Да, прочетохте съвсем точно: ако управлявате група от служители, не насърчавайте груповото мислене! Последиците могат да са катастрофални – за мениджъра, за служителите, за компанията.
Едно предаване на живо по телевизия bTV наскоро ми напомни, че явлението “групово единомислие” е реалност в обществения и политически живот.
Около стотина души, събрани на един градски площад, сред които лидери на политически партии, кмет и общински съветници, подкрепяха единодушно мнението, че работата на кмета е успешна и че неговите консултанти (в момента с прокурорско обвинение), помагат на всички в града.
“Различно мислещият” беше открито заплашен да не говори и постепенно изтласкан на заден план. Всички в един глас защитаваха приносите на кмета и консултантите, въпреки, че водещият предаването им напомни, че е добре да се чуят различни гледни точки.
Можех спокойно да подмина това, което наблюдавах, да махна с ръка и да кажа “Това е поредният абсурд”. Не го правя, защото груповото единомислие съществува като възможност и във фирменото управление, а последиците от него са катастрофални.
Какво е “групово единомислие”?
Груповото единомислие или шаблонното мислене, е нарушение на процеса на вземане на решение – група хора игнорират определена информация, която противоречи на техните гледни точки, не зачитат мнението на други и се обединяват около своята гледна точка, за да вземат крайно решение.
По този начин тази група не допуска каквото и да е съмнение в правотата на решението, а всяка друга и различна информация (мнение, идея, виждане и пр.) среща силна съпротива. Евентуалните съмнения и разногласията не се изразяват гласно, хората предпочитат да си премълчат.
С една дума, крайният резултат е силната убеденост в единодушието. Като цяло групата се чувства неуязвима и приема позицията си като високоморална.
Точно това наблюдавах в телевизионното предаване, за което споменах по-горе. Точно това наблюдавах и като участник в групи, чиито ръководители целенасочено моделираха единодушие у хората. Има една специфична реплика, която те употребяват. Чуя ли я, разбирам, че хората около мен са впримчени здраво в хватка “мисли единодушно”. Репликата е:
“Изложих пред вас пробема. Моля всички да се обединим около решението, което предлагам. Защото нямаме време да слушаме различни мнения. Чували сме ги и друг път.”
Един от най-изтъкнатите експерт по групово единомислие – социалният психолог Irwin Janis, привежда редица впечатляващи примери за групово (шаблонно) мислене:
- Rешението за нападение над Пърл Харбър през 1941г.
- Rешението за нападение над Куба през 1960г.
- Rешението за ескалация на войната във Виетнам през 70-те години на ХХ век, за да бъде прикрит един скандал (Уотъргейт).
- Rешението за полета на космическия кораб “Челинджър” през 1986г., който само 72 секунди след старта се взривява пред очите на зрителите, наблюдаващи телевизионното предаване.
Кои са факторите, които определят груповото единомислие в процес на работа?
Направих справка в литуратурата по управление и организационно поведение. Много е писано на тази тема, но ето според S. Robbins – един от най-видните експерти по организационно поведение, кои са факторите, които насърчават поведение на групово единомислие:
- Степента на сплотеност на групата.
- Поведението на ръководителя на групата.
- Има ли натиск “отвън”.
Ето един съвсем простичък пример.
Ръководителят на група от 10 служители разбира сплотеността като силна привързаност на хората едни към други и защита на груповите интереси. Той практикува един основен метод за сплотяване вече 6-7 години – организира чести събирания по повод и без повод на “хапка и пийка”. Нарича ги гальовно “тиймбилдинг”.
На тези другарски срещи ръководителят произнася кратки, но вдъхновящи тостове от сорта на “Колеги, да сме живи, здрави и единни!” Така, под егидата на тази норма за сплотеност, когато се вземат решения, в това число и много важни и критични за съдбата на групата решения, участниците обикновено мълчат.
Има случаи, когато впоследствие тези същите участници споделят тихичко и помежду си, че е можело и по друг начин да се разреши определен проблем, но “предпочитали да запазят единството в колектива”, защото може би някой ден ще имат нужда от помощ и подкрепа…
Досущ като приказката за “Само, ако си от групата на Шаро!”…
Кои са губещите от еднаквото мислене?
Служителите. Те престават да бъдат мислещи същества, губят идентичността си, защото тяхната идентичност се покрива изцяло с груповата, или с тази на шефа. Не разчитат на собствените си сили и възможности, а на подкрепата на групата и силното рамо на шефа. Това са зависими хора.
Мениджърът. Може би за известно време той си представя, че груповото единомислие му носи чиста печалба, но това е измамна представа. След време, този мениджър ще е “гола вода” при вземане на важни решения.
Защо ли? Ами защото освен рутинни проблеми и решения, всяка съвременна организация трябва да разрешава нестандартни проблеми, съответно да взема нестандартни решения. При тях груповото единомислие просто не върши работа.
Какво ще прави в такъв случай мениджърът, който е възпитал вече единомислие в служителите си? Дали ще може сам да вземе важно решение на нестандартен проблем?
Едва ли.
Компанията. Тя безусловно губи, при това много от това, че има некачествен човешки ресурс – в смисъл, еднакво мислещи служители, както и мениджъри, които сами насърчават единомислие. Компанията силно намалява своята конкурентоспособност, дори и да разполага с модерна технология, база, разработени пазари.
В резюме
Когато управлявате група, можете само да спечелите, ако промените възприятията си за груповото единомислие. Груповото единомислие не означава задължително “силна сплотеност”, “единност”, “монолитност”, а много по-често е слабост и вреда за ръководителите, за служителите и за компанията.
За начините да ограничим груповото единомислие, очаквайте следващия материал.
{ 1 trackback }
{ 11 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Поли Козарова 11.02.09 в 22:32
Чудесен и много актуален пост, поздравления!
Относно еднаквостта на мисленето в екипи – теорията май ни учи, че в успешните екипи има различни хора, като квалификация, начин на възприемане на нещата, опит? Това помага да се генерират повече идеи и гледни точки и сред тях да се търси оптимално решение.
Ние, българите, определено имаме проблеми с мислещите различно – примерът с нашумялото градче е само един от многото. Толкова удобно и безотговорно е да бъдеш един от всички! Инакомислието изисква смелост.
Освен това – друга национална, фирмена и личностна култура, създаването на които отнема доста време… няколко века.
boian 11.02.09 в 23:08
Сигласен съм с Поли Козарева.
Инакомислието наистина изисква смелост. И то не само от страна на служителя, а двойно повече от страна на ръководителя. Всеки, който е ръководил хора със сигурност е чувставал това приятно усещане на задоволство, когато всички споделят неговото мнение. Приятно и ласкаещо егото е да усещаш подкрепата на екипа си. Човешко е все пак:).
И именно за това е толкова трудно да се запиташ – наистина ли съм прав, и наистина ли ме подкрепят искрено ? Или просто бързат да прехвърлят отговорноста? Дали не се притесняват да ми се противопоставят?
Тези въпроси са задължителни за всеки ръководител ( според мен ). И всеки ръководител е длъжен да търси и изяснява всяко различно мнение, което се появи. Дали ще го вземе пред вид е друг въпрос, но със сигурност то може да осветли прблема от различен ъгъл и да предложи ново и по-добро решение.
boian 11.02.09 в 23:25
използвам случая да обърна внимание на г-жа Козарова, че май има прблеми с получаването на коментари в нейния блог. Аз поне се опитах 3 пъти да пусна коментар към нейни статии, но всеки път компютъра забиваше.
napster 12.02.09 в 09:46
Наистина може да бъде убииствено единомислието. И аз като мениджър много пъти съм се натъквал на такъв проблем със служителите на фирмата в който работя. Най-лошото в случая е че единомислието и надделява в 99% от случайте.
Поли Козарова 12.02.09 в 09:58
Съжалявам, че коментираме технически проблеми заедно с чудесния пост! Ще се опитам да отстраня проблема:) винаги си добре дошъл на е-мейла дотогава!
Людмила Атанасова 12.02.09 в 10:41
При цялото ми уважение към вас, ще си позволя да коригирам определенията, с които сте си послужили за хората на площада и за консултантните на кмета, в случай че сте имали предвид Дупница. Това не са хора, които мислят групово еднакво. Това са хора, които 1) са зависими и 2) се страхуват – от загуба на работа, от саморазправа и от още какво ли не. Само да ви напомня, че първият и май единствен случай на човек, който се оплака, беше на един прозиводител на хляб, когото тези същите консултанти са заплашили, че ще го пъхнат във фурната му. Това, като всичко друго, мина и замина без последствия преди 2-3 години. Консултантните не са никакви консултанти, а мафиоти. А иначе – да, груповото единомислие е меко казано вредно.
Татяна Христова 12.02.09 в 14:23
Здравейте на всички, които са поставили своите коментари! И благодаря за вашите мнения!
Моля да имате предвид, че никъде не споменавам името на селището, в което беше показано единомислие.
Тук по-скоро е важна поуката – че груповото мислене го има в фирмите. Страхът е едно от условията, които го създават. Страх да не си единственият, който е казал нещо, което пък е по-различно от мнението на останалите. Страх, че всъщност си некомпетентен, пък шефът те държи на работа – това също е много разпространено. Въпрос на личен избор.
Всъщност този материал е ориентиран и към по-висшите ръководители – да си помислят каква компетентност имат техните мениджъри от средно ниво на управление.
л. илиев 12.02.09 в 14:25
мисля “проблема” е поставен еднозначно и неможе тези разсъждения да се вадят от околната среда
ако тази група е поставена в кризисна ситуация, това единомислие е най-важното и спасяващо което могат да имат.
като най-прост пример ще посоча една военна битка. ако главнокомандващият не е постигнал това единомислие, че това е врага и той трябва да бъде сразен с цената дори на собственият ми живот, то победа няма да има.
така пренесено в условията на финансова криза мениджъра може да ги убедида мислят позитивно, да правят продажби които преди не са вярвали че ще направят или да постигат цели които изглеждат нереални просто заради човешкият фактор.
иначе сам по себе си постинга е добре написан
Тодор Христов 12.02.09 в 14:33
А ако главнокомандващият само си мисли, че това е врага (но греши), и има пълното единомислие от подчинените си, какво следва?
Поли Козарова 13.02.09 в 10:36
Крайностите е хубаво да се избягват, разбира се, макар че това е най-трудно:)
Моите наблюдения са все пак, че ако в една бизнес среда (нали говорим предимно за това) не само е позволено, но се практикува редовно изказването на различни позиции и съобразяването с тях, не се стига до разрушително инакомислие.
По-скоро, ако средата ограничава подобно поведение и няма практика да го използва, има такава опасност непрекъснато да се изявяват обратни мнения, които да действат като спирачка:)
Димитър Минков 16.02.09 в 13:58
армейския пример не е много удачен
като пример за положителен ефект от единомислието. в повечето случаи имаме масовки, в които имаме приемливи жертви (от личен опит) ако обаче вземете една специална операция на военните нещата стоят по коренно различен начин – имаме си и командир, който обаче напомня целта и евентуалните стъпки, а конкретните се променят заедно със средата на действие 
а не – това е врага! НАПРЕД!!! по-скоро правенето на бизнес не само у нас може да се сравнява с една специална операция – минимум средства и усилия за максимум ефект…