Днес ме потърсиха от Българска Национална Телевизия, във връзка с Националното изследване за екипна ефективност, проведено от Websita.com през 2005г.
Младата жена на телефона бе много любезна да ме покани да взема участие в сутрешния блок на БНТ. Идеята й бе да поговорим за резултатите от изследването на ефективността на българските екипи, да направим кратък анализ, да поднесем някои изводи.
Предвид на съвсем обективни причини обаче се наложи да отклоня поканата.
За да не се подведат някои читатели, като помислят, че в момента им рекламирам нещо (получих 1-2 такива упрека за последната половин година) ще уточня още в началото, че резултатите от Националното изследване на екипната ефективност 2005 бяха широко разгласени още преди 4-5 месеца и затова едва ли сега е най-удачния момент да ги рекламирам.
По-конкретно, изследването бе отразено или дискутирано:
В първия български сайт за работа в екип www.Websita.com
С доклад на 7-та Национална конференция на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси
По Дарик радио, в предаването “Към върха” със Светослава Димитрова
В Българско национално радио, както и още веднъж в БНР (в “Преди всички”)
В книгата ни “10-те златни правила за работа в екип”, излязла преди близо 3 месеца (Ciela)
както и по множество други начини и канали
И ако списъкът от по-горе не е реклама, нали? Шегата настрана, връщам се на темата. Ставаше дума за поканата за интервю в БНТ.
В хода на разговора бях внезапно запитан: “А вие разговаряли ли сте относно изследването си с психолог??”
Тоест, не че аз самият съм за психолог, а дали съм се допитал до психолози, за да преценя как да анализирам резултатите на 1200 анкетирани.
Отделно от този въпрос стана ясно, че планът е в предаването да бъде поканен психолог, който да тълкува ефективността на българските екипи.
Със сигурност нямам нищо против психолозите, но споменаването им на няколко пъти ме наведе на мисълта, че вероятно има много хора, които действително вярват, че работата в екип е психология, както и че за да създадеш и управляваш добър екип трябва да си психолог или поне да работиш с психолог.
Или, казано по обратния начин, битува схващане, ако не си психолог или не се допитваш до психолог, не може да създадеш или ръководиш ефективен екип (най-малко при равни други условия).
Че това съвсем не е така се опитах да обясня на жената от БНТ. Ще се опитам да се аргументирам и тук, само че далеч по-подробно.
В подхода ни към изследване на екипната ефективност на който и да е било екип, Татяна Христова, Симеон Христов и моя милост се опитваме да наблюдаваме група от 11 фактора, които заедно и поотделно определят нивото на ефективността му.
Ето кои са тези 11 фактора:
- Атмосфера - добрите отношения, уважението между членовете в екипа и активното участие на всички в екипната работа са важни предпоставки за екипна ефективност.
-
Нужно ли е един ръководител да бъде психолог или да се допитва до психолог, за да изгражда добра атмосфера в екипа си? Не е задължително.
- Справяне с конфликт - откритата дискусия, доверието между членовете и правилния подход в конфликтни ситуации често пъти е предпоставка за по-висока ефективност.
-
Нужно ли е един ръководител да бъде психолог или да се допитва до психолог, за да положи основите на механизъм за справяне с конфликти в екипа си? Не е задължително.
- Лидерство - умелото ръководство на екипа от един или повече негови членове почти винаги предопределя успеха или неуспеха в постигането на общата цел.
-
Нужно ли е един ръководител да бъде психолог или да се допитва до психолог, за да бъде добър лидер? Не е задължително.
- Мотивация - ако членовете на екипа са истински мотивирани да работят, екипът може да постигне чудеса.
-
Нужно ли е един ръководител да бъде психолог или да се допитва до психолог, за да мотивира добре своите съекипници? Не е задължително.
- Професионално и личностно развитие - добре би било, ако членовете на екипа усещат, че не просто постигат определени цели, но и се развиват в личностен и професионален план. Това би било полезно както за самите служители, така и за екипната им работа.
Нужно ли е един ръководител да бъде психолог или да се допитва до психолог, за да създава предпоставки за професионално и/или личностно развитие на своите съекипници? Не е задължително.
- Цели на екипа - един екип би бил много по-ефективен, ако членовете му вземат пряко участие в определянето на целите му и периодично оценяват постигнатото.
-
Нужно ли е един ръководител да бъде психолог или да се допитва до психолог, за да целеполага заедно със своите съекипници? Не е задължително.
- Вземане на решение - ако екипът има изработен ясен механизъм за вземане на решения, в който не доминира единствено мнението на един или двама, то ползите от екипната работа биха били много по-големи, а ефективността - значително по-висока.
-
Нужно ли е един ръководител да бъде психолог или да се допитва до психолог, за да взема решения заедно със своите съекипници? Не е задължително.
- Сътрудничество - закъде без него в екипната работа? Когато хората си сътрудничат, крайните резултати ще са далеч по-високи, отколкото ако всеки работи индивидуално, сам за себе си. Екипът не е място за соло изпълнители!
-
Нужно ли е един ръководител да бъде психолог или да се допитва до психолог, за да гради сътрудничеството в екипа си? Не е задължително.
- Комуникации - те са кръвоносната система на всеки екип. Общуването ражда идеи, дава решения, изглажда недоразумения - накратко, повишава ефективността на екипа.
-
Нужно ли е един ръководител да бъде психолог или да се допитва до психолог, за да развива комуникациите в екипа си? Не е задължително.
- Критика - от това дали в екипа се критикува на принципна или на личностна основа се предопределя и прогреса или застоя на един екип.
-
Нужно ли е един ръководител да бъде психолог или да се допитва до психолог, за да набляга на конструктивната критика и да избягва деструктивната? Не е задължително.
- Постигане на целите. Става дума за степента и темпото на постигане на екипните цели. Често пъти всичко остава на заден план, когато целта на екипа е осъществена. Не успее ли да постигне екипът целта си обаче, се обезмисля и целия труд и време по неговото създаване.
-
Нужно ли е един ръководител да бъде психолог или да се допитва до психолог, за да постига екипните цели заедно с колегите си? Не е задължително.
Тези 11 фактора са наша класификация, която сме избрали и следваме от повече от 7 години в работата си. Разбира се, вие може да се придържате и към други класификации на факторите за екипната ефективност, ако преценявате, че ви вършат по-добра работа.
В случая обаче е важна не класификацията, а знанията и уменията на един ръководител, както и на неговите съекипници, да работят заедно в екип, който да се превърне в ефективен.
За знанията и уменията за екипна работа не се изисква да си психолог. Те съдържат елементи на психология, но не са психология.
Разбира се, да си психолог няма в никой случай да пречи на екипната работа, но е несериозно да се смята, че това е някакво задължително условие за успехи в тази област.
Това бяха моите 11 аргумента. Може би вие имате вашите?
И най-накрая - ако искате да узнаете повече по темата, бихте могли да прочетете и материала “Как да създадем добър екип”.
6 Коментара
Силвия Атанасова на 20.09.06 в 10:09
С риск да изместя леко темата, но същото схващане за необходимостта от психолози съм срещала и във връзка с търсенето и привличането на служители. За набора и подбора, както се казва. Действително ли е толкова голямо предимство да си психолог, за да си успешен в подбор на персонал?
Глория Ламбаджиева на 20.09.06 в 12:09
Da, vajno e da si psiholog, no po skoro “po rojdenie”, otkolkoto po obrazovanie!
Nqkoi hora zavarshvat specialnost “psihologiq”, samo za da imat titlata/bakalavar, magistar ili psiholog/ ili izbivat kompleksi, no vaobste nqmat elementarno razbirane za horata, vzaimootnosheniqta, motivaciq i t.n.
Az schitam, che nai-dobriqt variant e da si psiholog po rojdenie + psiholog po obrazovanie .
Otnosno vaprosa na Silviq- “Deistvitelno li e tolkova golqmo predimstvo da si psiholog, za da si uspeshen SPECIALNO ZA podbor na personal?”- ot moq opit, mislq che -da. Mnogo zavisi kompaniqta s kakvo oko gleda na otdel “Choveshki resursi”ili kak otdelat e izvojuval da gledat na nego. Ako na otdela se zalaga mnogo, to idealniqt specialist po podbor trqbva da ima neobhodimata kvalifikaciq +umeniq.
Ako obache v organizaciqta tova zveno e chista formalnost, moje da se razchita i na chovek samo s umeniq bez diplom za psiholog.
Костадин Димитров на 20.09.06 в 14:09
Здравейте всички!
Съгласен съм с аргументите в статията. Има толкова много неща, които могат да бъдат сторени и без да си психолог.
Мениджмънтът (в т.ч. и ръководството на екипи) действително има някакви елементи на психология, но в никой случай не е запазен периметър на психолозите - те често пъти са тотално неподготвени и теоретично, и практически за подобни неща - нито има къде да ги учат, нито къде да ги видят в практиката, камо ли да ги прилагат адекватно.
За набора и подбора също мога да споря много, че психологията е толкова важна, колкото се внушава у нас. Не казвам, че не се използват и тестове, и други техники, но нито е наложително да си дипломиран психолог, за да работиш с един тест, нито е задължително да си психолог, за да организираш подобаващо работата на отдела по човешки ресурси в частта “подбор” да речем.
Милена Атанасова на 21.09.06 в 15:09
Да си психолог не означава че си управленец, че си лидер. Важно е за управленеца, за лидера /в т.ч. и мениджъра/ да е психолог, но това не изчерпва необходимите знания, умения, възможности, талант и пр.
Управленеца, мениджъра, лидера има задача да ангажира, мотивира, интегрира целите на организацията с тези на сътрудника или работника, да го провокира да се почувства част от тази организация, значим за тази организация, да се почувства удовлетворен от работата си именно в тази организация и именно от тази длъжност, която изпълнява.
Та нека оставим психолога да си е психолог, а мениджъра -лидер - мениджър и лидер!
Бисерка Зарбова на 22.09.06 в 17:09
Психологията, както и всяко друго научно знание може да бъде разглеждана като инструментариум и всъщност по-същественото е как се прилага този инструментариум. Само теоретичната подготовка, върху която до скоро основно се наблягаше в нашата образователна система, е недостатъчна за ефективното осъществяване на коя и да е от посочените дейности - подбор, обучение, управление на екипи и т.н.
Уменията, придобити чрез собствен опит и преживяване, допуснати грешки, проби, успехи и провали, получени обратни връзки са това, което наистина интегрира знанията с практиката и благоприятства реализацията. Е, разбира се, вродените заложби, влиянието на средата, личната мотивация и себеприемане също имат значение…
В този смисъл, моето мнение е, че психологичната компетентност наистина е важно условие, но тя не винаги е идентична с придобитото образование по психология, а по-скоро е нещо, което се надгражда в процеса на продължаващото през целия живот учене.
Тиймбилдинг не е събитие, а процес на 28.11.07 в 10:11
[…] Или, в този потенциален клиент битува схващането, че работата в екип е въпрос на психология, което е изключително спорно твърдение. По този повод още преди една година съставих статията си Психология ли е работата в екип? […]
Коментирай!