, огромното текучество на персонал поради горната причина и липса на рекламна стратегия. Носят се слухове, че няма да го пребъде дълго време изданието в този му вид… Много жалко…. но пък се задава друго обещаващо бизнес списание на български — Форбс. Щеше да е хубаво да има повече свежа и качествена конкуренция, но не би… такъв ни е пазара!
wampeters 19.01.09 в 16:33
Сега разгледах и българският сайт на Бизнесуик и стигам пак до същото заключение – защо да чета .bg като в .com мога да го прочета една седмица по-рано!
Крис 19.01.09 в 16:55
@wampeter защото се очаква да има съдържание, специфично за България….
wampeters 19.01.09 в 17:11
@Крис, именно, но това съдържание нещо му куца и от там цялото бг издание..
Тодор Христов 19.01.09 в 17:59
Открих малко информация за състоянието на Бизнесуик, ако може да се вярва на вестник, който публикува статия без дата (става дума за в-к “Стандарт”):
Галов 19.01.09 в 19:01
Всичко, което се казва по-горе вероятно е вярно, но някак оставам с усещането, че авторът докосва материя, която не разбира. Смятам така, защото не е толкова лесно да направиш списание, вестник или друго някакво печатно издание. Дори и да е 100 % преводно. Според мен написаното граничи с неуважение на човешкия труд.
Първо, преводът на статии не е чак толкова лесна работа, дори и да е една страница. Ако се прави на прима виста се губи качество. Ако се прави качествено, се губи време.
Второ, терминът “преводачки” е тенденциозен, асоциативно напомня “клявки в държавно учреждение”. Вероятно авторът не е чел текста си втори път, за да усети този нюанс. Не се прави така.
Трето, “малко реклами” е въпрос на много труд. Месеци поне. Ако някой не е бил в този бизнес, няма как да знае, но и се очаква да не подценява труда на тези хора.
Четвърто, “Малко едри снимки, малко заглавия с големи букви” е тенденция в дизайна на печатни издания по цял свят. И ако някой претендира, че чете на английски, вероятно можеше да си направи труда да види как го правят хората, преди да подценява труда на дизайнерите. Съжалявам, че бях провокиран да го кажа, но дизайнът на този блог е на аматьорско ниво, не дизайнът на “Business Week”. Досега се опитвах да не обръщам внимание на това, оправдавайки го с липсата на претенции, но с какво право някой говори така, при положение, че не се е погрижил за собствения си продукт.
Пето – “и ето ти готово седмично списание!”. Да, ама не е така, личи си липсата на знания и опит. Най-малкото, списанието трябва да се разпространява. Което е работа на пълен работен ден с голямо натоварване за поне още един-двама души.
С други думи – моля да се въздържате от коментари на теми, които не сте си направили да проучите. Това е присъщо на слабата журналистика. Както и да се опитваш да представиш употребата на Gmail за нещо ново, при положение, че някои от читателите ти го ползват от пет години примерно. Някак несериозно е.
А че българското издание на “Business Week” не е такова, каквото трябва да бъде, спор няма.
Тодор Христов 19.01.09 в 19:05
Г-н Галов, вие допускате една капитална грешка – бъркате ме с журналист.
Що се отнася до коментара Ви за дизайна на този блог – имате право на мнение, естествено. Само ще отбележа, че това е най-новата и популярна платена WordPress тема, дело на може би на един от най-известните професионални дизайнери на WordPress теми в света – Крис Пиърсън. Темата се казва Thesis.
P.S. И не че е по темата, но ето линк към Thesis – пуснете един коментар в сайта на Крис Пиърсън, за да му обясните колко е зле продукта му, който продава изключително успешно вече месеци наред, след като наистина сте толкова компетентен в тази област.
АЗ 19.01.09 в 20:28
Аз също бях изненадан когато видях за пръв път дизайна на блога. След като вече около година следя развитието му всички други блогове ми се струват с някакъв дефект спрямо този.
А дизайните попринцип са въпрос на вкус и изкуство където всеки има право на място под слънцето.
Доколкото до цялостния продукт NovaVizia когато посащаемостта и рекламодателите говорят и боговете мълчат.
Тодор Христов 19.01.09 в 20:42
А3, мерси – радвам се! Но иначе си е точно така – на вкус и цвят няма приятели.
Но в случая нека разговаряме най-вече за Бизнесуик – аз съм любопитен да узная повече мнения, вече изказах моето – това издание не оправдава очакванията ми по начина, по който го видях преди седмица на “живо”. Прекалено елементарно се развива в момента за славата на марката си, поне според мен. Това имах предвид с “примерите” с преводачките и предпечата, но жалко, че някои четат прекалено дребнаво и буквално.
Четете ли изданието, какво ви харесва в него, какво не ви харесва (стига да има нещо). Това е световен бранд и е интересно да се види как се възприема 3 години след основаването си в България.
Три години са достатъчно време за да се види накъде отива един продукт – нагоре, надолу, в застой?
АЗ 19.01.09 в 20:47
Миналата седмица имах работна среща с тях и нещата, които ми казаха, че следват като политика относно подхода към материалите им ми се сториха много ок.
Иначе не чета от хартиени носители освен когато не ми се налага, а
в този случай не ми се налага
Venelin 20.01.09 в 09:11
Купувал съм си няколко пъти списанието, но информацията, която е вътре не си струва 4-5 лв. (в момента не знам колко струва, защото последният брой си гу купих преди 5-6 месеца).
А що се отнася до големите заглавия и снимки, много реклама и малко текст – това забелязвам и в други периодични издания, които си купувам – в. Капитал и сп. Мениджър – Капитал, също спрях да купувам. За сега от трядиционните вестници и списания продължавам да си купувам сп. Мениджър – но не знам до кога…
Тодор Христов 20.01.09 в 09:14
Венелин, да, там някъде е цената – 4-5лв.
На фона на други издания, в които всяка дясна страница е реклама, Бизнесуик не са точно така – определено рекламите там са по-малко. Не знам каква е причината – дали така искат от Бизнесуик или просто няма наплив от рекламодатели…
Бойо 20.01.09 в 13:10
Тодор, привет!
Една корекция към теб. Материалът, който пусна по-горе, не е на “Сега”, а е на “Стандарт”. Ако прочетеш по-внимателно, в него не е цитиран нито един човек, няма никаква конкретика. Статията не е подписана с конкретно име на журналист, а с безличното “Екип на Стандарт”. Това, според мен, е просто един опит за компромат. Ясно е и защо, дори във Facebook имаше тема по въпроса – в издавания от Г. Александров (който освен Бизнесуик България издава “КЕШ” и “БМ”) “Кеш” излезе разследващ материал за заменки на няколко “бизнесмени”, сред които и издателя на “Стандарт” Батков. В резултат, няколко дни по-късно, се появи и въпросната статия. За повече инфо: http://www.facebook.com/group.php?gid=27999314763#/wall.php?id=27999314763
Как зависимите медии лаят срещу Независимите. Или как „Стандарт“ побесня заради разследване в КЕШ.
Разследването за бъдещите инвеститорски планове край бреговете на Камчия във вестник КЕШ стана повод една медия да застане срещу друга, превръщайки го в конфликт и то на междуличностна основа.
Когато се замесят лични интереси и то за много пари, професионализма остава на заден план.
Поводът : http://www.cash.bg/6-11.pdf
Реакцията: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-10-08&article=250879
Тодор Христов 20.01.09 в 17:03
Бойко, благодаря за корекцията, разбира се, че е вестник “Стандарт”! Коригирах незабавно.
Открих материала случайно и просто съм поставил линк към него, действително ми направи впечатление, че не е подписан от никого, а когато една статия не е подписана, това винаги буди подозрения или най-малкото въпроси, така е.
Димитър Минков 22.01.09 в 16:55
Темата с преписите на чуждоезични списания е много обшрна. За всеобхватността на темата можем да споменем и други издания копиращи чужди такива. Няма да изпадам в конкретика за да не правя реклама на едно или друго издание, но тенденцията е повсеместна – и в сферата на бизнеса и професионалното развитие, и в сферата на технологиите, и в сферата на комуникациите, и в сферата на автомобилостроенето, и в сферата на модата и дизайна, а със сигурност и в доста други сфери, но за съжаление (или за моя радост) са извън полето ми на интереси. Лично за мен най-осезаемия проблем е с отъждествяването на нуждите и нагласата на българите с тези на западните нации, които като цяло имат съвсем различно виждане за нещата от живота като цяло. А от тук идва и тотално погрешното за мен мислене, че щом нещо работи, има успех и пр. там то непременно ще работи и ще се приема еквивалентно и тук. Уви! И манталитета и нагласата ни е различна и реалността ни е различна.
Изданията по образец с редки изключения си остават бледи копия на оригинала. Но за да не са бледи копия се иска много труд и постоянство, каквито качества за съжаление липсват у много от сънародниците ни.
С пожелание да не копираме прекалено излишно
Минаващ 29.01.09 в 15:12
http://www.econ.bg/news/article155032.html
Калоян К. Цветков 09.02.09 в 12:20
Никога не съм си купувал българското печатно издание, обаче се опитвах да следя това което се пише в българския сайт, и не бях особено очарован. Моят съвет е да четете само оригинала – всеки ден се пускат нови неща, и във Firefox-а постоянно ми стои отворен таб-а с рубриката за “Технологии”:
http://www.businessweek.com/technology/