Нека си го кажем направо – от един ресторант се изисква много повече, за да успее, вместо просто да знае как да приготвя перфектния Бийф Уелингтън или да сервира най-модния коктейл. За успеха се изисква креативност не само в кухнята, но също и познания как да се маркетира марката и как да се изгражда връзка с клиента.
Ще призная, че непрекъснато се интересувам от това как ресторантите могат да привличат клиенти чрез употребата на социални медии. Често се улавям да мисля как собствениците могат да създават повече “шум” около ресторантите си и да печелят повече лоялни клиенти. Тези мои идеи често си записвам на салфетки, както и ги обсъждам обратно към дома, на връщане от един или друг ресторант.
Лично аз, когато отида на ресторант, който предлага страхотна кухня, страхотно обслужване и запомняща се атмосфера, обикновено повтарям и посещавам ресторанта отново. Нещо се променя в нивото ми на лоялност към ресторанта, когато се запозная с управителя или собственика. Започвам да се чувствам като част от ресторанта и нещо ме кара да опитвам да помогна с нещо за увеличаване на клиентелата.
Ако се чувствам свързан с ресторанта, препоръчвам го на познати или разказвам колко добре съм изкарал последния път в него. Също така, склонен съм да заведа някой, който не е посещавал ресторанта следващия път, когато отивам там. Като се чувствам свързан с един ресторант, искам да го свържа и с останалите.
Тъй като повече и повече бизнеси се стремят да се възползват от възможностите на социалните медии, започвам да забелязвам как все повече ресторанти започват да правят същото, като социалните медии се превръщат в една от основните им тактики. Това рефлектира в широко разнообразие от подходи за употреба на социалните медии, които се използват за връзка и комуникация с клиентите.
Често пъти, както в много други бизнеси, виждаш някой, който е много добър в това, което прави, но му липсва опита и уменията да маркетира себе си или марката си. Веднъж след като тези хора осъзнаят кои са клиентите им, какво им харесва и какво не им харесва, употребата на социалните медии би могла да стане онзи липсващ до този момент компонент, който стои между един най-обикновен клиент и един ревностен фен, рекламиращ безплатно марката им.
Ето списък с инструменти, които собствениците на ресторанти биха могли да използват, за да изграждат връзка с клиентите си и да ги превръщат в евангелисти на марките им.
Инструменти за социални медии за ресторанти
- Уверете се, че ресторантът ви може да бъде открит (с отзиви) в локални бизнес указатели като Yelp.com, Urbanspoon.com, and TripAdvisor.com.
- Помолете доволните си клиенти да споделят своята позитивна обратна връзка в тези социални медии – бизнес указатели.
- Twitter – направете си акаунт. Публикувайте линк към акаунта си във всички рекламни материали. Предлагайте безплатни бонуси към менюто, отстъпки и специални предложения чрез профила си в Twitter. използвайте акаунта си там и като инструмент да общувате с клиентите си.
- Бюлетин по е-мейл. Изпращайте месечен бюлетин по е-мейл до клиентите си с новини за последните новости около ресторанта ви, рецепти на месеца и т.н. Изграждането на база данни с е-мейли е страхотен начин да ги използвате и за бъдеща връзка с клиентите.
- Блог. Да имате блог е чудесен начин да “вкарате” клиентите си в кухнята. Блогът е страхотен начин да вкарате клиентите си “зад сцената” и да ги накарате да се чувстват част от вас. Споделянето на рецепта, профили на служителите, съвети за готвене – това са само няколко възможности да съборите стената между салона за хранене и кухнята ви, в очите на вашите клиенти. Клиентите искат да са част от нещо по-голямо от просто една порция, те искат да се чувстват свързани с нещо. Блогът може да бъде именно инструментът за това.
- Google Alerts. Това е страхотен инструмент, за да наблюдавате какво се говори за бизнеса ви, за сайта ви или дори за готвача ви. Простото абониране за получаване на Google Alert известия при споменаването на името на ресторанта ви в интернет може да ви даде безценна обратна връзка (както позитивна, така и негативна) за това, което се говори за вашия ресторант.
- Facebook. Направете си фен страница за клиентите, които посещават ресторанта ви (и са във Facebook). Актуализирайте я периодично със свежо съдържание и винаги се включвайте в дискусиите, които се разгръщат на “стената” ви (the wall) във Facebook.
- MySpace. Ако е по-вероятно да откриете клиентите си да посещават MySpace, създайте си акаунт и профил там, който да актуализирате периодично. Подобно на поведението ви във Facebook, включвайте се в разговорите и коментарите.
- YouTube. Включете видео във вашата стратегия за употреба на социалните медии. Подобно на ситуацията в блога ви, въвлечете клиентите “зад сцената” на ресторанта, като им дадете възможност да видят неща, които само вашите служители могат да виждат. Направете кратки видео клипове със съвети за готвене от главния готвач. Споделете тези клипове в YouTube и други сайтове за споделяне на видео съдържание, както и ги публикувайте в блога ви. Използвайте видеото дори за да показвате от къде купувате продуктите и съставките за вашите гозби.
- SMS. Призовавайте клиентите си да ви оставят техните мобилни номера, за да им изпращате купони за отстъпки, специални ястия и последни новини чрез SMS.
- Събития. Организирайте срещи на вашата Twitter общност чрез meetup.com.
- Визитни картички. Давайте на всеки един клиент визитна картичка, на която да са записани всички ваши онлайн координати, чрез които клиентите ви могат да продължат връзката си с вас и храната ви.
- Социални календари. Използвайте сайтове като upcoming.org и eventful.com за да промотирате най-актуалните събития, свързани с ресторанта ви.
- Flickr. Използвайте сайтове за споделяне на снимки, за да показвате фотографии от събития, “зад сцената”, на пазара и т.н. Нека клиентите ви видят със собствените си очи готвача на ресторанта.
- E-мейл. Използвате е-мейла не само за бюлетина си, но и да разпращате безплатна информация до клиентите си. Продължавайте да градите базата си данни с е-мейли.
Запомнете, че ефективността на социалните медии не е в друго, а в слушането, отговарянето на въпроси и връзката с останалите. Всички тези инструменти по-горе са просто възможности да свържете вашите клиенти с марката ви и по този начин, като се свързвате с тя, те ще кажат на познатите си за вас.
Ето няколко примера за това как няколко ресторанта използват социалните медии, за да се свързват с клиентите си:
- Социални медии за малкия бизнес: Caminito Argentinean Steakhouse
- Как едно кафене използва Twitter, за да удвои клиентелата си
- Собственик на ресторант се обръща за помощ към социалните медии
* * * * *
Препечатваме тази статия на Дейвид Финч от блога Social Media Explorer, при условията на Creative Commons лиценз.
Благодарим на Дейвид Финч за богатото портфолио от възможности за употреба на социалните медии, които е очертал! Не всички те са приложими в България, но голям процент от тях са изцяло приложими, при желание.
Оригиналната статия на Дейвид Финч можете да откриете тук.
{ 2 trackbacks }
{ 10 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Здравко Зафиров 02.02.09 в 13:26
Тази статия ме навежда на мисълта, че доста съм подценявал социалните медии в интернет, като помощник в маркетирането; взимам си поука и с надрасканите на мемори листче идеи отивам да организирам една малка рекламна кампнийка
Мерси за страхотният материал, поздрави и дерзайте!
Владимир Йосифов 02.02.09 в 14:44
Много интересно.
—-
Преди много , ама много години предложих на ресторантьори в София да предлагат луксозен визитник заедно с менюто.
Докато гостите чакат поръчката могат да разглеждат визитките. Да си вземат визитка , която би им вършила работа.
Да оставят свои визитки за следващите гости.
—
Голям смях падаше.
Плащаха ми консултациите – не за да осъществяват идеите ми , а за да се забавляват.
Аз бях доволен. Получавах си парите авансово за идващия месец.
Те също – забавляваха се.
Туризъм няма.
Клиенти също.
Благодаря Ви .
Значи не съм луд.
Владимир Йосифов 02.02.09 в 14:57
Предложих на голям ресторант в София – Дъблин.
Да монтират webкамери в кухнята.
Кухнята е една за двата ресторанта Дъблин и онова ужасно мазе със скелетите.
Голям смях падна.
Сега аз се радвам.
Благодаря Ви.
Не можете да си представите как ме зарадвахте.
Страхотно е удовоствието да разбереш че си бил прав.
Тодор Христов 02.02.09 в 16:57
Здравко и Владимир,
Вие правилно сте разбрали, че тази статия не е само за ресторанти. Идеите в нея могат да се използват за много други бизнеси. Естествено, като всяко ново нещо, в България някои от тях може да не сработят, или да не сработят ДНЕС, но ако гледаме в бъдещето, тогава всичко е възможно, и подготвените ще имат повече шансове, при равни други условия.
Между другото, преди почти една година съставих материала “8 пропуснати онлайн възможности за PR-а на ПИБ”. В него има доста сходни идеи, макар че поводът на статията бе съвършено различен.
Владимир, и двете идеи са много огиринални и аз се надявам, че ще дойде времето, в което различните малки бизнеси ще търсят именно такива идеи и подходи, за да изпъкнат повече, за да се говори за тях (по блогове и социални медии), за да са по-модерни и атрактивни, за да печелят повече клиенти, в крайна сметка.
Владимир Йосифов 02.02.09 в 18:49
Господин Христов, Вие сте необоснован оптимист.
Малко по-горе посочвате и показвате грешките на голяма бг банка.
Трябва да се започне с начални и средни училища.
Помислете по този въпрос.
—
1. На ул. Оборище имаше клон на ПЧБ.
Мой познат мечтаеше да стане управител.
Дадох му няколко идеи.
Назначиха го. Радвах се за него и семейството му.
След две години ми открадна името и го сложи на фирмата си , без аз да знам. Адвокатът за който работех ми показа реклами, че съм съдружник във финасовите консултации на бившия управител в ПЧБ.
—
А , аз съм неграмотен. Какви финансови консултации.
—
2. Пак преди години подарих на ДЗИ идеята за рекламна кампания за 50 тата годишнина.
Платих на известен художник да я представи в подходящ вид.
Забавлявах се .
Тези нещастни михлюзи не ми благодариха.
100 % . Без нито една промяна използваха идеята ми.
—
За мен е важно да се забавлявам.
А тук много се забавлявам.
Благодаря Ви.
Тодор Христов 02.02.09 в 19:00
Не знам, времето ще покаже дали съм оптимист или реалист, България изостава с 3-4-5 години от редица световни интернет тенденции (в някои и много повече), и според мен именно сега е времето да се кове “желязото” на социалните медии, докато е горещо.
Petya Dimitrova 04.02.09 в 08:55
От София се оплаквате, че има проблеми, та даже се забавлява те. Какво да Ви кажа аз от провинцията. Преди две години бях наета във Враца от един собственик на ресторант. Той и понятие си нямаше от ресторантьорство, но имаше много пари и власт. Само ако знае те тогава как ме гледаха като им разказвах за “странните си идеи”. Чува ка съм ги дори как се подиграват. Сега си мисля с облекчение, че те са били лудите, не аз. Да правиш реклама, PR, имидж или каквото и да било там по интернет за ресторант във Враца е равносилно на да се саморитнеш отзад. Г-н Йосифов Ви е сте щастлив, че поне Ви плащат. Аз издържах само един месец и панически се оттърваха от безумните ми идей. Не мисля, че работата на един PR на ресторант е да изсипе едина каросерия натоварени от улицата на случаен принцип клиенти и да ги наръпчи в ресторанта. Браво и на г-н Христов за добрата статия. Тя във Враца едвали е четена от повече от човек, човек и половина, но важното е, че аз я прочетох и вече не се мисля за луда. Поздрави.
Тодор Христов 04.02.09 в 09:29
Здравейте Петя!
Статията не е моя, а на Дейвид Финч. Но е хубава и дава идеи за размисъл, в перспектива, а и още сега.
Съжалявам за неприятните емоции покрай работата с този бизнесмен от Враца, но няма как – опитът учи.
Дава под наем Офис, полуобзаведен, 4 работни помещения, Център, София, 100 кв.м., 750 евро 04.02.09 в 12:03
Добър ден Petya Dimitrova,
Аз имах много добри учители.
Като враг на народа не бях назначен . Нямям един ден с трудова книжка при Комунизъма. 10 години работа с чужденци.Не знам и дума на чужд език.
—
Как разработих своя ниша в Ресторант Лебед – Панчарево.
Години 1986-88.
Заставах отпред – пред входа на Лебеда.
Облечен в бяло : дънки, риза, чорапи скъпи мокасини.
Нямам униформа Защото не съм назначен.
—
Спирам всички коли които минават от Боровец към София.
Ако ми харесват като клиенти / имам 1-3 секунди / им обяснявам , че аз съм сервитьора на техните мечти. Повтарям ако ми харесат на мен – като клиенти.
Без коментар.
Имах 3 ма души бригада. Назначени.
От 1985 -89 г.
Бях персоналния сервитьор на :
Вълко Червенков, Георги Атанасов, Фатик, Протокола на Кинтекс, Генерали от всички служби и много, Много богати клиенти.
Всички плащаха 300% надценка !
Доволни и те и аз. И партията им.
Petya Dimitrova 06.02.09 в 07:48
И аз минах горе долу през този период, но вече успях да си извоювам своя позиция. Хубавото е, че сега се чувствам много по-стабилна и сигурна в решенията си и ги отстоявам да последно. Друг е въпроса – става дума за зрелостта и ограмотяването на работодателите и на клиентите. Това, което никой не го е правил и аз няма да го направя – това е философията на малкия град. Трябва някой друг да е първи – защо аз да се прецаквам? Това се изповядва. Във Враца свеки е специалист във всичко и няма да плаща на друг да го учи как да си върти собственият бизнес. Смешки!